РЕШЕНИЕ
№ 1377
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330111677 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу Д.П.Ц. от гр. П., с което се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
309,38 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. за
обект, находящ се в гр. **********, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 34,89 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 02.07.2019 г. – 19.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4636/ 21.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 8228 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.
Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното
производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ
1
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
обект, находящ се в гр. ***********, има качеството на клиент на топлинна
енергия. Поддържа, че за процесния период 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
включваща главница за периода 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. в размер на
309,38 лв., както и обезщетение за забава в размер на 34,89 лв. за периода
02.07.2019 г. – 19.05.2021 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8228 по описа за
2021 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с., срещу която ответникът
възразил, поради което обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените
по делото разноски
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна Д. П.Ц., с който се взима становище за нередовност на исковата молба,
доколкото в исковата молба не било отграничено дали се касае за топлинна
енергия за отопление на сградни инсталации, на общите части или за
отопление на имотите, както и поради обстоятелството, че не се посочвало на
какво основание се претендира сумата – договорно или извъндоговорно
основание и какво е количеството и видът на топлинна енергия, което се
твърди ответникът да е ползвал. Оспорва се предявената искова претенция и
по основание и размер. Възразява се, че липсва писмен договор между
страните, респ. наличие на облигаторно отношение по повод доставка на
топлинна енергия. Оспорва се в абонатната станция, находяща се в гр.
******** да е доставяна топлинна енергия. Досежно самостоятелен обект,
представляващ апартамент**** се посочва, че ответницата не живее в него,
същият не е топлоснабден, като в същия са премахнати отоплителните уреди.
Посочва се, че праводателя на ответницата е отказал доставка на топлинна
енергия. Оспорва се начисляването на сумите, както и параметрите, взети
предвид от ищеца при изчисляване на дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата. Оспорва се начинът на изчисляване на доставената
топлинна енергия съобразно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването като противоречащи на чл. 155 ал.2 от Закона за
енергетиката. Възразява се, че ответницата не е материалнолегитимирана да
2
отговаря за претендираните суми, доколкото не е сключвала договор за
доставка на топлинна енергия. Посочва се, че собствеността върху движимата
вещ – топлинната енергия, не е прехвърлена на ответницата. Изрично се
възразява, че процесните суми са погасени по давност.
Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8228 по описа за 2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XVIII граждански състав, образувано по депозирано от
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. П. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № от 21.05.2021 г. Срещу заповедта е депозирано
възражение от ответника Д. Ц., поради което с разпореждане на съда от
29.06.2021 г. и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. *********, че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
3
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответницата е титуляр на правото на собственост
на процесния имот се установява представената декларация по чл. 14 на
ЗМДТ /л.78-85/, от която е видно, че същата е посочила с оглед данъчните
цели, че именно тя е собственик на процесния имот. Посоченото се
потвърждава и от представения нотариален акт за собственост на недвижим
имот № ***, том **** дело № *****г. на нотариус с район на действие –
Районен съд Пловдив /****/ и Удостоверение за наследници на Т.И.Ц. от
03.10.2011 г. /л.80/. От това следва, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни
действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна
енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е
неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна
енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно
правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между
страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на
договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за
4
действителност, а форма за доказване на облигаторното отношение, респ.
същият представлява едно от възможните доказателствени средства,
регламентирани в ГПК за установяване на обвързаността на ответника с
ищеца. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната
станция или нейно самостоятелно отклонение, на лице – титуляр на вещно
право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото
дружество чрез конклудентни действия. Посоченото се потвърждава и от
изложеното в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през
процесния период 01.05.2019 г. – 30.06.2020 г. АС, обслужваща жилищния
блок в гр. *********, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като
била подадена общо 190,1919379 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 4,206975 MWh за сметка на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в ап.
****всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопренсната мрежа.
Отопляемият обем на имота бил 273 м3. През имота на ответника не
преминава щранг лира, поради което не се начислява ТЕ за отопление. Няма
монтирани индивидуални разпределителни устройства и водомер за топла
вода. За имота не са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
5
собственост“, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника по
месеци възлизало на общо 6,79981 MWh, в това число 2,8006 MWh за
отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,0 MWh за
БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което
е установено от вещото лице чрез сравнение на справките за начислена
топлоенергия от „Техем Сървисис” ЕООД и „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
ТЕ съответства на специалната методика от нормативни актове, посочен
раздел II, уреждащ разпределението и начисляването на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице се установи, че в имота на ответника
всички отоплително тела са отсъединени и няма монтиран водомер за топла
вода. През имота не преминава щранг лира, респ. касае за претенция за
заплащане на топлинна енергия на сградна инсталация. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Като
се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава
през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната
собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки
собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от
отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите
на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът
намира, че независимо, че в имота са отстранени отоплителните тела е налице
6
основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация.
В тази връзка не се споделят наведените възражение от ответника
досежно обосноваността на изготвеното заключение по допуснатата СТЕ.
Съдът намира, че същото не се явява едностранно изготвено, като
действително, макар и вещото лице да не е посетило обекта на място, същото
се е сдобило с информацията, която му е необходима от трето неучастващо по
делото лице, а именно: топлинния счетоводител. Посочените изчисления от
вещото лице в заключението, макар и същите да не фигурират като
приложения към същото, вещото лице заяви с категоричност, че са проверени
на база на формулата по т.6.1.1 от Методиката, приложение към Наредба №
16-344/16.04.2007 г. Изводите на вещото лице не се разколебани и от
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства – показанията на
свидетеля В. Б.. Дори напротив, потвърждава се обстоятелството, че липсват
радиатори в обекта на ответника, както и че в сградата има разположени
обекти, които са топлоснабдени. Досежно работата на абонатната станция,
свидетелят посочва, че действително се установяват повреди, но същите са
отстранени от ищцовото дружество.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав изцяло дава вяра
на изводите на вещото лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по
същата е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й.П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния
период възлиза на 309,38 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на
34,89 лева.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената
главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената
на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 309,38
лева, която кореспондира с претендираната такава.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
7
потребители в гр. П. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 34,89 лв. - обезщетение за забава за периода от
02.07.2019 г. до 19.05.2021 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се
явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 525 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лв. –
държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
П. Ц., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
******, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 309,38 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 34,89 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 02.07.2019 г. – 19.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4636/21.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 8228 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.
ОСЪЖДА Д. П. Ц., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ****** сумата от общо
600 лева, представляващи съдебно деловодни разноски, от които: 525 лева -
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, и 75 лева – разноски в
заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 8228 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, XVIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9