Р Е Ш Е Н И Е № 337
гр. ВРАЦА, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
закрито заседание на 06.11.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`628 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива на осн. чл. 435, ал.1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 9202//12.08.19 г. на С.Г.Ц. ***, чрез адв. Д. К. срещу постановление от 25.07.19 г. на ЧСИ Г.Б., рег. № 722 и р-н на действие окръжен съд гр. Враца, с което ЧСИ е прекратил производството по свое по изп. дело № 646/19 г., тъй като длъжникът е юридическо лице в несъстоятелност.
Взискателят жалбоподател С.Г.Ц. не оспорва, че ответното дружество АД "Химко" гр. Враца е обявено в несъстоятелност с решение на окръжен съд гр. Враца по гр. дело № 290/04 г., както и че е претендирал сумите за принудителното събиране, на които е образувано процесното изп. дело № 646/19 г. на ЧСИ Б., в делото по несъстоятелност на длъжника, но в рамките на несъстоятелността това му искане не е удовлетворено. Жалбоподателят намира, че независимо от това, доколкото вземанията му са от трудови правоотношения и не са погасени по давност, може да иска принудителното им събиране и в рамките на общия изпълнителен процес, при което прекратяването на изп. производство според него е незаконосъобразно.
Жалбоподателят моли за отмяна на прекратителното постановление на ЧСИ Б. и връщане на делото с указания към ЧСИ Б. за продължаване процесуалните действия по събиране на сумите, за които е образувано изп. дело № 646/19 г.
Ответното дружество АД "Химко" гр. Враца в несъстоятелност, уведомено редовно за постъпилата жалба чрез синдика си Р.Т., не представя отговор.
По делото са представени мотиви от ЧСИ Б., в които се поддържа становище на неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановлението на прекратяване на делото, без в тази връзка да се излагат правни съображения.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в изп. производство, в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу действие на ЧСИ, което подлежи на контрол от настоящата въззивна инстанция съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Разгледана по същество, след съобразяване доводите на жалбоподателя, данните съдържащи се в приложения препис от изп. дело № 646/19 г. и представените от жалбоподателя доказателства, окръжен съд намира жалбата за неоснователни, при следните съображения:
Изп. дело № 646/19 г. е образувано пред ЧСИ Г. Б. по молба вх. № 8625/05.07.19 г. на С.Г. *** с ЕГН ********** срещу длъжника АД "Химко" гр. Враца, в несъстоятелност за принудително събиране на сумите по представените два изп. листа - изп. лист от 10.03.2004 г. издаден на осн. решение по гр. дело № 394/02 г. на районен съд гр. Враца за заплащане на сумата 1 516.24 лв. представляваща обезщетение за времето, през което С.Ц. е останал без работа за м. март, април, май и юни 2002 г., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 07.03.02 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 350 лв. съдебни разноски; - изп. лист от 30.06.04 г. издаден на основание същото решение на районен съд гр. Враца за заплащане на С.Ц. от АД "Химко" на сумата 379.06 лв. представляваща удържано обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.03.02 г. до окончателното й заплащане.
След служебна справка, окръжен съд установи, че с решение № 179/07.12.2004 г. постановено по гр. д. № 290/2004 г. по описа на окръжен съд гр. Враца, дружеството длъжник в производството АД "Химко" гр. Враца е обявено в неплатежоспособност с начална дата 3.03.2000 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. След това, в хода на производството по несъстоятелност, с определение от 13.11.2018 г. /служебно приложен незаверен препис за сведение/ постановено на осн. чл. 729, ал. 1 от ТЗ - одобряване на сметката за разпределение, съдът по несъстоятелността е посочил в мотивите си, на стр. 5, че е постъпило възражение от настоящия жалбоподател С.Г.Ц., в което е твърди, че желае да бъде включен в сметката за разпределение със сумата 4 657.75 лв. В мотивите на съдебния акт е отразено, че С.Ц. не е включен в списъците на служебно приетите от синдика "Химко" АД вземания на работници и служители, а също и в списъците на предявените и приети вземания, одобрени от съда. С.Ц. е предявил вземането си от 4 657.75 лв. в производството по несъстоятелност на 14.10.16 г., като вземането е възникнало преди дата на откриване на производството по несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността е посочил, че съгласно чл. 688, ал. 1 изр. 2 от ТЗ, след изтичане на тримесечния срок, вземанията възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.
Позовавайки се на нормата на чл. 688, ал. 1, изр. второ от ТЗ, съдът по несъстоятелността е приел, че С.Ц. няма качеството кредитор на дружеството длъжник, с прието в производството по несъстоятелност вземане, поради което не е активно легитимиран да подава възражения срещу изготвената частична сметка за разпределение. С диспозитива на определението, съдът по несъстоятелността е оставил без разглеждане възраженията на С.Ц., като недопустими. По делото няма данни и не се твърди от жалбоподателя С.Ц. да е обжалвал определението от 13.11.18 г.
В молбата за образуване на процесното изп. дело № 646/19 г., г-н Ц., чрез адв. Д. К., не оспорва констатациите на съда по несъстоятелността отразени в определението от 13.11.18 г. - че вземането му не е включено служебно от синдика по реда на чл.687 от ТЗ; не е предявено в тримесечния срок по чл. 688, ал. 1 и във вр. с чл. 685, ал. от ТЗ, както и че е възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Впрочем, последното е видно и от изложеното по-горе - представените изп. листове са от 10.03.04 г. и от 30.06.04 г., а решението на окръжен съд за откриване производството по несъстоятелност е от 07.12.2004 г.
При изложените обстоятелства, от правна страна следва да се приеме, че в конкретния случай е налице хипотезата на 739, ал. 2 от ТЗ, който законов текст разпорежда, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен, в случаите по чл. 744, ал. 1 от ТЗ и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. С оглед конкретните факти по делото, вземанията на жалбоподателя срещу дружеството в несъстоятелност не са удовлетворени, което е видно и влязлото в сила определение от 13.11.18 г. на съда по несъстоятелността на дружеството длъжник "Химко" АД, постановено по гр. дело № 290/04 г. По делото не са налице данни и не се заявяват твърдение за наличие на изключенията визирани в чл. 739, ал. 2 от ТЗ, при което следва да се приеме, че вземанията на жалбоподателя С.Ц. са погасени. По тази причина, доколкото вземането на жалбоподателя не е реализирано в рамките на несъстоятелността, която по правната си същност е универсално изп. производство, е недопустимо вземането да се претендира отново по реда на общия изпълнителен процес уреден от чл. 404 и сл. от ГПК. Обстоятелството, че вземанията на жалбоподателя произхождат от трудови правоотношения е без значение, доколкото нормата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ не прави разграничение в този аспект.
По изложените фактически и правни съображения прекратителното постановление на ЧСИ Б. следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ Г.Б., рег. № 722 и р-н на действие окръжен съд гр. Враца, с което е прекратил образуваното пред него изп. дело № 646/19 г.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........