№ 2710
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110164972 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на П. ЦВ. Б. срещу Р. Р. Б.. Излагат се доводи, че ответникът
е племенник на молителката. Посочва, че на 15.11.2021г. била блъсната в стената, ударил я
с глава по лицето. И двамата са съсобственици на недвижимия имот, в който живеят.
Ответникът не признава, че е извършил деянията. Посочва, че не доближава молителката.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото е безспорно, че Р.Б. е племенник на П.Б., като ответникът попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.6 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващо се във
физическо и вербално домашно насилие. По делото са представени писмени доказателства;
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН; Съдебномедицинско удостоверение
№777/2021г.;
Други
релевантни към спора писмени доказателства не са представени по делото.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно декларацията по чл. 9
ЗЗДН и съдебномедицинско удостоверение и личното признание на ответника за
извършеното деяние, се установява че ответникът е извършил домашно насилие спрямо
1
молителката на посочените в молбата дати. Ответникът не ангажира доказателства, които да
оборват изложените в молбата твърдения.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Ответникът не живее вече с леля си, не я доближава. Следва да се има предвид, че при
наличие на имуществен спор, законът за защита от домашното насилие не може да служи за
решаването му. Ето защо настоящият състав намира, че следва да наложи мярката по чл.5,
ал.1, т.1 ЗЗДН.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие са
настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на Р. Р. Б., следва да бъде наложена глоба в
размер от 200,00 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Р. Б., с ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1,т.1 ЗЗДН Р. Р. Б., с ЕГН ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо П. ЦВ. Б., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Р. Р. Б., с ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, Р. Р. Б., с ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. Р. Б., с ЕГН ********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3