РЕШЕНИЕ
№ 3437
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110173311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Т. Т. и Г. А. Т., както следва:
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1408.24 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 297, находящ се в
гр.София, ж.к. „..... за периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г., както и на сумата 27.20 лева –
главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.09.2016г. – 30.04.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.10.2019г., до
окончателното изплащане;
- искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
226.01 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017г. –
07.10.2019г., както и на сумата 5.93 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2016г. – 07.10.2019г.
Сумите се претендират при равни квоти.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са
1
сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58853/2019 г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу
която е постъпило възражение. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания и искане за привличане на трето лице помагач. Претендира разноски.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Навеждат довод, че между
страните няма възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба и
доставка на топлинна енергия, евентуално, че се търси вземане за недоставена и непоръчана
услуга. Оспорват да са задължени за вземания за дялово разпределение, тъй като сключения
между Етажната собственост и „Нелбо инженеринг“ ООД договор е с изтекъл срок и не е
действал през процесния период. Оспорва се и доказателствената стойност на представените
от ищеца документи, тъй като представляват частни такива, изготвени от представилата ги
страна, и считат, че същите не установяват реалната доставка, годността на измервателните
уреди, извършеното измерване на претендираната стойност на доставена топлинна енергия,
точното й разпределение и годността на топломера в абонатната станция. Релевират
евентуално възражение за изтекла погасителна давност.
Конституираното трето лице-помагач „Нелбо инженеринг“ ООД /към момента с
наименование „Нелбо“ ЕАД/ изразява становище по делото, в което сочи, че са спазени
изискванията при отчитане.
В съдебно заседание представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат
уважени, считайки ги за доказани по основание и размер.
Процесуалният представител на ответниците оспорва топломерите да са изрядни, да е
доставяна енергия в имота, ФДР да е овластена да осъществява дялово разпределение. В
срок представя писмена запита по спора, в която твърди, че представените от ФДР
документи не носят подписа на представляващия етажната собственост, поради което не
следва да се ценят, а от там предявеният иск се счита за недоказан. Релевира се, че
заключението по ССчЕ е изготвено само на база частни документи и не установява
дължимите суми. Навежда се довод за неизправност на топломерите, тъй като АС е
оправомощена да извършва проверки по-късно. Заявява се възражение за погасяване на
вземанията по давност. Сочи, че липсват доказателства по делото за проверка на общия
топломер и как е измервал количеството ел.енергия. Релевира, че задължителни за съда са
решенията на ВАС, с които е отменена методиката за дялово разпределение, поради което
начисляването на топлинна енергия е незаконосъобразно. Твърди се, че ответниците нямат
качеството на потребители на топлинна енергия. Претендират се разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 15.04.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Нелбо инженеринг“ ООД /към момента „Нелбо“ ЕАД/
2
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв е бил подписан на 12.08.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 12.08.2002 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Нелбо Инженеринг“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Неоснователни са възраженията, изложени от ответниците в производството, че липсва
надлежно сключен договор с топлинния счетоводител за осъществяване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост. По делото се установява, че страните по този
договор са изпълнявали поетите по него задължения, като потребителите на топлинна
енергия, са допускали представителите на третото лице-помагач да отчитат уредите за
индивидуално измерване /констативен протокол л. 111/, а въз основа на тези отчети
последното е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия. По този начин
страните са потвърдили обвързаността си с договора за топлинно счетоводство. Освен това,
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г.) потребителите в
сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а
ЗЕ, за извършване на услугата "дялово разпределение", за резултатите от който избор трябва
да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В
случая не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е
избрало друго, различно от посоченото в коментирания договор лице, което да извършва
дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
3
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредба за държавните имоти от 20.12.1990 г. жилището е било придобито от Г. А.
Т. и Б. Т. Т.. В акта не са посочени правата, при които дарените придобиват правото на
собственост върху топлоснабдения имот, поради което съдът приема, че са равни. Същия
извод следва и от представеното постановление за налагане на възбрана. Установява се, че
адреса на придобития през 1990г имот от ответниците – ж.к. „.....“, ул. И, блок 1-21 е
идентичен с настоящия адрес – ж.к. „..... вх. А-К.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че всеки един от
ответниците е собственик на по ½ идеална част от процесния имот. Като собственици на
имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона
за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на
ответниците.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и за годността на топломерите.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/ „Бояна“ АД,
както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените
измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Нелбо“ ЕАД. За имота е била
потребявана топлоенергия за подгряване на битова вода за м.05.2016-04.2017 на база 1 брой
потребител и за м.05.2017-04.2018 г по данни от два редовно отчитани водомера, както и ТЕ
за сградна инсталация. Наведените от ответниците възражения за неизправност на
топломера не се споделят. Вещото лице е изследвало всички документи и е дало
заключение, че топломерът е изправен. Обстоятелството би могло да влияе върху размера на
иска, но не и върху неговата основателност, в който случай приложение намира чл. 162
ГПК.
За определяне размера на вземанията по делото е изслушана и приета и съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми
4
по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 1408.24 лева – главница за потребена
топлоенергия, 226.01 лева – мораторна лихва върху нея, 27.20 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 5.93 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид
са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2016г., а
заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по
иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 15.10.2019г. Вземанията, възникнали преди 15.10.2016г.
се явяват погасени по давност. Общият размер на вземанията след 15.10.2016г. възлиза на
1296.42 лева главница за периода 01.05.2016 г – 30.04.2018 г и 202.59 лева лихва за периода
30.10.2016 – 07.10.2019 г., както и главница за дялово разпределение от 27.20 лева за
периода м. 09.2016 г – м.04.2018 г и лихва върху тази главница от 5.93 лева за периода
31.10.2016 г – 07.10.2019 г.
Съобразно припадаща се част от дела на всеки от ответниците от имота – ½ ид. част,
вземания спрямо тях възлизат на по 648.21 лева главница за периода 01.05.2016 г –
30.04.2018 г и 101.30 лева лихва за периода 15.09.2017 – 07.10.2019 г., както и главница за
дялово разпределение от 13.60 лева за периода 01.09.2016 г – 30.04.2018 г и лихва върху
тази главница от 2.97 лева за периода 31.10.2016 г – 07.10.2019 г.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
При съобразяване на горните изводи относно размер на непогасените по давност
суми и липса на доказателства за плащане на вземането, както и обстоятелството за
разделната отговорност на всеки един ответник при равни права, предявените искове следва
да бъдат уважени в рамките на посочените по-горе суми.
За горницата до пълния предявен размер исковата претенция следва да се отхвърли
като погасена по давност.
Направеното възражение, че следва да се съобразят решенията на ВАС, не се споделя,
защото решенията в този случай имат сила занапред.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 750.00 лева, от които 83.35 лева по
5
ч.гр.д.№ 58853/2019г. на СРС, 55 състав, и 666.65 лева – разноски в настоящото
производство: 66.65 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, съобразно уважената част
от иска в тежест на всеки един от ответниците следва да се възложи сумата от 689.15 лева,
от които 76.58 лева разноски по ч.гр.д.№ 58853/2019г. на СРС, 55 състав.
В полза на ответниците следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. Разноските са своевременно поискани и са представени доказателства за
реалното им заплащане. Съобразно отхвърлената част от иска, разноските възлизат в общ
размер на 24.32 лева.
Разноските, направени в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат.
Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и
размера на направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно,
а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без
да се обжалва решението по предмета на делото. Предметът на производството по чл. 248
ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите
съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за
производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в процеса относно разноските (в този
смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС,
определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение №
254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч.
гр. д. № 1338/2020 г., III г. о., ВКС и др.).
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „......., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 58853/2019г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – 648.21 лева главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ...., находящ се в
гр.София, ж.к. „......, за периода 15.10.2016 г – 30.04.2018 г, както и сумата 13.60 лева
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2016 г – 30.04.2018 г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.10.2019г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 704.12 лева и
за периода 01.05.2016 – 14.10.2019 г. като погасен по давност;
6
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 101.30 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода за периода 30.09.2017 – 07.10.2019 г., както и сумата 2.97 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2016 г –
07.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата на търсена мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия до размера от 113.00 лева като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „......, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 58853/2019г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – 648.21 лева главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ..., находящ се в
гр.София, ж.к. „...... за периода 15.10.2016 г – 30.04.2018 г, както и сумата 13.60 лева
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2016 г – 30.04.2018 г, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.10.2019г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената до
пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия в размер на 704.12 лева и
за периода 01.05.2016 – 14.10.2019 г. като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 101.30 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода за периода 30.09.2017 – 07.10.2019 г., както и сумата 2.97 лева –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2016 г –
07.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата на търсена мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия до размера от 113.00 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „....., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 320.24
лева – разноски по делото, от които 38.29 лева по ч.гр.д.№ 58853/2019г. на СРС, 55 състав, и
281.95 лева - в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. А. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „....., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 320.24 лева
– разноски по делото, от които 38.29 лева по ч.гр.д.№ 58853/2019г. на СРС, 55 състав, и
281.95 лева - в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., да
заплати на Б. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „....., сумата от 12.16 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, да
заплати на Г. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „....., сумата от 12.16 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“ ООД /към
момента „Нелбо“ АД/, ЕИК ......, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8