Определение по дело №1146/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 345.                                            10.05.2019г.                      гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав 

на десети май две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : П. ЗЛАТЕВ                                                                                          ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар Стойка Стоилова

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гр.дело N 1146 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.252- 254 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 и чл.315, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.150 от ГПК.

 

Производството е образувано по частната жалба вх.№ 6522/05.03.2019г. от ответника Г.П.Х.- ЕГН ********** ***, против Разпореждане № 1648/13.02.2019г. по гр.д.№ 5182/2018г. по описа на РС- С., с което е била върната обратно, като просрочена неговата Въззивна жалба вх.№ 4259/12.02.2019г. против Решение № 1354/21.12.2018г., защото тя е била подадена след срока на обжалване, съгласно чл.315, ал.2 от ГПК. Счита атакуваното Разпореждане за незаконосъобразно, тъй като според него атакуваното с въззивната жалба Решение е било обявено не на посочената дата 21.12.2018г., поради което от тази дата не започвал да тече срока за неговото обжалване съгласно чл.315, ал.2 от ГПК, понеже правилото на чл.315, ал.2 от ГПК било приложимо, само когато съдът в открито заседание по разглеждане на делото е посочил на коя дата ще обяви решението си/21.12.2018г./ и го стори не по- късно от тази предварително определена дата. Счита, че атакуваното от него Решение било вписано след датата, обявена на страните от съда, предвид невъзможността да се гарантира целия срок по чл.259 и чл.283 ГПК, поради което началният момент, от който започвал да тече срокът за обжалването му, е бил датата на връчванена съобщението, с което той бил уведомен, че актът е изготвен и получил препис от него/28.01.2019г./. Поради което счита, че в този случай били приложими правилата на общия исков процес, и съгласно чл.62, ал.3 от ГПК, срокът му започвал да тече от най- благоприятния за него начален момент. Твърди, че при справка на 21.12.2018г. на интернет- сайта на Висшия съдебен съвет, на който би следвало да се публикуват всички съдебни актове, обжалваното решение не било открито, и в Сайта на РС- С. решението също не било обявено. Поради което счита, че срокът му за обжалване започнал да тече от датата на връченото му съобщение на 28.01.2019г., от която дата и започнел да тече законния 2- седмичен срок за неговото обжалване, и който изтичал на 11.02.2019г., на която дата той бил подал неговата Въззивна жалба. Поради което моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното Разпореждане на РС- С., като незаконосъобразно и необосновано, със законните последици от това.

Има едно доказателствено искане- настоящия въззивен съд служебно да изиска писмена справка от деловодството на РС- С., която да съдържа данни, на коя дата и в какъв час Решение № 1354/21.12.2018г., постановено по гр.д.№ 5182/2018г. по описа на РС- С., е било вписано и обявено на електронната страница на съда.

 

 

В законния 1- седмичен срок има постъпил писмен Отговор на тази ч.жалба от другата страна- ищцата Г.И.С. като майка и законна представителка на малолетния си исн П.Г.Х.- и двамата от гр.С., в която заявява, че ч.жалба е изцяло неоснователна и недоказана, тъй като още в отритото съдебно заседание на 11.12.2018г. РС бил обяви на страните по спора, че ще обяви решението си на 21.12.2018г., което било отразено в предпоследното изречение на съдебния протокол, поради което били спазени изискванията на чл.315, ал.2 от ГПК, в самото съдебно решение изрично било записано, че решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня на обявяването му пред Старозагорския окръжен съд, в което о.с.з. бил присъствал и процесуалния представител на ч.жалбоподател, посочената от РС дата 21.12.2018г. предшествала посочения максимален законов 2- седмичен срок по чл. 316 от ГПК и в текста на самото Решение изрично било записано, че то е обжалваемо не от датата на получаването му, а от датата на обявяването му от РС. Поради което счита, че е била спазена законовата процедура по обявяване на решението от РС, че казусът не е от вида на посочените изключения в ТР № 12/11.03.2013г. по т.д.№ 12/2012г. на ОСГК на ВКС- София и моли въззивния съд да отхвърли частната жалба и да потвърди атакуваното с нея Разпореждане. Претендира от ответника направените си в това производство разноски 200 лв. за изготвяне на това становище. Не взема становище по доказателственото искане на ч.жалбоподател.

 

Настоящия въззивен съд, след като обсъди направените в ч.жалба на ответника оплаквания, като взе предвид становището в Отговора на  ч.жалба от ищцата и провери допустимостта и основателността й, намери за установено и доказано следното :  

 

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен ч.жалбоподател/ответник/, същата е процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

 

По направеното доказателствено искане от ч.жалбоподател настоящия въззивен съд счита, че самият ч.жалбоподател е можел да се снабди с такова удостоверение- справка или направо от първоинстанционния РС, или

 

          Разгледана по същество, процесната ч.жалба се явява изцяло необоснована и недоказана, тъй като видно от протокола от проведеното по първоинстанционното дело о.с.з. на 11.12.2018г./на което е пприсъствал лично процесуалния представител- адвокат на ответника/, на л.94 от делото изрично е записано, че съдът ще обяви решението си на 21.12.2018г. съгласно изискването на чл.315, ал.2 от ГПК.

           Жалбоподателят не е установил и доказал по какъвто и да е начин твърдението си, че въпросното първоинстанционно Решение не е било обявено на посочената съгласно чл.315, ал.1 и 2 от ГПК дата 21.12.2018г. Доказателственото му искане в ч.жалба настоящия въззивен съд служебно да изиска справка от деловодството на РС- С. е негово задължение, като страна по делото, а не служебно задължение на въззивния съд.

          Видно от материалите по първоинстанционното дело, след Решението/л.101- 102 от делото на РС/ се намира Списъка за изпращане на съобщения с електронно формирана дата 21.12.2018г./л.104 от делото на РС/ и 3 бр. съобщения- също с електронно формирана дата 21.12.2018г./л.105- 107 от делото на РС/, като второто от тях/л.106 от делото на РС/ е било изпратено именно на ч.жалбоподател/ответника/ също с електронно формирана дата 21.12.2018г.

          До делото на РС няма и не може да има данни на коя точно дата то е било качено в електронния сайт на РС- С. и съответно на ВСС- С., но то очевидно е било електронно присъединено в деловодната програма на РС на същата тази дата 21.12.2018г.

Това обаче е без някаква правна стойност, тъй като в текста на самото съдебно Решение изрично е записано, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня на обявяването му пред Старозагорския окръжен съд, което очевидно и безспорно означава, че то може да се обжалва с въззивна жалба в законния 2- седмичен срок, който започва да тече очевидно от предварително обявената дата 21.12.2018г., а не от дата на съобщаването му на страните- в случая на ответника/ч.жалбоподател/ на 21.01.2019г.

Наред с това РС в съобщенията за изпратените до страните преписи от своето съдебното Решение изрично е записал, че Решението му подлежи на обжалване, както е записано в него/тоест от предварително обявената дата 21.12.2018г. и очевидно том липсва какъвто и да е текст, че Решението подлежи на обжалване в друг някакъв срок, който да тече от датата на съобщаването му на страните.

Самото първоинстанционно съдебно Решение е било на разположение в оригиналния си хартиен вид в канцеларията на РС- С. още от 21.12.2018г. и ч.жалбоподател/ответник/ е имал пълната фактическа и правна възможност да се запознае с текста и съдържанието му в рамките на всички присъствени дни от обявяването му на 21.12.2018г. до изтичането на законния 2- седмичен срок за него на 04.01.2019г.

Ч.жалбоподателят още от определението на РС за насрочването на делото в първо о.с.з. е знаел, че производството по делото ще се развива по реда на Глава 25 „Бързото производство“ на ГПК.

Ето защо с оглед гореизложените мотиви въззивният съд счита, че законовата процедура по обявяване на първоинстанционното Решение е била стриктно спазена от РС, не е налице някои от изрично посочените изключения в ТР № 12/11.03.2013г. по т.д.№ 12/2012г. на ОСГК на ВКС- София, процедурата се е развивала изцяло в рамките на процесуалните правила на ГПК. Поради което следва да се потвърди атакуваното Разпореждане на РС- С., със законните последици от това.

          Тъй като едно евентуално въззивно Решение по делото не подлежи на касационен контрол, то и настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.252- 254 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 и чл.315, ал.2 от ГПК и във вр. с чл.150 от ГПК, въззивният Окръжен съд- гр.Стара Загора          

 

  О П Р Е Д Е Л И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в з.з. Разпореждане № 1648/13.02.2019г., постановено по гр.д.№ 5182/2018г. по описа на РС- С..

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :