№ 1009
гр. Перник, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря А.А В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20241720101690 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5
от Кодекса за застраховането.
Делото е образувано въз основа искова молба от С. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** чрез адв. Д. З. – САК, срещу ЗК „ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. С., бул. „Х.фор
Колумб“ № 43, с която се иска да бъде осъден ответника да й заплати сумата
от 8000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в телесни увреждания - *****; *****, о****; *****, ****
претърпени в следствие ПТП на **** г, причинено от Ф. Б. Д., ЕГН
**********, като водач на застраховано при ответника моторно превозно
средство марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, по застраховка
„гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г.
(датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното изплащане на
вземането. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗК „ЕВРОИНС“ АД
чрез ю.к. Х. А. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили
предявения иск по основание и размер. В отговора са заявили, че не оспорват
1
наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - „Застрахователно дружество
Евроинс” АД и Ф. Б. Д. - собственик на лек автомобил (л.а.), марка
„Фолксваген”, модел „Голф“, с рег. № ****, както и не оспорват изложените в
исковата молба твърдения, че **** г. е настъпило пътно транспортно
произшествие (ПТП) между л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с рег. №
**** и л.а., марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с рег. № ****.
В отговора са оспорили сочения в исковата молба механизъм на ПТП-то,
и в тази връзка са оспорили вината за процесното ПТП, която твърдят, че е
изцяло на ищцата. В отговора са противопоставили и възражение за
съпричиняване, и в тази връзка твърди, че ищцата е предприела маневра десен
завой, при неспазване на пътен знак Б1 -„Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, с което си поведение твърди, че е нарушила разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ППЗДвП, и по този начин е допуснала настъпването на
процесното ПТП.
Предявеният иск ответника е оспорил и по размер, като в тази връзка
твърди, че е завишен.
Във връзка с оспорения главен иск, ответникът е оспорил и предявения
акцесорен иск за лихва за забава с оглед неоснователността на главния иск.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв.З., подържа иска и моли
съда да го уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. А., който
оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по
делото разноски .
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. чл.380 от КЗ, за
допустимостта на предявения иск е необходимо да бъде предварително
проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. В тази връзка в
исковата молба ищцата твърди, че е предявила претенция пред
застрахователя, но последният е отказал да и изплати застрахователно
2
обезщетение, тъй като ищцата не е представила влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС при ответника. Към
исковата молба са приложени и неоспорени претенция от ищцата депозирана
при ответника, и отговор на ответника от 26.02.2024 г., с който е отказано на
ищцата да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Налице са и
останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на
правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима, и
следва да бъде разгледана съда.
По основателността:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380.
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните.
По делото не се спори, че между ответното дружество и собственика на
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с рег. № **** - Ф. Б. Д.,
към **** г., е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
което обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото. От тук и
следва извода, че първата предпоставка за уважаване на иска е доказана.
Втората предпоставка за уважаване на иска е да е настъпило
застрахователно събитие.
От приетата първоначална съдебно авто-техническа експертиза
изготвена от вещото лице – И. Я., се установява, че на **** г., около 21:00
часа, в сумрачната част от денонощието, в условията на мокра трайна настилка
- асфалт, в следствие на валежи от дъжд, водача на лек автомобил марка:
„Тойота“, модел: „Авенсис“, с рег. № ****, несъобразявайки движението си с
пътен знак Б1 от ЗДвП – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
предприема маневра ляв завой, в гр. Перник от улица „1-ва” по ул. „Св. Св. К.
и Методий” с посока ул. „Юрий Гагарин”, като по този начин реализира
3
процесното ПТП с движещия се в посока от ул. „Юрий Гагарин” към центъра
на гр. Перник лек автомобил марка: „Фолксваген“, модел: „Голф“, с рег. №
****. Сблъсъка реализиран между двата автомобила е в областта на левия фар
за лек автомобил марка: „Тойота“, като вследствие на удара автомобила
описва сложна ротационна траектория в дясно и спира в същата лента за
движение. Удара от процесното ПТП за лек автомобил марка: „Фолксваген“, е
в областта на десния фар, като той продължава движението си по траектория
напред и в ляво и спира в дясна лента за насрещно движение на процесната
отсечка. Вещото лице сочи, че технически е невъзможно и няма методика, с
която да се определи точното място на удара, поради липсата на изходни
данни (спирачен път, разлив на масло или антифриз, измервания на отломки и
др.) за направата на необходимите изследвания, но е категоричен, че удара е
настъпил в областта на средата на платното за движение, което вещото лице е
онагледило с изчертаване на скица № 1 от заключението. По отношение
видимостта към момента на ПТП-то, вещото лице е възприело показанията на
разпитания свидетел И.С.Р., който я сочи като „добра” въпреки сумрака и
евентуалните превалявания от дъжд. За да обоснове този извод, вещото лице е
изследвал и снимковия материал приложен към делото, въз основа на който е
заключил, че видимостта към момента на процесното ПТП е над 50 м. В тази
връзка в заключението вещото лице сочи, че разстоянието, на което ищцата е
имала възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „Фолксваген“, при липсата на визуални препятствия, е не по-малко
от 30 м., като е отчел спецификацията на кръстовището, от което е идвал
лекия автомобил „Фолксваген“, а за разстоянието, на което ищцата е имала
възможност да възприеме движещия се но пътя с предимство лек автомобил
„Фолксваген“, при наличието на визуални препятствия (за каквито няма данни
в материалите но делото), е посочил, че същото е строго индивидуално - вида,
размерите и формата на препятствието, както и конкретните физически данни
на водача в съответствие с физическото му положение в кокпита на
автомобила (в случая л. а. Тойота), поради което е заключил, че е технически е
невъзможно да се определи в процесния случай. В заключението вещото лице
е изчислило и скоростта на движение на двата автомобила, която за л.а.
„Тойота“ е определил на 15,77 км/ч, а за л.а. „Фолксваген“ от 68,1 км/ч.
Предвид горните изводи, вещото лице е заключило, че от техническа гледна
точка причина за настъпване на процесното произшествие е движението на
4
участниците (л.а. Тойота, л.а. „Фолксваген“) в него по пресичащи се
траектории. Като възможност за избягване на процесното ПТП, в
заключението вещото лице е посочило, че с оглед поведението на водачите с
избраните от тях посоки на движение, от техническа гледна точка ако и
двамата водачи бяха предприели маневри за намаляване на скоростта с
възможност за спиране в допълнение и спазването на прави ПТП.
От приетата тройна съдебно – авто-техническа експертиза, изготвена от
вещите лица Е. Р. Р.. И. Й. И. и Г. А., се установява, че на **** г., около 21:00
часа, в гр. Перник, на кръстовището между ул. „I-ва“ и ул. „Св.Св. К. и
Методий“ е реализирана ПТП между л.а. „Фолксваген“, модел: „Голф“, per. №
****, управляван от Ф. Б. Д. и л.а. „Тойота“, модел: „Авенсис“, рег. № ****,
управляван от ищцата - С. М. Д.. Преди момента на процесното ПТП, л.а.
„Фолксваген“ се е движел по ул. „Св.Св. К. и Методий“, с посока на движение
центъра на гр. Перник и се явява МПС движещо се по път с предимство по
отношение на автомобилите включващи се в движението по ул. „Св.Св. К. и
Методий“.
В заключението вещите са посочили пътните условия на процесната
дата - времето е облачно с превалявания , слънцето в този ден на годината
залязва в 21:04 часа, което е далеч преди настъпване на гражданския
полумрак, видимостта е била нормална, който извод са направили от
метеорологична справката за обстановка в западна България за този ден и час.
По отношение състоянието на пътната настилка във времето на
произшествието, вещите лица са възприели показанията свидетеля И.С.Р.,
който сочи ,че настилката е била мокра, но в момента на ПТП не валяло дъжд.
.
От съдържащите се в делото материали, вещите лица са направили
извод, че по отношение на маневрите са обособени две версии за посоките на
движение на участващите в ПТП. Едната версия, възприета от експертите от
показанията на свидетеля Ф. Д. (управлява л.а. „Фолксваген“), управляваният
от него автомобил се е движел от кв. „И. Пашов“, след кръстовището с бул.
„Юри Гагарин“ по бул. „Св.Св. К. и Методий“ към центъра на гр. Перник, и е
с предимство пред навлизащите в булеварда други МПС-та от други улици в
това число и ул. „1-ва“. Втората според твърденията в исковата молба,
съгласно които л.а. „Фолксваген“ се е движел по бул. „Св.Св. К. и Методий“,
5
идвайки от ул. „Републикански път“ към бул. „Юри Гагарин“, т.е в обратна
посока, от тази заявена от св. Д.,водач на л.а. „Фолксваген“ ( ул.
„Републикански път“ на 500 м преди мястото на процесното ПТП се включва с
кръгово кръстовище в бул. Св.Св. К. и Методий“ близо до супермаркет
„Била“).
По отношение на маркировката в процесния участък, в заключението
вещите лица са посочили, че при включване от ул. „ 1-ва“ в бул. „Св.Св. К. и
Методий“ е поставен пътен знак „Б1“ - Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, а бул. „Св.Св. К. и Методий“ е от две пътни платна, разделени с
двойна непрекъснатата линия тип „M2“, всяко платно с по две ленти за
движение, като за включване от ул. „1-ва“, срещу нея, маркировката е тип
„М4“ - двойно прекъсвана линия, с цел възможност за достъп и изход от/към
ул. „1-ва“.
Като основна причина за настъпване на процесното ПТП, вещите лица в
заключението сочат субективното поведение на водача на л.а. „Тойота“, който
при наличие на пътен знак „Б-1‘от ЗДвП (Пропусни движещите се по пътя с
предимство), е предприел маневра завой на ляво, и е навлязъл в кръстовището
без да се убеди, че няма да пресече траекториите на движение на движещите
се по пътя с предимство автомобили. От експертна гледна точка, като причина
за настъпване на процесното ПТП, вещите лица сочат скоростта на движение
преди момента на удара на л.а. „Фолксваген“ , който автомобил се е движел по
пътя с предимство пред навлизащите в булеварда други МПС, и момента на
възприемане на опасността от неговия водач. Вещите лица са изчислили
скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“ от 79 км/ч. За да направят този
извод, вещите лица са отчели заснемането на л.а., управляван от ищцата –
заснет с множество механични увреждания, които увреждания вещите лица са
приели за отговарящи на сочения от тях механизъм на удара. Експертите са
отчели също така и обстоятелството, бе л.а. „Фолксваген“, в резултат на удара,
е променил посоката си на движение, като е спрял върху бордюра на левият
тротоар, спрямо посоката си на движение.
Относно видимостта, вещите лица в заключението сочат, че от изхода от
ул. „1-ва“ в ляво има пряка видимост към кръстовището на бул. „Св.Св. К. и
Методи“ с бул. „Ю.Гагарин“, поради което са приели, че ищцата от позицията
за маневра на кръстовището, ясно е виждала обстановката в ляво в която е
6
искала да завие. За да направят този извод, вещите лица са отчели и
разстоянието от кръстовището с бул. „Св.Св. К. и Методи“ до бул.
„Ю.Гагарин, което е около 130 м., а до светофарната уредба 150 м., скоростта
на л.а. „Фолксваген“ от 22 м/сек от момента на появяване в кръстовището с
бул. „Св.Св. К. и Методи“ и бул. „Ю.Гагарин „ до ул. „1-ва“, поради което са
направили извод, че този автомобил се е движел в продължение на 6 сек, което
време са приели за достатъчно, за да бъде видян от ищцата като водач на л.а.
„Тойота“. Отчели са също така, че особености и препятствия в този пътен
участък не са установени .
Експертите в заключението са определили и скоростта на движение на
двата автомобила, непосредствено преди ПТП-то, както и след настъпване на
ПТП, които скорости изчислени по метода „Magnum 360”, скоростта на
движение л.а. „Тойота“ преди удара е от 17,5 км/ч, а след удара от 28 км/ч, и за
л.а. „Фолксваген“ скоростта на движение преди удара от 79 км/ч., а след удара
от 48,78 км/ч.
По отношение на причините за настъпване на процесното ПТП, вещите
лица в заключението са посочили субективното поведение на водача на л.а.
„Тойота“, който при наличие на пътен знак „Б-1“от ЗДвП (Пропусни
движещите се по пътя с предимство), при ясна видимост е предприел
маневра завой на ляво и е навлязъл в кръстовището без да се убеди че няма
да пресече траекториите на движение на движещите се по пътя с предимство
автомобили. Като причина за настъпване на ПТП и вредоносния резултат,
вещите лица са посочили и установената скорост от 79,0 км/ч., с която се е
движил л.а. „Фолксваген“ преди удара, в момента, когото е възприел
опасността.
В заключението вещите лица са изчислили и опасната зона за спиране,
която за водача на л.а. „Тойота“ е от 7,12 м., а за водача на л.а. „Фолксваген“ е
от 68,2 м., вследствие на което са заключили, че за водачът на л.а.
„Фолксваген“, който е възприел навлизащия в пътната му лента л.а. „Тойота“,
и се е намирал на разстояние не по-малко от 34,5 м. до мястото на удара, и при
скорост от 79,0 км/ч,, водачът на л.а. „Фолксваген“ не е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на процесното ПТП, дори да се е
движел със скорост от 50 км/ч.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че в заключението са
7
допуснали грешка, като са посочили, че при скорост на движение от 50 км/ч,
водачът на л.а. „Фолксваген“ не е имал възможност да предотврати
настъпване на процесното ПТП, но са категорични, че ако л.а. „Фолксваген“ се
е движел със скорост от 50 км/ч. би могъл да предотврати настъпване на
процесното ПТП. Поясняват също така, че в случай, че л.а. „Тойота“ беше
предприел маневрата завой наляво, като пресече напред и наляво двете ленти
на платното, т.е. да извърши маневрата по най-краткия път, то ударът между
двете МПС-та отново е щял да настъпи, но уврежданията по двата автомобила
не биха били същите.
От заключението на допусната повторна петорна съдебно – авто-
техническа експертиза, изготвена от вещите лица: М. Е. К., В. К. Д., М. Г. Х.,
С. К. Д., и Н. К. С., допусната само по двата въпроса, а именно: Каква е била
скоростта на двата автомобила непосредствено преди ПТП? и имали ли са
техническа възможност водачите на всяко МПС по отделно да предотвратят
произшествието?, вещите лица сочат, че процесното ПТП е настъпило през
светлата част на денонощието, на бул. „Св. св. К. и Методий“ на територията
на гр. Перник, между л.а. „Фолксваген“ и л.а. „Тойота“, като пътното платно
представлява път за движение на ППС в двете посоки, с налични по две ленти
за движение в посока, пътна настилка в добро състояние с асфалтово покритие
от дребнозърнест асфалт, мокър видимо без неравности и дупки; секциите на
пътя със срещуположно движение не са отделени една от друга от сдвоено
предпазно метално съоръжение - тип мантинела, а пътното покритие е с
налична двойна осева линия с прекъсната маркировка в района на ул. „1-ва“
разрешаваща нейното пресичане. Ширината на всяка една от лентите е от 3,40
метра, като общата ширина на пътното платно в едната посока е от 6,80 метра.
Времето е било с нормална и ясна видимост . При тези обстоятелства сочат че
е настъпило процесното ПТП, като л.а. „Тойота“ се е движел по ул. „1-ва“ с
посока към бул. „Св. Св. К. и Методий“, и при достигане на кръстовището
предприема маневра ляв завой за включване към главен път, в резултат на
което пресича траекторията на движещия се л.а. „Фолксваген“, и по този
начин реализира контактно ПТП. В заключението вещите лица са посочили, че
от получилата се инерционно - кинетична енергия от съприкосновението на
автомобилите един в друг, същите получават значителни материални щети в
предните си части, като в материалите по делото липсват данни за наличието
на спирачни следи, трасологични следи, копки и наранявания по асфалтовото
8
покритие.
Вещите лица са изчислили скоростта на движение на л.а. „Тойота“ в
момента на удара от 18,00 км/ч (5,00 м/с), а скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген“ в момента на удара от 62,00 км/ч (17,22 м/с).
В заключението вследствие направените от вещите лица измервания и
изчисления, експертите са приели следният механизъм на настъпване на
процесното ПТП: л.а. „Тойота“ се е движел по ул. „1-ва“ с посока на движение
към бул. „Св. св. К. и Методий“ и при достигане на кръстовището, при
наличие на пътен знак Б1, предприема маневра ляв завой за включване към
главен път, потегляйки от място, и по този начин пресича траекторията на
движещия се л.а. „Фолксваген“, и по този начин реализира контактно ПТП с
материални и нематериални щети. В резултат на получилата се инерционно -
кинетична енергия от съприкосновението на двата автомобилите един в друг,
същите получават значителни материални щети в предните си части.
По отношение възможността всеки един от водачите на двата
автомобила да предотвратят настъпването на произшествието, вещите лица са
заключили, че и двамата водачи са имали възможност да предотвратят
настъпването на процесното ПТП. Този извод са обосновали с
равноускорително потегляне от л.а. „Тойота“, с ускорение от 1,48 м/с, и
започване да пресича двете ленти за движение, като се е намирал на 8,46
метра от мястото на удара и 3,38 секунди преди настъпването му. По същото
време, вещите лица са приели, че л.а. „Фолксваген“, се е намирал на
разстояние от 58,18 метра от мястото на удара и на 3,38 секунди преди
настъпването му. При тези данни са приели, че водачът на л.а. „Тойота“, е
имал възможността да възприеме опасността и да предприеме потегляне и
завой на ляво, след като пропусне движещия се по пътя с предимство л.а.
„Фолксваген“.
В заключението вещите лица са изчислили и опасната зона за спиране,
която за водачът на л.а. „Фолксваген“, при скорост на движение от 62 км/ч, са
изчислили от 46,07 метра. При така изчислената опасна зона, вещите лица са
заключили, че водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал възможност да възприеме
потеглилия от място л.а. „Тойота“, поради което и настъпването на
процесното ПТП е било предотвратимо за водача на л.а. „Фолксваген“. По
отношение водача на л.а. „Тойота“, в заключението вещите лица, че за да
9
предотврати настъпването на процесното ПТП, е следвало да изчака и
пропусне движещия се по път с предимство водач на л.а. „Фолксваген“, който
също е можел да предотврати настъпването на ПТП, при своевременно
задействане на спирачната уредба и непредприемане на отклонение в ляво.
С оглед на така приетите експертизи, преценена по отделно и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, а именно:
протокол за ПТП; акт за установяване на административно нарушение и
последвалото го наказателно постановление, отменено с решение от
14.12.2023 г., по АНД № 1246/2023 г. на ПРС, снимков материал, показанията
на разпитаните свидетели: И.С. М.а, И.С.Р. и Ф. Б. Д., се установява по
безспорен начин, че на **** г., около 21:00 часа, в сумрачната – светла част от
денонощието, в условията на мокра трайна настилка - асфалт, в следствие на
валежи от дъжд, водача на лек автомобил марка: „Тойота“, модел: „Авенсис“,
с рег. № ****, несъобразявайки движението си с пътен знак Б1 от ЗДвП –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, предприема маневра ляв
завой, в гр. Перник от улица „1-ва” по ул. „Св. Св. К. и Методий” с посока ул.
„Юрий Гагарин”, и по този начин реализира ПТП с движещия се в посока от
ул. „Юрий Гагарин” към центъра на гр. Перник лек автомобил марка:
„Фолксваген“, модел: „Голф“, с рег. № ****. Тъй като водача на л.а.
„Фолксваген“ е имал валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника, то и в тази връзка следва извода, че е настъпило
застрахователно събитие, поради което се установи и наличие и на втората
предпоставка за уважаване на иска.
В горния смисъл, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
По отношение на причинените вреди, следва да се посочи, че същите се
установяват от една страна от показанията на разпитаните свидетели: И.С. М.а
и И.С.Р., а от друга страна, от заключението на изслушаната, приета и
неоспорена повторна тройна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещите лица Д-р Ю. Г. Й., Д-р Х. Б. М., и Д-р П. С. П..
При постановяване на настоящото решение съдът не кредитира
първоначално изготвената съдебно – медицинска експертиза, тъй като в
същата вещото лице не е обосновало дадените от него отговори, които са
непълни и неясни. Поради това и съдът не я кредитира при постановяване на
10
настоящото решение.
От приетата и неоспорена повторна тройна съдебно – медицинска
експертиза, преценена по отделно и в съвкупност с останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно: епикризи, болнични листове и
показанията на разпитаните свидетели, се установява по безспорен начин, че
при станалото ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания:
**** състояща се от травматичен подкожен кръвоизлив в л****, **** с
размери 5/2,5 см. с мораво червеникав център и избледняваща жълтеникаво
зеленикава периферия, **** с размери 5/З см. с мораво червеникав център и
избледняваща жълтеникаво зеленикава периферия, контузия с болезнен оток
на площ 2/2,5 см. в лява **** (зигоматична) област на ***, травма на ****
изразяваща се в: кръвонасядане по предната повърхност на дясната
предмишница в средната й трета с размери от 4/3 см, кръвонасядане с размери
от 8.5/4.5 см. по предно външната повърхност на дясната подбедрица в
горната й трета мораво кафеникаво на цвят, а на 4 см под описаното
кръвонасядане има и друго бледо мораво кафеникаво на цвят кръвонасядане, с
размери от 6,5/5 см., както и не по-малко от четири отделни кръвонасядания
по предно външната повърхност на лявата подбедрица в горната и средната й
трети с диаметри в границите 1 -2,5см. бледо мораво кафеникави на цвят,
които травми са в пряка непосредствена причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и претърпените телесни увреждания. Вещите лица в
заключението са посочили, че по своя вид и тежест описаните травматични
увреждания от ищцата имат следната медико -биологична характеристика:
травмата в областта на ***, е реализирала медико- биологичния критерий -
временно разстройство на здравето неопасно за живота, а контузията и
кръвонасяданията в областта на дясната предмишница, дясната подбедрица и
лявата подбедрица са реализирали медикобиологичния признак - временно
разстройство на здравето неопасно за живота. По отношение на търпените
**** от ищцата, вещите лица са посочили, че същата е търпяла **** за период
от 20 - 25 дни, като най-интензивни са били болките и страданията
непосредствено след инцидента и в първите десет дни, предвид изминалия
период от време от получаване на травмите от една година и пет месеца (към
датата на изготвяне на експертизата), вещите лица са посочи, че
възстановителният период за описаните травматични увреждания отдавна е
приключил, тъй като получените травми и кръвонасядания в областта на
11
дясната предмишница, дясната подбедрица и лявата подбедрица са отзвучали
в рамките на до 10 дни след ПТП-то, а възстановителният период за
травматичния подкожен кръвоизлив в л**** наложил инцизия е в границите
на три-четири седмици. От приложената по делото медицинска документация,
вещите лица са направили извод, че при ищцата няма настъпили усложнения
от описаните травматични увреждания, поради което са заключили че
лечебния и възстановителен периоди са приключили успешно.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите И.С. М.а и И.С.Р., съдебно авто-техническите
експертизи и приетата повторна тройна съдебно – медицинска експертиза,
съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че е налице пряка
причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие – станалото на
**** г. ПТП и настъпилия вредоносен резултат – травматични увреждания на
здравето на ищцата.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства и установените по делото
факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето ****, настъпили в
резултат от претърпяната злополука (в случая ПТП). За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени ****, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпило
увреждане в здравето на ищцата – **** състояща, контузия с болезнен оток на
площ 2/2,5 см. в лява **** (зигоматична) област на ***, травма на ****, както
и кръвонасяданията, като всички травматични увреди са причинили на
ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота, и от които
увреждания към днешна дата ищцата е напълно възстановена; необходимия
12
(обичайния) относително непродължителен период за възстановяване от три-
четири седмици, през който ищцата е търпяла **** за период от 20 - 25 дни,
като най-интензивни са били болките и страданията й непосредствено след
инцидента и в първите десет дни, възстановителния период, протекъл без
усложнения липсата на данни за настъпили усложнения или трайни
увреждания, обстоятелството, че към настоящия момент ищцата е в добро
общо състояние, без констатирани усложнения; обстоятелството, че предвид и
характера на получените травми не е имала нужда от помощта на трети лица,
възрастта на пострадалата към датата на инцидента (****), съответно
отчитайки негативното отражение на инцидента върху психиката и личния
живот на пострадалата – уплаха, която е изпитала в момента на ПТП-то, както
и състоянието през възстановителния период около един месец, през който е
лежала повече, не е говорила много, в който смисъл са и показанията на
свидетелката И.С. М.а, както и икономическата конюнктура в страната и
стандарта на живот към **** г., и създаденият от съдебната практика
ориентир за справедливо определени суми за подобен вид вреди в близък
период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, съдът приема, че
справедливото обезщетение за причинените на С. М. Д. неимуществени вреди
следва да бъде определен в размер на 6000,00 лева, който размер съдът намира
за справедлив да обезщети пострадалата за причинените и неимуществени
вреди.
По отношение противопоставеното от ответника възражение за
съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От
тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не
проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено
увреждане.
В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия
или бездействия на делинквента, а и от действия или бездействия на
увреденото лице. Причинената вреда обаче трябва да бъде неделима, т. е. да не
може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или
бездействията на делинквента или на тези на увреденото лице. В този случай
причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване
13
и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или
бездействието на делинквента и вредата.
При това не е задължително действията на делинквента и на
пострадалия да се намират в причинна връзка едно с друго, а могат да се
проявяват и самостоятелно, но задължително следва да доведат до
настъпването на една обща и неделима вреда. В случаите на съпричиняване по
чл.51, ал.2 от ЗЗД е възможно деянието на делинквента да е обусловило това
на увредения, като го е предхождало и е било условие за неговата реализация
или пък обратно, деянието на увредения да предхожда това на делинквента
или двете да се проявят едновременно. Във всички случаи действията на
делинквента и на увредения, които са довели до настъпването на общата и
неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с
непозволеното увреждане, но не и след това.
За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина
на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда.
Както е посочено в т.7 от ППВС № 17/1963 г., от значение за прилагането на
съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината
на пострадалия.
Поради това не всяко действие или бездействие на увредения водят до
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а само онези от тях, които са
в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че в случая ищцата със своето поведение е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Това е така, тъй като същата, като водач
на л.а. „Тойота“, несъобразявайки движението си с пътен знак Б-1 от ЗДвП –
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, предприема маневра ляв
завой, и по този начин отнема предимството на движещия се по пътя с
предимство л.а. „Фолксваген“. Същевременно водачът на л.а. „Фолксваген“ е
управлявал същия със скорост над разрешената такава за населено място 50
км/ч – от 62 км/ч (определена от вещите лица по приетата повторна петорна
съдебно – авто-техническа експертиза, което превишение не е значително, но
допринесло за настъпване на значителни материални щети по управляваният
от ищцата л.а. Всеки един от двамата водачи на участниците в процесното
ПТП МПС-та е имал възможността да предотврати настъпване на процесното
14
ПТП. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото
се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
негово следствие, и доколкото нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП вменява
задължение на участниците в движението да съобразяват поведението си с
пътните знаци, то ищцата при наличие на пътен знак Б-1 – Пропусни
движещите се по пътя с предимство, е следвало да пропусне движещият се по
пътя с предимство л.а. „Фолксваген“, с което си поведение обективно е
създала предпоставки за настъпване на увреждането. От тук и следва извода,
че поведението на ищцата е в пряка причинна с настъпилия вредоносен
резултат. В случай, че ищцата и изчакало и пропуснала движещия се по път с
предимство водач на л.а. „Фолксваген“, който също е можел да предотврати
настъпването на ПТП, при своевременно задействане на спирачната уредба и
непредприемане на отклонение в ляво, то и нямаше да настъпи процесното
ПТП. Съгласно константната съдебна практика приносът на пострадалият
трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл е решение № 199 от
16.01.2020 г., по дело № 224/2019 г., на ВКС ІІ т.о. Това мотивира съда да
приеме, че е налице 50 % съпричиняване от ищцовата страна, при което
обезщетението за неимуществени вреди следва на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД, да се намали до размер на 3000,00 лева.
Предвид изложеното съдът намира искът за основателен и доказан до
сумата от 3000,00 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 8000,00
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на лихва:
Съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3 на същия текст, съгласно която
лихвите за забава на застрахования по ал.2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. От застрахователя се плащат само лихвите за забава,
15
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
този смисъл са и разрешенията, дадени в решение № 50043 от 06.06.2023 г., по
т.д. № 53/2022 г. на ВКС, І т.о.
Доколкото между страните по делото няма спор, че ищцата на
14.02.2024 г. е депозирала своята претенция при ответника, то и от тази дата
следва да и бъде присъдена дължимата законна лихва.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък на разноските, ищцата претендира
такива за държавна такса в размер на 320,00 лева и възнаграждения на вещи
лица от 5116,00 лева. В хода на делото е била представлявана от адвокат,
който е представлявал при условията на чл.38 от ЗАдв. С оглед изхода на
делото и съразмерно с уважената част от иска, на ищцата следва да и бъдат
присъдени разноски в размер на 2038,50 лева, които на основание чл.78, ал.1
от ГПК се възложат върху ответната страна.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски.
Съгласно представения списък на разноските, ответника е направил такива за
заплатени депозити за вещи лица от 3535,00 лева, такси за издаване на
съдебни удостоверения – 15,00 лева, разноски за призоваване на свидетели –
100,00 лева, като в хода на делото е бил представляван от юрисконсулт. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.
чл.25 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния материален интерес, фактическата и правна сложност на
делото, проведените 10 броя открити съдебни заседания по делото, в които
ответникът е бил представляван от юрисконсулт, обема на осъществената от
него защита, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450.00 лева. С оглед изхода на делото и
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2562,50 лева, които
16
се възложат върху ищцовата страна.
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В представеното по делото
пълномощно няма уговорено за заплащане адвокатско възнаграждение. При
тези обстоятелства и на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. К. З. - САК, сумата от
500,00 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата, съразмерно с уважената част от иска. При определяне
размера на същото съдът съобрази правната и фактическа сложност на делото,
обема на извършена дейност по делото от адв. З., броя на проведените
съдебни заседания – 10 броя, в които адв. З. е взела лично участие, като е
осъществявала защитата на ищцата, както и актуалната практика на Съда на
Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г по дело С-
438/2022 г., по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
както и практиката на националния съд, обективирана в определение № 50015
от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г на ВКС, І т.о. и определение № 343 от
15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, ІІ т.о, включително и актуалната
съдебна практика на ОС-Перник, намерила израз в определение №
789/04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 578/2024 г. на ПОС, съгласно която посочените
в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище/адрес
на управление: гр. С., бул. „Х.фор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, на основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1,
т.1 и т.5 от Кодекса за застраховането, сумата от 3000,00 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – изразяващи се в телесни увреждания -
*****; *****, о****; *****, **** претърпени в следствие ПТП на **** г,
причинено от Ф. Б. Д., ЕГН **********, като водач на застраховано при ЗК
„ЕВРОИНС“ АД моторно превозно средство марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ****, по застраховка „гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане на
17
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 8000,00 лева.
ОСЪЖДА ЗК „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище/адрес
на управление: гр. С., бул. „Х.фор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в
размер на 2038,50 лева, представляваща разноски за държавна такса и
депозити за вещи лица, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. С., бул. „Х.фор
Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. К. З. - САК, ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „**** сумата от по 500,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, за оказаната от нея безплатна правна помощ на С. М. Д., ЕГН
**********, по гр.д. № 01690/2024 г. на ПРС, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗК „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. С., бул. „Х.фор Колумб“ № 43, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата в
размер на 2562,50 лева, представляваща разноски за призоваване на свидетел
и, депозити за вещи лица, такси за издаване на съдебни удостоверения, и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
18