Разпореждане по адм. дело №2505/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.226, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 9881/16.10.2025г. на ВАС по адм.д. № 1223/2025г. е отменено Решение на Адм.съд – Варна № 11410/06.11.2024г., постановено по адм.дело № 1848/2023г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

За да върне делото за ново разглеждане, касационната инстанция е приела следното:

1. Решаващият състав на Адм.съд – Варна е следвало да изложи съображения относно наличието на всяка от трите предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ, което видно от мотивите на обжалвания съдебен акт не е сторено. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, което налага отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг състав на съда с излагане на мотиви за размера на вредата и наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен резултат.

2. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на вредата не е спорен. Исковата претенция е за вреда в размер на 24009,23лв., в т.ч. 2271,94 лв. такси и разноски в изпълнителното производство. Ответникът Община Варна е направил изрично изявление, че таксите в изпълнителното производство не подлежат на възмездяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като това възражение не е обсъдено от съда и липсва произнасяне.

3. В Решение № 8 от 07.01.2022г. по адм.д. №2816/2020г. на Адм.съд – Варна, оставено в сила с Решение № 3661/05.04.2023г. по адм.д. 3513/2022г. на ВАС - с което е отменен процесният АУЗД, са изложени фактически и правни изводи относно установеност и законосъобразност на задълженията за ДНИ, а по отношение на ТБО, само за 2007г. и 2008г., съдебните инстанции са приели незаконосъобразност, поради недоказано извършване на услугата от общината.

4. На 01.11.2012г. е инициирано образуването на изпълнително дело за събиране на задължението, установено с АУЗД. На 19.04.2019г. е извършена публична продан по изп.д. 484/2015г. на имот на жалбоподателя, като на Община Варна е преведена сума в размер на 24009,23 лв., претендирана като нанесена имуществена вреда, в т.ч. и разноските по изпълнението. Към датата на публичната продан, когато е настъпило намалението в имуществото на жалбоподателя, е била изтекла абсолютната погасителна давност само за задълженията за ДНИ и ТБО за 2007г. и 2008г. Към момента на причиняване на вредата -19.04.2019г. задълженията за периода 2009г. - 2011г. не са погасени по давност, а съгласно горецитираните съдебни решения те са установени съобразно приложимите материалноправни разпоредби. Освен това, тези задължения са установени въз основа на декларация от жалбоподателя и той знае, че дължи плащането на законоустановените данъци. С погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. За разлика от публичния изпълнител (чл.173, ал.2 ДОПК), ЧСИ няма задължението служебно да следи за изтичането на давностния срок по чл.171, ал.2 ДОПК. В тази връзка, въпреки че съдът е приел, че жалбоподателят е следвало да се защити в изпълнителното производство (което би имало отношение към нормата на чл.5 ЗОДОВ), не е изследвал относимите факти и не е изложил мотиви. По делото са приложени копия от две покани за доброволно изпълнение от ЧСИ до жалбоподателя, касаещи изп.д.484/2015г. – от 30.03.2018г. и от 03.01.2019г., като последната е с оформено връчване на 08.01.2019г. За установяването на предприети от жалбоподателя действия в изпълнителното производство, съдът следва да приложи изпълнителното дело. Такова искане е било направено от страните, но е оставено без уважение, което е рефлектирало върху правилната преценка на съда на относими за правния спор обстоятелства.

По изложените съображения са дадени указания при новото разглеждане съдът да извърши преценка и изложи мотиви досежно наличието на всяка от останалите предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ - наличието на реално претърпени вреди и наличието на пряка причинна връзка между отменения акт и вредите. Чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, т.е. да е типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, както и непосредствена, т.е. неопосредена от други актове или действия. По същество следва да се извърши внимателна преценка по отношение на причинната връзка, а именно дали вредите настъпват от самия акт или от акта на неговата отмяна.

Така, предмет на настоящото производството е исковата молба на К. Т. К. с правно основание чл.1 ЗОДОВ против Община Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24009,23 лв. от отменен с влязло в сила решение на Адм.съд – Варна АУЗД № МД-АУ-046/ 02.04.2012г., както и законна лихва в размер на 1056,36 лв. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на АУЗД – 05.04.2023г. до датата на предявяване на иска – 14.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

Въпросът за допустимостта на предявения иск е решен с Определение № 4348/09.04.2024г., адм.д. №2667/2024г. на ВАС и Определение № 7260/12.06.2024г., адм.д. № 5579/2024г. на ВАС.

Според исковата молба, претендираното обезщетение в размер на 24009,23лв. включва 2271,94лв. такси, 21737,29лв. за право на изпълнение и разноски.

С оглед мотивите в решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, исковата молба следва да се остави без движение, като на ищеца се предостави възможност изрично да посочи дали поддържа предявените искове и му се укаже да обоснове причинно-следствената връзка между отменения АУЗ и претендираните вреди – конкретно по отношение на разноските по изпълнението.

Отделно ищецът следва изрично да посочи (с конкретни дати) периода, за който претендира мораторна лихва върху обезщетението. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно в съдебните решения като дата на предявяване на иска се сочи датата 14.08.2023г., т.к. съгласно чл.125 ГПК, искът се счита за предявен от постъпването на исковата молба, а в случая това е датата 17.08.2023г. Към исковата молба и уточняващите я молби не са приложени лихвени листи за претендираната лихва. Доколкото освен мораторна лихва се претендира и лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, при уточняване на претенцията за мораторна лихва – по период и размер, ищецът следва да посочи размера на претендирата лихва до датата, предхождаща подаването на исковата молба – т.е. до 16.08.2025г., т.к. при евентуално уважаване на претенциите за датата 17.08.2023г. би се стигнало до двойно начисляване на лихва. С оглед актуалната към момента практика на ВАС във връзка с дължимите държавни такси по делата по ЗОДОВ – приема се, че такса се дължи за всеки от предявените искове, ищецът следва да довнесе държавна такса в размер на 10,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на К. Т. К..

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, изрично да посочи дали поддържа предявените искове.

В случай че ги поддържа:

УКАЗВА на ищеца, в 7-дневен срок от получаване на съобщението:

1/ да обоснове причинно-следствената връзка между отменения АУЗ и претендираните вреди – конкретно по отношение на разноските по изпълнението.

2/ да посочи (с конкретни дати) периода, за който претендира мораторна лихва върху обезщетението, като съобрази, че по правилото на чл.125 ГПК искът се счита за предявен от постъпването на исковата молба, а в случая това е датата 17.08.2023г. (на която исковата молба е входирана и делото е разпределено).

3/ съобразно прецизирания период да уточни и претенцията за лихва, като приложи и лихвени листи за изчисленията съобразно указанията на съда, изложени в мотивите на разпореждането.

4/ да довнесе държавна такса, в размер на 10,00лв. (десет лева) по сметка на Административен съд – Варна, при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, [Наименование]: [Наименование], ВІС: [Наименование].

При неотстраняване нередовностите на исковата молба в указания срок, същата ще бъде върната, а производството по делото - прекратено!