мотиви
към присъда от
22.11.2012 г. по НОХД № 810/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас
Производството по
делото е образувано по повод обвинителния акт на Окръжна прокуратура - гр.
Бургас против лицата:
I.
Ш.Х.Х., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.
К.,
адрес в гр. Бургас, ул. „Г.Г.” № **, ет. 2, с обвинение в
извършено
престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4
отНК.
II. К.Н.С., ЕГН **********, роден на ***
г. в гр. Бургас, адрес в гр. Бургас, ул. „П”
№ **, ет. 1, ап. 2, с обвинение в
извършено престъпление по чл. 330,
ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4
отНК.
III. М.
И. Д., ЕГН **********, роден
на
*** г. в гр. София, адрес в ГР.К., УЛ.”А.К” №
**, с
обвинение в извършено престъпление по
чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр.
ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното
производство няма постъпили съответни на разпоредбите на чл. 76 и сл. от НПК
молби от участници в процеса, с оглед заявено от тяхна страна желание за
конституиране в качеството на частни обвинители и/или граждански ищци, поради което съдът не се
произнесе по акцесорни въпроси.
Прокурорът поддържа
внесеното срещу подсъдимите лица обвинение, като счита, че възведеното в обвинителния
акт извършено от тях престъпление е безспорно доказано от обективна и субективна
страна и пледира за постановяването
на осъдителна присъда за всеки един от тримата.
Произнесените от
защитниците на подсъдимите Д. и С. съдебни речи смислово споделят пренията на държавния
обвинител, като с оглед смекчаващите
отговорността им обстоятелства молят за налагането на по-леки наказания.
Защитниците на
подсъдимия Х. не споделят обвинителната теза, като считат, че фактическата обстановка по
делото е останала неизяснена и не обуславя извод
за доказано от страна на този подсъдим съставомерно
участие в деянието, поради което молят
за постановяването на оправдателна присъда по предявеното му обвинение.
По същество
подсъдимите С. и Д. признават вината си и изразяват принципното си съгласие за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
С оглед твърдението на подсъдимия Х., че е невинен в извършеното престъпление и заявеното
желание за провеждане на процеса по реда на
чл. 371, т. 1 от НПК, възприето и от представителя на държавното обвинение, производството по делото се осъществи съобразно
правилата на чл. 371, т. 1 от НПК.
I. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Ш.Х.
ползвал под наем заведение за бързо хранене, намиращо се на ул. „Г.Г.” № **, партер, в гр. Бургас -
собственост на поде. К.С.. На неустановена дата през периода 01-15 септември
двамата провели разговор пред
въпросното заведение, в
който разговор поде. Х.
1
поискал от поде. С. да
организира палеж на автомобил, подробностите за който уточнил впоследствие. Касаело се за л.а. „БМВ"
модел „2-4" кабриолет с рег. № **,
ползвателите на който - св. Г.Н.-Н. и нейния съпруг св. Н. - паркирали на общински паркинг на ул. „Г.Г.” № **. Поде. Х. и приятелката му поддържали с Н.
приятелски взаимоотношения, но св. Н.
не връщал дълго време на поде. Х. заета му от последния сума от около 5 000
лева. Поради тази причина поде. Х. поискал от поде. С. да запали
автомобила му, на което поде. С. отговорил, че ще попита негов познат дали ще свърши тази работа. Попитал няколко дни
по-късно поде. М.Д., с когото се срещнал на алея в Морската градина в гр. Бургас,
разяснил му подробностите за автомобила, както и че поръчката изхожда от друго лице, без да уточнява от кого. Поде. Д. се
съгласил да извърши палежа срещу
сумата от 400 лева. От своя страна поде. С. съобщил на поде. Х., че е
намерил човек, без да уточнява самоличността му, който за да извърши палежа иска да му бъдат заплатени 500 лева. Поде. С.
добавил 100 лева и за себе си. Поде. Х. се съгласил да плати тази сума.
Поде. С. се срещнал още веднъж с поде. Д.,
за да потвърди поръчката. В следващите няколко дни поде. Д., за да прецени обстановката и да изготви
план, минавал няколко пъти покрай
мястото, където бил паркиран автомобилът - на общинския паркинг. Срещнал се и със свидетелите Д.Ж., В.Т. и Б.Б., на които споделил за предстоящото запалване на
автомобил и на които предложил да му помогнат срещу заплащане - по 30 лева на
човек. Тримата се съгласили да стоят около
паркинга, докато той запали автомобила и да му сигнализират в случай, че преминава
някой, който може да го види.
На 08.10.2011 г.,
около 21 часа, поде. С. съобщил на поде. Д. по телефона, че в тази вечер автомобилът
трябвало да бъде запален. Двамата се срещнали пред ресторант „Бургаска среща".
Поде. Д. бил придружен и от свидетелите Ж., Т. и Б.. Подсъдимите провели разговор
помежду си, след което с л.а. „Смарт" рег. № А **ВВ,
собственост на св. И.Д., отишли до бензиностанция в гр. Бургас. Поде. С. спрял
автомобила извън бензиностанцията и дал на поде. Д. трилитрова
пластмасова туба от минерална вода и сумата от 20 лева, за да я зареди е
бензин, която сума му била дадена от поде. Х.. След това подсъдимите се върнали в
близост до ресторант „Бургаска
среща", където ги изчаквали останалите трима, съгласили се да помогнат на поде. Д., след което те с последния тръгнали
към паркинга. Преди това обаче отишли
до квартирата на поде. Д., от където последният взел един шал, за да
прикрие лицето си и непрозрачна полиетиленова торба,
в която да сложи тубата с бензина.
Преди да извърши
деянието поде. Д. отново огледал обстановката на паркинга, където забелязал, че
пазачът - св. Р.Г. разговарял със св. П.П.. Поде. Д. разпределил местата на
придружавалите го лица, като на св. Т. *** на ъгъла с Трета поликлиника, св. Ж.
-до бензиностанция „ОМВ", която се намирала на гърба на паркинга и св. Б. *** и ул. „О.", като
преди това им казал, че след палежа ще се срещнат до часовника до хотел
„България" в гр. Бургас.
Поде. Д. около 23,25
часа влязъл на паркинга от към задния му вход, който не бил охраняем,
стигнал до процесния автомобил „БМВ" и след като
се уверил,
че в него няма никого, залял задната част на гюрука му, оставил тубата с остатъчното гориво
отгоре и го запалил със запалка. След като го извършил се срещнал с останалите
трима според уговорката, като със св. Ж. отишъл до
квартирата му, за да се преоблече. След това
отишли до ресторант „Бургаска среща", където ги чакали св. Т. и св. Б.. Поде. Д.
влязъл вътре в ресторанта, където уведомил поде. С., че палежът е извършен. Поде. С. му казал, че парите ще ги получат
впоследствие, след като той самият ги получи от поръчителя. Около 04,00 часа на 09.10.2011 г. поде. С. и поде. Д. отишли до опожарения автомобил и разговаряли със
св. Г., за да се осведомят за
случилото се след запалването. В следващите 3-4 дни поде. Х. предал на поде.
С. на няколко пъти сумата от 500 лева, от които 400 лева С. на 12.10.2011 г.
дал на поде. Д., а 100 лева - оставил за себе си. Свидетелите Т., Ж. и Б.
получили по 30 лева от поде. Д..
В резултат от извършения палеж л.а.
„БМВ" модел „2-4" кабриолет с рег. № ** изгорял напълно, като пламъците обхванали и паркирания наблизо л.а. «Мазда» с рег. А ** КМ,
собственост на св. Р.Д..
От оценъчните експертизи е установено, че
щетата по л.а. «БМВ» е тотална, в размер на
17 000 лева, като в същия този размер е оценена и щетата по л.а. «Мазда».
От заключението на пожаро-техническата
експертиза е видно, че се касае за умишлен
палеж на лекия автомобил «БМВ», като е имало опасност пожарът да се разпростре върху съседни моторни превозни
средства, но не и върху съседни сгради, обекти и съоръжения. Нямало е
опасност за живота на хора.
Описаната по-горе
фактическа обстановка съдът приема за доказана от събраните по досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 383 от НПК гласни,
писмени и веществени доказателствени средства -
протоколите от проведените огледи на местопроизшествието и приложените
към тях фотоалбуми, от разпитите на
свидетелите Г.С.Н.-Н., Д.А.Н., Р.Ж.Г.,
Б.Т.Б., В.К.Т., Д.М.Ж., П.А.П., Д.Х. М., И.Н.Д., Ф.А.Х., С.П.С., протоколите от
извършените разпознавания на лица от мъжки пол по снимков материал,
протокол от претърсване и изземване, протокол от извършена очна ставка, протокол от следствен експеримент, от
съдебно-оценъчната и повторната тройна
съдебно-оценъчна експертизи, от пожаро-техническа експертиза, относими
писмени документи от застрахователните дружества, справки от мобилни оператори, свидетелства за съдимост,
протоколи за доброволно предаване,
веществени доказателства и др., както и от обясненията на подсъдимите С. и Д. в съдебната фаза, частично от обясненията
на поде. Х., поради което съдът
намира, че така приетите фактически обстоятелства са категорично установени, стоят в неразривна
причинно-следствена връзка и съвкупността
от така изложените формира фактическата страна на обвинението по несъмнен начин
по възведеното спрямо всеки един от тях престъпление, извършено виновно и при
изяснените форми на съучастие.
Съдът не възприе за достоверни някои
моменти от обясненията на поде. Х., които по
своето естество съставляват защитна версия, представена още на досъдебната фаза пред разследващите органи. Мотивът
за извършения палеж, изведен от доказателствената съвкупност, поставя инкриминираното му
поведение в началото на развилия се причинно-следствен процес.
Несъстоятелни и извън формалната логика
остават обясненията му, че поде. С. е осъществил престъплението, без каквато и да е било предварителна намеса от негова
страна, за което последният пост-фактум решил да го изнудва за пари. Доколкото по
делото не се съдържат данни в насока
твърденията на поде. Х., чрез които да се
допусне извод за опровергаване на
поддържаната от него версия, съдът прецени тази част от неговите обяснения в качеството
им на доказателствени средства като недостоверни.
Неоправдано утежнената ситуация, на която поде. Х. навежда да е въвлечен
неволно поради злонамереност от страна на поде. С., знаейки за финансовите му
неуредици със свидетеля Н., не кореспондира при съпоставката на обясненията му с
извлечената от останалия доказателствен материал фактология. Житейски нелогично стои твърдението му по време
на извършената
между него и поде. С. очна ставка /л. 116-л. 117 от ДП/, че е знаел от поде. С. за
предстоящия палеж на автомобила на Н. няколко дни по-рано, но така и не уведомил
пострадалия, считайки че поде. С. се шегувал. Относно този релевантен факт пред
съда подсъдимият Х. сочи, че е узнал за палежа от поде. С. след извършването му. Тези
противоречиви обяснения от една страна в съвкупност със споделеното от поде. Х., че
поради „обкръжението"
на поде. С. изпитвал страх от посегателство от страна на последния и неговите
хора, не придават на обясненията му тежестта на доказателствено средство, годно да
подкрепи факти от значение за изясняване предмета на делото. Изнесените по този
начин обстоятелства от страна на поде. Х. по-скоро внасят съмнения в неговата собствена
теза отколкото да обосноват извод
за отдаване на нужния доказателствен кредит на
неговата версия, вследствие от сериозното
разколебаване на обвинителната теза относно неговата деятелност и виновност, което съдът да тълкува в негова полза.
От установените доказателствени данни се извлича като единствено възможно и
категорично заключението, че мотивът
на поде. Х., породен с времето и натрупан от множество други субективни фактори, е прерастнал
в представа за предварително обмислено
престъпление с ясна визия за механизма и целта на неговото извършване. Твърденията, че всичко е дело
единствено и само на поде. С., за което
и необосновано последният му искал и пари, не намира опора както в обясненията на поде. С., така и в останалите доказателствени средства. Обясненията и на поде. Д. също опровергават версията на поде. Х. и
съвпадат с тези на поде. С. досежно факта за
поръчителството от трето лице, макар
и поде. Д. да не сочи с категоричност, че е знаел от кого точно изхожда.
Предвид единството на обясненията на подсъдимите Д. и С., съотнесени и с показанията на разпитаните, вкл. по реда на чл. 222 от НПК свидетели Ж., Т. и Б., съдът намира за неоспоримо
доказано, че извършителят Д. е
действал по указанията на поде. С. в изпълнение на чужда „поръчка" от
лице, чиято самоличност не му е била известна, но която съдът съобразно
доказателствата установи в лицето на поде. Х..
Съдът не споделя
доводите на защитата на поде. Х. за липса на доказателства за общност на умисъла за
извършване на съставомерното деяние между поде. Х. и
поде. Д.. В правната теория и съдебната практика е прието, че липсата на
познанство между съучастниците, както е в случая
между поде.
Х. в качеството му на помагач на извършителя поде. Д., не е обстоятелство,
изключващо общността на техния умисъл. Релевантно значение за споделената между съучастниците задружна воля тук имат свързващите и улесняващите действия
на умишлено склонения от Х. - поде. С., оказали се решаващ фактор за поведението и на
поде. Д. по изпълнението на така намисленото от тях престъпление с ясните
представи и съзнание за прякото и косвено участие на всеки един от тях съобразно степента на
обществената опасност на самото деяние и на
характера на личната им такава, така и на съвместния им принос в настъпването на общественоопасния
резултат. Между действията на
всеки един от тях е налице обуславяща връзка и независимо
отсъствието на лично познанство между подсъдимия
Х. и подсъдимия Д., общността на умисъла
в извършеното от позицията на тримата поотделно е неоспоримо доказана
посредством приложените процесуални способи.
При така изложения фактологически анализ съдът приема, че доказателствените източници разкриват
обстоятелствената картина относно времето, мястото, механизма на деянията и на тримата подсъдими,
използваните средства, личните им мотиви и тяхната съвместна цел, обективно
допринесения с действията на всеки един от
тях престъпен резултат, както и хронологично обусловените
причинно-следствени връзки, поради и което закономерно обуславя направата на следните правни изводи.
II. ПРАВНИ ИЗВОДИ.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира за доказани деянията на всеки един от тримата подсъдими,
инкриминирани в обвинителния акт, които от обективна и субективна страна реализират квалифициран
състав на тежко умишлено престъпление по чл. 330, ал. 3, вр.
ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективната страна
на деянието е от значение наличието на посочените в състава признаци,
характеризиращи го като общоопасно престъпление -
предметът на престъплението
да е чуждо имущество със значителна стойност, от запалването на който да са настъпили значителни вреди и да е
имало опасност пожарът да се разпростре и върху други обекти със
значителна стойност.
Поде. Ш.Х. е
осъществил състава на чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 3 и ал. 4 от НК чрез действие, като умишлено е склонил от една страна поде. С. да подбуди трето лице за
извършването на палежа, а от друга
-
чрез набавянето на парични средства е подпомогнал деянието
на същото, в
случая
поде. Д., поради и което съдът го намери за виновен за това, че на
неустановени
дати през периода 01.09.2011 г. -
12.10.2011 г., в гр. Бургас, в
съучастие
с М.И.Д. — изършител и К.Н.С.
-
подбудител и
помагач, подбудил К. С. да подбуди М.
Д. да запали имущество със
значителна стойност — л.а. „БМВ" с рег. № **
на стойност 17 000 лева и го подпомогнал
като заплатил за извършването на
горепосоченото сумата от 500 лева,
както и средствата, с които е извършил палежа
- три литра бензин, като е
имало опасност пожарът да се разпростре и върху други
автомобили със значителна стойност и от
деянието са последвали значителни
вреди: по автомобил „БМВ" с рег. №
** в размер на 17 000 лева и по
автомобил „Мазда" с рег. № А ** КМ в
размер на 17 000 лева.
По обвинението на
подсъдимия К.С. съдът намери, че същият е виновен в престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, за умишленото склоняване на
поде. Д. да извърши палеж на чужда
собственост, за което допълнително го е и улеснил с даването на указания и разяснения и което мотивира съда да се произнесе с
осъдителната присъда по отношение и на
този подсъдим, тъй като на неустановени дати през периода 01.09.2011 г. - 12.10.2011 г., в гр. Бургас, в
съучастие с Ш.Х.Х. -подбудител и помагач и М.И.Д. - извършител,
действайки в качеството на подбудител и помагач, е подбудил и подпомогнал М.И.Д. чрез разяснения, съвети, обещание да се заплати
и заплащане на сумата от 500 лева, както и на средствата за закупуване на три
литра бензин, да запали имущество със
значителна стойност - л.а. „БМВ" с рег. № ** на стойност 17 000 лева, като пожарът се е разпрострял и върху
имущество със значителна стойност -
автомобил „Мазда" с рег. № А ** КМ на стойност
20 944 лева и е
имало опасност да се разпростре и
върху други автомобили и са последвали значителни вреди: имущество със значителна
стойност по автомобил „БМВ" с рег. № ** в размер на 17 000 лева и по
автомобил „Мазда" с рег. № А ** КМ в размер на 17 000 лева.
Съдът намира
обвинението за доказано и по отношение на поде. М.Д., чиято роля се
изразява в непосредствената реализация на изпълнителното деяние на палежа чрез
запалването на набелязания обект с предварително подготвена запалителна течност
и средство, годно да възпроизведе пламък, като в съприкосновението им и
атмосферната среда е предизвикан и процесът на горене, поради и което съдът го
призна за виновен в това, че на инкриминираната дата, време и място, на
общински паркинг, находящ се на ул. „Г.Г.” № **, в
съучастие с Ш.Х. - подбудител и помагач и К.С. - подбудител и помагач,
действайки в качеството на извършител, запалил имущество със значителна стойност -
л.а. „БМВ" с рег. № **, на стойност 17 000 лева, като пожарът се е разпрострял и
върху имущество със значителна стойност - автомобил „Мазда"
с рег. № А ** КМ на стойност 20 944 лева и е имало опасност да се разпростре и
върху други автомобили и са последвали значителни вреди: имущество със значителна
стойност по автомобил „БМВ" с рег. № ** в размер на 17 000 лев^^по
автомобил „Мазда" с рег. № А** КМ в размер на 17 000 лева,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Съображенията за
възприемането на посочените правни квалификации следват от обективно установените обстоятелства по
предварително обмислените действия между съучастниците и осъществяването на така намисленото
престъпление съгласно уговореното помежду им в различни интервали от време.
Тримата подсъдими са действали според обективно преценените си собствени
възможности, субективно мотивирани от
неправомерен материален и личен интерес. Поде. Ш.Х. от субективна страна съзнателно и целенасочено е търсел подкрепата
на поде. С., за да изрази последния вследствие на оказаното му от Х. въздействие съгласие да окаже съдействие чрез
намирането на подходящ извършител на
деянието срещу заплащане. Деятелността на поде. Х. е предхождаща и стои в основата на намисленото от
подсъдимите престъпление, като
същевременно чрез предоставянето на средства за закупуване на запалителната течност е спомогнал деятелността на
подбудения от С. - поде. Д.. Макар и
помежду си подсъдимите Х. и Д. да не са имали пряка среща относно замисленото,
общият им умисъл относно механизма на извършване
на палежа несъмнено е добил измерения посредством целенасочените умишлени действия на поде. С. в тази насока.
Последният, склонен от поде. Х. да подбуди другиго за осъществяване на
престъплението, в случая поде. Д., е целял да мотивира последния чрез
въздействие върху психиката му да изяви воля
за пряко участие в деянието. Това въздействие най-вече е реализирал, като е знаел, че поде. Д. има финансови
затруднения, заради които склоняването
на последния да извърши палежа не е преставлявало
трудност. С вземането на решението от
поде. Д. и последвалите от негова страна действия, довели до причиняването на съставомерния
резултат, подбудителската дейност от поде. С. над поде. Д. от една страна,
както и от поде. Х. над поде. С. се
счита за напълно реализирана. Тримата подсъдими са съзнавали конкретния си
принос в намисленото, като чрез собствените си, така и чрез действията на
останалите и са целяли настъпването на общественоопасния резултат. С
оглед довършеността на
изпълнителното деяние и
настъпилите
значителни вреди дейността им не само по процесния, но и по паркирания в съседство автомобил
— собственост на свидетеля Р.Д., извършеното покрива всички съставомерни
признаци на възприетата правна квалификация.
От субективна страна
поде. Д. е проявил престъпна воля като елемент от инкриминирата
съучастническа дейност, подтикнат от неблагоприятни семейни и финансови
затруднения. За целта същият е отделил достатъчно време, за да проучи обстойно
мястото, достъпните до него неохранявани места и набелязания автомобил, за да се подсигури с добре
съставен план. Така подсъдимият Д. периферно
е включил външни лица - свидетелите Б., Т. и Ж., за да набави достатъчно време
за необезпокояваното реализиране на намисленото престъпление, както и за
безопасно отдалечаване от местопроизшествието. Непосредствено преди самото
извършване на палежа в съзнанието му ярко са се съдържали и представи да прикрие лицето си с шал, да пренесе тубата със запалителната течност в торба и да запали
автомобила със запалка. Освен това деянието, по общата воля на тримата съучастници, е извършено през тъмната част на денонощието, когато видимостта и контрола на
охраната на паркинга са занижени и
ползването му не е така интензивно, както през деня. Тези подробности от
механизма на деянието на поде. Д. са били предварително подпомогнати от
действията и на другите двама подсъдими чрез отвеждането от поде. С. на поде. Д. до бензиностанцията, закупуването на
запалителната течност, запълнила вместимостта на предоставения му от поде. С. трилитрова туба, както и чрез указаните му
предварително разяснения по местонахождението и вида на автомобила. С така описаните действия поде. С. и интелектуално, и
физически е спомогнал извършителя Д., съзнавайки че последният ще запали индивидуализирания автомобил - чужда
собственост и че от това ще последват
значителни имуществени вреди.
Съдът приема, че при
осъществяването на самото престъплението е било възможно не само подсъдимите С. и Х.,
но така също и поде. Д., да не са съзнавали всички подробности от развитието на
причинния процес, така както
в случая са настъпили известни отклонения във връзка с последиците от
нанесените поражения по процесния автомобил.
Фактическите усложнения от настъпването на
значителни вреди и по съседния автомобил „Мазда",
обхванат също от пламъците на горящия
л.а. „БМВ", обосновават изводите за приетата по -тежка правна
квалификация. Ето защо, съдът не счита за основателно направеното по време на
съдебните пледоарии предложение на прокурора за оправдаване на съучастниците Х. и С. в частта досежно
л.а. „Мазда" с аргумента, че не са подбудили
поде. Д. за неговото запалване. Последното, освен казаното по-горе, не се споделя от съда и поради факта, че
бидейки от вида на „общоопасните престъпления" последиците от така извършения палеж
са трудно предвидими именно поради
риска от увеличаване степента на обществената опасност чрез застрашаването или увреждането живота, здравето или
имуществото на повече хора или други
живи същества. В този смисъл действията на подсъдимите по делото съдът внимателно подложи на преценка и
целокупен анализ, като така направените правни изводи са доказателствено
обезпечени и от обективна, и от субективна страна. Както се упомена
по-горе, представлявайки част от групата на общоопасните
престъпления, от които общественоопасните последици
трудно се поддават на предвидима преценка, разглежданото в настоящия съдебен
процес принципно се отличава с висока степен
на обществена опасност, като в случая ситуацията е добила размер на още
по-сериозна и внушителна заплаха, поради създалата се опасност от разпространение и върху други обекти със
значителна
7
стойност, доказано от и от реалното
опожаряване на съседен автомобил, което фактически и обуславя възприемането на
по-тежката правна квалификация.
Предвид направените
от подсъдимите Д. и С. самопризнания на вината и изясняване обстоятелствата по
тяхното участие в престъплението съдът обоснова своите фактически и правни изводи,
като възприе изложените от тях обяснения като достоверни, поради кореспонденцията им с доказателствената съвкупност. По изясняването на релевантния въпрос, поставен и от
защитниците на поде. Х. досежно общността на умисъла
между последния и поде. Д., по време на
съдебното следствие с оглед противоречията в обясненията на поде. С. и
поде. Д. съдът отчита като особено съществено обстоятелството, че общността на умисъла между поде. Д. и поде. Х.
не се изключва от това, че нито
единия, нито другия са имали пряк контакт помежду си и не са сговаряли лично подробностите за намисленото
престъпление или отделни елементи от
него. В теорията и практиката е възприето, че субективната връзка е задължителна
между съучастниците, но дори и когато не се познават
помежду си, такава е налице при положение, че
резултатните им действия са причинно обусловени
вследствие от обединения им общ умисъл, за наличието на какъвто в процеса
доказателствата по делото не възбудиха каквото и да е било основателно съмнение.
В изследването на въпроса по т. III от настоящите мотиви
стоят и причините за извършването на
конкретното престъпление - ниското правно съзнание на подсъдимите лица, недостига на духовни ценности и
противоречивия морал, несъобразяването
с установения правов ред в страната, незачитането на чуждата собственост,
желанието им за неправомерно облагодетелстване.
III. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО.
В рамките на
правомощията си по определяне на дължимото на подсъдимите наказание съдът,
съобразно разпоредбите на чл. 54 от НК и предвиденото в закона наказание за процесното престъпление в размер от три до дванадесет
години лишаване
от свобода, както и характера и степента на виновно участие на всеки един от подсъдимите
лица съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 от НК, след проведения доказателствен анализ и следвайки вътрешното си убеждение,
намери за
справедливо на подсъдимия Х. да наложи наказание в минимално предвидения в закона размер, а именно -
три години лишаване от свобода, но чието изпълнение
да бъде отложено в максималния петгодишен срок при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Предвид чистото му съдебно
минало и съответно на доказания му
принос в инкриминираното деяние под формата на подбудителство
и помагачество съдът обоснова извод за така
отмереното наказание.
От подобни на
гореизложените мотиви съдът е водим и по въпроса за ангажиране на
наказателната отговорност на поде. Д., като основен при индивидуализацията на
относимото наказание при него се откроява въпроса за характера и степента
на прякото му участие в изпълнителното деяние на извършеното престъпление. Предвид
чистото съдебно минало на поде. Д. съдът допуска извода, че същият не се отличава
с висока обществена опасност, което да оправдае налагането на по-тежко наказание от
индивидуализираното в осъдителния диспозитив. За
направата на този извод от значение са и мотивите на Д. да предприеме такъв
ход, какъвто твърди, че е извършил поради обремененото финансово състояние, в което се
намирали е неговата майка, притиснати от необходимостта за заплащане на наем и
закупуване на медикаменти за
нея. В тази връзка обясненията на подсъдимия Д. са подкрепени както от обясненията на поде. С., така и от свидетелските
показания на наемодателя
8
на поде. Д.. Значително смекчават
отговорността му и направеното самопризнание пред разследващите органи, спомогнало за
изясняване на процесиите обстоятелства и съучастническата дейност на останалите двама подсъдими, участието
му в процесуално-следствени действия по събиране на доказателствата, както и
признанието на вината пред съдебния състав, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното,
младежката му възраст. С оглед тези данни от значение за индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия Д. съдът намери, че
за поправянето и превъзпитанието на същия целесъобразно с оглед личната и общата превенция се явява наказание от
три години лишаване от свобода, като с оглед наличните предпоставки на чл. 66
от НК се поставя отлагателно условие
за максимално предвидения в закона петгодишен изпитателен срок.
По отношение на
поде. С. съдът прецени, че наказателната отговорност на същия следва да се
реализира при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с оглед наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, даващи основание за определяне на наказание под
предвидения в закона минимум. От този вид
съдът приема чистото му съдебно минало, направените самопризания
пред разследващите органи, спомогнали за разкриването на обективната истина и
по същество по време на съдебното следствие, изразеното съжаление и разкаяние, здравословния му статус. От значение са и
характера и степента на неговото участие,
като с оглед отражението на неговия замисъл в причинно-следствения общественоопасен резултат съдът намира, че собствено е
допринесъл в най-малка степен за
неговото настъпване, поради което съдът наложи две години и шест месеца
лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години и шест месеца.
По мнение на решаващия
съдебен състав така определените на тримата подсъдими наказания за извършеното от тях
тежко умишлено престъпление отговарят на степента на виновност на всеки един от тях и
на степента на обществена опасност според характера на личното им участие в задружната престъпна деятелност. Индивидуализирайки
ги при превес на смегчаващите над отегчаващите отговорността им обстоятелства в така
отмерените размери съдът, като
изходи и от чистото им съдебно минало, прецени, че целите на чл. 36 от НК по личната
и генералната превенция биха били осъществени по този конкретен начин. Основанията за формирането на тези изводи са, че
тежестта на наказателната репресия
спрямо тях може да се осъществи чрез приложението на института на условното осъждане, чиито предпоставки са налице
за всеки един от тях.
По отношение на
веществените доказателство по делото съдът произнесе мобилен телефон „Нокия"
модел N 73, ИМЕЙ № 3**** със сим - карта на Виваком с упоменатия в
диспозитива номер да бъде върнат на подсъдимия К.С., а останалите веществени доказателства да
бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила.
На следващо място и на основание чл. 189,
ал. 3, вр. ал. 1 от НПК подсъдимите следва солидарно да заплатят в полза на Държавата
направените по делото разноски в размер на 775 лева.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ