Решение по дело №118/2020 на Районен съд - Елхово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №260001

   гр.Елхово, 18.01.2021г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЕЛХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       Председател:В.Апостолова

при секретаря М. Д.,  разгледа докладваното от съдията АНД № 118/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 10.04.2020 година на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Сливен З. А., с което на В.Г.В. *** e наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. с чл. 108, ал.2 от Закона за горите, вр. с чл. 12б, ал.1, т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, за това, че на 08.11.2019г. в отдел 201, подотдел „е“, землище село ***, общ.Болярово общинска горска територия на община Болярово, като лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, не изпълнява задължения, възложени му по реда на подзаконов акт за прилагане на Закона за горите – като не осигурява наличие на копие от технологичния план в сечището по време на осъществяване на добива на дървесина.

Жалбоподателят В.Г.В. заявява в жалбата си, че атакуваното НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават издаденото НП и са довели до нарушаване на правото му на защита. Твърди се, че в обжалваното НП не е посочено кое предложение от чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ не е изпълнил жалбоподателя, в НП се сочи заповед от 2011г., с която Директора на РДГ Сливен е упълномощен да издава НП по ЗГ, а се твърди, че има изменение на ЗГ от 2017г., както и че АНО не е обсъдил възможността да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Желае се отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, а ако се приеме от съда, че има извършено адм. нарушение, да се приложи  разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като се приеме, че се касае за маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител - адв.Г. Д., като заявява, че поддържа изцяло жалбата и желае отмяна на атакуваното НП по изложените в нея съображения.  

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, чрез своя проц. представител в съдебно заседание заявява, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2019 година свидетелите Я.Л. и Л.Б. – към този момент служители на РДГ Бургас, били командировани в района на градовете Елхово и Болярово за извършване на проверки. Двамата извършили проверка в Електронна система на Изпълнителна агенция по горите и установили къде се извършва сеч, след което извършили проверка на терен на горски територии. В отдел 201, подотдел „е“, имот № 328001, 323002, в землището на село ***, общ. Болярово, намерили В.Г.В., който бил лицето, упражняващо лесовъдска практика, притежаващо удостоверение  за лесовъдска практика № 10099/16.12.2013 г. на ИАГ-София и на което е издадено позволително за сеч № 0521551 от 16.09.2019 г. за отдел 201, подотдел „е“, имот № 328001, 323002 – землище на село ***. Същият изпълнявал задълженията си като контролирал извършването на сечта и дейностите по дърводобив. Двамата проверяващи служители поискали документацията за извършване на сечта, вкл. и технологичен план. В. предал носените от него и поискани му документи с изключение на технологичен план и заявил, че не го носи в момента. СвиД. Л. и Б. приели, че В. е допуснал нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. с чл. 108, ал.2 от Закона за горите, вр. с чл. 12б, ал.1, т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като не осигурил наличие на копие от технологичния план в сечището по време на осъществяване на добива на дървесина и за това нарушение св. Л. на място на 08.11.2019г, в присъствие на колегата си Л.Б. и на самия В.В., съставил против последния АУАН серия ЖОО, бл.№ 102197, рег. № 19112008895 от 16.12.19г. Този Акт бил предявен и връчен на В., при което той не направил възражения.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, В.Г.В. не е депозирал писмени възражения пред административно наказващият орган.

Въз основа на така съставеният акт, на 10.04.2020 година било издадено от Директора на РДГ Сливен З. А. процесното наказателно постановление № **********, с което на В.Г.В. *** e наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. с чл. 108, ал.2 от Закона за горите, вр. с чл. 12б, ал.1, т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, за това, че на 08.11.2019г. в отдел 201, подотдел „е“, землище село ***, общ.Болярово общинска горска територия на община Болярово, като лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, не изпълнило задължения, възложени му по реда на подзаконов акт за прилагане на Закона за горите – като не осигурил наличие на копие от технологичния план в сечището по време на осъществяване на добива на дървесина.

От приложената към административно наказателната преписка разписка /известие за доставяне/ за връчване на НП, се установява, че цитираното НП е връчено на нарушителя на 22.04.2020 г., а жалбата е депозирана пред съда на 30.04.2020г., изпратена по пощата на 28.04.20г. 

От приложеното към АНП заверено копие от Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, е видно, че последният на основание чл. 47, ал.2 от ЗАНН и чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ е упълномощил директорите на РДГ да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, т.е. установява се материалната компетентност на Директора на РДГ – Сливен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗГ, каквото е обжалваното НП.

От приложеното към АНП копие от технологичен план за добив на дървесина в отдел 201, подотдел „Е“, землище ***, имот № 328001, 323002, се установява, че за извършваната сеч по време на проверката на 08.11.2019г. е имало съставен такъв технологичен план, изготвен от инж. М. на 08.05.2019г. и одобрен от инж. Н. П. на 16.09.2019г., с който В.В. е запознат, но той не е носил на 08.11.2019г. по време на осъществяване на сечта.

Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели – Я.Л. /актосъставител/ и Л.Б. /свидетел по установяване на нарушението и по съставянето на АУАН/, които съдът приема за достоверни, тъй като кореспондират помежду си, без да са налице съществени противоречия. В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приетите по делото писмени доказателства – приложени към АНП и представени от АНО. Самият жалбоподател също не оспорва, че на 08.11.2019г. по време на извършваната сеч и на проверката не е носил технологичен план.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановеният 7-дневен срок, като се има предвид, че НП е връчено на В. на 22.04.2020г., а жалбата е депозирана пред съда на 30.04.2020г., изпратена по пощата на 28.04.20г., и като такава се явява допустима. 

Жалбата против обжалваното наказателното постановление се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя и неговият защитник, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Извършвайки служебна проверка за процесуалноправна законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната отговорност на В.Г.В. е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуални изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, със съответните обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба, т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването му и откриване на нарушението.

Соченото в жалбата, че издадената Заповед, цитирана в НП, възлагаща правомощия на Директора на РДГ Сливен да издава НП за нарушения по ЗГ, е от 2011г., а е налице изменение на ЗГ от 2017г., не се приема от съда като основание да се счете, че липсва надлежно упълномощаване на АНО да издаде атакуваното НП. Безспорно с цитираната в НП и приложена в АНП  Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, последният на основание чл. 47, ал.2 от ЗАНН и чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ е упълномощил директорите на РДГ да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, каквото е конкретното нарушение в случая. Извършеното през 2017г. изменение разпоредбата на чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ е в съответствие с промяната наименованието на МЗХ в МЗХГ през 2017г., но не засяга оправомощаването на лицата, които имат право да издават НП по ЗГ.

Относно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП за наложено наказание по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за издадено в съответствие с материалния закон. В хода на съдебното следствие от показанията на св. Л. и Б. се установи по безспорен начин, че В.В. е осъществил на 08.11.2019г. в отдел 201, подотдел „е“, землище село ***, общ.Болярово, общинска горска територия на община Болярово, от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. с чл. 108, ал.2 от Закона за горите, вр. с чл. 12б, ал.1, т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като лице, упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, не е изпълнил задължения, възложени му по реда на подзаконов акт за прилагане на Закона за горите – не е осигурил наличие на копие от технологичния план в сечището по време на осъществяване на добива на дървесина.

Съгласно цитираният чл. 12б, ал.1, т.3 от Наредба № 1/2012г. лицата по чл. 108, ал.1 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да осигурят наличието на копия от позволителното за сеч и от технологичния план в сечището по време на осъществяването на добива на дървесина. Безспорно В.В. е лице по смисъла на чл. 108, ал.2 от ЗГ, тъй като позволителното за сеч в случая е издадено на негово име  и той е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика  - у-ние № 10099 от 16.12.2013 година, т.е. именно той е бил задължен да осигури наличие на копие от технологичния план в сечището по време на добива на дървесина на 08.11.2019г. Ето защо съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, тъй като не е изпълнил това свое задължение. Предвид горното правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на В.Г.В..

 Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание по чл. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ - глоба в размер на 300.00 лева е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от Закона за извършеното нарушение наказание в минимален размер, тъй като предвиденото наказание е глоба от 300.00 до 5000.00 лева. Ето защо съдът счита, че административно наказващият орган е определил справедливо наказание в предвиденият от Закона размер, поради което не може да се приеме, че са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП.

Съдът счита, че случая не  е маловажен и АНО не е нарушил Закона като е издал обжалваното НП. В конкретният случай не се доказват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат на една по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайния случай на нарушение от същия виД. Следователно, съобразно нормативно установения критерий за преценка наличието на маловажен случай, процесният не разкрива признаците на такъв. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, независимо, че обществената опасност на дееца е ниска, настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение по ЗГ не съставлява маловажен случай. Изискването лицата, упражняващи лесовъдска практика, да изпълняват задължения, възложени им по ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, важи еднакво спрямо всички лица от тази категория и неспазването му е нарушение, което се санкционира. В случая е съобразена степента на обществена опасност и на нарушението, и на дееца, като е наложено адм. наказание в минимален размер. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.     

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Предвид резултата от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят В.Г.В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЕРС сумата от 15.20 лева, направените по делото разноски за пътни разноски за явяване на свидетел /в този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № ********** от 10.04.2020 година на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Сливен З. А., с което на В.Г.В. *** e наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.1, вр. с чл. 108, ал.2 от Закона за горите, вр. с чл. 12б, ал.1, т.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

 На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН ОСЪЖДА жалбоподателят В.Г.В. с ЕГН – **********,***, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 15.20 лева /петнадесет лева и двадесет стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС.

Решението подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ по реда на АПК пред Административен съд - Ямбол чрез Елховският районен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………

                                                                             /В. Апостолова/