№ 1277
гр. София, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. К. А.А
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. А.А Гражданско дело №
20211110127091 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ТС, представлявано от
,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.С против Д. Г. Д., с адрес: гр. С и С. А. Д., с
адрес: гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че Д. Г. Д. и С. А. Д., в качеството им на собственици, са
клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за
енергетиката .
Твърди се, че ответниците имат качеството на „Битов клиент”.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ТС и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди
се, че спрямо ответниците са влезли в сила и в процесния период са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от
10.07.2016 г. Твърди се, че в чл. 31, ал. 1 от същите е определен редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия.
Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите общи условия е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 -
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в
забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
1
дължимите суми.
С общите условия от 2016 година се твърди, че е установено, че клиентите са длъжни
да заплашат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Твърди се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството ищец
топлинна енергия за абонатен № 221070 през процесния период от 1.05.2017 година до
30.04.2019 година, също така и услугата дялово разпределение за периода 1.03.2018 година
до 30.04.2019 година, като същите не са погасили задължението си.
Твърди се, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.” ЕООД. Твърди се, че
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър.
Твърди се, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имат са начислявани от
ТС по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата - „Т.” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди солидарно Д. Г.
Д. и С. А. Д., да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер 993,09 лв.,
включваща: 813,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2017 година до 30.04.2019 година, отразена в приложените
към молбата фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 17.5.2021 година до окончателното изплащане на вземането, и 156,06 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018 година до 29.03.2021 година, както и сума за дялово
разпределение в размер на 19.32 лв.- главница за периода от 1.03.2018 година до 30.04.2019
година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021
година до окончателното изплащане на вземането, и 4,46 лв. - лихва от 01.05.2018 година до
29.03.2021 година.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за заповедното и
исковото производство.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в
този срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил
доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.
По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на страната
на ищеца – “Т.“ ЕООД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
2
За ответниците, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и
съответно не са изразили становище по основателността и допустимостта на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
Установява се, твърдяното от ищеца, че Д. Г. Д. и С. А. Д., в качеството им на
собственици, са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 на Закона за енергетиката.
Доказва се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ТС и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди
се, че спрямо ответниците са влезли в сила и в процесния период са действали Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М” в сила от
10.07.2016 г. Видно е, че в чл.31, ал.1 от същите е определен редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия.
Установява се, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите общи условия е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 -
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Доказва се, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в
забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Установява се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството
ищец топлинна енергия за абонатен № 221070 през процесния период от 1.05.2017 година до
30.04.2019 година, също така и услугата дялово разпределение за периода 1.03.2018 година
до 30.04.2019 година, като същите не са погасили задължението си.
Сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.”
ЕООД, като се доказва, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър.
Доказва се от анализа на доказателствата, че сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имат са начислявани от ТС по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т.” ЕООД, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата
дължима сума за процесния период.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е заплатил
процесните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния
период.
3
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода , както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в
Общи фактури - с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във
връзка с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация чл.86 от Закона за
задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответниците, които са солидарно отговорни за претендираните задължения и
суми от ищеца.
По разноските
С оглед изхода на производството ответницата следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на общо 50,00 лева – за заплатена
държавна такса и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като
отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за
подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски
е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във
връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от Закона
за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и на основание чл.81 от ГПК и на
основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с адрес: гр. С и С. А. Д., с адрес: гр. С да заплатят солидарно на
ТС, представлявано от ,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.С сума в общ размер
4
993,09 лв., включваща: 813,25 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2017 година до 30.04.2019 година, отразена в
приложените към молбата фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 17.5.2021 година до окончателното изплащане на вземането, и 156,06 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 година до 29.03.2021 година, както и сума за дялово
разпределение в размер на 19.32 лв.- главница за периода от 1.03.2018 година до 30.04.2019
година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.5.2021
година до окончателното изплащане на вземането, и 4,46 лв. - лихва от 01.05.2018 година до
29.03.2021 година.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с адрес: гр. С и С. А. Д., с адрес: гр. С да заплатят солидарно на
ТС, представлявано от ,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.С сторените по
гр.дело № 27091/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски в размер на 50,00
лева – за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Т.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна
по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5