№ 382
гр. Русе, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520105764 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, и чл. 19, ал. 4, вр. чл.
21, ал. 1 от ЗПКр., вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП от П. Т. П. против КРЕДИ ЙЕС ООД.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на клаузите, предвидени в чл. 8 от
Договор за паричен заем № 648591 от 24.01.2022 год., сключен между ищеца и ответника
поР*** противоречието им с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 24.01.2022 год. са сключили Договор за паричен
заем № 648591, по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на
1000.00 лева при фиксиран лихвен процент 3,330 % месечно и годишен процент на
разходите 48.477 %. Уговорен е срок на плащане на заема 12 месеца с месечна погасителна
вноска 102.45 лева. Общата сума за плащане е 1227.42 лева.
В чл. 8 от договора е предвидена неустойка в размер на 930.58 лева, която също е
разсрочена на вноски от по 77.55 лева. Така месечната вноска става в размер на 180.00 лева
и общо дължимата сума- 2160.00 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
1
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем № 648591 и страните по него
– физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата
и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна
стойност- 48.477 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 от ЗПК/.
Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или представеното обезпечение не
отговаря на предвидените в чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия, се дължи неустойка в
размер на 930.58 лева. В случая ищецът не твърди да е предоставил някое от предвидените
обезпечения, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като наред
с едно от тези обезпечение, кредитополучателят има задължение да посочи и гарант, който
да отговаря на чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия, а именно: едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия- имат осигурителен доход най- малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната, а ако поръчителите са двама-
осигурителният доход на всеки от тях трябва да е минимум 4 пъти МРЗ. Всеки от
поръчителите не трябва да е поръчител по други договори за заем, сключени от заемодателя,
не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя,
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от
2
„редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данните в ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получения от тях доход. Общите условия са достъпни на сайта на
дружеството- кредитор и публично известни.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 8 от договора, според която се дължи
неустойка в размер на 930.58 лева при неосигуряване в тридневен срок от сключване на
договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря
едновременно на посочените в чл. 10, ал. 2, т. 1 от общите условия, както и още едно от
посочените в чл. 6 обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На последно място, по посочения начин се
заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват
и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.
Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83,
ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този,
който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 8 от договора. Тя
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно
кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който
случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим
максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен възнагР***телна
3
лихва- 3.330 % месечно (или 39.96 % годишно), не става ясно как е формиран ГПР от 48,477
% и какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год. по в.т.д. № 33/2020 год.
по описа на РОС).
Съдът намира, че нищожен е целият договор, но тъй като е сезиран само с искане за
прогласяване на конкретна негова клауза, дължи произнасяне само в този смисъл.
По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на чл. 8 от Договор за паричен заем № 648591/24.01.2022 год. е основателен
като противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50.00 лева.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА в размер на 400.00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца. Същият е съобразен с минималния размер по чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл. 8 от Договор за паричен заем №
648591/24.01.2022 год., сключен между КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес а управление: гр. Х* ул. Л* № 12, представлявано от управителя В.М.И. и П. Т. П.,
ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Р*** И. № 14, вх. 5, ет. 5, представляван от адвокат Д. В.
М., съдебен адрес: гр. П**, бул. П.Ш. № 81, ет. 3, ап. Б.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр.
Х* ул. Л* № 12, представлявано от управителя В.М.И. да заплати на П. Т. П., ЕГН
********** сумата 50.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр.
Х* ул. Л* № 12, представлявано от управителя В.М.И.- управител да заплати на адвокат Д.
В. М., съдебен адрес: гр. П**, бул. П.Ш. № 81, ет. 3, ап. Б сумата 400.00 лева- адвокатски
4
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5