Р Е
Ш Е Н
И Е № 73
гр. Силистра,
09.12.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Силистра, в открито заседание на
десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при участието на секретаря Анета Тодорова с участието на прокурора от
Окръжна прокуратура гр.Силистра–Галина Вълчева, разгледа докладваното от съдия
П. Георгиева-Железова КАНД № 73 / 2021 г. по описа на Административен съд
гр.Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63 от ЗАНН, във вр. с глава
XII от АПК.
Материалното основание, послужило за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя - чл. 103 от ЗДвП.
Образувано е по касационна жалба на Х.Д.Х. *** против
решение № 105 от 08.06.2021 год., постановено по н.а.х.д. № 141 / 2021 год. по
описа на Силистренския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 20-1099-000069 / 09.02.2021 год. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Силистра, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. и
лишаване от правоуправление за 4 месеца за допуснато нарушение, визирано в чл.
103 от ЗДвП и в чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон-неизпълнение на нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението за спиране на управлявания
автомобил.
С релевирани касационни оплаквания за съществени
нарушения на производствените правила-неизяснена обективна истина, липса на
правомощие на контролните органи за контрол на движението да подават нареждания
за спиране на МПС, както и нарушения на материалния закон – липса на изпълнително
деяние, тъй като контролният орган не посочил безопасно място за спиране, се
претендира отмяна на потвърдителното решение и
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, чрез юрисконсулт А.
и чрез писмено становище, оспорва жалбата ката неоснователна.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага потвърждаване на решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата, както
и в хипотезата на служебна проверка за приложението на материалния закон
съобразно правомощията по чл. 220 от АПК за съобразяване с фактическите
установявания на въззивната инстанция, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
Изпълнителното деяние, за което е издадено
потвърденото наказателно постановление, се съдържа и в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП „отказ за изпълнение на нареждане на контролен орган в областта на
регулиране на движението на МПС“.
За да потвърди оспореното НП, решаващият състав е
приел за изяснена следната фактическа обстановка, служеща за база за преценка
на материалния закон:
На 22.01.2021 г. към 23.30 ч. полицейски патрул на
служители в РУ- Силистра бил уведомен от дежурния офицер, че лек автомобил
„Мерцедес С“ с peг. № ***, собственост на жалбоподателя Х., се управлява от
лице без СУМПС и след употреба на наркотици. Посочените служители се намирали в
района на магазин „Лидл“ в града, когато покрай тях минал посоченият им
автомобил. Потеглили след него със служебен такъв и подали на водача на
„Мерцедеса“ светлинен и звуков сигнал да спре. Тогава процесният лек автомобил
ускорил движението си. Полицейските служители се свързали с друг патрул, който
подал звуков и светлинен сигнал на водача да спре, но последният не изпълнил и
това разпореждане и напуснал град Силистра с висока скорост,
На 26.01.2021 г. жалбоподателят Х., след призоваване
от св. И. Г. - командир в отделение гр. „ООР“ при ОДМВР - Силистра, попълнил
декларация по реда на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, че колата
била управлявана от лицето И.Д.Й.от гр. Пловдив, като посочил и ЕГН-то му,
адреса му в гр. Пловдив, номера на СУМПС и телефонен номер на същия. Изрично
удостоверил с подписа си, че е запознат с наказателната отговорност по чл. 313,
ал. 1 НК при потвърждаване на неистина или затаяване на истина.
Същият ден И.Й. и приятелката му Ю.Й.депозирали
писмени сведения пред св. Г., че жалбоподателят Х. им дал 200 лева, за да
заявят, че Й.бил управлявал автомобила на дата 22.01.2021 г.
И.Г.-командир на отделение при ООР – РУ-Силистра при
ОД на МВР Силистра, в присъствието на жалбоподателя Х., съставил АУАН № 85 /
26.01.2021 г. за нарушение на чл. 103 ЗДвП /разписващ задължение за водачите на
МПС да спрат при подаден сигнал за спиране от контролен орган/, с изрично отбелязване
основанието на чл. 188 ЗДвП, която разпоредба била разяснена на лицето.
Жалбоподателят подписал акта без възражения, предоставен му бил екземпляр от
същия, като в установения от закона тридневен срок не били депозирани и изрични
възражения срещу съставения акт за административно обвинение.
В обобщение, решаващият състав е приел, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на производствените правила, осъществени са елементите от фактическия състав на
вмененото нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дееца.
Въз основа на фактическите установявания, касационната
инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно. Всички елементи от
фактическия състав на нарушението са осъществени – отказ на водач на МПС да
изпълни нареждане на контролен орган за спиране на движението.
Наложеното наказание „глоба” от 150 лева е в рамките
на законовия диапазон – от 50 лв. до 200 лева и съответства на тежестта на нарушението
– двукратен отказ за изпълнение разпореждане на контролен орган, както и
обстоятелството, че жалбоподателят се е опитал да избегне отговорност,
подставяйки други лица с неверни данни.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че
обективната истина не била изяснена, тъй като съдът не установил, че
контролните органи по закона за движение по пътищата нямали правомощия да
подават сигнали за регулиране на движението
и в частност – да стопират водачи на МПС. В същото време касационният
жалбоподател не сочи аргументи в подкрепа на виждането си, а само отрича
правомощието. В тази връзка районният съд изчерпателно и обосновано е
коментирал възражението, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите му.
Неоснователно е оплакването за липса на изпълнително
деяние, тъй като контролният орган не бил посочил къде точно да спре
автомобилът. В населено място, каквото е процесното, безопасното място се
преценява в зависимост от конкретната пътна обстановка и при липса на
форсмажорни обстоятелства, за каквито няма данни да са налице в този случай,
водачът е длъжен да прецени и да спре на безопасно място.
Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр.
Силистра, действащ като касационна инстанция и извършвайки служебна проверка
спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, валидност и допустимост,
намира, че решението е валидно, допустимо, материалният закон е приложен
правилно като не са допуснати нарушения на процесуалния закон, накърняващи
правото на участие на нарушителя в административно-наказателното производство.
Предвид изхода на спора разноски на касатора не се
дължат.
На основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ
бр. 94 / 2019 г.) на ОД на МВР-Силистра следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащането
на правната помощ - в размер на 150.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав на АС-Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 105 от 08.06.2021 г. по
н.а.х.д. № 141 / 2021 г. на Районен съд гр.Силистра.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати
на ОД на МВР-Силистра разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 150
/сто и петдесет/лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на касатора за присъждане на
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….ЧЛЕНОВЕ:1/…………………2/……….