Решение по дело №3857/2020 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             08.03.2021 г.                                               гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 16 февруари 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар К. Сл.

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 3857 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.А.А. против Наказателно постановление № 20-3292-000110/03.09.2020 г. на Началник Сектор в Четвърто Районно управление – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Претендира се отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 18.04.2020 г. около 11,30 ч. в гр. Бургас, ж. к. «Меден Рудник» посока кръстовището с бул. «Ал. Г. Коджакафалията» в близост до бензиностанция «Лукойл», управлява мотоциклет без регистрационен номер, като при подаден сигнал за спиране с ръка от униформен полицай от патрулен автомобил не спира на посоченото от контролния орган място, рязко увеличава скоростта и продължава движението си в посока бензиностанция «Шел». Посочено е, че е образувана преписка с рег. № 3292р-6938/21.04.2020 г. по описа на 04-то Районно управление – Бургас.

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 488955/24.04.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочената от актосъставителя нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал АУАН с възражение «Възразявам, не съм карал мотор, не съм бягал, някаква грешка.»

От гласните доказателства при разпита на свидетелите И.И., К.П. и С.Т. – полицейски служители в 04-то Районно управление – Бургас, става ясно, че деецът и мотоциклетът не са установени при проверка по линия на КАТ. Св. П. изнася данни, че е разпознал моториста като лице по прякор „…” по видимата част от лицето му през слюдата на поставената каска, а св. Т. оприличил водача като „….“ по физика и телосложение, докато той преминавал покрай него с 200 км/час. Според последния свидетел нарушението със сигурност е извършено следобед около 14,00 – 16,00 часа. Съответно полицейските служители са изготвили докладни записки, въз основа на които е съставеният АУАН.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.09.2020 г., а жалбата е депозирана по пощата на 15.09.2020 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Видно от посочената в НП разпоредба на чл.175, ал.1 от ЗДвП, е предвиден общият принцип, че административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение се носи от водача на МПС, като в нормата на чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП е предвидено изключението от този принцип, а именно, че тази отговорност се носи от собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая извършителят не е установен надлежно от проверка по линия на КАТ, тъй като е избягал. Не е издирван и процесният мотоциклет /пистов, черен на цвят/ за установяване на собственик. В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се съдържа доказателство наказаното лице да е собственик на процесния мотоциклет, поради което на това основание не би могъл да бъде адресат за ангажиране на отговорност. Същевременно липсва и декларация по смисъла на чл. 188 от ЗДвП от собственика на мотоциклета да е предоставял на наказаното лице МПС за управление, за да бъде санкциониран неустановеният по надлежен ред нарушител-водач. От друга страна, от материалите по делото не се установява по категоричен начин авторството на деянието, за да се приеме отговорно поведение от страна на жалбоподателя за нарушението по начина, посочен в АУАН и НП. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление се издава, само когато се установи по несъмнен начин самоличността на нарушителя. В случая се предполага съпричасност на Г.А.А., известен на двама полицейски служители с прякора „Бурата”, които изнесоха данни за разпознаване на водача по част от лицето и по телосложение, но липсва база, въз основа на която да се приеме категорично, че жалбоподателят е управлявал МПС. Последните изводи на съда за доказателствена недостатъчност са относими и към посоченото в АУАН и наказателното постановление време на извършване на нарушението – 11,30 ч., което е различно от посоченото от св. С.Т., който заяви категорично, че е следобед около 14,00 ч. – 16,00 ч. Фактите, които административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във времето и пространството, следва да бъдат описани точно в АУАН и в наказателното постановление. Противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушение, за което /доколкото времето на извършване на деянието е обективен признак от състава на всяко едно нарушение/ в действителност не е същото. Разкритата неяснота /неустановеност/ досежно кога в действителност е реализирано нарушението се отразява върху правилността на обжалвания административен акт по съществото на спора.

На последно място, подаденият от контролния орган сигнал за спиране на мотоциклета за проверка с ръка не е съобразен с изискването на чл. 207 от ППЗДвП, съгласно което сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил може да бъде подаден чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ-СПРИ!”, поради което и водачът на мотоциклета не е бил длъжен да изпълнява ненадлежно нареждане на органа за контрол и регулиране на движението.

С оглед на изложеното жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление, с необосновано и недоказано фактическо съдържание, се явява неправилно и подлежи на отмяна.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в това производство, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-3292-000110/03.09.2020 г. на Началник Сектор в Четвърто Районно управление – Бургас, с което на Г.А.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.                

                                        

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. ДОНЕВА

В.О.: К.СЛ.