№ 70574
гр. София, 17.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско
дело № 20241110124108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК.
Образувано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. №
133729/23.04.2024 г., на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу **, за сумата от 7001,65 лв.,
предсрочно изискуема главница по договор за кредит, сумата от 139,57 лв., мораторна лихва
върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.03.2023 г.-11.04.2024 г., както и
разноски.
Заповедният съд намира подаденото заявление за частично неоснователно.
Претендира се издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по договор за потребителски кредит. В приложеното копие от договора е посочено, че на
потребителката се предоставя кредит от 10000 лв., като обаче към отпуснатата сума има
задължение за плащане на 2399,99 лв. застрахователна премия по застраховка bank++
защита на кредита, а общият размер на всички вноски, които трябва да плати
потребителката е 21565,51 лв., в които се включва сумата от 9165,52 лв. Реално
потребителката трябва да върне 110% от това, което е взела като кредит. Посоченият в
договора ГПР от 34,48 % би бил реален, а той не е, само ако в него не се включат
допълнителните разходи и тежести, които потребителката дължи.
В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в
договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможностите на потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С-
377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит
България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г., Профи
Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на
липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.
Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита.
1
В случая потребителката е взела кредит за 10000 лв. По признания на заявителя
платени са вноските до м.02.2023 г. вкл., т.е. 12 вноски (вж. погасителния плен към
договора, приложен по делото, и документа по чл. 417, т. 2 ГПК). Платеното е
12х449,28=5391,36 лв. Заявлението е основателно и трябва да се уважи за разликата 10000-
5391,36=4608,64 лв., както и пропорционално за разноските. За разликата над 4608,64 лв.
до 7001,65 лв. заявлението следва да се отхвърли.
Мораторна лихва не се дължи за сочения период (след датата на първа неплатена
вноска), тъй като договорът изначално – още към датата на сключването му – е бил
недействителен, по горните мотиви.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. №
133729/23.04.2024 г., на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу **,
в частта за предсрочно изискуема главница по договор за кредит №
**********/27.01.2022 г., за разликата над 4608,64 лв. до 7001,65 лв.
в частта за сумата от 139,57 лв., мораторна лихва върху предсрочно изискуемата
главница за периода 05.03.2023 г.-11.04.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2