Р
Е Ш Е Н И Е
№
260018 / 28.8.2020г.
гр.
П., 28.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесети, август две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3883
по описа на ПРС за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация-П.“ АД срещу В.О.Д.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1133,44
лева представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. ***за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата
в размер на 139,57 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2016
г. до 23.10.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7712/2018 г. по
описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира
в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява,
че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особения
представител на ответника оспорва исковете по основание и размер.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение
на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От договор за продажба на държавен
недвижим имот от 14.12.1990 г. се установява, че О.И.Д.е придобил имот в гр. П.,
кв. ***(различен от процесния номер на блок). Д.е починал и като свои законни
наследници е оставил И.О.И.и В.О.Д. съгласно представеното по делото
удостоверение за наследници. Представено е и доказателство, че И.О.И.се е
отказал от наследството на О.И.Д., който отказ е вписан на 17.04.2012 г.
От представената по делото декларация по
чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 16.03.2018 г. В.О.Д. е декларирала за целите
на данъчното облагане собственост върху процесния имот (П., кв. ***) като е
посочила, че е съсобственик на същия заедно с посочено основание по наследство
и договор. Тази декларация има характера на подписан /което не се оспорва/ от
ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на
волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно
признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът е собственик
на апартамента, придобит по наследство, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса и се подкрепя от останалите гореописани
доказателства. Независимо, че е налице различно обозначение на нолера на блока,
между придобития от наследодателя имот и процесния, доколкото ответницата е
декларирала именно него, то съдът приема, че е налице формално, разминаване,
дължащо се на начина на административно обозначение, осъществявано във времето.
По делото не се твърдят, а и не се
установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост
или на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства съдът приема за установено, че през релевантния период
процесният имот е бил в режим на съсобственост между ответника и неговата
съпруга – трето, неучастващо по делото лице. За прецизност следва да се
отбележи, че съгласно чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито
са задълженията за заплащане цената на топлинната енергия, доставена до съсобствения
имот, което е основание за извод, че е допустимо искът за заплащането ѝ
да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответника.
При тези обективни данни, по делото
безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните –
възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в
полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово
разпределение. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока,
обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че
монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са
преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за
търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В
експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия, като са изпълнени
изискванията за разпределение на нетната потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. След провеждане на годишния отчет разходът на
топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и
определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че на ответника е начислен разход за битова гореща вода според
показанията на уреда за търговско измерване, монтиран в имота. През периода е
начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект и само през зимния
отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в
СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за
отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. Ежемесечно са
начислявани и суми за услугата „дялово разпределение“. В заключението е
отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така
установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 1133,44 лева.
Тези експертни изводи относно стойността
на доставената топлинна енергия се подкрепят и от изводите на вещото лице по
приетата съдебно-икономическа експертиза, изготвена компетентно и задълбочено.
При запознаване със счетоводните регистри вещото лице по СИЕ е достигнало до
същия извод относно размера на претендираното вземане, като е установено, че
падежът на всяко месечно задължение е изчислен коректно и при проверка в
електронната система не са установени постъпили плащания по задължението за
топлинна енергия.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 1133,44 лева. Не се
твърди, нито се установява от събраните доказателства ответникът да е изпълнил
основното си задължение по облигационното правоотношение, а именно – за
заплащане на цената на доставената и потребена топлинна енергия. Ето защо
главният иск е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. Относно размера е допусната и изслушана съдебно-икономическата
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно
изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от
страните по делото. В същата е посочено, че за процесния период лихва за забава
е в размер на 139,57 лева, поради което предявеният иск за лихва е основателен
и също следва да бъде уважен в цялост.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 485,46 лева, като
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да му бъде присъдено и претендираното
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100
лв. При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 585,46 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,46 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу В.О.Д., ЕГН **********,***
за сумата в размер на 1133,44 лева
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. ***за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 139,57 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 10.07.2016 г.
до 23.10.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7712/2018 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.О.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
сумата от 585,46 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.О.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 75,46 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________