РЕШЕНИЕ
№ 21185
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕ.
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110105916 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие
(ЗЗДН).
при секретаря Ина КолЕ., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело
№5916 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита по ЗЗДН, вх. №29362/02.02.2023г. и уточняваща
такава с вх. 31564/06.02.2023г. на молителката Е. А. К., ЕГН:********** с искане за
издаване на заповед за защита срещу домашно насилие по отношение на нейния внук А. В.
К., ЕГН:............. с твърдения за извършен на 31.01.2023г. извършен акт на физическо
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН за извършен насилнически акт спрямо нея на
31.01.2023г. от ответника А. К.. В молбата молителката Е. К. твърди, че на 31.01.2023г. в
дома на адрес гр. София, ж.к. Овча Купел ......., нейния внук А. К. е извършил акт на
физическо домашно насилие – ответникът я нанесъл побой над молителката, като същата е
била многократно ритана от ответника А. К..
Ответникът не изпраща писмен отговор и не се явява в съдебно заседание.
В хода на делото е издадена Заповед за незабавна защита №40/08.02.2023г. по
отношение на молителката Е. А. К., ЕГН: **********, като задължава ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие и му забранява да я доближава на разстояние
1
по-малко от 200 м. Ответникът е задължен да посещава специализирана програма.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН е допустима - същата е подадена на 02.02.2023 г., като
за дата на акта на домашно насилие, което се твърди, че е било извършено, е посочена датата
31.01.2023 г., т.е. спазен е предвиденият в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок.
Разпоредбата на чл. 2, ал.1 ЗЗДН, дава законово определение на понятието „домашно
насилие”, като акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършен спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. По силата на посочената разпоредба активно легитимирани като пострадали
лица да търсят защита по ЗЗДН, са тези лица, които се намират с извършителя на домашно
насилие в роднински или семейни отношения, както и в отношения, наподобяващи
семейните отношения - фактическо съпружеско съжителство. В тази връзка молителката Е.
К. е активно легитимирана за подаване на молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН
Молителката не е представила доказателства, удостоверяващи твърдението, че
ответникът я е повалил на земята в нейния дом и е нанесъл побой над нея. По изложените
съображения съдът намира, че въз основа на заявеното от страните и липсата на
доказателства, не може да се достигне до извод за извършване от страна на ответника на
действията, които се твърди да съставляват актове на домашно насилие.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за неоснователна,
доколкото изложените в нея твърдения не се подкрепят от доказателства, тъй като такива не
са представени. Съгласно чл. 13, ал. 3, при липса на други доказателства за конкретни факти
и обстоятелства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание на приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Следва да се отбележи, че в случая съдът не може да
обоснове извършването на твърдяното насилие само на база на представената декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доколкото същата не съдържа отразяване на всички елементи от
фактическия състав, предполагащи извършване на акт на домашно насилие – в приложената
декларация по делото не успява да докаже извършения от ответника акт на домашно
насилие, тъй като не описва един от обективните признаци на акта на домашно насилие, а
именно място на извършване на деянието .
Ето защо при липса на доказателства, установяващи еднопосочно и непротиворечиво
поведение на ответника, съставляващо домашно насилие, молбата следва да бъде
отхвърлена.
По разноските
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лЕ. .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на молителката Е. А. К., ЕГН:********** , за издаване на
заповед за съдебна защита срещу внука й А. В. К., ЕГН:.......... , като неоснователна и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лЕ..
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение да се уведоми 06 РУ СДВР, че издадената
ЗНЗ №40 от 08.02.2023г. преустановява своето действие.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3