Р Е Ш Е Н И Е
№….........../23.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6763 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от К.Т.,
гражданин на Италия, роден на *** г., с адрес: ***, срещу К.М.Ю., ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2350 лв., получена
от нея без основание на 17.06.2014 г. по нейна банкова сметка *** ***, открита
в „Общинска банка“ АД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18930/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба,
на 17.06.2014 г. ищецът К.Т. превел от собствената му банкова сметка *** ***ка на ответницата К.Ю. с IBAN ***в. с отразено основание за
извършеното плащане – „превод“. Ищецът счита, че не е имал договорно или извъндоговорно задължение към ответницата за заплащане на
посочената сума, поради което същата е получена без основание и подлежала на
връщане. Твърди, че въпреки многократните покани, К.Ю. не е възстановила
недължимо получените средства, поради което се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума, която заповед е връчена на
длъжника (ответницата) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
установителен иск и претендира присъждането на разноски, сторени в заповедното
и исковото производство.
В открито съдебно заседание
ищецът, действащ чрез процесуалния му представител адв.
Г.П., поддържа исковата молба. Уточнява, че след превода на процесната сума ответницата
била привлечена като обвиняема по досъдебно производство за съучастие в
престъпна група. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител,
депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
процесната сума да е реално получена от ответницата, като оспорва и
съдържанието на представеното от ищеца в тази връзка извлечение от банковата му
сметка. Изтъква, че липсват данни за основанието на последващата
молба на ищеца за възстановяване на преведената сума и за това дали претенцията
му е била уважена от банката.
В открито съдебно заседание особеният представител адв.
И.А. не се явява. С писмена молба, подадена преди второто съдебно заседание,
навежда твърдения за наличие на основание за процесния превод, а именно
частично плащане на продажна цена на товарен автомобил. По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Положителният
установителен иск, с който съдът е сезиран, е допустим, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 18930/2018 г.
по описа на Районен съд – Варна, видно от които в полза на ищеца К.Т. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесната сума от
2350 лв. срещу ответницата К.Ю., като заповедта е връчена редовно на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителният иск е
предявен в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415 ГПК.
Предмет на иска е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираното в
заповедта за изпълнение парично вземане за получена без основание сума, поради
което основателността на претенцията с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно:
даването, респ. получаването на сумата и липсата на основание за това. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане,
както и неговия размер. Липсата на основание е отрицателен факт от
действителността, поради което е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, а именно наличието на правно основание за настъпилото
имуществено разместване на блага.
От представеното банково удостоверение с изх. № 0351-64-006317 от
01.07.2020 г. (л. 78) се установява, че на 17.06.2014 г. от разплащателна
сметка с IBAN ***, открита в „УниКредит Булбанк“ АД с
титуляр К.Т., е изпратен превод в размер на сумата от 2350 лв. по банкова
сметка *** К.М.Ю. с IBAN ***, открита в „Общинска банка“ АД, с отразено
основание за плащането „превод“.
Така извършеният превод, вкл. неговият размер, се потвърждават и от
приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно
и обосновано (л. 133 и сл.). От същото се изяснява още, че преводът е получен от
ответницата на същата дата – 17.06.2014 г., когато е заверена разплащателната й
банкова сметка *** „Общинска банка“ АД с постъпилите парични средства, както и
че към 15.06.2021 г. същите са все още налични по сметката, респ. няма данни за
последващото им възстановяване на наредителя
К.Т..
Следователно по делото е доказано имущественото
разместване на блага, при което ответницата се е обогатила за сметка на
ищеца с процесната сума, а възраженията на особения представител в обратна
насока са неоснователни.
По отношение на правното основание
за това обогатяване особеният представител на ответницата е навел твърдения
сумата да представлява част от продажна цена на товарен автомобил, за които
обаче не са представени надлежни доказателства по делото. В тази връзка ответната
страна е ангажирала незаверено копие от съдебно определение № 326/10.01.2016 г.
по ЧНД № 74/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив с обезличени лични данни, с което е
потвърдено постановление от 11.12.2015 г. за прекратяване на ДП № 649/2014 г.
по описа на Второ РУ МВР гр. Пловдив, водено срещу двама обвиняеми, сред които
и К.М.Ю. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК (л. 99-101). Макар и участието на ответницата К.М. Ю. в посоченото
наказателно производство да не е спорно между страните (с оглед потвърждаването
на този факт от ищеца с подадената молба от 16.02.2021 г. – л. 108),
определението на наказателния съд не е доказателствен източник, тъй като не се
ползва със задължителна сила по чл. 300 ГПК и не установява наличието на твърдения
договор за покупко-продажба на МПС. В мотивите на определението са обсъдени
свидетелски показания на разпитани в досъдебното производство лица, съдържащи
данни за евентуално сключен предварителен продажбен договор между ищеца и трето
лице с уговорено плащане по сметка на съпругата на това трето лице (ответницата
К. Ю.), но нито тези мотиви, нито събраните в друг процес свидетелски показания
представляват допустимо доказателствено средство по смисъла на ГПК. Затова и
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда тези недоказани по
надлежен ред обстоятелства и приема, че ответницата не е установила по делото,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на правно основание за получаване
и задържане на преведената й от ищеца сума в размер на 2 350 лв., респ. същата
подлежи на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, предявеният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2350 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 14.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, такива се претендират за
държавна такса от 50 лв. (л. 5), депозит за особен представител от 390 лв. (л. 46) , депозит за вещо лице
от 150 лв. (л. 119) и адвокатско
възнаграждение от 600 лв., доказателства за заплащането на което са представени
по делото - договор за правна защита и съдействие
от 03.05.2019 г. (л. 3) и разписка от 09.09.2020 г.
(л. 81).
Срещу размера на
възнаграждението особеният представител на ответника е релевирал своевременно
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид
фактическата и правна сложност на делото и минималният размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., което възлиза на 394,50
лв., респ. се разминава от претендираното такова в размер на 600 лв. с
драстична разлика. Затова разноските за последното следва да бъдат редуцирани
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до нормативно установения минимум от 394,50 лв.
Следва да бъде
редуцирана още и претендираната държавна такса до дължимата такава в исковия
процес в размер на 47 лв., формирана
като разлика между дължимата държавна такса от 94 лв. по чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, (при материален
интерес 2350 лв.) и внесената в заповедното производство такса от 47 лв. Така в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ размер на 981,50 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени в полза на ищеца с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ
размер на 363,50 лв., като
същата сума следва да бъде възложена в тежест на ответницата, съобразно изхода
на делото.
При извода за основателност на предявения иск, разноски на ответната страна
не се следват, а отделно такива не са и сторени, нито претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, че ответницата К.М.Ю., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ищеца
К.Т., гражданин на Италия, роден на *** г., с адрес: ***, сумата от 2 350 лв. (две хиляди триста
и петдесет лева), получена от нея без основание на 17.06.2014 г. по нейна
банкова сметка *** ***, открита в „Общинска банка“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
18930/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.Ю., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.,
гражданин на Италия, роден на *** г., с адрес: ***, сумата от 981,50 лв. (деветстотин осемдесет и един лева и петдесет
стотинки), представляваща сторени в
исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА
К.М.Ю., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.,
гражданин на Италия, роден на *** г., с адрес: ***, сумата от 363,50 лв. (триста шестдесет и три лева и петдесет стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: