№ 24
гр. Разград , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101615 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и
чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД, ввъ вр. със Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от „Първа инвестиционна банка“АД със седалище гр.София, с
която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Т. А. Р. и Л. М. С. за
установяване, че ответниците дължат на ищеца първата като солидарен длъжник, а втората
– като поръчител, сумите 6 960,71 евро просрочена главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 7 277,03 евро просрочена
договорна лихва за периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г., сумата 6 657,11 евро наказателна
лихва за периода 15.02.2010 г. – 20.11.2019 г. Претендира и за разноските в настоящото,
както и по заповедното производство. Твърди, че за тези суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение в полза на „Първа инвестиционна банка“АД от 31.08.2020 г. по ч.гр.д.
№1060/2020 г. по описа на РС Разград, срещу която ответниците са депозирали възражение.
Сочи, че на 12.11.2009 г. между Т. А. Р. и ищеца е сключен договор за банков кредит за
сумата 7 000 евро, че крайният срок за погасяване на този кредит е 15.11.2019 г., че
задължението е обезпечено с договор за поръчителство с Л. М. С., че последната се е
задължила да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на кредитополучателя,
както и за всички последици от неизпълнението, че кредитополучателят не е погасявал
задълженията си по договора, че заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е депозирано след изтичане на срока на договора и в срока по чл.147 от ЗЗД.
Твърди, че неизпълнението на договора за кредит се установява от извлечението от
счетоводните книги, както и че в хода на образуваното изпълнително производство не са
постъпили суми за удовлетворяване на вземането. Ответницата Т. А. Р. оспорва исковете.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вноски с падеж от м.декември
1
2009 г. до м. ноември 2015 г., а по отношение на лихвите – за периода м.декември 2009 г. –
м.ноември 2016 г. Оспорва и претендирания размер на вземането, като конкретно по
отношение на лихвите сочи, че Банката едностранно е увеличила размера на лихвения
процент, което води до нищожност на клаузата за лихви. Иска присъждане на разноски, вкл.
и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответницата Л. М. С. оспорва исковете. Счита, че отговорността й е погасена за вноските,
чийто падеж е преди м. май 2019 г. предвид разпоредбата на чл.147 от ЗЗД. Оспорва и
претендирания размер на вземането, като конкретно по отношение на лихвите сочи, че
Банката едностранно е увеличила размера на лихвения процент, което води до нищожност
на клаузата за лихви. Иска присъждане на разноски, вкл. и на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.11.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка”АД и ответницата Т. А. Р. е
сключен договор за банков кредит за сумата 7000 евро с краен срок за погасяване –
15.11.2019 г. В т.4 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка
от 8,61 пункта, като конкретно е посочено, че към датата на сключване на договора този
базов лихвен процент е в размер на 7,89 % годишно. Вт.5 от същия договор е посочено, че
към датата на сключване на договора – 12.11.2009 г. годишният процент на разходите по
договора е 18,82%. В т.8 от договора е посочено, че плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката,
се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.4 лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ сатата на падежа на
съответната вноска.
В т.12 от този договор е посочено, че за обезпечение на вземанията на банката по
предоставения кредит - главница, лихви, такси, комисионни и разноски, банката приема
поръчителство от ответницата Л. М. С.. В договора кредитополучателят е декларирал, че
саму представени и е запознат с Общите условия на банката за кредити на физически лица и
приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със
сключване и изпълнение на договора. Към договора за кредит е приложен план за
погасяване /л.19/. В него са посочени падежите на всяка една от анюитетните вноски и
размера им. Размерът на всяка от тях е 120,58 евро. В края на плана е посочено, че лихвата
и съответната месечна вноска са ориентировъчни, тъй като са изчислени на база размера на
FIB_BLP към датата на подписаване на договора за кредит и са ориентировъчни.
На следващата дата – 13.11.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка”АД и
ответницата Л. М. С. е сключен договор за поръчителство, с който последната се е
2
задължила да отговаря за изпълнението на задълженията на ответницата Т. А. Р. за
главница, лихви, такси, комисиони и разноски, произтичащи от отпуснат банков кредит в
размер на 7000 евро по договор №076LD-R-000477/13/11/2009 г. з банков кредит. В т.2 от
договора за поръчителство изрично е записано, че коръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, вкл. за
лихвите и разноските.
Със заявление, депозирано на 21.11.2019 г. „Първа инвестиционна банка”АД е поискала
издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№2343/2019 г. Районен съд -
Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответниците да
заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД сумата 6960,71 евро главница,
ведно със законната лиха, считано от 21.11.2019 г., сумата 7 227,03 евро договорна лихва за
периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. и сумата 6,657,11 евро наказателна лихва за периода
15.02.2010 г. – 20.11.2019 г., както и сумата 815,39 лв. разноски по делото и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Срещу тази заповед двете длъжници са подали
възражение по чл.414 от ГПК.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на
вещото лице е отразено, че банковият кредит е усвоен по банкова сметка. Посоченото в него
задължение на кредитополучателя е 14 469,24 евро. Видно от движението на средствата по
тази банкова сметка, получените като кредит средства са използвани за погасяване на
задължения на Т. А. Р.. Последната платена вноска за погасяване на кредита от същата е от
25.10.2010 г., като кредитът е просрочен още от 15.02.2010 г. След приспадане на платените
от ответницата Р. суми според първоначалния погасителен план към 20.11.2019 г. са
дължими 7 104,99 евро договорна лихва и 6960,71 лв. главница. Според изчисленията на
ответника договорната лихва е в размер на 7227,03 лв. Според вещото лице тази разлика се
дължи на промяна в базовия лихвен процент. В счетоводната система на банката кредитът
не е отбелязан като предсрочно изискуем и не е обявяван за такъв. Наказателната лихва по
кредита, изчислена от банкатав съответствие с т.10 от договора е в размер на 6 657,11 евро
за периода 15.02.2010 г. – 20.11.2019 г. При годишен лихвен процент от 16,50% с надбавка
от законовата лихва наказателната лихва за просрочие би била в размер на 5 850,72 евро.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна
лихва и наказателна лихва по потребителски кредит. Тези искове са предявени както срещу
кредитополучателя, така и срещу поръчителя. Същите са допустими, тъй като за тези
вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която и кредитополучателя
и поръчителя са депозирали възражения и в срока по чл.415 от ГПК са предявени
установителните искове.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат вземанията срещу първата ответница
3
е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма
и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит. Непосредствено
след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ
да отпусне паричната сума. По силата на договора за ответника е възникнало задължението
да върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с лихвата по кредита,
уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. със ЗПК/.
Към датата на предявяване на иска – 07.10.2020 г., както и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 21.11.2019 г. този срок е
изтекъл и по отношение на последната вноска – тази на 15.11.2019 г.
С оглед поетите задължения по договора и изпълнението на задължението на банката да
предостави уговорената сума, ответницата Р. дължи връщане на тази сума. Видно от
заключението ответницата е погасила сумата 3,29 лв. от главницата, поради което към
настоящия момент дължи 6960,71 лв., каквато сума е посочена и в заповедта за незабавно
изпълнение.
По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 7 227,03 лв.
лихва за периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. , съдът намира, че в договора ясно е посочено
по какъв начин е формирана същата. В договора, както и в погасителния план към него,
изрично е записано, че записаната като договорна лихва сума не е окончателна /т.е. това не е
договор при фиксиран лихвен процент/, както и начина на формиране на същата – базовия
лихвен процент с надбавка от 8,61%. Ето защо искът за установявавне на задължението в
размера, посочен в заповедта за изпълнение, е основателен и доказан.
Разпоредбата на чл.11, т.9 от Закона за потребителския кредит изрично предвижда
възможността в договора за потребителски кредит да е предвидена възможност за промяна
на лихвения процент едностранно от страна на кредитора, като в този случай в договора
следва да е посочен референтния лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент. Именно по този начин е определен лихвения процент по договора, като в случая
такъв референтен лихвен процент е базовият лихвен процент на банката в евро. Ето защо
съдът намира, че искът е основателен в размера, в който е предявен.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на вземането за главница и за
договорна лихва по кредита. ВКС в трайната си практика/ вкл. и в решение №38/26.03.2019
г. на ВКС по т.д.№1157/2018 г., 2 т.о., ТК/ приема, че уговореното между страните връщане
на предоставената в заем /кредит / сума на погасителни вноски не превръща този договор в
такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. В случая задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от
договора за банков кредит и по своята същност представлява изпълнение на основното
задължение на длъжника на части, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.66 от
Закона за задълженията и договорите. Ето защо, както изрично е посочено в горепосоченото
4
съдебно решение, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита.
Предявеният иск за заплащане на законна лихва върху просрочената главница в размер на 6
657,11 евро е частично основателен и доказан. Както бе посочено и по-горе, по
отношение на процесния кредит се прилагат разпоредбите на ЗПК. В случая според чл.33,
ал.2 от с.з.когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно в случая
въпреки противната уговорка, кредитополучателят дължи единствено и само законната
лихва по отношение на тези вземания. По отношение на тези вземания следва да се приложи
и разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, която предвижда, че вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Така към 21.11.2019 г., на която дата е депозирано
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са погасени обезщетенията за забава,
чиято изискуемост е настъпила преди 21.11.2016 г. За периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019
г. обезщетението за забава, изчислено по начина, посочен в договора е 2657,97 евро. Това
обезщетение е изчислено при лихвен процент от 26,50%. Същото при лихвен процент от
10% следва съответно да бъде в размер на 1003 евро. В останалата част, до първоначално
предявения размер от 6657,11 евро, искът за заплащане на обезщетение за забава се явява
неоснователен и недоказан.
Предявените искове за заплащане на сумата 6960,71 евро главница и 7 227,03 лв. договорна
лихва за периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. е основателен и доказан и по отношение на
ответницата Л. М. С., която е поръчител по договора. Нейното задължение произтича както
от договора за поръчителство, така и от разпоредбите на чл.141 от Закона за задълженията и
договорите. Разпоредбата на чл.147 от с.з. ограничава задължението на поръчителя само до
случаите,в които кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в този срок,
а разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за същестуване на вземането се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. /практика по чл.147 от ЗЗД – дали се прилага за всяка отделна вноска по
договора/.
По отношение на направеното от ответницата Станчева възражение, че е изтекъл срокът по
чл.147 от ЗЗД по отношение на част от вноските, след като задължението за заплащане на
погасителните вноски е породено от договора за банков кредит и по своята същност
представлява изпълнение на основното задължение на длъжника на части, каквато
възможност предвижда разпоредбата на чл.66 от Закона за задълженията и договорите, то и
преклузивният срок по чл.147 от ЗЗД тече от датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредита.
И по отношение на втората ответница искът за заплащане на обезщетение за забава е
основателен само до размера на 1003,00 евро.
5
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищеца
разноски съразмерно на уважената част от иска. Тези разноски са в размер на 1315,39 лв.
Съответно ответникът следва да заплати от тях сумата 959 лв. , както и 250 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното
производство съразмерно на уважената част от установителните искове, а именно 594,49 лв.
Ответниците също имат право на разноски по делото, но съразмерно на отхвърлената част
от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В случая ответниците са били представлявани от
адвокат в хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата. Адвокатът иска да му бъде
присъдено възнаграждение в размер на 1750 лв. Съответно на отхвърлената част от
исковете, това възнаграждение следва да бъде в размер на 474,68 лв. Същото е по-малко от
определеното по реда на чл.7, ал.2 т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но в случая работата на процесуалният представител се е ограничила до
подаване на писмения отговор.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. А. Р., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Р*** и Л. М. С., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Р***, че двете дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.”Драган
Цанков”, №37, първата като кредитополучател, а втората като поръчител ,
сумата 6960,71 евро / шест хиляди деветстотни и шестдесет евро и
седемдесет и един евроцента/ главница по договор за банков кредит от
12.11.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2019
г. до окончателното й изплащане и сумата 7 227,03 евро / седем хиляди
двеста двадесет и седем евро и три евроцента / договорна лихва за периода
15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. и 1003 евро /хиляда и три евро/ наказателна
лихва за периода 21.11.2016 г. – 21.11.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
№4772/25.11.2019 г. по ч.гр.д.№2343/2019 г. по описа на РС Разград и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на наказателна лихва до първоначално
предявения размер от 6 657,11 евро като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. А. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р*** и Л. М. С.,
6
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Р*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление бул.”Драган Цанков”, №37 сумата 959,00 лв.
/деветстотин петдесет и девет лева / за направените разноски съразмерно на
уважената част от иска, както и сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 594,49 лв. /
петстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ разноски
по ч.гр.д.№2343/2019 г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул.”Драган Цанков”, №37 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Н.И., от АК София, ул.“Гургулят“, №31, офис – партер сумата 474,68 лв.
/четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ като
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.28, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№2343/2019 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7