Решение по дело №490/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 171

гр. С., 20.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 490 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Е. Г. ***, обжалва Наказателно постановление № 471 от 25.09.2018 г., издадено от Зам.-Дир. на РДГ – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Ц.Т., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна РДГ – С., чрез пълномощника си юрк. И.И., оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е образувано административно-наказателното производство, е съставен срещу жалбоподателя в отсъствието му, без да са били налице предпоставките за това, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

От съвкупната преценка на съдържанието на АУАН № 471/2018 г. /по регистъра/ с бланкови серия и номер ЮЗДП 2014 г. 062315 и на показанията на свидетелите Х.М. – актосъставител и С.Д. – свидетел по АУАН, двамата на длъжност „помощник лесничей” в ТП „ДГС” – С., се установява, че АУАН срещу жалбоподателя не е съставен на място при установяване на процесното нарушение на 10.06.2018 г. в землището на с. М., а е съставен впоследствие – на 28.06.2018 г. в сградата на ДГС в гр. С., както и че жалбоподателят не е присъствал при съставяне на акта. Жалбоподателят е бил известен на актосъставителя М. още към момента на установяване на твърдяното нарушение, което е видно не само от показанията на св. М. пред съда, а и от обстоятелството, че в съставения срещу жалбоподателя АУАН са вписани неговите три имена, ЕГН и адрес, независимо, че той не е представил на М. документ за самоличност на мястото на установяване на твърдяното нарушение, тъй като си тръгнал от това място. Затова в хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието му би могло срещу него да се състави АУАН ако същият не е бил намерен, за да бъде поканен да присъства при съставяне на АУАН срещу него или ако е бил намерен в този смисъл, но след покана не се е явил за съставяне на АУАН. По делото не са ангажирани никакви доказателства жалбоподателят да е бил търсен, за да бъде уведомен да се яви на определени дата и място за съставяне на АУАН, но да не е бил намерен, нито пък да е била доведена до знанието му покана в каквато и да било форма с такова съдържание и след като е узнал за нея той да не се е явил на 28.06.2018 г. в ДГС – С. за съставяне на АУАН в присъствието му.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Затова съставянето на акта срещу жалбоподателя в негово отсъствие, без да са налице визираните за това предпоставки съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, съставлява нарушение на процесуални правила, което е съществено, тъй като засяга самото образуване на административно-наказателното производство, а и е ограничило процесуалното право на жалбоподателя да присъства при съставяне на акта и своевременно при неговото съставяне да изложи възражения срещу фактическите констатации на актосъставителя.

Ето защо поради съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя при липсата на предпоставките за това, визирани в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, издаденото въз основа на този акт НП следва да бъде отменено дори само на това основание.

Дори и евентуално това становище да бъде прието за дискусионно и да не бъде споделено, съдът намира, че е налице съществено несъответствие между АУАН от една страна и НП – от друга относно описанието на твърдяното нарушение на жалбоподателя. В АУАН е посочено, че жалбоподателят извозва 1 куб. м. иглолистна едра строителна дървесина /трупи/ от бял бор без издадено позволително за сеч. В НП пък деянието на жалбоподателя е описано като извозване на 1 куб. м. едра строителна дървесина без превозен билет, който да докаже законния й произход и то е квалифицирано като административно нарушение по чл. 266, ал. 1, предл. второ от Закона за горите /ЗГ/.

Следва да се отбележи в тази връзка, че извозът на дървесина представлява преместването й от мястото на сечта до временен склад, като съгласно § 1, т. 21 от Допълнителната разпоредба на ЗГ извозът е елемент от дейността добив на дървесина. От друга страна, разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, която очертава състава на процесното административно нарушение според възприетата от административно-наказващия орган негова правна квалификация, е бланкетна, тъй като тя се изпълва с конкретно съдържание при извършване на сеч, извоз, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване, преработване или разпореждане с дървесина или с недървесни горски продукти в нарушение на друга разпоредба на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. С оглед бланкетния характер на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ неспазването на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН за посочване в НП на другата законна разпоредба, която е нарушена виновно с деянието, всякога представлява съществено нарушение на процесуални правила, допуснато в административно-наказателното производство при издаването на НП, тъй като по този начин се ограничава основно право на твърдяния нарушител в това производство – да научи за какво административно нарушение е санкциониран.  В обжалваното НП не е посочена никаква друга разпоредба на ЗГ или на подзаконов акт по прилагането му, нарушена с деянието на жалбоподателя, изразяващо се според обстоятелствената част на НП в извозване на дървесина без превозен билет. Така липсата на единство между АУАН и НП относно описанието на твърдяното нарушение, както и несъответствието на НП с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, представляват допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и това също е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Отделно от това, НП е издадено и в нарушение на материалния закон, тъй като описаното в него деяние на жалбоподателя е несъставомерно като административно нарушение по чл. 266, ал. 1, предл. второ от ЗГ. В тази връзка следва да се подчертае, че вече обсъдената липса на посочване в НП на конкретна нарушена с деянието друга разпоредба на ЗГ или на подзаконов акт по прилагането му не е случайна и не се дължи на пропуск или недоглеждане, а на обстоятелството, че такава друга разпоредба не съществува, т. е. не съществува забрана за извоз на дървесина, непридружена с превозен билет. Съгласно ЗГ извозът на дървесина и нейното транспортиране са различни дейности независимо от възможните сходства в начините на физическото й осъществяване. Както по-горе бе посочено, извозът на дървесина представлява преместването й от мястото на сечта до временен склад и по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗГ той е елемент от дейността добив на дървесина, а съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗГ едва от временния склад дървесината се транспортира /а не се извозва/, придружена с превозен билет. Затова и с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ е установена забрана за извършване на редица дейности с дървесина, непридружена от превозен билет, сред които е транспортирането на дървесина, но не и нейният извоз. Поради това описаното в обжалваното НП деяние на жалбоподателя, изразяващо се в извозване на дървесина, непридружена с превозен билет, който да докаже законния й произход, не нарушава конкретна разпоредба на ЗГ или на подзаконов акт. Ето защо с оглед самото му описание в НП това деяние не е съставомерно като административно нарушение по чл. 266, ал. 1, предл. второ от ЗГ и не може да обоснове от обективна страна административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.

По изложените съображения обжалваното НП е издадено при допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 471 от 25.09.2018 г., издадено от инж. С.Ц.Т., на длъжност Зам.-Дир. на РДГ– С..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АС– С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: