Решение по дело №42/2018 на Районен съд - Трън

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Петър Симеонов
Дело: 20181740200042
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

35/24.10.2018г., град Трън

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Трънски  районен съд, втори състав в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

При участието на секретар Гергана Ачанова като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 42 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

         Образувано е по жалба на Ц.К.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 18-0361-000144/03.09.2018г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 500 лв.,, за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № 18-0361-000144/03.09.2018г. на Началника на РУ – гр. Трън е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2018г. в 14.40ч. в община Трън, на път втори клас II-63 / км.55 с.Забел свидетелите Б.Н.Г. и Б.А.А. *** извършили прове*а по КАТ спирайки лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ * ***. Установили, че водач на автомобила е въззивникът Ц.К.Ц.. При прове*ата установили, че водача управлява автомобила след употреба на алкохол, тъй като при прове*ата с Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN същия отчел концентрация на алкохол в кръвта на водача 0,52 промила на хиляда. Св.Г. издал на въззивника талон за медицинско изследване. Разяснил на Ц., че може да извърши изследване и с техническо средство „Дрегер Алкотест 7110“ с № ARUB 0026, което се намира в РУ Трън. Същия се съгласил, като при извършената прове*а уреда отчел 0,56 промила. Въззивника обяснил на полицаите, че е употребил бира, но тъй като му прилошало решил да отиде с автомобила до гр.Трън, където да си закупи лекарства, които употребявал. За констатираното нарушение св. Г. съставил на въззивника АУАН № 144 серия Д, бл.№ 413527 от 11.08.20187г.  Св. Г.  предоставил акта на въззивника, който подписал АУАН, а в графата за възраженията, отбелязал, че няма такива, след което се подписал. Като свидетел се подписал и св.Б.А..

 

         По наказателното постановление :

    Въз основа на така съставения акт  Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно постановление № 18-0361-000144/03.09.2018г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП е наложил на Ц.К.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 500 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1  от ЗДвП.

   В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено, че: „на 11.08.2018г. в 14.40ч. в община Трън, на път втори клас II-63, км.55 с посока на движение към гр.Трън, като  водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ * ***, държава България, при обстоятелства:  при извършена прове*а за употреба на алкохол с техническо срдство „Алкотест Дрегер 7510“ с №ARDN 0096 същия отчте 0,52 промила  алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 00563/11.08.2018г. по желание на водача е изпробван за употреба алкохол с техническо средство доказателствен анализатор „Дрегер-Алкотест 7110“ с № ARUB 0026, който отчете 0,56 промила, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. “.

Горната фактическа обстановка се установява от  показанията на разпитаните  по делото свидетели Б.Н.Г. и Б.А.А., както и от приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост  от  страна на свидетелите Б.Н.Г. и Б.А.А., които поддържат  изцяло и в пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка    писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

      Въз основа на АУАН №144 серия Д, бл.№ 413527 от 11.08.20187г.  началника на РУ-гр.Трън издал процесното НП с  18-0361-000144/03.09.2018г. против Ц.К.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, според  констативно-съобразителната част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се  АУАН, както и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, поради което и  на чл. 53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП наложил административно наказание – ГЛОБА в размер на 500лв. НП е редовно връчено – лично на 12.09.2018г.

 

             От правна страна:

           Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна прове*а на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е  тя се явява неоснователна по следните причини:

         Материалната компетентност на Началника на РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва. Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.Даскалов, както и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, който дава сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -  наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

   На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП.  Чл. 42.

В жалбата, въззивникът навежда доводи, че се касае за маловажен случай като по смисъла на чл.28 от ЗАНН не следва да се налага наказание.  Задължението за движението на МПС  по пътищата без употреба на алкохол се регламентира в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, който гласи: „Чл. 5. (3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.)  да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на на*отични вещества или техни аналози. За да е налице съставомерно административно нарушение в случая следва въззивникът да е управлявал автомобил по път след употреба на алхохол до 0,5 промила на хиляда. В случая от описаното в АУАН и НП, както и от показанията на разпитаните свидетели, а и това не се оспорва от жалбоподателя действително Ц. е употребил преди да седне зад волана на автомобила си алкохол. Концентрацията също не подлежи на съмнение, а тя обосновава административно-наказателната отговорност на водача. Следва да се отбележи, че възраженията посочени в жалбата като съществено нарушение на правилата, че не е дадена възможност за кръвна проба на водача са несъстоятелни. След промените в ЗДвП при спазване на процедурата по уведомяване на водача за алтернативите за изследване на кръвна концентрация не е нарушение ползването на стационарен доказателствен анализатор в поделение на МВР, какъвто е случая. Би могло да бъде основателно възражението ако на водча не е издадено медицинско направление за кръвна проба. Но такова е издадено  и надлежно попълнения талона за изследване № 0016563/11.08.2018г. се намира на стр.8 от делото. Остава въпроса дали е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН за наличие на маловажен случай, която да изключи наказуемоста на извършеното административно нарушение. Съдът намира, че не се касае за маловажен случай доколкото поведението на водача не говори за ниска степен на обществена опасност на нарушението. Касае се за деец, който при данни за влошено здравословно състояние, след употреба на алкохол решава да управлява МПС, което с оглед всекидневните примери за високата степен на общественоопасни последици от подобно действие би могло да мотивира и по-високо наказуема административно-наказателна отговорност, но не и изключване на такава. Разстоянието между гр.Трън и с.Главановци е 11 км. и е следвало при влошено здравословно състояние да бъде потърсена спешна помощ, каквато в града функционира, и която би могла да окаже адекватно лечение. А едва след това и при отшумяване на ефекта на употребата на алкохол да бъде извършено пътуване с автомобил за закупуване на предписаните лекарства.  От така установеното е видно, че в обжалваната си част административно наказателното обвинение се явява доказано и съставомерно, поради което следва да бъде потвърдено. АУАН е бил предявен на жалбоподателя и му е  разяснен от актосъставителя.  В АУАН е отбелязано, че  нарушителят няма възражения по него, което най-вероятно се дължи на факта, че е запознат със съдържанието му.  Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване правото на защита на нарушителя са били осъществени от контролния орган – актосъставителя, както и от АНО съдът намира,  че не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила от  категорията на съществените. Съществено нарушение е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които законът му предоставя за защита.  В случая съдържанието на описанието на нарушението съответства на текста на ЗДвП, действал по време на констатиране на нарушенията. След като съдът намира, че правилно е приложена нормата н чл.5 ал.3 т.1 от ЗАНН, то така определеното наказание е изрично записано в закона без възможност за диференцирането му: лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба 500 лева.

        По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

      С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р  Е  Ш  И

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0361-000144/03.09.2018г.  на Началника на РУ – гр. Трън,  с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на Ц.К.Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 500 лв., за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ :