Решение по дело №255/2018 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 116
Дата: 10 юли 2018 г. (в сила от 10 юли 2018 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20184150100255
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                                            116

                                           гр.Свищов, 10.07.2018 г.

 

                         

                        Свищовският районен съд в публично заседание на 27.06.2018 г. в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 255 по описа за 2018 г., за да се произнесе взема предвид:

 

                        Искове   с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и  чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 86 от ЗЗД.

 

                        Ищецът „А.Б.“ЕАД ***, преди „М.“ЕАД гр. София, чрез пълномощника адв. В.Г. от САК твърди, че на 15.08.2014г. сключили договор за далекосъобщителни услуги с ответника А.М.А. с № ****, с който на абоната са предоставяни мобилни услуги.Посочва, че съгласно чл. 26 от УС на мобилния оператор, заплащането се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми. Заявява, че в срока на действието на договора за мобилни услуги, на ищеца били издадени следните фактури: фактура № *********/12.03.2015г. с падеж 27.03.2015г. за период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 33,79 лева; фактура № *********/14.04.2015г. с падеж на плащане 29.04.2015г. за периода 09.03.2015г. до 08.04.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 33,79 лева и фактура № ********* от 21.08.2015г. с падеж на плащане 21.08.2015г. за периода 09.07.2015г. до 08.08.2015г. , в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 127,38 лева. Твърди, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с абоната договор за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Дължал и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 18,03 лева за периода 30.04.2015г. до 18.12.2017г.. Посочва, че се претендира сумата 212,99 лева, представляваща предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключения договор за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги , а именно главницата била формирана като сбор от потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор **** от 15.08.2014г.  в размер на 67,58 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга  и сумата 127,38 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора начислена върху фактура № ********* от 14.04.2015г.. Сочи, че клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги, както и Общи условия/ОУ/ на оператора, неразделна част от договора и имали задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друга.  Неизпълнението от страна на абоната  да заплати сумите за потребени услуги, съгласно издадени фактури е довело до едностранно прекратяване на индивидуалния договор на ответника и начисляване на договорна неустойка – чл. 54.12 от ОУ. Заявява, че ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на телефонни услуги. Посочва, че съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като при неспазване на срока ,потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В случая ответникът е сключил договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги и не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Били му издадени фактури, които не са заплатени в срок. Предявили претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 20/2018г. по описа на РС Свищов. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 212,99 лева, от които 194,96 лева– главница, от които 67,58 лева незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М 4196652 от 15.08.2014г. и начислена неустойка в размер на 127,38 лева за предсрочно прекратяване на договора, 18,03 лева мораторна лихва за периода от 30.04.2015г. до 18.12.2017г.. Претендира разноски. В писмено становище по делото преди съдебното заседание  претендира и разноските по заповедното производство.

 

           Ответникът А.М.А. не е представил в едномесечен срок отговор на исковата молба,  не   се явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

 

                        На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител адв. Г. в писмена молба по делото преди съдебно заседание на 27.06.2018г.   е направил  искане за постановяване на неприсъствено решение.

                        Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение, връчено на 23.04.2018г. и призовка връчена на 4.06.2018г./  на ответника  са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това, редовно призован не се явява в  съдебното заседание по делото.

                        Представен е договор № **** от 15.08.2014г. между страните по делото, с който операторът – ищецът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги, като за всяка от услугите, ползвани от абоната по договора се прилагат действащите ОУ  за съответната услуга и/или мрежа. В чл. 6.3 уговорили, че операторът има право едностранно да прекрати договора и/или да спре достъпа на потребителя до мрежата, в случаите, посочени в приложимите ОУ. С договора са представени и приложенията към него , едно от които и ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, а в Приложение № 1 е предвидена възможността оператора да получи неустойка за предсрочно прекратяване на договора- чл. 5.3.1.  Приложени са Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ , като в чл. 26.4 от същите е посочено, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми, а в чл. 54.12 е предвидена възможността за едностранно прекратяване от страна на оператора, в случай на забава на плащането на дължимите от абоната суми повече от 124 дена. Според чл. 26.5 от ОУ , срокът за плащане от абоната е 15 дневен след издаване на фактурата. Приложени са процесните три фактури, издадени на ответника.

            С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – договор № **** от 15.08.2014г. с приложенията към него, Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“, фактура № *********/12.03.2015г. с падеж 27.03.2015г. за период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 33,79 лева; фактура № *********/14.04.2015г. с падеж на плащане 29.04.2015г. за периода 09.03.2015г. до 08.04.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 33,79 лева и фактура № ********* от 21.08.2015г. с падеж на плащане 21.08.2015г. за сумата 127,38 лева, които писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че иска  е  вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,  тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.  

                        С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване на вземането му за главница и мораторна лихва , които  следва да се уважат изцяло и признава за установено по отношение на ответника, че ищецът „А 1 България“ЕАД гр. София/преди „М.“ЕАД гр. София има  вземане в размер на 194,96 лева – главница, от които 67,58 лева  за предоставени далекосъобщителни услуги по  договор № **** от 15.08.2014г. и 127,38 лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги; 18,03 лева – мораторна лихва за периода 30.04.2015 г. до 18.12.2017г. , за които е издадена заповед № 18 от 10.01.2018г. по ч.гр.дело № 20/2018 г. по описа на РС Свищов.

        Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед уважаване исковете  за установяване вземане за главница и мораторна лихва в претендираните размери, ответникът  дължи на ищеца сторените разноски за заповедното и исково производство. По тези съображения ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 205,00 лева –разноски за настоящото производство, от които 25,00 лева – ДТ и 180,00 лева –заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство, възлизащи на 205,00 лева, от които 25,00 лева – ДТ и 180,00 лева – адвокатско  възнаграждение.

           

           

                        Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

           

                        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.М.А. с ЕГН ********** ***, че А.М.А. с ЕГН ********** *** дължи на „А.Б.“ЕАД/преди „М.“ЕАД/,  ЕИК ****,  седалище и адрес на управление ***,  чрез пълномощника адв. В.Г. сумата   194,96 лева – главница, от които 67,58 лева /шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ -  за предоставени далекосъобщителни услуги по  договор № **** от 15.08.2014г. и 127,38 лева /сто двадесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги; 18,03 лева/осемнадесет лева и три стотинки/  – мораторна лихва за периода 30.04.2015 г. до 18.12.2017г. , за които е издадена заповед № 18 от 10.01.2018г. по ч.гр.дело № 20/2018 г. по описа на РС Свищов.

                             

           ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ЕАД/преди „М.“ЕАД/,  ЕИК ****,  седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски  в размер на 205,00  лева/двеста и пет лева/, от които 25,00 лева – ДТ и 180,00 лева – заплатено адвокатско  възнаграждение.

 

          ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.“ЕАД/преди „М.“ЕАД/,  ЕИК ****,  седалище и адрес на управление *** направените в заповедното производство разноски в размер на 205,00  лева/двеста и пет лева/, от които 25,00 лева – ДТ и 180,00 лева – заплатено адвокатско  възнаграждение

 

                        Решението не подлежи на обжалване.

 

            Препис от решението да бъде връчен на ответника, който при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

                         Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 20/2018г. по описа на РС Свищов.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: