РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200172 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0334-000045 от
12.03.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ Р., упълномощен да издава
Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Г. Е. К. от гр.Я., е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 ЗАНН.
ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от адв. Д. А. от САК
за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38 ал.1 т. 3 предложение 2 от Закон за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г. Е. К. от гр.Я. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 25-
0334-000045 от 12.03.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ Р.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява от редовно упълномощеният си адвокат в лицето на адв. Д. А. от
САК. С депозираната по делото жалба и с приложените по делото становища
се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено. Подчертава се, че в НП не е посочен ясно пътя, на който се
твърди, да е констатирано извършеното нарушение. Визира се, че не е ясно
въз основа на какви данни органът е приел, че жалбоподателят се е движел
извън населено място до мястото на проверката, както и че е преминал през
знака. Не е посочено дали са били налице действително основания за
поставяне на знака, както и липсват фактически и правни основания в НП,
като се прави извод, че същите са част от задължителните реквизити на акта и
по този начин е доведено до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Акцентира се, че е налице липса на ангажираност от
административнонаказващия орган на доказателства за въведена временна
забрана за движение по въпросния участък. На следващо място се визира
нарушение и на материалния закон, тъй като в НП не е посочено колко тона е
било теглото на провереното МПС. Посочва се, че в НП е отразено, че са
нарушени две заповеди на АПИ, като водачът не е извършил нарушение на
посочените заповеди. Първата от тях касае изпълнението на видовете СМР, за
които е била въведена временната организация за безопасност на движението
е следвало да приключи на 20.12.2024 г. Прави се извод, че по този начин не е
налице нарушение на посочената заповед. По отношение на цитираната втора
заповед се акцентира, че същата не е издавана от АПИ, видно от справката
извлечение за всички издадени заповеди за периода от 29.11.2024 г. до
20.02.2025 г. По делото са приложени четири броя Молби от процесуалния
представител на жалбоподателя, с които също е взето становище по приетите
от съда писмени доказателства, както и в Молба от 02.06.2025 г. е поискано на
основание чл. 38 ал.1 т.3 предложение 2 от Закон за адвокатурата да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
2
помощ.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото. В съпроводителното писмо по делото е
отразено, че при явяване на защитник и в случай на претендиране на
адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност на същото, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно,
че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 01.04.2025 год.
Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 15.04.2025 год.,
съответно е изпратена на 11.04.2025 г., като в тази насока е приложения
пощенски плик с клеймо от същата дата. Безспорно срокът, в който е имал
право да депозира жалба нарушителя е спазен.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
Акт за установяване на административно нарушение №
1341036/03.03.2025 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 03.03.2025
г. около 17:34 часа, в град Р. по ул. Д. Б. (част от път III-103) срещу дом 2-
ФСМП с посока на движение към село З. П. е управлявал влекач Форма ФХ с
рег. номер .... и прикачено полуремарке ШМИТЦ СЦБ СИ с регистрационен
номер ... и двете собственост на К-Т. ЕООД с Булстат...., като е навлязъл след
пътен знак В-18, забраняващ преминаването на МПС с маса с товар по-голяма
от 12 тона, с поставена допълнителна табела Т-17 с надпис ТРАНЗИТ,
поставени в село Г. Б. на ул. Г. Д. (част от път III-103) при кръстовище с ул. Х.
Б., като след преминаването се е движил извън населени места до мястото на
проверката. Прието е , че с действието си водача е нарушил Заповед РД 11-
661/21.06.2024г. и Заповед РД -11-6/06.02.2025г. на АПИ за въвеждане на
временна организация на безопасност на движението. С това е прието, че е
нарушена разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт
е и издадено и атакуваното НП.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: заверени преписи на Заповед № GPAM-
3
1314888/03.03.2025 г., АУАН Серия GA №1341036/03.03.2025 г., Жалба против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка Заповед №
GPAM-1314888/03.03.2025 г под изх. №137/11.03.2025 г., Определение
№1496/21.03.2025 г. постановено по АНХД № 404/2025 г. по описа на
Административен съд гр. Б., Заповед №РД-11-661/21.06.2024 г. на
Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
С., Справка-извлечение от Електронната страница на Агенция „Пътна
инфраструктура“ на всички издадени заповеди за период от 29.11.2024 г. до
20.02.2025 г. , Пощенски плик в оригинал с клеймо от 11.04.2025г., НП №25-
0334-000045/12.03.2025г. на Началника на РУ-Р., Справка за нарушител/водач
от 30.04.2025г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, заверен препис от Решение №2386/19.05.2025 г.
постановено по Административно наказателно дело №404/2025 г. по описа на
Административен съд гр. Б., Маршрутна карта за ППС с рег. № ...., ведно с
приложение за 03.03.2025 г., Транзакции за пътни такси касателно 03.03.2025
г. на ППС с рег. №..., Свидетелство за регистрация част I на ППС с рег. № ...,
Свидетелство за регистрация част I на ППС с рег. № ...., Пътен лист от
03.03.2025 г. за ППС с рег. № ..., Трудов договор №21/20.12.2024 г., Справка от
Директора на ОПУ- гр. В. под вх. №3000/13.06.2025 г., ведно със Заповед
№РД-11-661/21.06.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С., Заповед № РД-11- 6/06.02.2025 г. на
Директора на ОПУ-В. и Схема на пътните знаци В18 /3.5тона/ и Т17 /Транзит/,
Пътен лист от 04.03.2025 г. относно ППС с рег. №...., Маршрутна карта за ППС
с рег. № .... и Транзакции за пътни такси касателно 04.03.2025 г. на ППС с рег.
№..., Справка от Директора на ОПУ-В. под вх.№3464/08.07.2025 г., ведно със 2
бр. Схеми на временна организация на движението и Протокол за приемане на
временна организация и безопасност на движението, Справка от Директора на
ОПУ В. под вх.№3623/16.07.2025 г., ведно с копия на Заповед №РД-11-
661/21.06.2024 г., Заповед №РД-11-662/21.06.2024 г., Протокол за приемане на
временна организация и безопасност на движението (ВОБД) от 24.06.2024 г.,
Доклад с вх. №66-Вр-423/25.09.2024 г., Заповед №РД-11-104/31.01.2025 г.,
Заповед №РД-11-105/31.01.2025 г., Заповед №РД-11-6/06.02.2025 г., Протокол
за приемане на временна организация и безопасност на движението (ВОБД) от
07.03.2025 г., Проект за ВОБД от 25.06.2024 г., оригинал на Схема към дата
03.03.2025 г. Приета е като веществено доказателствено средство 1 бр.
4
снимка. Съответно са разпитани свидетелите Е. Г. Х., Л. Р. С. и А. К. Г. от
които свидетелят Х. е актосъставител и работещ като мл. полицейски
инспектор в РУ-Р., а свидетелите С. и Г. са свидетели при констатиране на
нарушението и при съставяне на акта и също работят като оперативни
работници в „Икономическа полиция“ в РУ-Р.
От събраните по делото гласни доказателства, в лицето на разпитаните
свидетели Е. Г. Х., Л. Р. С. и А. К. Г. се установява, че на 03.03.2025 г.
свидетелите са участвали в СПО. По време на участието в тази операция в гр.
Р. на ул. „Д. Б.“ срещу дом №..., с посока на движение към с. З. П. е бил спрян
за проверка влекач „Форма ФХ“ с рег. номер .... и прикачено полуремарке
„ШМИТЦ СЦБ СИ“ с регистрационен номер .... с водач, именно
жалбоподателя. На последният било поискано разрешително за преминаване
през пътя, тъй като такива се издавали от Директора на АПИ. Жалбоподателят
не представил такова и свидетелят Х. му обяснил, че ще му бъде съставен акт
за нарушение на пътен знак поставен в с. Г. Б. на ул. „Г. Д.“ при кръстовището
с ул. „Х. Б.“. На жалбоподателя бил съставен процесният акт, като
свидетелството му за управление било отнето със заповед за прилагане на
ПАМ за срок от 1 месец. Свидетелят Х. както и свидетелите С. и Г. уточняват,
че жалбоподателят е пътувал от гр. М., посока с. З. П. и не е имало друг път,
по който той да мине, за да стигне до гр. Р. специално с това превозно
средство. Всички свидетели уточняват, че акта е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се е запознал с неговото съдържание и го е подписал.
Не могат да уточнят дали последният е имал възражение по него.
От събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства не се установява така отразеното в акта и в Наказателното
постановление и поддържано от разпитаните по делото свидетели. За да бъде
съставомерно нарушението по чл.183 ал.7 от ЗДвП следва да се докаже, че
действително нарушителя като водач на МПС не е съобразил своето
поведение с пътните знаци и по-конкретно навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение. В настоящия случай единственото нещо, което е
посочено от актосъставителя и от свидетелите по констатиране на
нарушението е, че жалбоподателя е преминал по път, по който същият е
нарушил пътен знак поставен в с.Г. Б. на ул. „Г. Д.“ при кръстовището с ул. „Х.
Б.“ без конкретика какъв е бил пътния знак, който е забранявал преминаването
5
на МПС, каква е била забраната за масата с товар и имало ли е поставено
допълнително табела, както й нейното съдържание. Така отразеното в акта и
в Наказателното постановление не отговарят на обективната истина, в насока
на събраните многобройни писмени доказателства по делото. Тъй като
ответника не представи никакви писмени доказателства, с които да докаже
твърдяното административно нарушение,а именно каква е създадената
организация за съответната категория ППС над 12 тона по маршрута от гр.
М. към с. З. П. и възможността ППС над 12 тона да се озове в гр. Р. по ул. „Д.
Б.“ срещу дом №... ФСМП по маршрут различен от сочения, както и да се
представят заврени преписи от цитираните Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г.
и Заповед № РД-11-6/06.02.2025 г. на АПИ за въвеждане на ВОБД ,такива
доказателства бяха изискани от Директора на ОПУ В. От последният
многократно в три поредни заседания бяха изисквани посочените
доказателства, като от същият бяха представени такива взаимно изключващи
се и не разкриващи на практика обективната истина във вида, в който се
претендира, че е извършено нарушение от страна на жалбоподателя. От
събраните по делото писмени доказателства по почин на съдебния състав се
установи, че жалбоподателят на 03.03.2025 г. се е движел по маршрут от гр.
В. през околовръстен път гр. В. и е спрян за проверка на път III-103 Р. в 17:34
часа. В тази насока е приложения по делото пътен лист от 03.03.2025 г. ,
приложеният Трудов договор №21/20.12.2024 г., Уведомлението по чл. 62 ал.5
от КТ, Маршрутна карта, както и транзакции за пътни такси на посоченото
ППС за дата 03.03.2025 г. От представените заверени ксерокопия от
Свидетелство за регистрация част I се установява, че общо масата на
процесният влекач и прикаченото към него полуремарке възлиза на 14 626.
Това доказателство бе събрано едва на съдебното следствие. Друг Безспорен
факт по делото е, че е издаден Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сep. GA № 1341036/03.03.2025 год. на същата дата, около
17.34 часа в гр. Р. по ул. “Д. Б." (част от път III-103), срещу дом .... - ОФСМП,
с посока на движение с. З. П., оспорващия е управлявал влекач с рег. № .... и
прикачено към него полуремарке с рег. № ..., като е навлязъл след пътен знак
В-18, забраняващ преминаването на МПС с маса с товар по-голяма от 12 тона,
с поставена допълнителна табела Т-17 с надпис „транзит“, поставени в с. Г. Б.
на ул. „Г. Д." (част от път III-103) при кръстовище с ул. „Х. Б.“, като след
преминаването се е движел извън населени места до мястото на проверката, с
6
което е нарушил Заповед № РД-11-661/21.06.2024 год. и Заповед № РД-11-
6/06.02.2025 год. на АПИ за въвеждане на временна организация на
безопасност на движението.По повод на така установеното нарушение и на
основание чл. 171, т. 1, б. „ж" от ЗДвП, младши полицейски инспектор в РУ -
Р. към ОД на МВР - В. е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство за срок от един месец. В тази връзка, видно от
приложените към жалбата писмени доказателства, заповедта за ПАМ е
обжалвана, като е образувано адм.д. 404/2025г. по описа на Административен
съд - Б., І състав. С нарочно определение по реда на чл. 166 от АПК, съдът е
спрял предварителното изпълнение на заповедта, като е приел, че
обществения интерес не е засегнат в значима степен, а обратното отнемане на
СУМПС за срок от 1 месец е в състояние да причини трудно поправима вреда
на жалбоподателя (изхождайки от доходите на лицето от трудов договор като
„Шофьор, втора категория“, фактът, че е студент в гр. С. и заплаща наем,
както и че няма друг доход). Впоследствие Административен съд Б. се е
произнесъл по адм. дело №404/2025 г. по описа на същия съд пред който е
обжалвана издадената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка и е постановил съдебно решение, с което е отменил като
незаконосъобразна заповедта, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС,
касаещо същото нарушение, което е санкционирано с процесното атакувано
НП. В тази насока по делото е приложено и прието за сведение Решение на
Административен съд Б. Видно от мотивите на съдебния акт е прието, че
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП е въведена
временна забрана за движение извън населените места. Със Заповед № РД-11-
661/21.06.2024 год. издадена от Председателя на управителния съвет на АПИ е
въведена временна организация и безопасност на движението при извършване
на строителни и монтажни работи обект „Модернизация на участък от път 1-1
(E79) М.-Б.", като за времето на извършване на строителните дейности е
затворен за движение участък от път 1-1 от км. 161+367 до км. 172+000. Път
III-103 е определен за обходен маршрут за МПС над 3.5 тона, само в посока С.-
М. Заповед РД-11-661/21.06.2024 год. е със срок на валидност до 17.00 часа на
20.12.2024 год., с оглед изявлението, че движенето следва да се нормализира
до тази датата. Съдебния състав е приел, че не са представени доказателства
7
за продължаване на срока на действие на въведената временна организация на
движението. Макар да е посочено в оспорената заповед, по делото не са били
представени доказателства, към 03.03.2025 год. да е била издадена заповед за
ограничение на движението. Т.е. не е доказано, че към датата на констатиране
на нарушението е била налице забрана, въведена с горната заповед и
цитираната Заповед № РД-11-6/06.02.2025 год. на АПИ.След издаване на
Заповед № РД-11-661/21.06.2024 год. на Председателя на УС на АПИ
съдебния състав е приел, че не са налице доказателства за продължаване
действието на разпоредените с нея ограничения и въведената временна
организация и безопасност на движението при извършване на строителни и
монтажни работи, или създаване на друга временна организация на
движението в участъка на път III-103 (мястото на извършване на
нарушението), съответно поставяне на пътна сигнализация. Посочено е, че
липсват доказателства в това число и такива събрани по инициатива на
ответника в съдебното производството, които да сочат за спазване на
процедурата по Наредба № 18/23.07.2001 год. за сигнализацията на пътя с
пътни знаци, към датата на издаване на заповедта. Тези констатации на
Административен съд Б. не са опровергани и на проведеното съдебно
следствие по обжалване на атакуваното НП. Както бе посочено в по-горните
абзаци от Директора на ОПУ В. бяха представени изключително многобройни
писмени доказателства, които в голямата си част са взаимно изключващи се и
не разкриващи действителната фактическа обстановка. Както бе отразено
Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г. е издадена във връзка организиране
движението при извършване на модернизация на участък от път I-1 /E-79/
„М.- Б.“, ЛОТ2 от км.161+367 до км. 174+800, като по време на строителните
дейности е затворен за движение участъка от път I-1 от км. 161+367 до км.
172+000, като са посочени възможни обходни маршрути за МПС над 3.5 тона
единствено и само в посока С.-М. Както бе подчертано в заповедта е
посочено, че изпълненията на видовете СМР следва да приключат на
20.12.2024 г. Видно от отразеното в самата заповед последната влиза в сила
след като се състави протокол за приемане на временна организация и
безопасност на движението. Такъв протокол е приет на 24.06.2024 г. , т.е.
заповедта е влязла в сила на тази дата. В Писмо под вх. №3623/16.07.2025 г. от
страна на ОПУ В. се твърди, че във връзка с въведената ВОБД при
модернизацията на път I-1 М.-Б. на път III-103 гр.М.-гр.Р. са монтирани пътни
8
знаци за ограничаване за транзитно движение на МПС над 12 тона в посока на
движение М.-С. на кръстовището с път III-134 в с. Г. Б., а именно В-18 /12
тона в комбинация с табела Т-17 /Транзит/. По делото не са представени
доказателства кога са били монтирани посочените знаци, като твърдение в
тази насока се намират в две писма, едното от което саморъчно написано и
подписано от служители в ОПУ В., които са констатирали, че следва да бъдат
отстранени неточности и пропуски във вертикалната сигнализация на
въведената ВОБД на 25.06.2024 г., а именно, че не е бил поставен пътен знак
В-18/ 12 тона/ в комбинация с Т-17 / с текст Транзит/ на път III-103 при км.
16+300 във връзка със Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г. и Заповед № РД-11-
662/21.06.2024 г. на Председателя на АПИ. В последствие е налице доклад от
25.09.2024 г. от който се установява по твърдение на Д. С.- Главен експерт
РПС М. при ОПУ В., че на 24.09.2024 г. е бил поставен процесният пътен знак
В-18 / 12 тона/ в комбинация с Т-17 / с текст Транзит/ на път III-103 при км.
16+300 дясно. По делото не са налични никакви доказателства, от които да е
видно какъв акт, къде точно и за какъв период е било разпоредено поставяне
на посочените пътни знаци. От представените по делото схеми на ВОБД са
посочени единствено наличието на знак В-18, Т-17, Транзит за 3.5 тона, като в
последната представена по делото схема саморъчно е написано твърдение, че
към дата 03.03.2025 г., когато е извършено процесното деяние е монтиран
пътен знак В-18 / 12 тона/ в комбинация с допълнителна табела Т-17 на път
III-103 в с. Г. Б., като тук е мястото да се отбележи, че по делото няма
никакви доказателства, от които да е видно мястото и начина на поставяне на
процесните пътни знаци, за какъв период е било разпоредено тяхното
поставяне и най-вече на база какъв административен акт. Като веществено
доказателствено средство по делото е приета един брой снимка на лица от
мъжки пол, които държат пътен знак В-18 /12 тона/ в комбинация с
допълнителна табела Т-17 . Не е ясно този пътен знак на кои път е поставен,
кога, при какви обстоятелства, в коя община и територия на Република
България се намира той. Ответника по делото не е ангажирал доказателства за
съществуването на Заповед № РД-11-6/06.02.2025 г. на ОПУ В. Видно от
събраните по делото доказателства в настоящето съдебно следствие съдебния
състав установи, че посочената заповед е издадена във връзка със Заповед №
РД-11-104/31.01.2025 г. и Заповед № РД-11-105/31.01.2025 г. на АПИ и няма
връзка с цитираната Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г. Твърди се в
9
представената справка от Директора на ОПУ В., че Заповед № РД-11-
6/06.02.2025 г. е била издадена, за да бъде постигната хомогенност по
отношение на въведените ограничения по тонаж за транзитно движение на
МПС по направление на обходните маршрути, като ограничението по тонаж
на път III-103 е било коригирано от 12 тона на 3.5 тона. Съгласно проектите
за ВОБД е предвидено на кръстовището с път III-134 в с. Г. Б. да бъдат
монтирани пътни знаци за ограничение по тонаж В-18 / 3.5 тона/ в
комбинация с допълнителна табела Т-17 /Транзит/ за пътуващите в посока М.
– С. Прави впечатление, че процесните Заповед № РД-11-104/31.01.2025 г. и
Заповед № РД-11-105/31.01.2025 г. са приети с протокол едва на 07.03.2025 г. и
именно към тази дата е влязла в сила и тъй наречената заповед № РД-11-
6/06.02.2025 г. и оттогава е изпълнена вертикалната сигнализация съгласно
процесната заповед, което съвпада с представените схеми по делото, а именно
че на кръстовището на път III-103 с път III-134 пътния знак е В-18, 3.5 тона.
На практика от така събраните писмени доказателства се установява, че е
налице Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г. със срок на валидност до 17.00 часа
на 20.12.2024 г. с оглед изявлението, че движението следва да се нормализира
до тази дата. По делото не са събрани никакви доказателства и не са
представени такива за продължаване срока на действие на ВОБД. Налице е
втора Заповед РД-11-6/06.02.2025 г. на ОПУ В., която е влязла в сила на
07.03.2025 г. видно от протокол за приемане на ВОБД от тази дата. На
практика към датата на констатиране на нарушението не е била налице
забрана въведена с посочените заповеди. При направена служебна проверка
на сайта на АПИ се установи, че Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г. е
публикувана на сайта, но последващата Заповед № РД-11-6/06.02.2025 г., на
която се позовава ответника по делото не е налична. Това е видно и от
представената извадка от жалбоподателя и неговия процесуален представител
от страницата на АПИ. Извода, който може да се направи, е че с оглед
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че на
посочената дата и час жалбоподателят е преминал по маршрута си покрай
забраняващ знак поставен на пътното платно в гр. Р., без да съобрази и спази
забраната за навлизане след знака. Още повече, че Директора на ОПУ В. прави
заключение, че към дата 03.03.2024 г., а не към 03.03.2025 г. на път III-103 е
имало монтирани пътни знаци за ограничение за транзитно движение на МПС
над 12 тона в посока на движение гр. М.- гр.С. на кръстовището с път III-134
10
в с. Г. Б., а именно В-18 / 12 тона/ в комбинация с табела Т-17 / Транзит/. Тук е
мястото да се отбележи, че по делото не е налице административен акт за
поставяне на процесния пътен знак към 03.03.2025 г. и в случай, че е налице
административен акт за поставяне на пътен знак ,то следва да се отбележи, че
до отмяната на този акт той произвежда действие и всички са длъжни да се
съобразяват с него, т.е. съответно с поставения пътен знак. В конкретния
случай това не е налице ,тъй като липсва административен издаден акт и по
този начин не е наличен валидно поставен пътен знак. Дори такъв да е
наличен на пътя, той не създава задължение за участниците в движението.
Както многократно бе споменавано по делото са приложени 3 броя схеми на
процесният пътен участък като и трите касаят пътен знак В-18 /3.5 тона/ в
комбинация с табела Т-17 / Транзит/. Не става ясно на процесният пътен
участък кога е поставен и дали е бил поставен знак В-18 / 12 тона/, дали е
подменен и кога със знак В-18 / 3.5 тона/. Отново следва да се подчертае,че
цитираните от ответника два броя заповеди, а именно Заповед № РД-11-
661/21.06.2024 г. е имала валидност до 20.12.2024 г., а процесната заповед РД-
11-6/06.02.2025 г. има действие от 07.03.2025 г. В междинния процес, в който
попада инкриминирания период не са представени доказателства за
продължаване действието на Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г., но както
многократно бе подчертано, същата не касае нарушеният пътен знак твърдян
от ответника.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
От приложените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на
Министъра на вътрешните работи, по един безспорен и категоричен начин се
установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.
По отношение на актосъставителя е налице безспорна компетентност да
съставя АУАН на база посочената заповед и в частност нейната т.1.2. АУАН и
НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Въпреки тези констатации съдебния състав намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда общо задължение за
водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението
11
си с пътните знаци. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи
при конкретен пътен знак, какви са задълженията на водачите. За да бъде
дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно да се
посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите
на ППС при наличие на пътен знак "В-18", като по този начин на
жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното
правило за поведение, което е нарушил, за да му бъде наложено съответното
административно наказание. При издаване на НП вместо да попълни
бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на конкретната правна
норма, която предвижда какво следва да е поведението на водач при наличие
на пътен знак "В-18", административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН , като при цитиране на правната
квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки
обжалваното НП административнонаказващия орган не е приел дори, че
навлизайки срещу пътен знак "В-18", жалбоподателя не се е съобразил със
забраната на този знак. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният
акт, който вменява задължение на участниците в движението да не навлизат
след знак "В-18". Цитираната като нарушена правна разпоредбата - чл. 6, т. 1
от ЗДвП не посочва при наличие на конкретни пътни знаци, какви действия
следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на
ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на
пътен знак "В-18" е посочено в ППЗДвП. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва
от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение
на водачите на ППС при наличие на различни пътни знаци.Разпоредбата на
член 57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на
наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на
"законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил
конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не навлизат
след пътен знак "В-18", административнонаказващия орган не е изпълнил
задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
12
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването
само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение,
защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво
точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите
нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е
изпълнило. Констатираното процесуално нарушение е съществено и не може
да бъде отстранено от съда, поради което издаденото НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посоченото процесуално
основание. В контекста на изложеното следва да се подчертае отново, че
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - създава общо правило за поведение, което
не може да бъде самостоятелно инкриминирано, като пораждащо задължения
за водач на МПС (в този смисъл е Решение № 160 от 14.04.2020 г. по н. д. №
667/2019 г., ІІІ НО на ВКС). Разпоредбата визира четири самостоятелни
хипотези: несъобразяване поведението на водача със 1) сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, 2) със светлинните сигнали, 3) с пътните знаци и 4)
с пътната маркировка като за да бъде съставомерно нарушението всяка една
от тях следва да бъде обвързана с конкретно правило за поведение, което в
дадения случай не е изпълнено и съставлява нарушение по съответния текст
от закона. Обвинението представлява единство от две части: фактическа
страна (релевантните факти, обуславящи състава на нарушението) и
юридическа страна (правната квалификация на деянието). Съгласно
изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на
защита, следва да е налице пълно съответствие между двете части на
обвинението (фактическа и юридическа). Непосочването на точната правна
квалификация на нарушението и непълното словесно описание на
нарушението в АУАН и НП е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява. На следващо място, не може да бъде споделена тезата за обвързваща
сила на АУАН съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. По силата на препращащата
норма на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК в административнонаказателния
процес доказателствата нямат предварително определена доказателствена
сила. Да се придаде подобно доказателствено значение на документ с
преимуществено процесуално значение, със съставянето на който се повдига
обвинение срещу едно лице, би било в нарушение на презумпцията за
13
невинност по чл. 16 НПК. Последната несъмнено би била накърнена ако се
пристъпи и една от основните разпоредби, предвидена в процесуалния закон,
която гарантира, че обвиняемия няма да може да се третира като виновен в
хода на процеса, а именно забраната за прехвърляне на доказателствената
тежест върху него. Той никога не е длъжен да доказва, че е невинен (чл. 103,
ал. 2 от НПК).
Въпреки, че в по-горните абзаци бе направено произнасяне по същество
на материалното право съдебния състав намира за основателно отново да
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 81 ал.1 от Наредба № 3/16.08.2010 г.
органите по чл. 80 съгласували ВОБД / за пътища втори и трети клас-
съответното Областно пътно управление/ с изключение на службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи издават заповед за
въвеждане и поддържане на ВОБД, с която се указват временен режим на
движение, срокът на действие на ВОБД и съставът на комисията за
приемането на ВОБД и за нейното премахване. На тази плоскост при
издаването на оспорената Заповед № РД-11-6/06.02.2025 г. безспорно е
установено нарушена процедура по уведомяване за предстоящо издаване на
такъв акт, която се регламентира в чл. 66 и следващите от АПК. По делото не
са налични никакви доказателства за откриване на производство по издаване
на оспорената заповед съобразно с изискванията на чл. 66 ал.1 от АПК. Само
на това основание оспорената заповед следва да бъде разглеждана като
незаконосъобразна, поради съществено противоречие с процесуалните
правила по нейното издаване. Събрани са категорични данни, че описаната
процедура във връзка с откриване на производството по издаване на тази
процесна заповед ,не просто не е спазен, а в случая въобще не е осъществена.
Ето защо на практика същата не е и публикувана на страницата на АПИ.
След издаване на Заповед № РД-11-661/21.06.2024 г. на Председателя на УС
на АПИ не са налице никакви доказателства за продължаване действието на
разпоредените с нея ограничения на въведената временна организация и
безопасност на движението при извършване на строителни монтажни работи
или създаване на друга ВОБД на движението на път II-103, каквото е мястото
на твърдяното на извършване на нарушението. Не са налице доказателства за
поставяне на съответна пътна сигнализация, както и такива относно спазване
процедурата по Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътя с пътни
знаци към датата на издаване на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 183
14
ал.7 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец и глоба от 300 лева, водач който навлиза след знак забраняващ
влизането на съответно ППС при въведена ВОБД. Следователно елемент от
фактическия състав на нарушението е не само въведена забрана за движение,
но и наличието на поставен знак забраняващ влизането на ППС в съответния
участък, с който водачът да не се е съобразил. По делото не са събрани
никакви категорични доказателства касаещи мястото и начина на поставяне на
процесния пътен знак, като тук е мястото отново да се подчертае, че
представените схеми на поставената сигнализация към одобрения проект за
ВОБД не установяват наличието на забранителния знак В-18 /12 тона/.
Посоченото означава, че не е доказано деянието изразяващо се в
несъобразяване поведението на водача с поставените пътни знаци. В тази
връзка следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказващия
орган е да докаже всички елементи от състава на нарушението, което в случая
не е сторено. От друга страна безспорно съдът основава решението си на
фактически установявания, които са извършени в хода на съдебно дирене и
които съществено изменят обстоятелствената част на претендираното от
административнонаказващия орган деяние, което безспорно е недопустимо.
Съществено е да се установи процесният товарен автомобил, дали е бил
транзитно преминаващ през процесният пътен участък, което е било забранено
с цитираните по-горе заповеди, но както многократно се отбеляза извън
периода на инкриминираното деяние. Извършването на едно
административно нарушение не може да почива на предположение, а трябва
да е безспорно доказано . В конкретния случай това не е сторено. Тук е
мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 47 ал.3 от ППЗДвП с
пътен знак В-18 се въвежда забрана за влизането на ППС с маса с товар по-
голяма от означената, като същият се поставя не посредствено пред местата
или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана и се повтаря и на най-
близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната. Такива
доказателства към инкриминирания период не са събрани. Съдебния състав
споделя така отразеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че
безспорно Заповед № РД-11-6/06.02.2025 г. не е била обявена от Агенция
пътна инфраструктура. Действието на посочената заповед, както бе отразено е
от 07.03.2025 г. и по отношение на същата е налице липса на представена
схема за ВОБД на движението в спорния участък, като безспорно по делото
15
липсват пътни знаци и указния за движение в този период. Категорично по
делото няма доказателства за пътни знаци и указания по целия път гр. Р. – гр.
М. въпреки многократните искания от страна на съдебния състав отправени
към ОПУ В. Следва да се отбележи, че когато е налице издадена заповед и е
била създадена временна организация на движени с посока гр. М. - гр.С.
конкретно в участъка гр. М. – гр. Р., то организацията е следвало да бъде
създадена със съответните указания още в пътния участък на гр. М. доколкото
път III-103 е целият път от гр. М. до гр. Р. В атакуваната Заповед е налице и
вътрешно противоречие, в т.1 е отразено, че се забранява транзитно движение
в посока гр.М. –гр.С., след което е посочено, че се касае за път III-103 гр. М.-
гр.Р. Следва да се отбележи, че посоката на движение на пътя гр. М.-гр.С. на
път III-103 е обратно на посоката на движение на пътя гр.Р. – гр.М. На
практика ОПУ В. е следвало да отрази забраната за движение в посока гр. М.
–гр.С. на път III-103 М.-Р., ако изобщо се приеме, че е налице изначална
забрана, което не бе установено по настоящето дело, както не бе установено,
че са поставени конкретните пътни знаци въвеждащи ВОБД, т.е. на практика
забрана за движение в посока гр.М.-гр.Р., липсва тъй като безспорно бе
установено, че първата заповед цитирана в атакуваното НП е имала действие
до края на 2024 г., като не са представени доказателства за продължаване на
действието и, а следващата цитирана заповед, тази от 06.02.2025 г. е била
приета едва на 07.03.2025 г. и въвежда ограничение на движението по
отношение на процесния участък с други пътни знаци, които не са обект на
разглеждане в атакуваното НП.
Затова и съда отмени обжалваното Наказателно постановление № 25-
0334-000045 от 12.03.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ Р.
При този изход от спора, основателно се явява и искането на адв.Д. А.
от САК за присъждане на направените разноски по делото съобразно
уважаването на жалбата, но такива не следва да му бъдат присъдени по
следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, във връзка с ал.
1 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Особеност на хипотезата на чл. 38 от ЗА, че в случая сумите не се
16
присъждат в полза на страните по делото, тъй като те не са сторили разноски,
а възнаграждението се присъжда в полза на правоимащия адвокат, след като
съдът определи размера на това възнаграждение. Правото на адвоката да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът
това свое право, е необходимо и достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА,
като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена
безплатна правна помощ.В настоящия случай в представеното по делото
пълномощно липсва вписване, че правната помощ се оказва от адвоката
безплатно и от съдържанието му не проличава недвусмислено, че е оказана
безплатна адвокатска помощ, предвид липсата на изрична клауза за
безвъзмездност. Договор за правна защита и съдействие не е представен по
делото и в приложеното пълномощно (на стр. 37 гръб и на стр. 40), като и в
останалите документи по делото не се съдържат данни, от които да се
установи волята на адвоката и неговия клиент за постигнато съгласие за
оказване на безплатна адвокатска помощ.Ето защо съдебния състав остави без
уважение искането на адвокат Д. А. от САК, процесуален представител на
жалбоподателя, в частта за разноските.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
17