М О
Т И В
И :
Производството е по реда на
чл.414г от НПК.
Обвинението
срещу Н.Р.А. е по чл.131 ал.1 т.12, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, за това, че
на 31.01.2012 год. в с.Р., общ.К., обл.С. З., е
причинил на В. Г. Т. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129
от НК, а именно- лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и
кръво-насядания по кожата на лицето и носа, счупване на носни кости- закрито,
сътресение на мозъка, кръвонасядане и охлузвания на шията, охлузвания на лявата
гърда, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
В
с.з. нарушителят се признава за виновен.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства:
съдебно- медицинско удостоверение №33/ 2012г., амбулаторен лист №301/
01.02.2012г., протокол за оглед на местопроизшествие от 31.01.2012г., ведно със
снимков материал, резултат от изследване с изх.№852/ 02.02.2012г., фиш за
консултация със специалист към изх.№852, издаден от „Университетска МБАЛ- Стара
Загора” ЕАД, епикриза на името на В. Г. Т., издадена от „Университетска МБАЛ-
Стара Загора” ЕАД /лист 32/, заключение на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза
и показанията на свидетелите Т., И., М. и Е., всички кореспондиращи изцяло помежду
си и с обясненията на нарушителя, депозирани на досъдебното производство,
всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
по безспорен начин следната фактическа обстановка: На 31.01.2012г. роднини на Н.А. отишли в дома му да
се почерпят. Употребили алкохол и по- късно, на същата вечер, нарушителят и
роднините му решили да отидат в заведение, находящо се в центъра на с.Р., общ.К..
Влизайки там А. видял сина си- Р. Р., който бил със свои познати. Собственикът
на заведението- В. Т. седял на друга маса, също в компанията на свои познати. Едно
от лицата, придружаващи нарушителя поръчало на висок глас да му сервират
алкохол. Свидетелят Т. отказал да го обслужи, тъй като забелязал, че клиентът
бил под влияние на алкохол. Това станало повод да възникне конфликт, при който
участващите в него- от една страна св.Т., а от друга- близките на Н.А.,
започнали взаимно да си отправят обиди и заканителни реплики. Конфликтът се
разраснал, като нарушителя нанесъл няколко удара с глава в лицето на В.Терзиев
и удари с юмрук, вследствие на което последния паднал на земята. Тогава се
намесили и част от другите лица, присъствали в заведението, за да преустановят
инцидента.
Видно
от заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза по писмени данни
№95/ 2012г., пострадалият В. Г. Т., при инцидент на 31.01.2012г., е получил
травматични отоци и кръвонасядания по кожата на лицето и носа; счупване на
носни кости- закрито; сътресение на мозъка; кръвонасядане и охлузвания на
шията; охлузвания на лявата гърда.
Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени по време и начин, описани по делото- нанасяне на побой с юмруци и
ритници.
Гореописаните
травматични увреждания, включително и претърпяното мозъчно сътресение, за което
няма категорични данни да е било съпроводено с пълна загуба на съзнание, са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Предвид изложеното съдът намира,
че нарушителя, от обективна и от субективна страна, е осъществил състава на чл.131
ал.1 т.12, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, т.е.
причинил е на пострадалия свидетел
Валентин Терзиев разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а именно- лека телесна повреда, вследствие травматичните увреждания,
описани в приложената съдебно- медицинска експертиза, и изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. У Н.Р.А. е бил налице стремеж да прояви своето явно
и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на
общоприетите правила на приличие, да прояви груба сила над личността на
другиго, в конкретния случай спрямо свидетеля В. Т., на когото безпричинно и
внезапно е нанесъл удари в областта на лицето и тялото.
От субективна страна нарушителят е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Горното се обективира от съзнателните му и целенасочени действия по
реализирането му.
Поради
изложеното съдът счита, че следва да признае Н.Р.А. за виновен по повдигнатото му обвинение. По
отношение на същия обаче са налице основанията за прилагане разпоредбата на
чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е роден на *** година, т.е. същият е пълнолетен.
2.За престъпление по чл.131
ал.1 т.12, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, извършено умишлено, се
предвижда наказание лишаване от свобода
до 3 години.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер /реабилитиран/ и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи Н.Р.А. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание- глоба. Тъй като обаче този нарушител е
нанесъл множество наранявания на пострадалото лице по различни телесни части, продължавайки
да го обижда и да му се заканва за саморазправа след инцидента, деянието на А.
следва да се квалифицира като такова с по- висока степен на обществена
опасност. Поради тези съображения съдът намира, че следва да определи на
нарушителя наказание, идентично по размер с предвиденото в закона максимално
такова, а именно- глоба в размер на 5000/пет хиляди/ лева.
Налице са основанията на чл.189 ал.3, във връзка с чл.189
ал.1 от НК за заплащане, от страна на Н.Р.А., на направените по делото разноски
в размер на 100/сто/ лева, по сметка на Районен съд Казанлък.
Причината
за извършване на деянието е ниската правна култура на нарушителя.
Воден
от горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: