№ 4862
гр. С.я, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110127867 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422
ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и иск по чл. 422 вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите, както
следва:
1/ 16289,96 лева - главница за неплатени месечни погасителни вноски за периода
20.09.2020 г. до 20.11.2026 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението - 28.08.2023 г. до окончателното им изплащане;
2/ 3 417,76 лева - договорна лихва за периода 20.09.2020 г. до 29.03.2023 г.;
3/ 2287,13 лева - мораторно обезщетение, дължимо за периода 21.09.2020 г. до
28.08.2023 г. Основателността на заявените искови претенции обуславя с оглед
наличието на сключен с ответница договор за потребителски кредит № ... - .. от
18.03.2019 г.
Предявени в условията на евентуалност са осъдителни искове с правно основание
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и иск по чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответницата за заплащане на горепосочените суми поради настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
качеството му на цесионер на прехвърлени в негова полза вземания, дължими от
ответницата по силата на сключен на 18.03.2019 г. договор за потребителски кредит №
... - .. с „Б. П. П. Ф.с С.А.“ - клон България, ведно с всички прилежащи вземания.
Твърди, че процесните дългове са му прехвърлени по силата на извършена цесия на
15.02.2022 г. чрез подписване на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен с цедента. Ответницата била
уведомена за извършеното прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, Поддържа, че
настоящата искова молба следва да бъде приета за надлежно съобщаване за
извършената цесия. По силата на сключения договор за потребителски кредит на
1
ответницата била предоставена в заем сума в размер на 20 000 лева, като за
кредитополучателя се породило задължение да възстанови заетата сума съгласно
уговорения между страните погасителен план. Договорената възнаградителна лихва по
кредита била в размер на 5809,68 лева, като общо дължимата стойност по кредита
възлизала на 32 709,68 лева. Кредитополучателят следвало да върне сумата по кредита
в срок до 20.11.2026 г. при внасяне на 92 на брой ежемесечни погасителни вноски в
размер на 355,54 лева. Съгласно условията на договора, при забава в плащането на
месечна вноска, на длъжника била начислявана лихва за забава, като за периода
21.09.2020 г. до датата на подаване на заявлението по 410 ГПК - 28.08.2023 г. в полза
на дружеството било начислено мораторно обезщетение в размер на 2287,13 лева. В
тази връзка, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 47927/2023 г. по описа на СРС, 36 с-в. Предвид подадено от длъжника
възражение срещу заповедта, за ищеца се породил правен интерес от установяване на
основателността на претенциите с влязло в сила съдебно решение. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството
посочените суми. При условията на евентуалност, моли съда да осъди ответницата за
посочените суми, като чрез исковата молба обявява кредита за предсрочно изискуем.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в
който признава предявения иск. Поддържа, че с ищеца са постигнали договореност за
сключване на съдебна спогодба за разсрочено плащане на задълженията.
С молба от 07.12.2024 г. ищецът „А.с.в.“ ЕАД е потвърдил сключването на
съдебна спогодба между страните.
С.йски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
Ответникът лично е заявил, че признава иска. От страна на ищеца е направено
искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са налице и
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички факти и обстоятелства включени в предмета на
спорното право. Предвид гореизложеното, съдът намира предявените от ищеца
претенции за изцяло основателни и същите следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът за сумите, както следва: лева – 439,90 лева заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, с оглед правната и фактическа
сложност на делото, както и разноски в заповедното производство, от които 439,90
лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. С. С.-М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С.я, кв. С. бл. ... вх ет ап ДЪЛЖИ на „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК .., с адрес: гр. С.я,
бул. „Д-р П. Д.“ №, ет, с следните суми: 16 289,96 лева - главница за неплатени
2
месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит № ... – ../ 18.03.2019
г. за периода 20.09.2020 г. до 20.11.2026 г. по , ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на депозиране на заявлението - 28.08.2023 г. до окончателното им
изплащане, сумата от 3 417,76 лева - договорна лихва за периода 20.09.2020 г. до
29.03.2023 г. и сумата от 2287,13 лева – мораторна лихва, дължима за периода
21.09.2020 г. до 28.08.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47927/2023 г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА Ц. С. С.-М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.я, кв. С. бл. ...
вх ет ап ДА ЗАПЛАТИ на „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК .., с адрес: гр. С.я, бул. „Д-р П. Д.“ №,
ет, с на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 489,90 лева –разноски за исковото
производство, както и сумата от 489,90 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.йски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
3