МОТИВИ
към
присъда от 23.03.2021 година по НOХД№85/2021 година
по описа на РС-Хасково
Против
подсъдимия А.А.М. е повдигнато обвинение затова ,че на
02.08.2019г., в гр. Хасково, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание /свалил дрехите, опипвал интимните части, седалището и устата,
опитал да проникне с полов член в ануса/, без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14- годишна възраст - А.А.И., ЕГН ********** /на 6 г. /чрез
употреба на сила и заплашване/ударил шамар по дясната буза, и накарал да легне
на дивана, казал,че ще я бие, ако каже на някого/ -престъпление по чл. 149, ал.
2, т.1 вр.ал.1 от НК.
Подсъдимият
А.А.М. признава изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти .В
последната си дума моли за налагане на минимално по размер наказание.
Защитникът
на подсъдимия адв.А.Х. в хода на съдебните прения пледира за налагане на
наказание при условията на чл.55 от НК под законовоустановения минимум от две
години лишаване от свобода,чието изпълнение бъде отложено по реда на чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок.
В
съдебно заседание представителят на РП-Хасково поддържа обвинението спрямо
подсъдимия , считайки авторството за доказано по категоричен и несъмнен начин.
По отношение на наказанието,счита че следва да бъде определено при условията на
чл.58а ал.1 от НК заради завишената му обществена опасност от гледна точка
обекта на посегателство -сексуално престъпление срещу малолетно дете на 6
годишна възраст. Предлага наказание "лишаване от свобода" в горната
граница на предвиденото от закона ,а именно лишаване от свобода за срок от 8
години , което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим , а при
изпълнението му на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК се приспадне времето, през
което е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" и
фактически задържан по настоящото дело.
Съдът,
след като прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Пострадалата
А.А.И. към 02.08.2019 год. била на 6 годишна възраст .Живеела в гр.Х. с майка си - св.А.Д.И. и с
двете си братчета ,съответно на десет и три години. Баща й не живеел с тях.
През пролетта на 2019г. майката А.Д.И. се запознала по интернет със св. Ф. Р.
А. от гр.Х..
Малко след това двамата заживели заедно в гр.Х.с децата на св.А.И. .В началото на месец август
2019г. за няколко дни отишли на гости при семейството на св.Ф. А. в гр.Х..С тях отишло и детето А.А.И.
.Семейството на на св. Ф. А. живеело в къща на ул.*********** ,като една от
стаите ползвали майка му -св. Р. А. С. и мъжа й - подсъдимия А.А.М..
На
02.08.2019 год. подсъдимият А.М. натоварил в каруцата си железа и боклуци. Взел
със себе си и детето А.А.И.. Тръгнали с каруцата към сметището в кв.********* в
гр.Хасково, където изхвърлил боклуците. Подсъдимият М. бил гол от кръста
нагоре, обут с панталон надолу. След това се упътил с каруцата и детето към
дома на св.В. В. М. .Подсъдимият М. разполгал с ключ от къщата , която се
намирала в района на „Обръщалото”, кв.**********, в посока към лозята, тъй като самата
св.М. му го била предоставила , за да й пренесе 5 торби с цимент, във връзка с
ремонт, който М. извършвала. След като стигнали до къщата на св.М., подсъдимият
вкарал малолетната пострадала вътре в къщата, тъй като решил да извърши
сексуални действия с нея. В една от стаите имало голям диван, тъмен на цвят,
както и черен вентилатор.
В
тази стая, подс.
М., в изпълнение на решението си, събул панталона си и съблякъл дрешките на А.,при
което тя останала гола. Започнал да опипва интимните части на детето,
седалището му и устата. Подс. М. накарал детето А.И. да легне на дивана. Опитал да проникне с
половия си член в ануса на А., не успял, а детето получило зачервявалия по
предходната лигавица на аналния отвор . А. се разплакала, при което подсъдимият
и ударил шамар по дясната буза. След това извадил мобилния си телефон и показал
на малолетната А. видеоклипове със сексуални актове. Опитал се да отново да
проникне в ануса на пострадалата А.И. , не успял, след което еякулирал на
гърдите, корема и интимните части на детето. Дрешките на А. били изцапани,а тя
повърнала. След това подс.А.М. заплашил детето, че ще го бие, ако разкаже на
някой какво се е случило . А. се изплашила и след като се прибрали в къщата на
ул.**********,
не разказала веднага на майка си за станалото.
След няколко дни в гр.Хасково пристигнала бабата по майчина линия
-свидетелката А. А. И. и взела малолетната А.А.И. ***. В дома си в гр.Харманли,
детето А.А.И. /наричана от близките си А./ била неспокойна, плачела и когато
баба й я попитала какво има, тя й разказала, че дядото /както тя наричала
подсъдимия А.А.М./ я завел в една изоставена къща и там показвал на телефона си
„глупости“,
хора, които правели секс, и извадил половия си член и го потъркал по слабините
й. Като разбрала това, св.А. А. И. веднага се обадила на дъщеря си св.А.Д.И.,като
и разказала какво е споделило с нея детето. Сигнал на телефон 112 за станалото
бил подаден от сестрата на св.Ф. А. - св.С. О. С..
Св.Р. А. С. предала с протокол за доброволно предаване /том 2, л.22/
мобилния телефон на подсъдимия . При извършения оглед на веществено
доказателство /том 2, л.13-19/ било установено, че в съдържанието на
приложенията и сайтовете в телефона имало изображения на лица от мъжки и женски
пол , които се съвкупяват по различни начини.
В
хода на разследването е назначена и изготвено заключение на съдебно -
медицинска експертиза на пострадалата А.А.И., от която е видно, че лигавицата в
предверието на влагалището е зачервена, по изразено в предната стена на
девствената ципа и в основата й, личали единични лъчисти разкъсвания и
зачервявалия на преходната лигавица на аналния отвор. Измененията по лигавицата
можели да се обяснят с механично въздействие върху аналния отвор и опит за
проникване с еректирал полов член.
От
изготвеното на ДП заключение на видеотехническа експертиза /том 2, л.7-9/ на
предоставените от Община Хасково видеозаписи е видно, че на 02.08.2019 год. е
заснето от общинските охранителни камери движението на каруцата с поде. А.М. и
св.А.И..
В
заключението на комплексната психиатрично - психологична експертиза на
малолетната пострадала А.А.И. са обективирани изводи, не е страдала от
психопатия или психично заболяване, но след случилото се показала белези на
емоционално и поведенческо разстройство в детството. А. била способна с оглед
на развитието й да възприема правилно обективната действителност и да дава
достоверни показания, разбирала е свойството и значението на извършеното спрямо
нея, знаела е че това което се случило с нея е лошо. А. не била склонна да лъже
или да си фантазира повече от другите деца на същата възраст. Не били
установени по време на изследването данни за целенасочени действия от страна на
възрастен , с оглед манипулиране на показанията на детето.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства показанията на св. С. О. С., Р. А. С.,А.Д.И., Ф. Р. А.,В. В. М. и
А. А. И., заключенията на съдебно-медицинската,видеотехническата и комплексната
психиатрично - психологична експертизи,протокола за оглед на ВД и останалите
писмените материали,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Настоящата
инстанция намира, че предвид събраните доказателства, подсъдимия е осъществил
състава на престъплението в извършването на което е обвинен . В тази насока
следва да се отбележи, че действително единствените преки доказателства за
случилото се между пострадалата и подсъдимия след като са останали насаме, са
показанията на първата и,които възприема изцяло . По делото не бяха
констатирани противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което
и съдът даде изцяло вяра на същите. Наред с това, налице са всички основания
(доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на
цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които установи
психическото състояние на пострадалата, както и физическото и състояние след
извършеното по отношение на нея посегателство.
Подсъдимото
лице на свой ред призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото
несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства, установяващи авторството и механизма на извършване на
инкриминираното деяние.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие ,че подсъдимия А.А.М. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.149 ал.2 т.1,вр.ал.1 от НК , като на
02.08,2019г., в гр. Хасково, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание /свалил дрехите, опипвал интимните части, седалището и устата,
опитал да проникне с полов член в ануса/, без съвкупление по отношение на лице
ненавършило 14-годишна възраст - А.А.И., ЕГН ********** /на 6 г. /чрез употреба
на сила и заплашване/ударил шамар по дясната буза, и накарал да легне на
дивана, казал,че ще я бие, ако каже на някого/. В конкретния случай деянието е
извършено по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст лице чрез
употреба на сила и заплаха, за да се сломи волята на пострадалата. От
фактическа страна съдът прие за установено, че блудствените действия, извършени
от подсъдимия са се изразили в това, че осъществявайки близост с малолетната
пострадала , той е свалил дрехите и , опипвал е интимните части, седалището и
устата,а след това се е опитал да проникне с половия си член в ануса. За това
той употребил сила -накарал я да легне на дивана и ударил шамар по дясната буза
,както и заплашване - казал,че ще я бие, ако каже на някого . Посочените
действия са осъществени за постигане на съставомерната цел - възбуждане и
удовлетворяне на полово желание. Съпротивата на малолетната е преодоляна чрез
използваните сила и заплаха, което е възпрепятствало възможността на последната
да избяга. Оказаната от пострадалата съпротива, въпреки ниския и интензитет и
оценена във връзка с нейната възраст, е достатъчна да демонстрира нежеланието и
за такъв акт, с което подсъдимият не се е съобразил, приложил е физическа сила
и е заплашил малолетната , с които е неутрализирал оказаната му съпротива,
което доказва квалификацията на деянието по чл. 149, ал. 2, т. 1 от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. При осъществяване
му подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, тъй като
нормално развитата психика и социален опит на всеки мъж на неговата възраст
позволява да разбере, че всеки има право да избере свободно партньор, с който
да възбуди и удовлетвори полово желение и да знае, че е противоправно принуждаването
му към такива. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието - че
едновременно засяга както половата неприкосновеност на пострадалата, така и
волята й да не се осъществяват такива действия спрямо нея, като използвал сила
и заплашване.
По
изложените съображения настоящият състав призна подсъдимия за виновен в рамките
на фактическо повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 149 ,
ал,2 т. 1 ,вр. ал. 1 от НК .
При
определяне на наказанието, съдът прецени събраните по делото доказателства,
степента на обществената опасност на деянието, данните за личността подсъдимия,
подбудите за неговото извършване. С оглед императивното изискване по чл. 373. ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура за
провеждане на съдебното производство - по чл. 372. ал. 4,
вр. чл. 371. т. 2 от НПК при декларирано признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимото
лице , задължение на съда е да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Този процесуален подход предполага
индивидуализацията на наказанието да бъде проведена в лимитирани предели, в
рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички обстоятелства,
имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между
извършеното деяние и следващото се за него наказание. Подсъдимият А.М. е роден
на *** година и към момента на извършване на престъплението е навършил 57
години. Понастоящем и към инкриминирания период не е бил трудово ангажиран ,
няма постоянни доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество, което пък
води до извод за влошено материално положение,поради което и следва да
рефлектира върху преценките на съда за размера на наказанието за конкретното
престъпно посегателство.Видно от изготвената за целите на наказателното
производство справка за съдимост,издадена от БС при РС-Хасково подсъдимия М. е
осъждан четири пъти за извършени престъпления от общ извършени в далечния
период от 1983-1997 год. ,по първото от които НОХД№920/1983г. на РС-Хасково / е амнистрин със ЗА от
1984 г. За второто и трето му осъждане- по НОХД№110/1986г. и НОХД№60/1994г. и двете по описа на
РС-Хасково / поради пропуск на органа на ДП и съда не са събрани данни за
изтърпяне на наложените му наказания - глоба от 500 лв. и задължително
заселване за срок от 2 години,а абсолютните давностни срокове за тяхното
изпълнение по чл.82 ал.4 ,вр. ал.1 т.5 от НК са изтекли през 1997
год.Последното условно осъждане на подсъдимия е по НОХД №23/1997г. на
РС-Хасково , чиито изпитателен срок от 3 години е изтекъл на 25.03.2000 г.,а
реабилитациионния срок по чл.88а ал.З от НК е изтекъл на 25.02.2005 г.
Събраните характеристични данни за подсъдимия не могат да се приемат за
отрицателни ,въпреки наличието на криминални регистрации за престъпления ,по
които той е осъден с влязли в сила съдебни актове . Поначало престъплението по чл. 149 от НК е с висока степен на обществена опасност и едно от
най-отблъскващите престъпни деяния, даже без оглед на конкретния състав, който
е осъществен. Конкретните обстоятелства, при които е осъществено процесното
деяние не сочат на особена бруталност при прилагането на сила и заплашване.
Обективни находки по тялото на пострадалата от упражнено спрямо нея насилие има
и те са в областта на преходната лигавици на аналния отвор ,макар блудствените
действия да са били сравнително краткотрайни, прекъснати по инициатива на самия
подсъдим. В този смисъл конкретната обществена опасност на деянието не може да
се определи като ниска за такива престъпни деяния. Същевременно в негативен
план на отговорността на подсъдимия следва да се отразят дълбоките
психологически и емоционални травми причинени на пострадалата, предвид младата
й възраст, значително по-ниска от квалифициращата в размер на 14
години.Акцентирайки върху процесуално поведение на подсъдимия,в рамките на
реализираната процедура по Глава XXVII от НПК (съкратено съдебно следствие в
производство пред първата инстанция в предвидената алтернативна форма на чл.
371, т. 2 НПК ) не обосновава снизходителност при определяне размера на
наказанието, под предвидения законов минимум за престъплението . Преценявайки
поотделно и в съвкупност смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, в контекста на целите на чл.36 от НК съдът прие, че изложените
по - горе факти, не могат да бъдат преценени в светлината на многобройни
смекчаващи обстоятелства или изключително такова . С оглед на това съдът
определи наказанието за подсъдимия, при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Затова
за извършеното от подсъдимия престъпление следва да бъде определено наказание
от 5 /пет / години лишаване от свобода, което предвид наказанието в чл.149 ал.2 т.1 НК е отмерено при баланс на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, чиято относителна тежест в никакъв случай не е
по-малка от тази на смекчаващите . Определеното наказание , съобразно нравилото
на чл. 58а ал. 1 от НК следва да бъде намалено с 1/3,
поради което на подсъдимия ще следва да бъде наложено наказание от 3/три / години и 4 /четири/
месеца „лишаване
от свобода“ /1/3
от 5 г. е 3г. и
4м./ На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така наложеното наказание
лишаване от свобода съдът постанови да бъде изтърпяно при първоначален
„общ" режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът приспадна и времето,през което
подсъдимия е бил предварително задържан и по отношение на него е била взета
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ , считано от 27.10.2020 год.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР-Хасково направените на ДП разноски в размер по на 1310.20
лв. всеки от тях .
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.