Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №382

гр. Русе, 04.10.2018 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година,в състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове: Галина Магардичиян

                                                                                               Зорница Тодорова – мл. с.

 

при участието на секретаря Цветелина Коева, като разгледа докладваното от съдия Черкезова В. гр. д. № 447 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

П.С.П., чрез пълномощника си адв. Д.Т., обжалва Решение № 584 от 13.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7049/2017 г. по описа на РРС, с което е допуснат до делба, при равни права, между жалбоподателя, И.Г.Т., К.Г.Т. и С. С.П., недвижим имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от два еднакви жилищни етажа, всеки от тях с разгърната застроена площ от 113,01 кв. м., състоящи се от дневна, кухня, две спални, баня, тоалетна, входно антре и три тераси, заедно със сутерен със застроена площ от 54,22 кв. м., в който са оформени две помещения и коридор и таванско пространство от 110,50 кв. м., където са оформени две самостоятелни зони, всяка от които включва по две стаи, мокро помещение и входно антре, заедно с 384/1344 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот № 4840, парцел ІІІ в кв. 132 по плана на гр. ****, цялото с площ от 1 344 кв. м. Излага оплаквания за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и моли да се отмени, като се отхвърли искът за делба или се допусне делба на процесния имот, като се включи и третият жилищен етаж.

Ответникът по жалбата И.Г.Т., чрез пълномощника си адв. К.К., я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение, а обжалваното решение счита за правилно. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата К.Г.Т., чрез пълномощника си адв. В.Д., в съдебното заседание по делото счита жалбата за основателна и моли за нейното уважаване.

Настоящата въззивна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема, че при правилно изяснена фактическа обстановка, Районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Производството по делото е образувано по предявения от И.Г.Т. иск за делба на следния недвижим имот: масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от два еднакви жилищни етажа, всеки от тях с разгърната застроена площ от 113,01 кв. м., състоящи се от дневна, кухня, две спални, баня, тоалетна, входно антре и три тераси, заедно със сутерен със застроена площ от 54,22 кв. м., в който са оформени две помещения и коридор и таванско пространство от 110,50 кв. м., където са оформени две самостоятелни зони, всяка от които включва по две стаи, мокро помещение и входно антре, заедно с 384/1344 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот № 4840, парцел ІІІ в кв. 132 по плана на гр. ****, цялото с площ от 1 344 кв. м. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007 г. на изпълнителен директор на АК, описаният недвижим имот представлява сграда с идентификатор 63427.2.4840.4 с адрес: гр. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4840, застроена площ: 117 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, заедно с 384/1344 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.2.4840, адрес: гр. ****, площ: 1 353 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 4840, квартал: 132, съседи: 63427.2.326, 63427.2.4947, 63427.2.327, 63427.2.328, 63427.2.333, 63427.2.330, 63427.2.324, 63427.2.237, 63427.2.322, 63427.2.325. С обжалваното Решение процесният недвижим имот е допуснат до делба при равни права между съделителите И.Г.Т., К.Г.Т., П.С.П. и С. С.П..

Видно от приетите писмени доказателства, безспорно се установява, че страните са съсобственици-сънаследници на недвижимия имот, допуснат до делба. По делото е прието заключение на вещо лице, което установява, че допуснатата до делба сграда е търпим строеж, за която е издадено и удостоверение по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ от гл. архитект на Община Русе. Удостоверението е мотивирано с влязлата в сила Заповед № 3316/11.11.2004 г. за ПРЗ и РУП на кмета на Общината, с която е променено предназначението на процесната сграда като сграда с предимно обществено обслужващо предназначение. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че за такава сграда може да не бъде спазено отстоянието от 5 метра и височината, която е променена с ПУП.

В жалбата са изложени конкретни съображения за незаконност и нетърпимост на процесния недвижим имот. Неоснователно се явява възражението, че е забранена експлоатацията и ползването на жилищната сграда. В хода на първоинстанционното производство е установено, че е променено предназначението на същата и като сграда с предимно обществено обслужващо предназначение, тя е със статут на търпим строеж и не подлежи на премахване, поради което може да бъде допусната и до делба.

Неоснователно е и възражението, че при преценката относно търпимостта на сградата, първоинстанционният съд е следвало да съобрази представения от жалбоподателя споразумителен протокол от 15.01.2007 г. и нотариално заверената декларация от същата дата от наследодателя на съделителите. Съдът правилно е приел, че предназначението на спорната сграда е било променено с влязлата в сила Заповед № 3316/11.11.2004 г. на Кмета на Община Русе, с която е одобрен ПУП на кв. 132 в гр. Р, т. е. много преди подписване на споразумителния протокол и декларацията. Последните не са послужили като основание за издаване нито на горната Заповед от 2004 г., нито на издаденото въз основа на нея Удостоверение за търпимост от 2018 г. След като Заповед № 3316/11.11.2004 г. е влязла в сила, което е видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, то подписаните на 15.01.2007г. споразумителен протокол и нотариално заверена декларация не могат да се отразят на нейното действие.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното Решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на жалбата, разноските на ответната страна И.Г.Т. в размер на 480 лева платено адвокатско възнаграждение, следва да се възложат на жалбоподателя.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 584 от 13.04.2018 г., постановено по гр. д. № 7049/2017 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,*** да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********,*** сумата от 480 лева -разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

Председател:

 

 

Членове: