Присъда по дело №1034/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 36 |
| Дата: | 15 май 2025 г. |
| Съдия: | Красимир Лесенски |
| Дело: | 20245220201034 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 24 юли 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на Ц. П. В. с ЕГН:
********** срещу С. И. А., роден на ... г. в с. О., общ. Н.З., обл. С., живущ в
гр. В., бул. „Х.А.“ № 67, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
със средно образование, работещ, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в гр.
Пазарджик в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на
службата му, е депозирал в ... - Пазарджик писмо № ... 09-1472/... г.,
адресирано до изпълнителния Д. на ... - С., в което е наклеветил Ц. П. В. с
ЕГН: **********, зам. Д. на ... - Пазарджик, като му е преписал престъпления,
а именно: престъпление по чл.146, ал.1 от НК с израза „заместник Д.а инж. В.
постоянно ни крещи и обижда“, престъпление по чл.282, ал.1 от НК с израза
„същия умишлено саботира работата ни, като спира част от преписките, на
други поставя неизпълними и неразумни срокове“ и престъпление по чл....8,
ал.1 от НК с израза „пише докладни до Д.а, които не отговарят на истината“ -
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, предл.2-ро от
НК.
Подсъдимият в съдебно заседание не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение. Дава подробни обяснения, в които не отрича, че
на ... г. е депозирал в ... - Пазарджик писмо № ... 09-1472/... г., адресирано до
изпълнителния Д. на Изпълнителна агенция по горите – С., като причина за
това било, че е председател на синдикат и много колеги са му се оплаквали от
поведението на зам. Д.а на ... - Пазарджик В. спрямо тях по повод работата.
Обърнал се към ръководството на синдиката в С., но не получил П. и не му
било обяснено защо. Затова подал сигнал до ... С., за да ги запознае с
атмосферата, като с този сигнал искал да обърне внимание на ... да се
прекратят тези междуличностни отношения. Написал и допълнителен имейл
до ... С., в който приложил някои преписки с обясненията, но нямал отговор. В
резултат на писмото очаквал да има проверка от ... С. и да се вземе отношение
по проблемите в работата. Нямал намерение нито да обижда някой, нито да
клевети, а просто си упражнил правото да подаде сигнал и да бъде извършена
проверка за извършени нередности в .... Заявява, че благодарение на този
сигнал работата на екипите се нормализирала, което разбрал лично от
служителите в тях, документооборотът вече се осъществявал по друг начин и
всички документи се завеждали под номер, имало пуснати заповеди от Д.а на
... в тази насока, а не се оставяли както преди безотчетно в изнесените офиси.
Освен това г-н В., по мнение на колегите му, вече се държал по-нормално и
вежливо, не повишавал тон.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск. Няма
1
конституиран граждански ищец.
Повереникът на тъжителя пледира за постановяване на присъда, с която
подсъдимият бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Излага подробни доводи, че престъплението е извършено от подсъдимия, като
са събрани достатъчно доказателства в тази насока. Претендират се разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото с
тъжбата обвинение, поради липса на безспорни доказателства той да е
извършил каквото и да е престъпно деяние от обективна и субективна страна.
Излагат се подробни доводи. Претендират се разноски.
В дадената му последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Ц. П. В. е зам. Д. на ... – Пазарджик, а подсъдимият С. А. –
служител в ... – Пазарджик.
На ... г. подсъдимият А. депозирал в ... - Пазарджик писмо № ... 09-
1472/... г., адресирано до изпълнителния Д. на ...-С.. В него той изложил
следното:
„Уважаеми господин Т., работя в ... от около ... години и съм най-стария
служител там. Преди години ... беше една от най-елитните дирекции, но за
съжаление сега вече не е така. През цялата ми кариера съм изпълнявал
отговорно и съвестно задълженията си, сега съм затруднен да работя
професионално и качествено. През последните две години и особено
последните месеци срещу мен и моя екип се упражнява системен натиск и
тормоз от ръководството. Заместник-Д.а инж. В. постоянно ни крещи и
обижда пред колегите, уронвайки авторитета ни. Същия умишлено саботира
работата ни, като спира част от преписките, на други поставя неизпълними и
неразумни срокове, а в същото време пише докладни до Д.а, които не
отговарят на истината. Това води до искане на обяснения (писмени и устни) от
мен и заплахи за дисциплинарни наказания. Стигна се до там ръководството
да ме обижда публично пред свидетели и висш служител на ....
В ... цари страх, напрежение, има разделение на служителите, липсват
организация и професионализъм. По отношение на работата до момента не
сме получили никакво съдействие и П. от ръководството, прави се точно
обратното, пречи се на пряката ни дейност, а това води до некачествено
свършена работа. През цялото време съм търсил диалог с ръководството, като
председател на синдикат и като служител за подобряване на ефективността в
работата и условията на труд в .... Всякакви комуникации са невъзможни.
Естеството на работата ни е достатъчно опасно и отговорно, и при липса
на П. от ръководството, сме силно уязвими и застрашени.
Всичко посочено по-горе води до ниска ефективност в работата, лош
2
микроклимат на работното място, потъпкване на всички морални ценности и
на достойнството ни. Споделям мнението си и вярвам, че вие ще
предприемете съответните мерки“.
По повод на сигнала, подаден от А., изпълнителният Д. на ...-С. със
Заповед № ЗАП-БГ-77-26.02.2024 г. командировал двама служители на ... –
свидетелите И. Т. и В. К. „за осъществяване на проверка и контрол“ на ... г.
Двамата свидетели организирали среща с колектива на ... на ... г. При
проведения разговор с подсъдимия А., той заявил пред тях, че поддържа
посоченото в сигнала. В резултат на срещата проверяващите изготвили доклад
до изпълнителния Д. на ...-С. на ... г. В него те посочили на първо място, че
„огромното мнозинство от присъстващите (служители - бел. съда) отрекоха за
царящи страх, напрежение и липса на организация и професионализъм“
(страница първа от доклада). На следващо място обаче на страница втора в
доклада е посочено, че в проведени разговори „насаме“ със служители „бе
потвърдено, че за напрежението в колектива допринасят ограничен кръг от
служители, в т.ч. и подателят на сигнала“. Двамата проверяващи не
извършили проверка на каквито и да е документи в ... с оглед твърденията на
А. в сигнала за саботиране на работата от страна на В. чрез спиране на част от
преписките, на други поставяне на неизпълними и неразумни срокове и
изготвяне на докладни записки до Д.а, които не отговарят на истината.
В съдебно заседание двамата заявиха, че не са извършили документална
проверка: „защото задачата по командировката беше по-различна. Не сме
работили по документи. В сигнала няма посочена конкретна преписка. Г-н А.
не си спомням по време на тези срещи да е посочвал конкретна преписка… Не
си спомням да са ми казани конкретни преписки. По така изложеното в
жалбата ние не можем да проверим всички преписки на ....“ (К.) и „Документи
също не помня тук в Пазарджик дали сме проверявали“ (Т.).
В изготвения доклад двамата проверяващи посочили, че разпоредили на
В. В. – Д. на ... в срок до ... г. да представи в ... доклад с “информация за
предприетите мерки, както по отношение на сигнала на А., така и във връзка с
проведената среща с колектива“
На ... г. тъжителят В. изготвил и подписал доклад, преподписан от
свидетеля В. В. – Д. на ..., до изпълнителния Д. на ...-С. във връзка с подадения
сигнал на А., в който, очевидно В., след като проверил сам себе си, отрекъл
всички твърдения на А.. Същият доклад е приложен в копие към тъжбата,
заверен „вярно с оригинала“ от повереника на тъжителя В., но в него липсват
както номерът и датата на сигнала, така и че е изготвен и подписан от самия
В.. (доколко това е опит да се заблуди съда по отношение издателя на този
доклад, ще бъде коментирано по-долу). В хода на производството съдът е
изискал същия доклад от ... и полученият екземпляр се различава от
приложения към тъжбата, както по отношение на номера и датата на сигнала,
така и че е изготвен и подписан от самия В. (по какъв начин повереникът ма
тъжителя се е убедил, че представеното му от В. копие, в което липсват тези
3
обстоятелства, е „вярно с оригинала“, за да го завери, също ще бъде обсъдено
по-долу).
На база на доклада от проверяващите И. Т. и В. К. и изготвения и
подписан от В. и преподписан от В. доклад, изпълнителният Д. на ...-С.
изготвил писмо до А., в което посочил, че в хода на проверката твърденията в
сигнала не са се потвърдили от проведените разговори със служителите на ....
На следващо място изпълнителният Д. на ...-С. е цитирал правомощията му по
закон и накрая е дал „съвет“ на А. под формата на напомняне, че при
възникване на специфични казуси по спазване на трудовото законодателство
да се обръща към ИА „Главна инспекция по труда“ или „да решите евентуално
възникнали непреодолими спорове по съдебен ред“.
На ... г. е подадена тъжба от В. срещу А. и е образувано настоящото
съдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в
наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите В. И. В., А. Г. П., В. А., С. Р. Т., А. Т.
Ч., М. М. Ч., И. К. Т., В. Б. К. и В. Б.а К., както и приложените писмени
доказателства - писмо до Изпълнителния Д. на ... -С., писмо за извършена
проверка и констатации, доклад от Д.а на ... - Пазарджик, копие от трудов
договор, 2 бр. грамоти, писма от ... - Пазарджик до гл. специалист „ГГ.И.“
Дирекция „ГС“ при ... - Пазарджик ...-9800/ ... г., писма от Бюро „Съдимост“
при РС Н.З. с приложено свидетелство за съдимост по отношение на
подсъдимия и писмо от РУ на МВР В., ведно с характеристична справка за
подсъдимия, сведение за резултат на дейността, писма от ... С. и от ..., ведно с
копия рапорт, 2 бр. констативни протоколи, 3 бр. сортиментна ведомост, 2 бр.
доклади, рапорт, констативен протокол, рапорт, АУАН, възражение,
резолюция за прекратяване на адм. наказателно производство, известие за
доставяне, рапорт, 2 бр. констативни протоколи, разписка, 2 бр. позволително,
рапорт, доклад, рапорт, констативен протокол, писмо от ... С., ведно с копие от
постъпил чрез ... сигнал от С. А., заповед за командировка на И. Т. и В. К.,
одобрен доклад от АИС „М.“, писмен отговор до С. А., с копие до ...,
сертификат, заповед и грамота за награждаване, писмо от ..., ведно с извадка
на история на документи от инф. система М-2009 „М.“, писмо с рег. индекс №
...-.... копие, доклад с рег. индекс № ... 09- 2707/...г. копие, сведение с рег.
индекс № ... .../...г. копие, 1 бр. компакт диск с 2 бр. видеофайлове, писмо до
...-Пазарджик до Д.а на ...-Пазарджик, ....../... г., констативни протоколи с № ...,
писма от ... - С. ...-9161/... г., писмо ...-6578/ ... г. и доклад ... .../... г., рапорт с 2
бр. констативни протоколи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Г. П., В. А., С. Р. Т., А.
Т. Ч., М. М. Ч., В. Б. К. и В. Б.а К.. Показанията на всички тези свидетели са
ясни, категорични, логични и взаимно се допълват. Показанията им следва да
бъдат ценени, тъй като свидетелите описват лично възприети от тях
4
обстоятелства и не се установи някой от тези свидетели да има лични или
други мотиви да не казва истината. Налице са незначителни разминавания,
които обаче не влияят нито на приетата фактическа обстановка, нито касаят
съставомерни обстоятелства по отношение на повдигнатото с тъжбата
обвинение. По-подробно съдът ще обсъди отделните показания на
свидетелите ведно с правните изводи. По отношение на показанията на
свидетеля И. К. Т. следва да се отбележи, че свидетелят предимно заяви, че не
помни подробности, но все пак по отношение на изложените обстоятелства от
него също няма причини да не бъдат кредитирани и неговите показания,
макар и същите да не са пълни и подробни.
Съдът кредитира частично само показанията на свидетеля В. В..
Неговите показания не само са непълни, нелогични на моменти, но и трудно
от тях може да се изведе за кои обстоятелства свидетелят е категоричен и за
кои – не. Подобно излагане на показания от страна на свидетеля наложи
провеждането дори на допълнителен разпит в следващо съдебно заседание,
където отново свидетелят не даде конкретни отговори на поставените от съда
въпроси. Освен това съдът не кредитира показанията на В. и по ред други
допълнителни причини – на първо място В. е Д. на ... и като такъв е пряко
засегнат от подадения сигнал на А. до ИД на ... С.. В сигнала си подсъдимият
А. е посочил следното: „През последните две години и особено последните
месеци срещу мен и моя екип се упражнява системен натиск и тормоз от
ръководството“. Макар и да конкретизира след това конкретно В., според съда
това не изключва заинтересоваността на В. от приключване на делото по
определен, негативен за сигналоподателя и подсъдим по делото А.. Освен това
в сигнала също е посочено, че: „В ... цари страх, напрежение, има разделение
на служителите, липсват организация и професионализъм. По отношение на
работата до момента не сме получили никакво съдействие и П. от
ръководството, прави се точно обратното, пречи се на пряката ни дейност, а
това води до некачествено свършена работа. През цялото време съм търсил
диалог с ръководството, като председател на синдикат и като служител за
подобряване на ефективността в работата и условията на труд в .... Всякакви
комуникации са невъзможни“ и още: „Всичко посочено по-горе води до ниска
ефективност в работата, лош микроклимат на работното място, потъпкване на
всички морални ценности и на достойнството ни“. Видно е, че в сигнала си А.,
макар и да споменава само името на В., то навсякъде другаде сочи, че има
проблеми с „ръководството“, част от което безспорно е Д.ът В.. Освен това В.
всячески се стремеше в показанията си пред съда да покаже, че липсват
проблеми в ръководената от него дирекция, съвсем естествено отрече да има и
напрежение в работата. В същото време обаче показанията му бяха много
уклончиви и противоречиви, например свидетелят не може да обясни логично
посочените изводи в подписания от него доклад до ИД на ... С.. Даваше неясни
отговори, например: „Това, което съм изложил в този доклад, мисля че
отговаря на истината, доколкото съм запознат лично“, т.е. от една страна сочи,
че докладът е изготвен от него, после не е сигурен, че съдържанието му
5
отговаря на истината, а накрая дори прави своеобразно признание, че дори не
е запознат с всичко, посочено вътре в доклада като обстоятелства. Именно
тези нелогични показания наведоха съда на мисълта, че приложеният към
тъжбата доклад не е изготвен от самия В., поради което беше изискан от ... и
се установи, че тъжителят В. го е изготвил и подписал, след като е проверил
сам себе си и е установил, че нищо нередно не е сторил. Това поставя два
основни въпроса – защо В. би имал интерес да представи с тъжбата този
доклад без да се сочи, че е изготвен от него и по какъв начин неговият
повереник е заверил доклада с „вярно с оригинала“, след като очевидно
оригиналът се различава от представения с тъжбата. За съда това е
категоричен опит да се въведе в заблуждение решаващия орган за истинския
автор на посочения доклад, като тъжителят се опитва да извлече
неправомерно изгодни за него последици в съдебното производство от
документ, който изхожда от самия него, но му е придаден вид, че е изготвен от
друго лице, а именно Д.а В.. А това само по себе си говори много за личността
на самия тъжител. Остава отворен въпросът и за повереника на тъжителя и по
какъв начин е заверил копието на доклада „вярно с оригинала“, след като то не
отговаря на оригинала, но доколкото конкретният повереник се ползва с
репутацията на безупречен професионалист, съдът остава този въпрос на
неговата лична професионална съвест. Все пак ако не бяха показанията на В. в
съдебно заседание, от които стана ясно, че той, макар и сочен като издател на
този доклад, няма голямо понятие нито за съдържанието му, нито за
посочените в доклада като факти обстоятелства, съдът можеше и да бъде
подведен и да кредитира доклада в цялост за тези обстоятелства, каквато
може би е била целта на тъжителя.
Дори в допълнителния разпит на В. в следващо съдебно заседание с
оглед получени преписки от ... и възникналите въпроси за тяхното движение,
Д.ът отново не знаеше какво е движението по тях, въпреки че са му били
докладвани. Включително и по такива преписки, за които има сигнали за
незаконна сеч още през 2023 г., т.е. данни за извършено престъпление, не
знаеше дали е уведомена прокуратурата или МВР. В тази връзка например
съдът изиска информация от ... в съдебно заседание на ... г. дали по Преписка с
вх. № ...-..., след изготвения доклад с № ... ... г. дали по преписката се намират
други материали, съответно дали има такива в електронната система и дали по
този доклад и тази преписка е взето отношение от ръководството на ...,
съответно е уведомена прокуратурата. От полученото писмо от РГД
Пазарджик в отговор става ясно, че отношение е взето по преписката едва на
... г., т.е. седмица след проведеното съдебно заседание и поисканата от съда
информация, като от доклада е видно, че не са били сигнализирани
своевременно органите на МВР. Всички тези обстоятелства сочат, че
показанията на В. не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са дадени
от лице, които има косвена заинтересованост от изхода на делото, като е
страна във възникналия конфликт в ... между част от служителите, между
които и подсъдимият А. от една страна и ръководството, част от което е и В.,
6
както и тъжителя В. – от друга.
При така установената и възприета фактическа обстановка в
съответствие с доказателствата по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно е установено по делото, че на ... г. подсъдимият С. А. в
качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата
му, е депозирал в ... - Пазарджик писмо № ... 09-1472/... г., адресирано до
изпълнителния Д. на ... – С.. В него той е посочил, че има проблеми с
ръководството, конкретно в лицето на тъжителя Ц. П. В., зам. Д. на ... –
Пазарджик. Изложил е твърдения, че „заместник Д.а инж. В. постоянно ни
крещи и обижда“, „същия умишлено саботира работата ни, като спира част от
преписките, на други поставя неизпълними и неразумни срокове“ и „пише
докладни до Д.а, които не отговарят на истината“. В заключение на сигнала си
А. е посочил следното: „Всичко посочено по-горе води до ниска ефективност
в работата, лош микроклимат на работното място, потъпкване на всички
морални ценности и на достойнството ни. Споделям мнението си и вярвам, че
вие ще предприемете съответните мерки.“
С това деяние категорично подсъдимият А. не е осъществил от обек‐
тивна страна състава на престъплението клевета, тъй като нито е разгласил
позорни обстоятелства, нито е приписал престъпление на тъжителя. Съдът се
движи в рамките на обвинението, повдигнато в тъжбата, като там се излагат
така или иначе само твърдения за приписани престъпления, не и за излагане на
позорни обстоятелства, но съдът за пълнота сочи, че и такива не са налице.
В случая преди всичко следва да се отбележи, че липсва основен
съставомерен елемент на престъплението клевета и това е разгласяването
пред неограничен кръг лица на обстоятелства, които засягат доброто име на
дадено лице в обществото. Подсъдимият А. не е изпратил сигнала до медии,
не го е публикувал в интернет и по никакъв начин не го е направил достояние
на външни лица извън системата на Изпълнителна агенция по горите. Той се е
възползвал от напълно легитимното си право да подаде вътрешноведомствен
сигнал до по-горестоящ орган от ръководството на ..., а именно до
изпълнителния Д. на ... – С., в който е изложил, според собствените му
виждания на служител с дългогодишен опит, проблемите, които съпътстват
работата на ... и причините за тези проблеми според него – ръководството и
конкретно поведението на зам.-Д.а В.. Нещо повече – А. е подал сигнала
именно чрез ръководството на ..., както за да е наясно то за самия сигнал и
съдържанието му, така и за да спази йерархията в Изпълнителна агенция по
горите. Сторил е това с пълното съзнание, че върши нещо законосъобразно и
нормално, такова каквото е. Защото няма друго разрешение за самите
служители на подобен възникнал проблем между служителите на едно
ведомство и ръководството, освен да се обърнат за съдействие към по-
горестоящ орган. В посочения сигнал А. не само не е приписал извършването
7
на престъпления на В., но много ясно е изложил, че описаното поведение на В.
според него стои в основата на проблемите с работата. Точно тук се съдържа и
следващия довод защо изложеното в сигнала от А. не е престъпление.
Използваните от него изрази в сигнала не съдържат твърдения или
информация за съществуването на определени факти. Те изразяват само
субективната оценка на автора за факти, които в тези изрази не се съдържат.
Както и самият А. е посочил – „Споделям мнението си и вярвам, че вие ще
предприемете съответните мерки“. В съдебната практика, както и в правната
доктрина, принципно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат твър‐
дения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Това
обстоятелство следва да бъде позорно, т.е. недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна
оценка на обществото или в частност да представлява приписване на
престъпление. На следващо място тези факти трябва обективно да бъдат
съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В тази
връзка например в доктрината се приема, че престъплението клевета е
свързано с приписване на засегнатото лице на позорно обстоятелство или
престъпление, като и в двата случая се касае за определени факти, за
конкретни явления от действителността, а не за някакви отрицателни оценки,
съждения, епитети и др. (така Ненов, И. Учебник по наказателно право.
Особена част, с. 432-433).
Доколкото в конкретния случай в сигнала на А. става въпрос за лична
оценка на подсъдимия за начина на ръководене на ..., за професионални
качества и действия на тъжителя („заместник Д.а инж. В. постоянно ни крещи
и обижда“, „същия умишлено саботира работата ни, като спира част от
преписките, на други поставя неизпълними и неразумни срокове“ и „пише
докладни до Д.а, които не отговарят на истината“), а не за факти от
обективната действителност, е безпредметно обсъждането на тяхната
истинност, тъй като тя не подлежи на проверка и доказване, а съдържанието й
зависи единствено от съзнанието на автора им. Не може да бъде поставян на
доказване въпросът дали субективната преценка на подсъдимия за качествата
на тъжителя е правилна или не. В тази връзка са абсолютно ирелевантни и
ангажираните от тъжителя доказателства – например грамоти за награди,
които го описват като изключително добър служител и положително оценяват
професионализма му, тъй като това на свой ред е лична оценка за тъжителя,
изхождаща от горестоящи на него лица. Тяхната оценка е резултат също на
субективни процеси, на мисловен анализ на информацията, лични
предпочитания, различна емоционалност и проява на вкус. Затова и
субективната оценка не се поддава на методите и подходите, чрез които се
изследва и установява обективната действителност. Ето защо реално не може
да се даде отговор дали тази оценката на подсъдимия за поведението и
професионалните качества на тъжителя като служител в ... е правилна или не,
8
сравнена с оценката на други лица за него.
Несъмнено инкриминираните изрази представляват негативна оценка за
личността на тъжителя. От това мнение тъжителят обяснимо се е почувствал
засегнат. Но само по себе си мнението, ако не е неприлично, непристойно
отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на клеветата, а
представлява упражняване на гарантирано от Конституцията на РБ право.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и
да го разпространява чрез слово. Това право, разбира се, не е абсолютно, като
в ал. 2 на чл. 39 от Конституцията са посочени границите на неговото
упражняване - то не може да се използва за накърняване на доброто име на
другиго. На тази основа в настоящия случай следва да се направят важни
разграничения - между отрицателното мнение, което по съществото си
представлява критика към някого, и клеветата. Чрез инкриминираните изрази
на подсъдимия е изразена лична отрицателна оценка спрямо тъжителя и
критика в допустима от закона форма към един горестоящ служител с искане
към друг, още по-горестоящ служител да извърши евентуално обективна
проверка на тези твърдения.
В решението си по делото Хендисайд срещу Великобритания
Европейският съд формулира съществен принцип за разделяне на
допустимите ограничения на правото на свободно изразяване на мнение:
„Свободата на изразяване на мнение е едно от основните условия за напредъка
на обществото и развитието на всеки човек... Тя е приложима не само към
„информация“ и „идеи“, приемани благосклонно или считани за безобидни, но
също и към онези, които засягат, шокират или обезпокояват държавата или
част от населението й“. Поради това съдът намира, че подсъдимият с
инкриминираните изрази в допустима от закона форма е изложил пред
горестоящ държавен орган, който се явява и пряк ръководител на В., своето
негативно мнение за тъжителя, с което е упражнил конституционното си
право по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Инкриминираните изрази представляват негативна оценка за личността на
тъжителя в качеството му на част от ръководството на ..., от която негативна
оценка той се е почувствал засегнат. Това обаче не е достатъчно, за да е налице
престъпление. Още повече, че в практиката по приложението на Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),
конкретно чл. 10, ал. 1 и 2, често е посочвано, че границите за критика следва
да са по-широки по отношение на публични, обществени личности или
длъжностни лица.
На следващо място в настоящия случай нито един от цитираните изрази
не съдържа твърдение и не разгласява никаква информация за определени
обстоятелства, свързани с личността на тъжителя, поради което обективно с
тях не би могло да се припише и престъпление. В този смисъл изложените
доводи от тъжителя в тъжбата, че с тези изрази му е приписано извършването
на престъпления, са неоснователни, тъй като те не намират опора в
конкретното им словесно съдържание. Всъщност тъжителят инкриминира
9
субективния си прочит на изразените от подсъдимия оценъчни съждения,
собственото си възприятие и тълкувание на думите му. Както е посочено в
константната съдебна практика на ВКС, начинът на мислене не може да се
криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат
на доказване (р. № 80/1998 г. - II н. о.). Посоченото от подсъдимия в жалбата,
че „заместник Д.а инж. В. постоянно ни крещи и обижда“, „същия умишлено
саботира работата ни, като спира част от преписките, на други поставя
неизпълними и неразумни срокове“ и „пише докладни до Д.а, които не
отговарят на истината“, не сочи на някакви конкретни факти, които биха
могли да изпълнят съдържанието на обективните признаци, на което и да е
престъпление. За да е налице приписване на престъпление, то би трябвало да
бъде индивидуализирано чрез излагане на обстоятелствата по извършването
му, като например време, място, предмет и др. В случая може да се изведе, че
се касае евентуално за престъпление против личността – обида - „заместник
Д.а инж. В. постоянно ни крещи и обижда“, за престъпление по служба –
„същия умишлено саботира работата ни, като спира част от преписките, на
други поставя неизпълними и неразумни срокове“ и за документно
престъпление -„пише докладни до Д.а, които не отговарят на истината“, но
конкретика в тази насока - кога са извършени подобни престъпления, по какъв
начин и т.н. липсват. Следва да се отбележи например, че за да е налице
престъпление по служба, то следва не само да е налице евентуално
превишаване на властта, но и да е налице и специална цел – да се набави
облага или да се навреди другиму, като в последния случай следва са
настъпили и немаловажни вредни последици. В конкретния случай в
инкриминирания сигнал подсъдимият А. не излага никакви твърдения, че
превишаването на властта евентуално от страна на В. е било с цел получаване
на облага за тъжителя или е довело до каквито и да е немаловажни вредни
последици за самия А.. Да, А. е посочил в сигнала си, че тези действия на В.
водят до искане на обяснения (писмени и устни) от него и заплахи за
дисциплинарни наказания, но както и самия А. сочи в сигнала след това –
крайният резултат е, че това води до ниска ефективност в работата и лош
микроклимат на работното място, а не до немаловажни вредни последици за
самия него.
Имайки предвид гореизложеното и в съответствие с трайната и
непротиворечива съдебна практика (В тази насока са например мотивите по
н.ч.х.д. № 9988/2000 г., СРС, НК, 1 състав, н.ч.х.д. № 4395/2000 г., СРС, НК,
21 състав, н.ч.х.д. № 7218/2001 г., CPC, НК, 22 състав, н.ч.х.д. № 4596/2001 г.,
СРС, НК, 21 състав, Решение от 19.02.2003 г. на СГС, V въззивен състав и
други) съдът намира, че извършеното от А. не е престъпление от обективна
страна.
Предвид, че съдът намира, че извършеното от А. не осъществява състава
на престъплението клевета в хипотезата на приписване на престъпление от
обективна страна, то безпредметно се явява обсъждането дали със събраните
доказателства по делото А. е успял да докаже истинността на разглА.ите
10
обстоятелства или на приписаните престъпления съгласно чл.147, ал.2 НПК. С
уговорката, че А. въобще не е приписал извършването на конкретни
престъпления на тъжителя, все пак за пълнота съдът намира, че е необходимо
да изложи и допълнителни доводи в тази насока, без самият съд да твърди, че
В. действително е извършил каквито и да е било престъпления, а само да
илюстрира защо с подадения сигнал А. е бил напълно в правото си да сочи, че
са налице нередности в работата на .... Да, както и правилно повереникът на
тъжителя отбеляза, подобни нередности може и да са били налице в работата
на ..., то това не означава, че са свързани конкретно с личността на тъжителя.
И всъщност именно този довод илюстрира правилността на разсъждението на
съда, че с подадения сигнал А. е искал действително да бъде извършена
проверка на начина на работа в дирекцията, а не да клевети тъжителя В..
Какво се установи по делото по конкретно посочените и инкриминирани
в тъжбата изрази, за които се събраха доказателства:
На първо място по отношение на израза „заместник Д.а инж. В.
постоянно ни крещи и обижда“ – всеки един от разпитани настоящи и бивши
служители на ... (извън Д.а В.) - А. Г. П., В. А., С. Р. Т., А. Т. Ч., М. М. Ч. и
дори ангажираната от тъжителя свидетелка В. Б.а К. заявиха под един или
друг начин, че микроклимата на работното им място не е бил добър
(свидетелката П.), имало е крясъци и повишаване на тон от страна на В. към
служители („крещял е чат - пат на всички, може би е изнервен във връзка със
службата“ – свидетелят А., „А. беше притеснен от В.“ – свидетелят Ч., „Аз
слязох в града и при влизането ми той вика - само теб ли ще чакаме, крещеше,
твоята заплата няма да бъде увеличена“, „На срещата в С., където инж. В. ми
крещя, бяха почти всички екипи“ – свидетелят Т., „А. много пъти ми е звънял
след това да ме пита не само по този случай как седят нещата в ..., в
административната сграда… Аз усещах напрежение от тези обаждания“ –
свидетелката Ч., „До кавги не се стига, може да се повиши тон, но в никакъв
случай не може да се каже, че е грубо отношение и обиди. По принцип обиди
не съм чула, а относно повишаването на тон - то е относително понятие. При
спор може да се повиши леко тон, но чак да се стига до кавги и грубо
отношение. Спор бих казала, но не се е стигало до ескалиране на
напрежението“ – свидетелката К.. Самите проверяващи служители от ... С. –
свидетелите И. Т. и В. К. в изготвения доклад до изпълнителния Д. на ...-С. на
... г. хем са посочили, че „огромното мнозинство от присъстващите (служители
- бел. съда) отрекоха за царящи страх, напрежение и липса на организация и
професионализъм“ (страница първа от доклада), хем че в проведени разговори
„насаме“ със служители „бе потвърдено, че за напрежението в колектива
допринасят ограничен кръг от служители, в т.ч. и подателят на сигнала“.
Въпреки че двамата са приели, че няма „проблеми“ в работата на ... в
изготвения доклад накрая са посочили, че разпоредили на В. В. – Д. на ... в
срок до ... г. да представи в ... доклад с “информация за предприетите мерки,
както по отношение на сигнала на А., така и във връзка с проведената среща с
колектива“. Остава неясно какви мерки са разпоредили да предприеме В., след
11
като очевидно не са констатирали никакви проблеми в работата на ....
В посока на липсващи преписки или документи пък бяха показанията на
свидетеля Ч.: „Протокола след това нещо стана и се замота доста време“,
свидетеля Т. – „Аз съм чул, че са изчезвали документи, но не знам
подробности. Лично мои документи не са изчезвали, но съм чул от колеги, че
са изчезвали“. По отношение на бавенето на преписки – свидетелката Ч.:
„Имам спомен, че А. беше изпратил един доклад в който беше описал за ..., че
според него има незаконна сеч и не е това по позволителното за сеч. Беше
изпратил даже снимани файлове, но аз на моя компютър не можах да го
гледам и затова на колега на компютъра го гледах. По телефона ми се обади
няколко пъти да пита какво се случва. При мен като негов доклад идва, но не
помня дали от Д.а или зам. Д.а по компетентност и аз написах доклад, че за
тези неща, които съм видяла по документи трябва да бъде обезсилено
позволителното. Даже имам спомен, че отидох да питам В. - аз трябва ли да
правя нещо, но той каза, че е върнал преписката на Г.те И. да довършат
случая“… „Спомням си, че А. ми се обади по телефона няколко пъти и ме пита
знам ли нещо по въпроса, някой пуснал ли е сигнал? Аз му обясних така-
ходила съм при В. и съм питала дали аз трябва да правя нещо, при което той
ми каза - не, ти няма нищо да правиш, това съм го върнал на екипа да си
довърши работа“. От тези показания на свидетелката Ч. става ясно защо
подсъдимият А. е останал с впечатление, че лично В. бави преписки, т.е. в тази
насока в сигнала подсъдимият е посочил това, което е научил от Ч.. Това
забавяне се установи и обективно след поисканата информация от съда от ... в
съдебно заседание на ... г. дали по Преписка с вх. № ...-..., след изготвения
доклад с № ... ... г. дали по преписката се намират други материали, съответно
дали има такива в електронната система и дали по този доклад и тази
преписка е взето отношение от ръководството на ..., съответно уведомена
прокуратурата. От полученото писмо от РГД Пазарджик в отговор до съда
става ясно, че отношение е взето по преписката едва на ... г., т.е. седмица след
проведеното съдебно заседание и поисканата от съда информация, като от
доклада е видно, че не са били сигнализирани своевременно органите на МВР.
Очевидно е, че ръководството на ... изведнъж, след година и половина
бездействие по преписката, са се сетили да изготвят доклад (очевидно
притиснати от искането на съда за информация в тази насока), с който са
констатирали бездействието си да сигнализират органите на МВР. По
отношение на „неизпълнимите и неразумни срокове“ се установи например по
делото случай, че В. е възложил изпълнението на задачи на подсъдимия по
преписка със срок на изпълнение, изтичащ, докато подсъдимият е бил в
платен годишен отпуск, без дори самият подсъдим да е разбрал, че подобен
краен срок му е бил поставен.
За пропуски в работата на ... говорят и приложеното писмо от ИД на ...
С. от ... г. с искане за предоставяне на информация по искане на ... и
приложения отговор. Тези обстоятелства не са предмет на настоящото дело и
съдът само ги отбелязва за пълнота.
12
И отново за пълнота следва да се посочи, че настоящото дело според
съда притежава всички характеристики на дело, тип SLAPP. От външна
страна, то преследва легитимна цел – защита на доброто име на едно лице
пред обществото, но по своята същност преследва други нелигитимни цели –
цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект
заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху
останалите критични гласове в ... към ръководството и конкретно към инж. В..
От друга страна всички събрани доказателства по делото сочат, че
подсъдимият А. е имал легитимно основание да подаде посочения
вътрешноведомствен сигнал до ИД на ... С., за да бъде извършена проверка на
начина на работа в ... и на проблемите между служители от една страна и
ръководството – конкретно в лицето на тъжителя В. – от друга. Този негов
сигнал не осъществява състава на престъплението клевета в хипотезата на
преписване на престъпление на другиго, а именно на тъжителя В.. Съдът
намира, че подсъдимият с инкриминираният сигнал в допустима от закона
форма е изложил пред горестоящ орган случващото се в ... с цел извършването
на проверка и вземане на отношение от изпълнителния Д., без да има
съзнание, че излагайки неговото виждане за събитията, приписва
престъпления на тъжителя. Инкриминираните изрази представляват разказ за
случилото се във връзка с твърденията за проблеми в работата на ..., свързани
и с личността на тъжителя, от който разказ той се е почувствал засегнат. Това
обаче не е достатъчно, за да е налице престъпление.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът
намира, че не следва да се обсъжда субективната му страна.
Въз основа на събраните доказателства и във връзка с гореизложените
съображения съдът прие, че подсъдимият С. И. А. следва да бъде оправдан
изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл....4 от НПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК направените по
делото разноски от подсъдимия следва да се възложат на частния тъжител.
Ето защо ще следва да се осъди Ц. П. В. да заплати на С. И. А. сумата от
2200.00 /две хиляди и двеста /лв., представляваща сторени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, за чието извършване са представени и
доказателства.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди Ц. П. В. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик
сторените разноски по делото за пътни разходи на един свидетел в размер на
29,53 /двадесет и девет лева и 53 ст./ лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
13
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14