МОТИВИ ПО НОХД № 263 / 2020 г. НА РСТ
Подсъдимият Д.Х.Л., ЕГН ********** ***
е предаден на съд с обвинение за това , че на 04.08.19 в гр. Търговище причинил
на С.К.Д. *** телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакетната
кост и лъчевата кост на дясна предмишница, като всяко
едно от счупванията е причинило на пострадалия трайно
затрудняване движението на горен десен крайник, като макар и непълнолетен към
момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 129 ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 ,т. 3 от НК.
ТРП
счита обвинението за доказано по безспорен начин. Пледира за налагане на
наказание около една година ЛС, при относителен баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. РПТ намира, че са налице предпоставките
за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, като счита, че наложеното наказание
следва да бъде отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Подс. Л. да бъде осъден
да заплати направените по делото разноски. РСТ да уважи предявения гр. иск по
справедливост, като счита същия за доказан. ВД по делото по делото, два броя
дискове, да се върнат на лицата, които са ги предали в ДП.
Постъпила е писмено молба, която се
поддържа в съдебно заседание от пострадалия С.Д., представляван от адвокат Д.П.
за конституирането му, като гр. ищец и частен обвинител. Съдът конституира С.К.Д.,
като гр. ищец за претърпени в резултата на деянието неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева и за имуществени вреди в размер на 512.00 лева,
както и като частен обвинител. В пледоарията си адв. П.
счита обвинението за доказано по безспорен начин. Обосновава аргументирано
размера на предявения гр. иск за неимуществени вреди с молба да бъде уважен
изцяло. Моли предявения гр. иск за имуществени вреди, като основателен и
доказан да бъде също уважен. Претендира за присъждане на разноски в посочения в
молбата размер.
Подсъдимият не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение. Описва фактическата обстановка, като интерпретира
според неговите виждания, изложените в обстоятелствената част на ОА факти. Заявява,
че действията му са били продиктувани с цел защита. Проявява съжаление, но
заявява, че не е очаквал настъпването на подобен резултат от действията му. Моли за справедлива присъда. Защитата на
подсъдимия пледира за прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК. Счита, че
деянието е извършено по непредпазливост, а не с пряк умисъл. По отношение на
претърпените неимуществени вреди счита, че заявения размер е завишен и моли
съдът да постанови и уважи справедлив размер, като се вземат предвид посочените
според защитата смекчаващи отговорността обстоятелства.
След
запознаване на доказателствата по делото, писмени и събраните такива гласни в
съдебно засеД.е и след преценка в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното:
Подсъдимият Д.Л. е роден на 26.01.01
г в Кипър, в момента на извършване на
деянието непълнолетен. Ученик в спортно училище в гр. София, профил „бокс“.
Преминавал през ДПС през 2016 г. за
деяние по чл. 129, ал. 1 от НК, с наложена мярка по ЗБППМН.
На
04.08.19 година в гр. Търговище, подс. Д.Л. бил в
нощно заведение - „Планета Пайнер“, заедно със св. Е.Я.,
където употребил алкохол. Около 05.00 ч. двамата напуснали заведението, като
чакали такси пред входа му. Около пет минути след това в близост до тях спрял
таксиметров автомобил, управляван от св. Н.Н.. Пред
заведението имало и други чакащи за такси хора, сред които и св. Д.Д., заедно с компанията, с която била в заведението.
Стигайки първа до таксито св. Д. Д. махнала
на брат си Сл. Д., съпругата му, св. И. и св. Г. З., да идват, като
отворила вратата на таксито, с намерение да се качи. В този момент подс. Л., който също чакал такси, застанал до нея и се
навел към вътрешността на автомобила, за да говори с водача, когото познавал. В близост от лявата страна на подс. Л. стояла св. Е.Я. и младеж с неустановено по делото самоличност.
Виждайки действията на подс. Д. Л., св. Д. останал с впечатление, че той избутва
сестра му, поради което се приближил и заявил, че таксито е за тях. Тогава подс. Л. се
обърнал към него и с дясната си ръка му нанесъл изненадващо три
последователни удара в областта на главата. Следствие на нанесени внезапно и напълно неочаквано
удари, пострадалият Д. загубил равновесие и паднал на тротоара да предната
дясна врата на таксито върху дясната си ръка, като веднага усетил силни болки в
нея. Виждайки случващото се, св. Д.Д. се опитала да избута
подсъдимия, но била ударено от него и
също паднала на земята. В това Сл. Д. се
опитал да стана, но преди това да се случи, подс. Л.
започнал ожесточено да го рита първо с ляв, а после с десен крак в горната част
на тялото му. Пострадалият Д. успял да се изправи, но бил изблъскан върху
предната част на капака на таксито, където подсъдимият продължил да ме нанася безразборни удари с
юмруци по тялото му. Благодарение намесата на
неустановени лица, подсъдимият бил издърпан встрани и побоят прекратен.
Подс.
Л. се качил на таксито, пред което се случили описаните по горе действия, като
заедно с приятелката си св. Е.Я. се прибрал в дома си.
Пострадалия С.Д., споделил на съпруга си ,св. И.Д., сестра си – Д.Д. и св. Г. З. за силните болки, които изпитва в лакътя на
дясната ръка от нанесения му побой. Цялата
компания се качили в следващото такси и
отишли в болницата. Там Сл. Д. влязъл със съпруга си св. И.. Били му обезболяващо
лекарство и го посъветвали да сложи лед.
Поради силните болки, сутринта се наложило отново да посети МБАЛ Търговище,
където му направили рентгенова снимка и
установили че има счупване на дясната ръка, което довело до бърза
оперативна намеса.
От заключението по назначената СМЕ се установява, че в следствие на насения побой пострадалият С.Д. е
получил лек оток и кръвонасядане по задна повърхност
на лявата ушна мида в горния и край,
както и счупване на двете кости на дясната предмишница
в областта на лакътната става. Според експертното
заключение по експертизата, потвърдено и в съдебно заседание, счупванията са получени, след като пострадалия е ударен в
областта на лицето с последващо падане върху терена с
изпъната дясна ръка, падане върху дланта
и с преразгъване на ръката в областта на лакътната става. Всяко от двете счупвания са причинили на
пострадалия трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок на възстановяване около 4-5 месеца. Гореизложеното води до
извода за наличие на биологичните и юридически признаци за причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Междувременно след инцидента подс. Д.Л. на 05.08.19 г. посетил съдебен лекар с оплакване
за болки в областта на дясната китка. От приложеното СМУ се установява по гръбната повърхност на
дясна длан в областта на трета метакарпална
кост, масивен отток с размери от 5-7 см. Със затруднение движението на втори,
трети и четвърти пръсти в областта на метакарпалните
им стави. Предвид твърденията на подс. Л. в ДП
относно обстоятелството, че е получил гореописаните наранявания защото е бил
изблъскан от пострадалия и ударил ръката си във вратата на таксито, е назначена
СМЕ. От установените телесни увреждания по ръката на подсъдимия, заключението
на вещото лице е, че те са получени, с най-вероятен механизъм, следствие на
нанасяне на удари с дясна ръка свита в юмрук върху главата, в областта на
черепа. Това заключение на вещото лице се
потвърждава в съдебно заседание от д.Г., след изслушване на свидетелите
и гледане на записите от охранителните камери.
Назначената по делото
видео-техническа експертиза изготвена на база предоставени записи от видео-наблюдение
пред заведение, за които е установено че не са манипулирани, доказва в пълнота
описаната по-горе фактическа обстановка относно поведението на участващите в инцидента лица. По безспорен
начин се установява и доказва, че подс. Д. Л., без да
е бил провокиран от действия на пострадалия Д. му е нанесъл посочените в ОА
удари в областта на главата, след което последва падане на земята и нови удари
с ритници по тялото на пострадалия.
Така установената и изложена по-горе фактическа
обстановка се доказва частично от обясненията на подс.
Д.Л., като макар и да интерпретира изложените факти и да добавя такива, които
не се потвърждават от останалите доказателства
по делото, потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказва и от показанията на св.
С.Д., св. Д.Д., И.Д., Г. З., от представените и приети
по делото писмени доказателства и изготвената и приета по делото СМЕ и
видео-техническа експертизи, както и от приетия по делото и гледан в присъствие
на страните диск-ВД ДВД, иззет по надлежния ред, ведно с изготвената съдебно
техническа експертиза по него, както и
допълнителните пояснения на вещите лица изготвили съдебните
посочени по-горе експертизи..
Подс.
Л. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Завява, че е бил
предизвикан от пострадалия, който го
блъснал, псувал го, бил видимо пиян и много агресивен. Това предизвикало неговата ответна реакция ,за да се защити,
при което ударил шамар на пострадалия.
Не го бил удрял с юмруци, не си спомня да го е ритал. Помислил, че ще бъде
ударен от него. След това подс. Л. заявява, че: „Може
да съм го ударил с два -три шамара. Може да съм пробвал да го ритна“. На
допълнителни въпроси от прокурора, подс. Л. заявява:
„ Бях употребил алкохол..може би една или две чашки уиски или водка..първоначално
почувствах бутане и агресия. Удар получих отзад, може би в лявата страна, по
рамото. След бутането имаше псувни и агресия. С шамари съм го ударил. Не сам го
удрял с юмруци. Ударих го в лявата част
на лицето. Ударих го два или три пъти. Може и да съм пробвал да нанасям удари с крак“. След казаното
подсъдимият Л. променя обясненията
дадени преди това от него по отношение нараняването по ръката си, като заявява,
че то е получено предната вечер, преди инцидента и травмата е от тренировка, а
не както е заявил при предишни разпити, че е получил нараняване при бутане от
страна пострадалия в рамките на вратата на таксито. Във връзка с казаното от
него по отношение на това, че заявява,“ може би съм го ударил, може би ритнал“,
и с обстоятелството, че присъства при прегледа на записа, на въпроса на съда,
кое е истината, подсъдимият отговаря: „Когато прегледахме записа от
охранителните камери в съдебно заседание, моите действия бяха като реални
действия“.
От изложеното по-горе е видно ,че подс. Д.Л. от
ДП в съдебно заседанаие
не признава вината си, като интерпретира фактите, както той счита за уместно в своя
полза. Всичко казано от него, съдът приема за защитна теза, която обаче остава
именно такава, поради това, че се опровергава от всички доказателства по
делото- писмени и гласни. Едва при последна дума даден от съда, подс. Д.л Л. заявява: „ Извинявам се на господина за това,
което се е случило. Сега разбирам и осъзнавам действията си“.
Изложеното и приета от съда по-горе
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на
свидетелите: С.Д.-пострадал, Д.Д., И.Д. и Г. З. - всичките
очевидци на инцидента.
Св. С.Д. потвърждава изцяло и без
противоречия казаното от него в дадените показания в ДП. Той пояснява, че на процесната дата били заедно със съпругата му – св. И.Д.,
чийто рожден ден празнували, сестра му –св. Д. и тяхна приятелка св. Г. З..
Посетили няколко питейни заведения, но
без да прекаляват с употребата на алкохол. Последно посетили „Планета Пайнер“, от където си тръгнали около 05.00 ч на
04.08.19 Пред заведението спряло такси,
като сестра му се доближила до вратата на шофьора и им махнала да идват и останалите. В този момент той
забелязал младеж, който отива към нея и я избутва силно от вратата на таксито.
Поведението на подс. Л., пострадалия приел за агресивно
спрямо сестра му, поради което си протегнал ръката, за да осъществи дистанция
между подсъдимия и сестра си, за да направи преграда. След това пояснява, че му
се губят моменти. След като се свестил започнал да усеща удари и ритници върху себе си. На помощ дошли
неговите близки от компанията, както и други хора. Едва след като успял да се изправи почувствал силни болки в
дясната си ръка, почувствал са зле и помолил съпругата му да отидат до болницата
за преглед. Там му дали обезболяващо, като му казали да отиде по-късно. На
същата сутрин Св. Д. със силни болни в дясна ръка отишъл отново до болницата,
където му направили снимка на дясната ръка, като се установило счупване на две
места в областта на лакътя. На същия ден му направили операция, като му поставили
два импланта в лакътя. В болницата лежал около
седмица. След това бил в гипс двадесет дни. Поставените при операцията импланти
носил шест месеца, след което последвала нова операция за премахването им. Пострадалият Д. заявява, че
и в момента има болки в ръката, като не може да я изправя напълно и може да се наложи нова
операция. Пояснява, че едва преди около два-три месеца е започнал работа, тъй
като преди това е било невъзможно да си служи с дясната ръка, като и в момента
чувства болки. След инцидента живота му се променил физически и психически.
Св. Д.Д.
– сестра на пострадалия потвърждава
изцяло и без противоречия казаното от нея в ДП. Тя пояснява, че на посочената
дата празнували рождения ден на снаха и. Първо вечеряли в „Архитекта“, след
това посетили пиано-бар и накрая „Планета Пайнер“.
Вечерта преминала приятно, употребили алкохол, но в умерени количества, като
просто били весели и се забавлявали. На излизане от „Планета Райнер“, тя първа
видяла свободно такси. Приближила се до предната дясна врата, като в момента на
отварянето и чула някой да вика, че таксито е заето и видяла едно момче да я
изблъсква. Брат и С. бил най-близа до нея и веднага се намесил, като просто казал на момчето да
не я блъска Това предизвикало неочаквана реакция от младежа, като той започнал
без причина да блъска и удря брат и, който паднал на земята и си ударил дясната
ръка. Свидетелката пояснява ходенето в болницата, това че се установило
счупване и се наложила операция на брат. Тя пояснява, че той дълго време
се възстановявал, имал болки, не можел
да работи и всичко това се отразило на него и семейството му твърда зле.
Св. И.Д. – съпруга на пострадалия потвърждава
казаното от нея в ДП. Тя разказва, че на процесната
дата заедно със С., Д. и друга тяхна приятелка празнували рождения и ден.
Първо вечеряла в Архитекта, след ходили в пияно-бара и след
това в „Планета Пайнер“. От дискотеката излезли по
двойки, като първо се движили Д. и съпругът и, а след тях тя и Г.. Д. видяла
такси, тръгнала към него и отворила предната врата. Веднага след това видяла
високо момче, как хваща с агресия Д. и я издърпва от таксито. Видяла как
съпругът и веднага отива, за да я предпази и казал на момчето да не я бута.
Реакцията на момчето била удари с юмруци и ритници по мъжа и, при което той
паднал на земята. Не можел да се изправи, бил свит на кълбо, като момчето
продължавало да го рита. Свидетелката пояснява, че може да разпознае
нападателя, като посочва подсъдимия в залата. Тя заявява, че с помощта на
охраната на заведението, или поне тя предполага така, подсъдимият е отблъснат,
като успели да изправят съпруга и. Качили се на свободно такси и веднага отишли
в болницата, поради това че той изпитвал
силни болки. Там му били инжекция и казали да сложи лед. На сутринта отишли
отново в болницата, където направили снимки и се установили, че съпругът и има
счупване на две места на дясната ръка, като му направили веднага операция и му
сложили два болта в ръката, които носил около шест месеца. Станалото се
отразило много тежко на семейството. Съпругът и
освен че изпитвал силни болки, както тогава, така и все още, не можел да
се обслужва дълго време сам, не можел да работи, като и в момента не можел да
си изправи напълно ръката и болките все още продължавали. Той започнал работа
въпреки болките, за да се издържат.
Св. З. потвърждава изложеното
по-горе. Показанията и потвърждават казаното от посочените по-горе свидетели.
Тя пояснява, че на излизане от „Платена Пайнер“ Д.
отишла до вратата на едно такси, за да види дали е свободно. Видяла как зад нея
се появява едно момче, което я избутва, при което С. просто казал „не така“.
Без да е предизвикал по какъвто и да е начин това момче, то започнало по
най-агресивен начин да го удря , блъска и рита при което той паднал на земята.
Тя се опитала да се намеси и помогне, но също била повалена на земята, като не получила особени
наранявания. На следващият ден разбрали, че С. е със счупена ръка.
Съдът приема и кредитира изцяло
показанията на посочените по-горе свидетели. Те са последователни и без
противоречия както с фактите изложени в приетата от съда фактическа обстановка,
така и помежду си и с казаното от тях в ДП. Изложеното от тези свидетели се
потвърждава изцяло от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза
и от гледания в съдебно заседание в присъствието на страните запис от
охранителните камери. Получените наранявания, като начин и време и авторство се
потвърждават изцяло, както от показанията на тези свидетели, така и от
заключението по изготвената СМЕ.
По отношение показанията на
свидетелите Н. и Е. Я.и св. М., съдът не ги приема за достоверни поради това,
че се опровергават от всички събрани и приети по делото доказателства – гласни
и писмени.
Св. Н. в съдебно заседание казва, че
е шофьор на такси. На посочената дата
получил сигнал и отишъл на адрес „Платена Пайнер“.
Когато пристигнал имало клиенти. Видял Д., когото познавал. Той отишъл при него
и го помолил да му извика такси. Свидетел пояснява, че въпросният господин
казал че таксито е за него, Д. отговорил, че не му иска таксито, при което мъжът блъснал Д. и се сдърпали. Свидетелят
заявява, че имало много хора и не видял какво точно е станало, кой кого първи е
ударил. Имало много хора, които ги разтървали. Казва, че не видял Д. да удря
мъжа, като последният паднал на земята в блъсканицата. Предвид противоречие в
показанието на свидетеля в съдебно заседание и казаното в ДП със съгласие на
страните се четат показанията му от ДП. В съдебно заседание св. Н. потвърждава
това, което е казал на ДП а именно, че мъжът блъснал Д. два пъти и му казал да
се маха, при което Д. му ударил шамар
през лицето, при което мъжът паднал на земята. След като Д. ударил мъжа се
намесила охраната, всичко станала много бързо, като не видял как точно е паднал
мъжа, само видял че се държи за едната ръка. След това откарал Д. и приятелката
му.
Св. Е.Я. в съдебно заседание заявява,
че не помни подробности от инцидента, както и датата на случилото се. Това,
което си спомня е, че пострадалият мъж бутнал Д. заради таксито, защото те се
качвали, за да се приберат. Мъжът хванал Д. за ръката или го блъснал, за да влезе в таксито, като Д.
го бутнал и тай паднал, а после станал. Жената, която била с господина
започнала да я обижда. След това дошла охраната и прекратила конфликта. Мисли,
че имало удари, но не си спомня точно.
Във връзка с това, че свидетелката заявява, че не помни какво се е случило,
както и това, което е обяснила в показаният си в ДП е направено искане от РПТ,
от защитата на подс. Л. за четене показанията и. След
получаване съгласие на страните показанията на св. Е.Я. се четат. Тя заявява,
че потвърждава казаното от нея на ДП, именно, че Д. се приближил до таксито и говорил с
шофьора, до него се приближил непознат мъж и го изблъскал с дясното си рамо, Д.
залитнал след което ударил два шамара на непознатия мъж, който паднал на
земята, но не може да каже назад или настрани, а после се изправил. Д. не бил
предизвикал по никакъв начин този мъж, като освен шамара, Д. не бил нанасял
никакви удари на мъжа. Д. не бил употребявал алкохол тази вечер, а и изобщо,
защото е спортист.
Св. М. заявява в съдебно заседание,
че не е видял да е имало физически контакт между Д. и пострадалия. Господинът
бил хванал ръката на Д., който му казал „виж колко таксита има“ и просто махнал
с ръка. После Д. се качил на такси и си тръгнал, а господинът паднал на задните
си части и след това се изправил и си заминал. Паднал, защото бил пиян. Поради
противоречие в показанията се четат тези, дадени в ДП. Там свидетелят заявява,
че не е видял пострадалият и Д. да се бият, също да е имало наранявания по тях или да е казвал, че нещо го боли. Казва, че пострадалият е заплашвал Д., а той
отговорил: „кой си ти да ме удряш“.
Съдът не приема показанията на
свидетелите Н. и Я. и М. в цялост. Те са в пълно противоречие на всички останали доказателства по делото. Видно е, че
се очертават две групи свидетели – тези, които са били в компанията на
пострадалия и са негови близки и роднини и тези, които са близки или познати с
подсъдимия. Противоречията между тези
две групи свидетели относно евентуално субективно предаване на фактите, се
изясняват от заключенията по изготвената съдебно-техническа експертиза,
респективно глеД.я в присъствието на страните запис
от охранителните камери. Последните
показват в яснота осъществените действия от страна та подс. Д.Л. и са потвърждение на показанията на първата
група свидетели, които съдът кредити изцяло и са в пълно несъответствие на
показанията на втората група свидетели, които съдът не приема именно по тази
причина.
В подкрепа приетата за установена и изложена по-горе фактическа обстановка
са и заключенията по изготвената и приета от съда СМЕ, както и дадените в
съдебно засеД.е допълнителни пояснения от вещото лице
д.Г..
В съдебно заседание, след изслушване
на свидетелите и гледане на видеозаписа от охранителните камери, ВЛ д.Г. поддържа изцяло изготвените от него СМЕ. По
отношение нараняванията на пострадалия Д.,
ВЛ потвърждава диагнозата, именно, че при инцидента на 04.08.19 г. е получил
счупване на двете кости на дясната ръка в областта на лакетната
става-лъчева и лакътна кост. Обяснява, че лакътната кост е счупена в областта на олекранона, който
представлява израстък, който да възпира разгъването на ръката., Ако този
израстък го няма, ръката ще се сгъва обратно поради това, че е счупен този
израстък и другата кост близо до него, той приема механизма на деянието, а
именно, че пострадалият е паднал назад или на надясно и се е подпрял на дланта,
при което от тежестта на тялото се е получило преразгъване
в областта на лакетната става и се чупят и двете кости. Пострадалият е
паднал от нанесен удар-силно блъскане или нанесен удар с ръка в областта на
гърдите или лицето. ВЛ обяснява, че пострадалият е отишъл при него дни след
инцидента, на 12.08.19 г., поради това, че е нямал възможност да го посети
поради наложителността от оперативно лечение от 04.08 до 12.08.19 г. Именно
поради закъснението при прегледа ВЛ не е могъл да установи други видими следи
по гърдите или лицето.Установил е само едно кръвонасядане
в областта на лява ушна мида и зад нея, което говори, че има нанесен удар с
твърд тъп предмет в тази област. Обяснява, че при така полученото счупване на
ръката, лечението е оперативно задължително, като болките са много силни. ВЛ заявява,
че всяко едно от така описаните счупвания осъществява трайно затрудняват движенето
на ръката със среден срок на възстановяване около 4-5 м.. ВЛ пояснява, че след
това за продължителен период от време ще остане болеви
синдром, особени при физически труд или влошаване на времето. По отношение СМЕ
относно нараняваните на подс. Л.. Последният отишъл на преглед на 05.08.19 г.,
като казал, че е блъснат и си е ударил ръката. ВЛ пояснява, че не може да
приеме обясненията на подсъдимия, като приема че констатираното по ръката му
нараняване е получено от нанесен удар, обикновено с гола ръка. Приема
обясненията на подсъдимия с много големи резерви, поради това, че ако той си е
ударил ръката както обяснява във вратата
на таксито преди нанасяне на удари на пострадалия, той не би могъл да нанесе последващи
удари върху последния, поради болките, които би изпитвал.
Приетата за установена и изложена по-горе фактическа обстановка относно
механизма и авторството на деянието се потвърждава по безспорен начин и от
приетото по делото ВД диск от охранителните камери ,по който не са установени
следи от манипулация, като записа е гледан в съдебно заседание в присъствие на
страните и ВЛ д.Г..
При така установената и приета за доказана
фактическа обстановка, съдът намира, че на 04.08.19 година в гр. Търговище, подс. Д.Х.Л. причинил
на С.К.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в в счупване на лакетната кост и
лъчевата кост на дясната предмишница, като всяко от счупванията е причинило на пострадалия трайно затруднение
на движението на горен десен крайник, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си ,с
което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
129, ал. 1 НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл. Подс. Л. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Съдът не приема твърдението на подсъдимия и
защитата относно липса на умисъл при осъществяване на деянието, в резултат на
което е настъпила средната телесна повреда. Защитата на подсъдимия обяснява
поведението му с това, че е бил предизвикан от пострадалия с бутане. Поради
това, че подс. Л. е млад човек, при разигралата се
ситуация той може да е реагирал погрешно, да е възприел нещата погрешно, като е
реагирал спонтанно. Намира, че реакцията на подсъдимия не е целяла полученият резултат, като обяснява това, че
концентрацията на ударите е била само в областта на главата. Нямало данни да
нанесени други удари, предвид това, че не са установени такива наранявания при
прегледа, а пострадалия не бил заявил преди това. Защитата пледира, че нанесените
уврежД.я не са целели резултата, като деянието е
извършено под формата на непредпазливост, а не умишлено.
От
доказателствата по делото, писмени и събраните гласни такива, както и от
видимата разлика, както във възрастта, ката и във физиката на подсъдим и пострадал, вземайки предвид ,че
подс. Л. е спортувал, нещо повече, бил е със завидни
познания и боксови титли, то не може да се приеме, че само емоцията и младата
възраст е довела да нараняванията на Д.. От показанията на свидетелите се
установява, че при нанасянето на ударите, първо в лицето, а след това и ритници
в тялото на паднал и безпомощен човек, изражението на подсъдимия е излъчвало
ярост и неподправено желание именно за постигане на престъпния резултат.
След като
съдът призна подс. Д.Л. за виновен по повдигнатото
обвинение по чл. 129 ал. 1 от НК, определи наказание след редукцията на чл. 63,
ал. 1 т. 3 от НК „ЛС в размер на една година“. За да определи вида и размера на
наказанието съдът взе предвид всички обстоятелства обуславящи отговорността на подс. Л.. Като смекчаващи – чистото съдебно минало, младата
възраст. Като отегчаващи – липсата на искрено съжаление и разкаяние за
стореното, омаловажаване на действията си и прехвърляне вината на пострадалия, за
който заявява, че го предизвикал и за да се защити е нанесъл удара, като тези
обстоятелства се опровергават от доказателствата по делото, факта, че са нанесени
две средни телесни повреди и още едно увреждане, а именно лека телесна повреда
с причиняване на болка и страдание на пострадалия. При наличие на представките по чл. 66, ал. 1
от НК съдът счете, че за превъзпитание на дееца – младата му възрасти това, че
е ученик, може да се приеме, че не е наложително реалното изтърпяване на
наложеното наказание. Съдът счете, че така определеното по вид и размер наказание
следва, за да изпълни целите по чл. 36 от НК ,да бъде отложена за изтърпяване
за срок от три години.
Съдът уважи
приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за
претърпени имуществени вреди в резултат на деянието, като пряка и
непосредствена последица от него. Гр. иск за имуществени вреди е заявен, приет
и уважен изцяло. Представени са безспорни писмени доказателства по делото,
които го доказват по основание и размер, като подс. Д.Л.
е осъден да заплати на пострадалия Сл. Д. сумата в размер на 512.00 /петстотин
и дванадесет/.
В
наказателният процес бе приет за съвместно разглеждане и гр
иск за претърпени неимуществени вреди от пострадалият С.Д. в размер на 20 000
лева. След като съдът призна подс. Д.Л. за виновен по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление – нанесена на пострадалия две средни
телесни повреди и лека телесна повреда, съдът уважи приетия гр. иск, в пълния
размер от 20 000. За да уважи приетият гр. иск за неимуществени вреди в
посочения размер, съдът взе предвид следното: от приетите по делото
доказателства – писмени и гласни се установява по безспорен начин, че освен
претърпените имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
деянието извършено от подсъдимия, за пострадалият Д. са настъпили не само
значителни промени, касаещи, както физическото и психическото му състояние, но
и такива, довели до промяна в отношенията с близките и познатите, до
невъзможност да изпълнява,
както елементарни човешки дейности и нужди, така и невъзможност да изпълнява
професионалните си задължения. Установено и доказано е, че пострадалият Д. е бил
в гипс, направена му е операция, като са поставени два импланта
в ръката, неподвижно състояние, като не е можел да я ползва. В продължение на повече
от пет, шест месеца той е бил със силни болки, като се е подлагал на
допълнителни прегледи, рехабилитации, предстоящи допълнителни операции във връзка с
премахване импланти и други възстановителни
процедури. Нарушен в продължение на
повече от пет, шест месеца е бил целият ритъм на живот, личен , социални
контакти и задължения като съпруг и родител да осъществява трудова дейност и
допринася с трудови доходи за семейството си , като е започнал работа едва
преди два-три месеца , без да е напълно възстановен.
Предвид
гореизложеното ,съдът счете, че гр. Иск
за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло в посочения размер от 20 000/
двадесет хиляди / лева , като
основателен, доказан и напълно справедлив.
Подс. Д.Л. бе
осъден да заплати на пострадалия Сл. Д. сумата от 1800/ хиляда и осемстотин/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение от ДП и съдебно производство.
Подс. Д.Л. бе осъден да заплати по сметка на РС-
Търговище сумата от 800.00 /осемстотин/
лева, ДТ върху уваженият гр. иск, както и 100 лева /сто/ лева разноски на ВЛ в съдебната фаза на
процеса.
Подс. Д.Л. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
–сумата от 460.34 / четиристотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки/
, разноски в ДП.
ВД
по делото- един бр. диск-SONY CD R 700 MB и един брой диск , копие на първия, следва да се върнат на Х.
К., след влизане на присъдата в сила.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: