№ 251
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:М. Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251100600389 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.09.2024г., постановена по НЧХД № 15701/2021г. , СРС, НО, 105-ти
състав е признал подсъдимият Д. С. Д. за невиновен в това, че на 26.07.2021г., около 23.30
часа, в гр.София, ж.к.“******* чрез блъскане с ръце и нанасяне на удари в областта на
тялото, причинил на В. Д. А. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето без опасност за живота, поради което и на основание чл.304 от
НПК е оправдан по внесеното и поддържано с частната тъжба обвинение за престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
С присъдата съдът е отхвърлил предявеният граждански иск в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева, представляващ претенция за причинени неимуществени вреди като недоказан
по размер и основание.
Съдът на основание чл.190, ал.1 НПК е осъдил тъжителят В. Д. А. да заплати по
сметка на Софийски Районен Съд извършените по делото разноски в общ размер на 640,00
/шестстотин и четиридесет/ лева за вещи лица и техн. сътрудник, както и сумата в размер на
5,00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на
съда.
Съдът на основание чл.190, ал.1 НПК е осъдил тъжителят В. Д. А. да заплати на
подсъдимия Д. С. Д., направените по делото разноски в размер на 1200.00 (хиляда и двеста)
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна такса в
размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на СРС, като
останалите разноски по делото за платена ДТ, съдебно медицинска експертиза остават за
сметка на частния тъжител.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от
1
повереника на частния тъжител В. А. – адв. Б. К. с която постановената присъда се обжалва
като неправилна и незаконосъобразна. Не се споделя извода на Районният Съд, че не е
доказано по безспорен начин авторството на деянието, като се изтъква, че твърдените в
жалбата и допълнението към нея обстоятелства са доказани по безсъмнен и категоричен
начин в хода на проведеното съдебно следствие. В депозираното допълнение към въззивната
жалба е изложен подробен доказателствен анализ на показанията на свидетелите, като
според повереника гласните доказателствени средства категорично доказват осъщественото
от подсъдимия деяние. В обобщение се иска отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимия да бъдат признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
В разпоредително заседание на 20.01.2025г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени
или веществени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител В.
А. – адв. К. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях
съображения. Изтъква, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимия да бъдат признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Д. Д. – адв. Д., изтъква, че присъдата на
първата инстанция е правилна, законосъобразна и съответна на събрания доказателствен
материал, поради което следва да бъде потвърдена.
Подсъдимият Д. Д., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в
даденото му от съда право на последна дума моли съда да потвърди присъдата на СРС.
Софийски Градски Съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна и връщане на делото в предходна процесуална фаза, нито са
налице основания, налагащи нейното изменение. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на
достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.
При изграждане на фактическите си констатации СРС е взел предвид всички събрани
по делото доказателства. При преценка на същите доказателства, второинстанционният съд
не намери основания за промяна във установената фактическа обстановка по делото. След
внимателният им и задълбочен анализ обосновано първоинстанционният съд е приел, че:
Подсъдимият Д. С. Д. е роден на *******82г. в гр.София, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, управител на собствена
фирма, живущ в гр.София, ж.к.„*******“, № 1, с ЕГН: **********.
Частният тъжител В. Д. А. живеел на първия етаж от къща в гр.София, ж.к.*******
заедно със семейството си - свидетеля Р.В. А.а (съпруга) и тяхната дъщеря С.В. Д.а. Вторият
етаж от къщата бил обитаван от подсъдимия Д. и неговото семейство - свидетелите М.П.Н.
(майка), И.А.С. (съпруга) и двете им деца. Двете семейства били в обтегнати отношения и
поради съжителството в непосредствена близост между тях често се пораждали конфликти.
С годините двете семейства подавали множество жалби един срещу други и водили дела за
2
защита по реда на ЗЗДН.
На 26.07.2021г. отново възникнал конфликт между двете семейства във входа на
къщата, повод за който било поведението на С.В. Д.а, която по-рано през деня паркирала на
място, което било в дворната част на подсъдимия Д.. Това наложило подсъдимият Д. да
паркира по начин, който препречвал нейното движение и възможност да излезе с
автомобила. Свидетелят А.а се обадила на спешен тел. 112, за да подаде сигнал, че
подсъдимият Д. е паркирал по начин, който пречи на автомобила на нейната дъщеря.
Полицейски служители посетили адреса и се свързали с подсъдимия Д., който им заявил, че
ще премести автомобила си, когато се прибере от работа.
Около 23:30 часа подсъдимият Д. разговарял на улицата пред къщата със свидетелите
Г.С.К. и М.П.М., които били негови приятели. Частният тъжител А. и свидетелката А.а се
приближили към подсъдимия Д. и свидетелите К., и М. и се скарали относно паркирането на
подсъдимия пред автомобила на дъщеря им.
Скоро след това от къщата се чул вик и всички се насочили натам. Във входа на
къщата имало пререкание между свидетеля А.а и С.В. Д.а. Свидетелят Н., която чула
виковете от дома си също решила да провери какво се случва и излязла на входа на къщата.
Участниците в спора се бутали и дърпали взаимно, като същевременно се нагрубявали и
отправяли закани един към друг. Свидетелят М. снимал с камерата на телефона си видеоклип
на част от скандала. В един момент подсъдимият Д. препречил движението на частния
тъжител, като го хванал с лявата си ръка през средата на гърдите, когато свидетелят К. му
нанесъл удар с дясната си ръка в областта на горната лява част на главата. В друг момент и
по неясни причини частният тъжител А. паднал на земята и си ударил гърба в дръжката на
вратата.
Частният тъжител се заканил, че ще изколи всички и тръгнал към своето жилище.
Подсъдимият Д. и свидетелите С., Н., К. и М. излезнали от външната страна на къщата и
подсъдимият задържал вратата, за да не позволи на частния тъжител да излезе.
По повод на конфликта свидетелят А.а се обадила на спешен тел. 112 и подала
сигнал. На местопроизшествието пристигнали полицейски служители - свидетелите М.А.К.
и А.Х.Й.. Подсъдимият Д. и частният тъжител А. били задържани в 05 РУ-СДВР.
Конфликтът бил възприет от свидетеля В.Р.М., която по това време разхождала
кучето си на улицата и видяла през отворената входна врата пререканията между
семействата и струпването на входната врата.
От заключението на изготвената съдебно-техническата експертиза се установява, че
записите са създадени от едно устройство, което е субективно, т.е. камерата се командва от
оператор. Според вещото лице не се установяват признаци за манипулация на съдържанието
на видеозаписите. На записите се наблюдават четири лица от мъжки пол и четири лица от
женски пол, намиращи се на вход на сграда. От тяхното съдържание се установява
процесния конфликт, в който участват подсъдимия Д., частния тъжител А. и свидетелите
А.а, С., К., М., Н., както и още едно лице от женски пол - вероятно С.В. Д.а (дъщерята на
частния тъжител и свидетеля А.а. Около 00:47 мин, от записа се наблюдава как подсъдимият
Д. препречва движението на частния тъжител, като го държи с лявата си ръка през средата
на гърдите, когато свидетелят К. /по данни на самия свидетел/ нанася удар на подсъдимия с
дясната си ръка в областта на горната лява част на главата.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява,че
частният тъжител А. е получил следните телесни увреждания, а именно малко 2/1 см.,
ограничено по площ кръвонасядане в областта на челото вляво над лявата вежда; малко 2/1
см., ограничено по площ кръвонасядане в областта на гърба вляво по задната мишнична
3
линия; групирани от по 4 бр. ограничени по площ кръвонасядания с характерна форма и
характерна дъговидна конфигурация по вътрешната повърхност на дясната мишница в
средата и долната трета; групирани от по 3 бр. ограничени по площ кръвонасядания с
характерна форма и характерна дъговидна конфигурация по задната повърхност на задната
(най-вероятно лява) мишница към лакътя; групирани от по 2 бр. ограничени по площ
кръвонасядания с характерна форма по вътрешната повърхност на лявата мишница в
долната трета. Касае се за мекотъканни увреждания, които поотделно и заедно причиняват и
се отнасят към критериите на медико - биологичния признак „болка и страдание“.
Последиците от подобни травми отшумяват напълно до около 7-10 дни след инцидента.
Травмите са получени от механично въздействие с малка травмираща сила на твърди тъпи
предмети с ограничена по площ контактна повърхност. Вида и локализацията на
уврежданията изключват едномоменно получаване. Те се дължат на отделни травматични
въздействия, като увреждането на челото вляво и това на гърба вляво са получени по
механизъм на отделни удари с или върху тъп твърд предмет с ограничена площ на контактна
повърхност. Вида, формата и локализацията на разположението едно спрямо друго на
уврежданията в областта на двете мишници са характерни за причиняване по механизъм на
притискане - от стискане с пръсти на ръка. Регистрираните кръвонасядания могат да се
причинят по начин и време, както съобщава частния тъжител. Определянето на давността на
контузиите става по промяна на цвета на кръвонасядането и е толкова по-точно, колкото по-
рано след инцидента се извърши прегледа. Цветът на кръвонасядането се променя във
времето и става жълт или жълтеникав, както в конкретния случай за регистрираните при
пострадалия травми след 3 до 8 дни от причиняване на травмата. Обстоятелството, че
прегледът, регистрирал уврежданията, не е извършен наскоро след инцидента на
пострадалия, а 5 дни по-късно не позволява да се изключи възможност причиняването им да
е станало и ден по-рано или по-късно от твърдяното. Съгласно приетата по делото
съдебномедицинска експертиза, уврежданията поотделно и заедно причиняват и се отнасят
към критериите на медико-биологичния признак „болка и страдание“.
Решаващият съд е приел изложената фактическа обстановка въз основа
на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка
на доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване
поотделно и в съвкупност, както следва: гласни - показанията на свидетелите Р.В.
А.а, И.А.С., Г.С.К., В.Р.М., М.П.М., М.П.Н., М.А.К., А.Х.Й., справка за съдимост на
подсъдимия Д., съдебномедицинско удостоверение, постановление на СГП по пр. пр. №
19823/2021г. по описа на СРП, решение № 941/26.04.2022г. по ВГД № 14525/2021г. по описа
на СГС, ГО, 3 въззивен състав, писмо с изх. № И-877/14.12.2021г., епикриза от ЦПЗ „ Проф.
Н. Шипковенски“- 2 броя, решение № 1098/14.02.2022г. по ГД № 46107/2021г. по описа на
СРС, ГО, 80 с-в, съдебномедицинско удостоверение, епикриза от УМБАЛ „Софиямед“,
епикриза от „СБАЛО“, епикриза от ВМА, разпечатка от кореспонденция във Вайбър, схема,
2 бр. CD, видеотехническа експертиза, писмо с вх. № 97127/06.04.2023г. с приложение -
докладна записка, писмо с вх. № 100346/10.04.2023г. с приложение - 1 бр. CD, разпечатка от
информационната система на дирекция „Национална система 112“, схема, епикриза от
УМБАЛ „Света Анна“, амбулаторен лист № 221925036987, болничен лист № 20222332525,
решение № 3198/21.10.2021г. по ГД № 46109/2021г. по описа на СРС, ГО, 117 с-в, жалба,
писмо е вх. № 159320/07.06.2023г. е приложение - информационни карти за дейността на
наряда № 039503, служебна бележка - 2 броя, писмо е вх. № 174718/20.06.2023г. с
приложение (справка за подавани жалби в СРП със страни В. Д. А. и Д. С. Д. - 52 листа),
писмо с вх. № 2488832/07.09.2023г., писмо с вх. № 251719/11.09.2023г., съдебномедицинска
експертиза, епикриза от ЦПЗ „ Проф. Н. Шипковенски“- 2 броя, комплексна съдебно
псииатрична и психологична експертиза, писмо е вх. № 16865/18.01.2024г. с приложение
4
(болничен лист № Е20211257079 и регистър на болничните листове), служебна бележка,
писмо с вх. № 114888/08.04.2024г. с приложение (болничен лист № Е20202999987 и
болничен лист № Е20211185070), писмо от СРС, НО, 106-ти състав с приложение - (тъжба по
НЧХД № 15700/2021г. по описа на СРС, НО, 106 с-в, съдебномедицинско удостоверение,
постановление на СГП по пр. пр. № 19823/2021г. по описа на СРП, молба), 16 бр. снимки.
В така очертаната доказателствена съвкупност не са налице съществени
противоречия, които да дискредитират доказателствената стойност на едни или други
доказателствени средства. Правилен е обаче извода на първата инстанция, че ангажираният в
хода на производството доказателствен материал не подкрепя обвинителната теза и дори
категорично я оборва.
Правилно Районния Съд е възприел и използвал при формирането на
изводите си заключенията на всички находящи се по делото експертизи,
преценявайки ги като изготвени от компетентни вещи лица, които са дали
обосновани и изчерпателни отговори на поставените задачи.
Възпроизведените по-горе фактически констатации на първостепенния съд са правилно
установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Според въззивния
съд към решаващият състав не могат да се отправят упреци във връзка с установяване на
фактологията на деянието, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина
са изпълнени отговорно и картината на деянието е разкрита в достатъчна степен. Описаните
по-горе факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и категорично от
събраните по делото доказателствени материали, като въззивната инстанция не намира
никакви основания да ги променя.
В този смисъл трайно установената съдебна практика е категоричана - РЕШЕНИЕ №
372 от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС, че: „Когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста.”.
Според аргументацията, залегнала във въззивната жалба, в мотивите си съдът
несистематизирано е изразил приетата от него фактическа обстановка. Доказателственият
материал не е преценен съобразно разпоредбите на чл.305, ал.3 от НПК. Не са посочени
всички установени по делото обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и
на каква правна регламентация е постановена оправдателната присъда.
Въззивната инстанция не възприема тези доводи на защитата, като счита същите за
неоснователни и неправилни, а изложеното от решаващият съд в тази насока за правилно и
съобразено с изискванията, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Следва да се отбележи в отговор на изложеното в допълнението към
въззивната жалба, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първоинстанционния съд в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по
безспорен начин основните обстоятелства, значими за правилното му решаване – липсата на
5
факт за извършване на деянието, липсата на авторство,както и механизма на осъществяване,
поводът и конкретното своеобразие на обстоятелствата.
Правилно СРС е констатирал, че показанията на свидетелите могат условно да се
обособят в две групи, като едните свидетели заявяват, че подсъдимият не е влизал изобщо в
съприкосновение с частният тъжител, а другите, че е имало физическо съприкосновение.
Всички гласни доказателствени средства следва да се ценят особено внимателно, поради
обстоятелството, че значителна част от свидетелите са в тесни роднински връзки помежду
си, а една от тях им е съседка. Едната група свидетели включва показанията на свидетелите
М. Н. (майка на Д. Д.), И. С. (съпруга на Д. Д.), Г. К. и М. М. (приятели на Д.), и В. М.
(съседка) от една страна, от друга- показанията на Р. А.а (съпруга на ЧТ В. А.). Основната
група свидетели категорично отрича да е имало каквото и да е съприкосновение между
подсъдимия и частният тъжител, тъй като конфликтните действия са се проявили
динамично. Видно от показанията на св. М. и Н. частният тъжител е падал на земята, като
св. М. в показанията си заявява, че докато всички са били във входа на къщата той е паднал
от удар на свидетеля К.. Да действително в показанията на свидетелите С. и К. няма такава
информация, дали последният е удрял подсъдимия, и какво е било поведението на
подсъдимия Д., но според настоящата инстанция същите се дължат на субективните
възприятия на свидетелите. Още повече при възникналата суматоха и бутане между
присъстващите напълно логично, и в унисон с възникналата ситуация е, че именно при
препречване на пътя на ЧТ св. К. да го е изблъскал и той да е паднал на земята. Следва да се
обърне внимание, че от показанията на св. М., св. К., св.С. и св. Н., както и тяхното
присъствие на развилата се конфликтна ситуация се потвърждава от показанията на всички
разпитани свидетели, както и от приобщения по делото видеозапис. Четиримата свидетели
несъмнено са били на местопроизшествието възпроизвеждат по последователен и
достоверен начин последователността от действия на участниците в спора.
Да действително съдът отчита, че някои разминавания в показанията относно това дали
частният тъжител е падал на земята (свидетелите М. и Н. са възприели частния тъжител да
пада, докато всички са били във входа на къщата, като свидетелят М. твърди, че частният
тъжител е паднал от удар на свидетеля К., докато в показанията на свидетелите С. и К. няма
такава информация), дали свидетелят К. е удрял подсъдимия (свидетелят М. заявява това
обстоятелство, докато останалите трима не са възприели удар към частния тъжител,
различен от бутането в създалата се суматоха) и какво е било поведението на подсъдимия Д.
(свидетелите С., К. и М. заявяват, че подсъдимият е бутал частния тъжител, докато
свидетелят Н. отрича каквото и да било агресивно поведение от негова страна) се дължат на
субективните възприятия на свидетелите и обстоятелството, че свидетелят Н. не е възприела
целия конфликт, тъй като е излезнала от дома си в по-късен момент. В голяма част
показанията на четиримата свидетели излагат идентична фактическа обстановка и
същевременно се потвърждават от останалия доказателствен материал.
По отношение на показанията на св. Р. А.а правилно и обосновано
първоинстанционният съд не е дал вяра на същите, тъй като от тях липсва конкретика на
6
описанието. Показанията на този свидетел са противоречиви и объркани, съдържат
изключващи се твърдения. Описват как частният тъжител бил съборен на земята и е паднал
от цялото бутане от страна на семейството на подсъдимия, като не посочва конкретното
лице, което е бутнало нейния съпруг и от което действие се е стигнало до причиняване на
телесни травми. От удара, частният тъжител се свлякъл на земята и си ударил главата във
вратата, както и че е видяла подсъдимия да блъска с ръце частния тъжител, при което
последният паднал и си ударил гърба в дръжката на вратата, след което и главата.
Показанията единствено на този свидетел са неясни и не могат да установят по безспорен
начин основния факт по делото - кой и с какво е ударил съпруга й, като същевременно
остават изолирани от останалата доказателствена съвкупност. Нито един от останалите
свидетели не твърди, че е станал очевидец на удар с ръка от страна на подсъдимия Д. Д..
Достоверността на показанията се определя от тяхната логичност, непротиворечивост и
последователност сами по себе си, и съответната относимост към предмета на доказване,
вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени източници. Поради горното
правилно и законосъобразно не са ценени и кредитирани показанията на св. Р. А.а, в частта,
в която твърди, че подсъдимия е ударил тъжителя, тъй като в тази част същите са
необективни и не са подкрепени с други доказателства, напротив опровергават се от другите
гласни източници.
Не се споделят и оплакванията на повереника във връзка с начина на кредитиране на
останалите гласни доказателства. Районният съд е подложил на много внимателен анализ
показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и
източници. Този съдебен състав не намира, че представлява нарушение на процесуалните
правила и частичното кредитиране на показания или отказ от кредитиране изобщо на даден
гласен източник, като последното е право и възможност дадена на съда, който има
правомощията да прецени кога едни показания са противоречиви и кога следва да бъдат
кредитирани частично или изобщо да не бъдат кредитирани.
Настоящия въззивен състав подкрепя и изводите на първоинстанционния съд, с които
се дават вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като същите в тяхната цялост са логични и
вътрешно непротиворечиви, както и не са в противоречие с останалите събрани по делото
писмени доказателства, отнасящи си до начина на причиняване на телесните увреждания и
вида им, като е отчетено, че същите освен средство за защита се явяват и доказателствено
средство. Също така настоящата инстанция се солидаризира и с изводите на първостепенния
съд в тази насока, относно оформянето на изводите, като е взел предвид, че обясненията на
подсъдимия Д. тъй като се потвърждават от показанията на свидетелите С., К., М. и Н..
Следва изрично също така да се отбележи, че неговите обяснения кореспондират със
заключенията по приетите СМЕ и в единна цялост се установява какви са били причинените
на ЧТ увреждания, както и механизма на причиняването, интензитета на нанесените му
наранявания, както и в коя част на тялото му.
На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на
свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за
7
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в тази
връзка този съдебен състав не споделя доводите на повереника в подадената въззивна жалба.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите
материални източници по делото и точно отразяват, и потвърждават правно релевантни
обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени
активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно събитията и
липсата на извършено деяние от страна на подсъдимия. Фактите, твърдени от частния
тъжител, не се установяват и подкрепят и от останалите доказателства: писмени
доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК съдебномедицинско
удостоверение, постановление на СГП по пр. пр. № 19823/2021г. по описа на СРП, решение
№ 941/26.04.2022г. по ВГД № 14525/2021г. по описа на СГС, ГО, 3 въззивен състав, писмо с
изх. № И-877/14.12.2021г., епикриза от ЦПЗ „ Проф. Н. Шипковенски“ - 2 броя, решение №
1098/14.02.2022г. по ГД № 46107/2021г. по описа на СРС, ГО, 80 с-в, съдебномедицинско
удостоверение, епикриза от УМБАЛ „Софиямед“, епикриза от „СБАЛО“, епикриза от ВМА,
разпечатка от кореспонденция във Вайбър, схема, 2 бр. CD, видеотехническа експертиза,
писмо с вх. № 97127/06.04.2023г. с приложение - докладна записка, писмо с вх. №
100346/10.04.2023г. с приложение - 1 бр. CD, разпечатка от информационната система на
дирекция „Национална система 112“, схема, епикриза от УМБАЛ „Света Анна“, амбулаторен
лист № 221925036987, болничен лист № 20222332525, решение № 3198/21.10.2021г. по ГД
№ 46109/2021г. по описа на СРС, ГО, 117 с-в, жалба, писмо е вх. № 159320/07.06.2023г. е
приложение - информационни карти за дейността на наряда № 039503, служебна бележка - 2
броя, писмо е вх. № 174718/20.06.2023г. с приложение (справка за подавани жалби в СРП със
страни В. Д. А. и Д. С. Д. - 52 листа), писмо с вх. № 2488832/07.09.2023г., писмо с вх. №
251719/11.09.2023г., съдебномедицинска експертиза, епикриза от ЦПЗ „ Проф. Н.
Шипковенски“- 2 броя, комплексна съдебно псииатрична и психологична експертиза, писмо
е вх. № 16865/18.01.2024г. с приложение (болничен лист № Е20211257079 и регистър на
болничните листове), служебна бележка, писмо с вх. № 114888/08.04.2024г. с приложение
(болничен лист № Е20202999987 и болничен лист № Е20211185070), писмо от СРС, НО, 106-
ти състав с приложение - (тъжба по НЧХД № 15700/2021г. по описа на СРС, НО, 106 с-в,
съдебномедицинско удостоверение, постановление на СГП по пр. пр. № 19823/2021г. по
описа на СРП, молба).
СМЕ установява получени травматични увреждания: площ кръвонасядане в областта
на челото вляво над лявата вежда и ограничено по площ кръвонасядане в областта на гърба
вляво по задната мишнична линия. Същевременно не се установи причинно - следствена
връзка между травматичните увреждания, получени от частният тъжител и евентуални
действия на подсъдимия. В този смисъл първостепенния съд правилно е възприел
фактическата обстановка, а именно масово сблъсък, наличието на значителен брой
участници.
По отношение на претендираното от страна на повереника на ЧТ, че председателя на
8
състава на първоинстанционният съд е бил предубеден по отношение на изготвения от него
акт (тъй като същият не си е направил самоотвод по искане на ЧТ), настоящата инстанция
не изразява съгласие с доводите им, тъй като отправеният въпрос не е в компетенцията на
въззивната инстанция, тъй като тя се произнася по съществото на спора. Това е въпрос,
който е можело да бъде разгледан по време на съдебното следствие в хода пред СРС. Още
повече, че основанията въз основа на които се правят тези твърдения са ирилевантни към
настоящето производство и доколкото участието в качеството на свидетел в едно
производство става след разясняване и предупреждение на всеки участник за предвидената
наказателна отговорност по реда на чл.290 от НК.
Предвид горното първостепенният съд е направил правилни правни изводи за липса на
осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК от
страна на подс. Д. Д..
В конкретния случай с тъжбата е повдигнато обвинение за това, че на
инкриминираната дата, място и време, подсъдимия умишлено е причинил на В. А. чрез
блъскане с ръце и нанасяне на удари в областта на тялото, лека телесна повреда - обвинение
за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото безспорно се установява от обективна страна, че на инкриминираната дата,
място и час е възникнал конфликт между подс. Д. и ЧТ А., но освен тях е имало и други
участници в конфликта (св. К., св. М., св. А.а, С. Д.а). Всички са се бутали и дърпали
взаимно, поради което от събраните доказателства не се установява по категоричен начин
пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и съставомерния
резултат, изразяващ се в конкретно причиненото телесно увреждане. Видно от наличния по
делото видеозапис обективиран в заключението на съдебно-техническата експертиза се
забелязва как не подсъдимия Д., а свидетелят К. удря частния тъжител в областта на челото.
В тази връзка, съдът намира, че кръвонасядането в областта на челото вляво над лявата
вежда най-вероятно е причинено от удара на свидетеля К.. По отношение на травмата в
областта на гърба, по делото не може да се направи категоричен извод, че частният тъжител
е паднал и си е ударил гърба в дръжката на вратата от бутане на подсъдимия Д..
При това положение, настоящият състав счита, че не се установява
причинноследствена връзка между конкретните действия на подсъдимия и престъпния
резултат, който му се вменява.
От една страна, установеното от СМЕ увреждане не е реализирало
медикобиологичната характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“ по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а „болка и страдание“, което съответства на
правната квалификация по чл.130, ал.2 НК.
От друга страна, което е и по-същественото, не се установява виновно поведение на
подсъдимия, което да е в причинно-следствена връзка с установеното увреждане на ЧТ,
причинило му болка и страдание.
От субективна страна първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват
9
каквито и да е доказателства този удар с/във вратата да е нанесен на ЧТ умишлено от
подсъдимия или пък, че в процеса на дърпане на вратата подсъдимият съзнателно и
целенасочено да е бил избутал вратата към тъжителя, с цел да го нарани. Описаната
фактическа обстановка сочила на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, който извод
следва да бъде споделен и от въззивния състав.
Предвид това, че с присъдата се вменява освен по-тежък съставомерен резултат по
чл.130, ал.1 от НК (а не установения по метода на експертизата вредоносен резултат,
обуславящ юридическия критерий за лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК), съдът
правилно не е видоизменил диспозитива на крайния си акт, доколкото в негово задължение е
било да се произнесе по частното обвинение във вида, в който е депозирано в съда. Съдът е
имал възможност да се произнесе с осъдителна присъда на база констатираните на
съдебното следствие травматични увреждания и по по-лекия вид лека телесна повреда по
чл.130, ал.2 от НК, стига да е установил по безспорен начин противоправно поведение от
страна на подсъдимия, което да е в пряка причинноследствена връзка с установеното
нараняване на ЧТ. На база събраните доказателства подобно поведение от страна на
подсъдимия не е установено по изискуемия несъмнен и безспорен начин, което
законосъобразно е било отразено и в постановената от първоинстанционния съд присъда.
Въззивната инстанция не констатира доказателствена непълнота. Според
императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е
недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението
спрямо конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на
чл.16 и чл.303, ал.2 НПК ясно и категорично прогласяват принципа за невиновност на
подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен начин, че деянието е извършено или че е
извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невинен /ППВС № 6 от
04.05.1978 г./. Този съдебен състав намира, че авторството на деянието от подсъдимия Д. Д.,
както е описано в тъжбата послужила за образуване на първоинстанционното производство,
не е установено по изискуемия начин по чл.303, ал.2 НПК, което е гаранция за реализиране
правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес, произтичащи
от презумпцията за невиновност, установена и прокламирана в чл.16 НПК.
В тази връзка следва да се отбележи и че не е налице и съществено процесуално
нарушение, което да води до противоречие в първоинстанционния съдебен акт, доколкото е
налице присъда по чл.130, ал.1 от НК, а в мотивите към същата се говори за деяние по
чл.130, ал.2 от НК предвид, че в случая липсват надлежни доказателства за обективирано
налично деяние, визирано както в разпоредбата на нормата на ал.1, така и в нормата на ал.2
10
на чл.130 от НК, т.е. липсва съответно изпълнително деяние и по двете алинеи на посочения
текст от наказателния кодекс.
С оглед на изложеното СГС намери, че на всички доводи на ЧТ и неговата защита,
изложени пред първата инстанция, е отговорено прецизно, поради което съдът не може да
бъде упрекнат, че е нарушил изискванията за съдържанието на първоинстанционния съдебен
акт.
Възприемайки изцяло съображенията, изложени в мотивите към първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция счете за неоснователни доводите, изложени от
повереника на тъжителя, за доказаност на обвинението, както и за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, поради което прие, че същата следва
да бъде потвърдена, като правилна обоснована и законосъобразна.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора, на основание чл.190, ал.1, пр.2 НПК, право на разноски
възниква принципно в полза на подсъдимия Д. Д., а сторените от частния тъжител разноски
остават в негова тежест. Защитникът на подсъдимия е направил искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция и е представил доказателства за реално сторени такива
в размер на 1500 лева, поради което съдът следва да присъди разноски в полза подсъдимия.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК
Софийски Градски Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда на СРС, НО, 105-ти състав от 13.09.2024г.
постановена по НЧХД № 15701/2021г.
ОСЪЖДА ЧТ В. Д. А. да заплати направените пред въззивната инстанция разноски в
хода на наказателното производство пред въззивна инстанция от подсъдимия Д. С. Д., ЕГН:
**********, в размер на 1500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11