Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на
четиринадесети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9260 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9705/28.06.2016г. по гр.д. № 65995 по описа
за 2014г. на Софийски районен съд, 67-ми състав
е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че К.М.-Р. Г., ЕГН ********** и В.Г., ЕГН ********** дължа
на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****с адрес: *** заплащане солидарно
на сумите, както следва: сумата от 402,97лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението –28.08.2014г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 5 в гр. София, ж.к. „*****за периода от ноември 2011г. до април 2013г;
сумата от 82,77лв,. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31,12.2011г. до 13.08.2014г.; сумата от 2,04лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –28.08.2014г., до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията по фактура от 30.06.2012г.,
за които е издадена заповед по заповедно дело 47077/2014г. на СРС, К.М.-Р.
Г., ЕГН ********** и В.Г., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****съдебни разноски от 809,67лв.,
като неоснователен е отхвърлен иска
за горница над 402,97лв. до предявен размер от 412,89лв. и за горница над
2,04лв. до предявен размер от 4,08лв., както и изцяло иска за забава на
плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 1112471/20.07.2016г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 18.07.2016г. от
ответниците по исковете К.М.-Р. Г., ЕГН
********** и В.Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. П.м.,*** в частта, с
която исковете са уважени. Изложили
са съображения, че решението в тази
част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочили са, че правото им на собственост върху имота не водело до възникване
на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия,
нямало такова правоотношение между страните. Не можело да се продава непоискана
стока и услуга. Установило се, че в имота няма отоплителни тела, не било
установено в имота да преминават тръби, поради което и не следвало
да се начислява топлинна енергия за отопление, включително и за сградна
инсталация. До имота не достигала и гореща вода. Не било установено да е
извършван реален отчет на уредите, съобразената от вещото лице таблица не била
подписана Данните в системата на ищеца и на топлинния счетоводител били
съставени от тях едностранно. Не било доказано качество и количество на доставена
топлинна енергия. Съседният апартамент № 6 бил собствен на ответниците, в него
радиаторите също били затапени, другите съседи на процесния имот били фасади и
коридори, което означавало, че процесния имот не граничи с топлоснабден имот и
така основание на начисляване на сградна инсталация не съществувало. Сградната
инсталация била излишна втора мерна единица за една и съща услуга. Не били подписали договор с „Т.с.“ЕООД за
процесния период. Общите условия не били договор и не можели да заместят такъв.
Не били представени фактури по делото. Не се дължали лихви върху прогнозни суми по
фактури. Претендирали са разноски.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *****е
оспорило жалбата и претендирания размер на възнаграждение за адвокат, претендирало
е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Т.с.“ЕООД,
ЕИК***** не
е изразило становище по жалбите
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
18772/01.12.2014г., уточнена с молба от
20.01.2015г. Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** срещу К.М.-Р. Г., ЕГН **********
и В.Г., ЕГН ********** , с която е поискало от съда да признае за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване
на вземането му срещу ответниците за солидарно
заплащане на сумите, както следва: сумата от 412,89лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –28.08.2014г.,
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 5 в гр. София, ж.к. „*****за периода от ноември 2011г. до април 2013г;
сумата от 82,77лв,. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2011г. до 13.08.2014г., сумата от 4,08лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –28.08.2014г., до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода, сумата от 0,65лв,. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 4,08лв за периода от 31.12.2011г. до 13.08.2014г., за които е
издадена заповед по заповедно дело 47077/2014г. на СРС, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че
ответниците са съсобственици на
имота и като такива са потребител на топлинна енергия в него, потребили
енергия в количества, качество и на
стойност за които е предявен иск, дължали възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането на сумите, страните
били обвързани от договор при Общи условия, солидарнсотта била на основание на
чл. 32 от СК..
Ответниците К.М.-Р. Г., ЕГН ********** и В.Г., ЕГН ********** в предоставения срок са оспорили исковете. Посочили са, че не
са потребител на енергия в имота, не
съществувало валидно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия; фактурите били за прогнозни стойности, нямало фактическо измерване на
доставената енергия, за качеството и количеството й, не били искали доставката
от ищеца. Сградната инсталация била излишна втора мерна единица за една и съща
услуга. Претендирали са разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Т.с.“ЕООД, ЕИК***** не е изразило становище.
По делото е
приложено заповедно дело № 47077/2014г.
на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3143724/28.08.2014г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено К.М.-Р. Г., ЕГН **********
и В.Г., ЕГН ********** да заплатят
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** солидарно
сумата от от 412,89лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението –28.08.2014г., до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 5 в гр. София, ж.к. „*****за периода от ноември 2011г.
до април 2013г; сумата от 82,77лв,.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2011г. до 13.08.2014г., сумата от 4,08лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –28.08.2014г., до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода, сумата от 0,65лв,. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 4,08лв за периода от 31.12.2011г. до 13.08.2014г., съдебни
разноски от 325лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомен на
30.09.2014г., на 10.10.2014г. са подали възражение, сочещо че в
имота няма отоплителни тела, тръбите са затапени , не дължали и лихва върху прогнозни суми, на 29.10.2014г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и
такива е представил на 01.12.2014г.-първи присъствен ден след изтичане на един
месец от съобщението.
По делото са приети нотариален акт № 151/2002г.,
нотариален акт № 5/2005г., съгласно който на 18.11.2002г. Н.И.и К.И.са продали на В.Г. и на К.М. Г. ***
и върху него на 24.11.2005г. ответниците
са учредила договорна ипотека, в нотариалния акт от 2005г. е описано удостоверение
за сключен граждански брак на В. и К.Г., като е посочен извод на нотариуса че
имотът е тяхна съпружеска имуществена общност.
По делото са приети договор от 19.08.2002г., протокол от ОС на ЕС от 19.08.2002г., съгласно които
ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „*****е избрало и
възложило на „Т.с.“ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергията в сградата за срок от 3 години срещу
възнаграждение като съгласно чл. 2.4. от договора срок се удължава с още една
година ако нито една от страните не възрази писмено 1 месец преди срока. В
приложението към протокола срещу ап. № 5 е посочено че топлоподаване е спряно,
за което е положен подпис от праводателя на ответниците – Н.И..
Приет е констативен
протокол от 29.04.2013г., носещ подпис за представители на Т.с.“ЕООД и за
абонат Н.И.съгласно който 4-те радиатори в имота са затапени, на ред 5 е изписан текст „баня няма тръби“.
Прието е
неоспорена от страните служебна бележка, издадена на 12.04.2016г. от „Т.с.“ЕООД,
съгласно която в апартамент № 6 в сградата отоплителни тела са
затапени на 27.12.2002г. и до момента не било установено да има промяна.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение
2008г., съгласно чл. 32 от тях в
плащането на топлинната енергия се извършва до 30-то число на месеца, за което
се отнасят.
Приети са
извлечения от сметки, съобщения към фактури, съгласно които ответниците дължат
на ищеца плащане на сумите, за които е предявен иск.
С приетото
по делото заключение по основна съдебно-техническата
експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период за имота е
начислявана енергия за отопление но само за
сградна инсталация, не е начислявана енергия за отопление с индивидуални
уреди за отопление, както не е начислявана и енергия за горещо битово
водоснабдяване. Вещото лице е посочило,
че в абонатната станция има общ топломер, ежемесечно са снемани отчети, както и
ежемесечно са отчислявани технологични разходи. Начислената такса за сградна
инсталация била съобразно нормативните изисквания, дяловото разпределение на
енергията било направено съобразно изискванията на Закона за енергетиката и
Наредбата за топлоснабдяване №16-334/2007г.- съобразно обема на имота, реално потребената енергия в имота за периода от 01.11.2011г до 30.04.2013г. била
402,97лв.
С приетото
по делото заключение по допълнителна съдебно-техническата
експертиза, вещото лице е посочило, че бщият
топломчер в сградата е със снемани отчети ежемесечно, отчислявани са
технологични разходи. За процесния период за имота е начислявана енергия за
отопление - сградна инсталация, не е начислявана енергия за отопление с индивидуални
уреди за отопление, както не е начислявана и енергия за горещо битово
водоснабдяване. Обем на имота бил 152
куб.м. и определената сградна инсталация за този имот съответствала на
правилата на наредбата за топлоснабдяване и ЗЕ. Реално потребената енергия в
имота за периода от 01.11.2011г до
30.04.2013г. била 402,97лв. и тази сума съответствала на потребеното количество
такава и обявената цена от ДКЕВР. Суми по фактури били по-големи от реалното
потребление.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно
и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 , чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземания за: заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди, за имот в сграда - етажна
собственост; на възнаграждение за дяловото й разпределение, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се
уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й,
както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр.
с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. поради което
и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, че е носител на
вземане за възнаграждение за дяловото разпределение на енрегията, като е изпаднал и в забава за изпълнението им.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или
горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент
от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия.
"Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е
установено и че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 от ЗЕ, както и на действащата до
20.07.2012г. разпоредба на §1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, поради което и носи отговорност за заплащане на стойността на
доставена такава в имота. Съгласно тези разпоредби купувач по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия
за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото се установи от приетите нотариални
актове, че ответниците са собственици на
процесния имот през процесния период, че сградата е топлоснабдена, не е
установено ІІІ-то лице да е сключило договор с ищеца за доставката на топлинна
енергия в имота, по начин освобождаващ ответника от задълженията му към ищеца,
поради което и съдът приема за установено, че ответниците са потребител на топлинна енергия в имота. Съдът
приема, че за нуждите на настоящото производство по делото е установено, че
ответниците отговарят пред ищеца солидарно за плащане на стойността на
потребената в имота енергия и на обезщетението за забава на плащането й. Това е
така защото в нотариалните актове са описани удостоверения за сключен
граждански брак на страните и че имотът е съпружеска имуществена общност, по
делото е установено по справките по Наредба № 14/2009г. че процесния имот е
заявеният от страните техен постоянен и настоящ адрес, с въззивната жалба не са
въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за солидарната им
отговорност, СРС не е нарушил разпоредбата
на чл. 32 от СК.
Доколкото по делото се установи, че
ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия, за битови
нужди, като се установи и че ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ, и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора, обвързвал
страните сочи качествени параметри на предоставяната услуга. Такива качествени параметри са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ
вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от
топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125,
ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбата по
чл. 125, ал. 3 от ЗЕ - Наредба №16-334
от 06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя
в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график
за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от 2008г. е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими.
Съгласно ОУ от
Съдът
приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ н
ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е
точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово
горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
доводът на ответника за липса на предмет на договора и нищожност на същия са
неоснователни. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за
определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на основната и
допълнителната съдебно-техническата експертиза, които съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства,
по делото е установено, че през процесния период в имота не е потребявана енрегия за горещо
битово водоснабдяване, не е потребявана и енергия за отопление с отделни
отоплителни уреди, потребявана е енергия обаче за сградна инсталация и
стойността на същата за процесния период е в размер на 402,97лв., определена в съответствие с правилата на Наредбата за топлоснабдяване и
на обем на имота. Доколкото в имота е потребявана енергия само за сградна
инсталация, то без значение е дали уреди в имота са отчитани реално. Това е
така, защото сградната инсталация зависи само от обема на конкретния
самостоятелен обект, а и в случая не се спори, че уреди за отчитане в имота не
са съществували. Неоснователни са доводите на въззивниците, че не дължат суми
за сградната инсталация. Такъв извод не би могъл да се обоснове в случая. Процесния имот е на втори етаж, не е установено съседните
имоти отдолу - на ет. 1, и отгоре - на ет. 3, да не са топлоснабдени, че
системата за топлоснабдяване не преминава през процесния имот, поради което и
съдът приема, че сградна инсталация се дължи от ответниците. Протоколът от
29.04.2013г. е съставен в предпоследния ден от процесния период и не е от
естество да установи, че няма тръби в имота за целия процесен период. Отделно
този протокол в частта за „ няма тръби“ на ред 5 е само за банята, а не за останалите
помещения. Последното навежда на извод, че отбелязването е за тръби за енергия
за горещо битово водоснабдяване, а не за тръби в останалите помещения, посредством които да се осигури възможност за
отопление чрез радиатори. С оглед гореизложеното съдът приема за установено
валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците за заплащане на сградна
инсталация за процесния период в размер на 402,97лв.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд по иска за главница
за топлинна енергия следва да се
потвърди.
По иска за обезщетение за забава:
В забава за изпълнение може да се изпадне едва тогава, когато вземането е
ликвидно, тоест установено по основание и размер. Съгласно разпоредбата на чл.
155 ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 32 от ОУ от
2005г. и чл. 33 от ОУ от 2008г.,
потребителите на топлинна енергия заплащат стойността на доставената им
енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ начини, като в случай на избор
за плащане по прогнозни суми, плащането следва да се извърши до 30 дни след изтичане на периода, за който е
фактурата.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото се установи, че през процесния период сумите,
посочени във фактурите са били по-големи от реалното потребление. При така установеното съдът приема, че по
делото не е установено, че вземанията по фактурите са били ликвидни и изискуеми
от момента, за който са предявени претенции, а и в размери, върху които е
начислена лихва за забава. Това е така, защото с изравнителната сметка е
установено, че сумите по фактури са били по-големи от реалното потребление.
Ликвидността на вземанията е установена едва с изравнителната сметка и същите
са в по-малък размер от предявените претенции. При така установеното съдът
приема, че за заплащане
на главницата обезщетение за забава ще следва да се присъди от момента на
стабилизиране на изравнителната сметка. По делото е установено, че за ищец не е
възникнало валидно вземане в размер на сумите по фактури, поради което и съдът
приема, че не следва да уважава претенция за обезщетение за забава за плащане на
главница, за която се установи, че вземане в претендиран размер не съществува. В тежест на ищеца е било да докаже
реално потребление за всеки месец и само при това условие той би могъл да
претендира лихва за забава върху това месечно задължение от момент, който е
по-ранен от стабилизиране на изравнителната сметка. При липса на
установено валидно вземане в определен размер за определен период , върху такова вземане не следва да се присъжда лихва. Такава законодателна уредба не е предвидена
нито в чл. 153, чл. 155 от ЗЕ, нито в чл. 42 и чл. 73 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. Действително, тези разпоредби препращат към ОУ
на ищеца, сочещи падеж на плащането до 30 дни след отчитания период, независимо
от това дали суми са прогнозни или са такива за реално доставена енергия. Съдът
приема, обаче, че доколкото при избор за плащане на прогнозни суми реалното
потребление се установява едва с изравнителната сметка, като съобрази и чл. 13 от Директивата на ЕС /2006/32
ЕО/, според който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия, то съдът приема, че при липса на
установеност, че към падежа за плащане, посочен в ОУ, е доставено реално такова
количество енергия, за което е издадена фактура, то не следва да се присъжда
лихва за забава върху сумите по фактурата от момента посочен в тези ОУ. При систематично , логично и граматическо
тълкуване на разпоредбите на ЗЕ, а и на чл. 32 от ОУ за 2008г., при условията
на чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че предвиденото заплащане на лихви за забава е
само за дължими суми, тоест за такива, които са определени въз основа на
реалната консумация, а не на прогнозните сметки, ако те не съответстват на
реалното потребление. Този извод на съда по повод на тълкуването на
разпоредбите на ОУ кореспондира с чл. 13
от Директивата на ЕС /2006/32 ЕО/, а и с
разпоредбата на чл. 154 от ЗЕ,
съгласно която възможност за снабдяване с изпълнителен лист съществува едва
след изравнителната сметка за съответнияотчетен период. Към горното следва да се добави, че в ОУ не е
предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размер на платени
лихви за забава за периодите, през които не се извършва реално отчитане, ако по
изравняването се установи, че прогнозна сума е по-висока от реално дължимо. Сумите по прогнозните
сметки, които надвишават тези по изравнителната сметка, не са ликвидни,
напротив установено е в случая, че не се дължи сума, посочена във фактура,
поради което и съдът приема, че за този
период лихва за забава върху тях не следва да се присъжда от момента за който
се претендира обезщетението от ищеца. (В този смисъл Решение №
5973/10.05.2010г. по адм.д. № 13185/2009г. на ВАС, 5-членен състав).
С оглед на гореизложеното и като
съобрази , че ищец не е доказал реално потребление за процесния период по
месеци, като съобрази и момент на
въвеждане на изравнителна сметки в система на ищеца, липса на
доказателства за възражения срещу тях,
то съдът приема, че правилно районния съд е уважил иска
за лихва само за част от периода – след изравнителната сметка . При така възприето и на основание на чл. 162
от ГПК като съобрази дължими суми за всеки от двата отчетни периода – съответно
от 228,61лв. и от 174,36лв. съгласно заключенията по съдебните експертизи, то
съдът приема, че дължимото обезщетение за забава на сумата за първия отчетен
период е 47,43лв. за периода от
01.08.2012г. до 13.08.2014г., а за втория отчетен период дължима лихва е 18,35лв. за периода от 01.08.2013г. до
13.08.2014г. При така възприето решението на СРС в частта за 65,78лв. лихва за
периода от 01.08.2012г. до 13.08.2014г. следва да се потвърди, а в останалата
част следва да се отмени иск за 16,99лв. лихва следва да се отхвърли.
По иска за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията :
По делото не
се спори, а и се установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., заключение по техническа експертиза, че за процесния
период разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач срещу
възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на сградата. За този
договор е уговорен срок от 3 години но и възможност за автоматичното му
подновяване всяка година, нее установено 0да е имало възражение за същото от
някоя страна, поради което и този договор съдът приема, че е обвързвал етажните
собственици и третото лице-помагач през процесния период. При така установеното
съдът приема, че правото за получи възнаграждение за това разпределение
принадлежи на третото лице –помагач. Същото е изрично уговорено в договора ,
като това съответства и на общите принципи на правото. По делото не е
установено ищецът да е придобил това
вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че иск за
плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение
за забава на плащането му е неоснователен. Забраната за претенция на чуждо
материално право е императивна и за приложението й съдът следи служебно без да
е нужно нарочно оплакване във въззивната
жалба. Уговорки в договор по който ответникът, съответно ІІІ-то лице помагач не
е страна, не могат да ги обвържат. Те не са от естество да обосноват извод за
принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в
която е уважил иска за главница от 2,04лв. следва да се отмени и иск за тези суми следва
да се отхвърли.
По
отговорността за разноски производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността
за разноски следва да се постави в тежест на страните съобразно изхода на
делото.
Решението на СРС в частта, с която в тежест на ответници
са поставени общо 32,39лв. разноски
следва да се отмени. На двамата ответниците по исковете следва да се присъдят
разноски по дело пред СРС в общ
размер от 18,9лв. за възнаграждение за адвокат, 28,44лв. възнаграждение за вещи
лица .За въззивно производство на всеки
въззивник следва да се присъдят разноски за държавна такса от по 0,98лв.
Други разноски въззивниците не са доказали, че са направили и такива не им се
следват. Така на всеки въззивник следва да се присъди сумата от по 24,68лв. разноски за производство
пред СРС и СГС.
За
въззивното производство на ищеца не се следват разноски. Процесуално
представителство от юрисконсулт по тази част от предмета на въззивно дело,
което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по делото не е
осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да се присъжда
на ищеца.
На третото лице помагач разноски не се следват
съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 9705/28.06.2016г. по гр.д. № 65995 по описа
за 2014г. на Софийски
районен съд, 67-ми състав в частта, с
която е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
че К.М.-Р. Г., ЕГН ********** и В.Г., ЕГН ********** дължа
на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****с адрес: *** заплащане солидарно
на сумите, както следва: сумата от 16,99лв,.
представляващи обезщетение за забава за периода от 31.12.2011г. до 13.08.2014г. на плащането
на главницата за топлинна енергия от 402,97лв.; сумата от 2,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –28.08.2014г.,
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията по фактура от 30.06.2012г., за които е издадена заповед по заповедно
дело 47077/2014г. на СРС, както и в частта, с която К.М.-Р. Г., ЕГН ********** и В.Г., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****съдебни разноски от 32,39лв.
и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба
вх.№ 18772/01.12.2014г., уточнена с
молба от 20.01.2015г. Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с
адрес: *** срещу К.М.-Р. Г., ЕГН **********
и В.Г., ЕГН ********** , с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че К.М.-Р. Г., ЕГН ********** и В.Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** заплащане солидарно на сумите, както следва: сумата от 16,99лв,. представляващи обезщетение за забава за периода от 31.12.2011г. до 13.08.2014г. на плащането
на главницата за потребена топлинна енергия от 402,97лв.; сумата от 2,04лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –28.08.2014г., до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията по фактура от 30.06.2012г.,
за които е издадена заповед по заповедно дело 47077/2014г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9705/28.06.2016г. по гр.д. № 65995 по описа
за 2014г. на Софийски
районен съд, 67-ми състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****с
адрес: *** да заплати на К.М.-Р. Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 24,68лв / двадесет и четири лева и 0,68 лв/, представляващи съдебни
разноски за производството пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****с
адрес: *** да заплати на В.Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 24,68лв / двадесет и четири лева и 0,68 лв/, представляващи съдебни
разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца- „Т.с.“ЕООД,
ЕИК*****.
Решение е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.