Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
07.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор Румен
Рачев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 179
по описа за 2020г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на ОДМВР – Шумен, депозирана чрез И.С.– главен юрисконсулт и процесуален
представител на ОДМВР - гр.Шумен, против Решение № 254 от 03.07.2020г.,
постановено по ВАНД № 912/2020г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 20-0869-000342/10.03.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с което
на Н.Л.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца,
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от с.з. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Сочи се, че в хода на съдебното
производство по безспорен начин е установено, че управляваното от водача МПС е
било със служебно прекратена регистрация по силата на закона – при достигане на
информация до компетентния орган, че задължителната застраховка «гражданска
отговорност» не е сключена. Касаторът твърди, че узнаването за прекратяването
на регистрацията на МПС от собственика, не е поставено като условие за завършване
на фактическия състав по прекратяването, защото собственикът на МПС е носител
на задължението за сключване на договор за гражданска застраховка и липсата на
изрично уведомяване за прекратяването на регистрацията от органите на МВР не
води до отпадане на отговорността за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По изложените в жалбата съображения касаторът
счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя искане за неговата
отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да
бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът,
действащ чрез упълномощен представител гл.Юрисконсулт С., заявява че поддържа
жалбата и искането за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на
наказателното постановление, като излага подробни аргументи в тази насока.
Ответната страна – Н.Л.К., който
се явява лично и с адв.В.К., оспорва жалбата. В пледоарията по същество
ответникът сочи, че управляваният от него автомобил е бил надлежно регистриран,
с валидни регистрационни номера, което се установява и от направената
разпечатка от системата за видеоконтрол. Същият не е бил уведомяван от органите
на МВР за прекратяването на регистрацията на автомобила, поради което няма как
да знае, че осъществява нарушение. Наред с това, релевира наличието на
процесуално нарушение, допуснато в хода на административно наказателното
производство. Сочи, че заснемането е извършено на 13.06.2019г., АУАН е съставен
на 12.07.2019г., а седем месеца по-късно, на 20.02.2020г., материалите са
изпратени на районна прокуратура. Т.е. в рамките на шестмесечния срок от
съставянето на АУАН, административно наказващият орган е бездействал, с оглед на
което и впоследствие издаденото НП се явява порочно. Въз основа на изложените
аргументи моли за решение, с което да бъде оставено в сила въззивното решение.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Сочи, че решението на въззивния съд е постановено при правилно приложение на
материалния закон, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения
законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет
на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол във
въззивното производство е Наказателно постановление №
20-0869-000342/10.03.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Шумен,
сектор «Пътна полиция», с което на Н.Л.К. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и
«лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, за това, че 13.06.2019г.
в с.Радко Димитриево по ул.Бургаско шосе №1, в посока гр.Шумен, управлявал лек
автомобил «Фолксваген Пасат» с рег.№ *******, който не е регистриран по
надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 07.11.2018г.
Нарушението е установено от служител на сектор «Пътна полиция», работещ със
стационарна преносима система за контрол на скоростта. В хода проверката било
установено, че лекият автомобил е собственост на «Лазар» ЕООД, чиито собственик
и управител е Н.Л.К.. Същият бил поканен да се яви в сектор «ПП», където му е
снето обяснение относно това, кой е управлявал процесния автомобил на
посочената дата. К. попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
декларирал, че на процесната дата именно той е управлявал лекия автомобил. Въз
основа на събраните доказателства против водача бил съставен АУАН сер.GА с бл.
№ 24677/12.07.2019г. за това, че управлява МПС със служебно прекратена
регистрация - нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Във връзка с констатицията за
управление на МПС с прекратена регистрация била изготвена справка рег. №
869000-2304-18.02.2020г. по описа на РУ – Шумен, с оглед евентуално извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК и материалите били изпратени в Районна
прокуратура - Шумен с мнение да се образува досъдебно производство.
С постановление от 24.02.2020г.
прокурор при Районна прокуратура - гр.Шумен отказал за
образува досъдебно производство, прекратил преписката, като е приел,
че с деятелността си Н.Л.К. не е осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл.345, ал.2 от НК, и е изпратил материалите на
сектор «Пътна полиция» - гр.Шумен по компетентност.
Въз основа на материалите по преписка
вх.№792/2020г. по описа на ШРП и постановлението за отказ да бъде образувано
досъдебно производство, било издадено процесното наказателно постановление.
Съобразявайки събраните по делото
доказателства, въззивният съд приел за безспорно установено, че вмененото на Н.Л.К.
административно нарушение е осъществено от обективна страна, но същото е
несъставомерно от субективна страна. В тази насока съдът посочил, че макар регистрацията
на автомобила да е прекратена служебно, липсата на уведомяване и наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила, са попречили на водача да
осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или допусне настъпването на тези последици. Според
мотивите на обжалваното решение, липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е
прекратена служебно и кога точно е станало това. Така мотивиран въззивният съд отменил
наказателното постановление.
При извършената служебна проверка
в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав
напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и
направените въз основа на нея правни изводи и съответно намира за
незаконосъобразен и постановения с обжалваното решение краен резултат.
Шуменският административен съд намира за неправилен извода на районния съд, че
привлеченото към административно наказателна отговорност лице – ответникът по
касация в настоящото производство Н.Л.К., не е осъществил състава на
административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. В
тази връзка съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл.140, ал.1,
изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.
Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по чл.547, ал.1 от КЗ
предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на
средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка.
Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен
договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на
автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство.
Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно §6, т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което
управлява пътно превозно средство.
От приобщените към делото
доказателства се установява по безпорен начин, че на посочените в НП дата и
място, Н.Л.К. е управлявал лек автомобил, марка «Фолксваген Пасат» с рег.№ *******,
поради което е имал качеството «водач» на МПС, като е безспорно, че този лек
автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че
това МПС, считано от 07.11.2018г. е било със служебно прекратена регистрация.
Установено е и че автомобилът е собственост на «Лазар» ЕООД, чийто едноличен
собственик е настоящият ответник, както и че по отношение на това МПС не е
налице валиден договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» към
13.06.2019г.
Прекратяването на регистрацията
на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143,
ал.10 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, след получаване на информация от Гаранционния фонд досежно липса на
сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност».
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че Н.Л.К. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият
в качеството си на водач на процесното МПС, е адресат на разпоредбите на ЗДвП и
Кодекса за
застраховането и в частност на правилата, въведени с нормата на чл.481,
ал.3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване по смисъла, без водачът да е застрахован по
реда на този кодекс, както и с чл.100, ал.3 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство, което
не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите и да носи
контролен талон към знака. В конкретния случай, като едноличен собственик и
управител на юридическото лице, чиято собственост е лекият автомобил,
санкционираното лице е носител на задължението за сключване на договор за
застраховка «Гражданска отговорност». Същият в качеството си на водач на МПС, е
длъжен да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото,
което е могъл да направи, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на
валиден договор за «ГО». Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това
обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още «несъзнавана непредпазливост». При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
ответникът следва да носи административно наказателната отговорност по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от
римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В
този смисъл Н.Л.К. като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП
последици при липса на сключен договор за «ГО». Всеки правоспособен водач на
МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това,
в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговорност на водач» и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат ответника да прояви
активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за отговорността на
водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, тъй като
уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че
регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В
настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че
управляваният от ответника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният състав приема, че
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – «глоба» в минималния
размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на Н.К., съгласно
правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Като неоснователно се преценява
възражението на ответника за допуснато съществено процесуално нарушение в хода
на административно наказателното производство, изразяващо се в несъблюдаване на
преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Цитираната разпоредба сочи, че
образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В
случая наказателното постановление е издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН
въз основа Постановление за отказ да бъде образувано досъдебно производство от
24.02.2020г. на прокурор от ШРП, постановено по препискса вх.№ 792/2020г. по
описа на ШРП и това изрично е посочено в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Постановлението на ШРП, ведно с материалите по
преписката, е получено в ОДМВР – Шумен, сектор «ПП» на 27.02.2020г., а
наказателното постановление е издадено на 10.03.2020г. – т.е. в рамките на
инструктивния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, поради което не е налице процесуално
нарушение в сочения от ответника аспект.
С оглед на това оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е
приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна,
респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 254/03.07.2020г., постановено по ВАНД № 912/2020г.
по описа на Районен съд – Шумен и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-0869-000342/10.03.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Шумен, сектор «Пътна полиция», с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
Н.Л.К. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца,
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................
ЧЛЕНОВЕ: 1...............................
2...............................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.10.2020 г.