№ 1330
гр. **** , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500806 по описа за 2021 година
Производството е по Глава Двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК
след като с Решение № 36/22.03.2021 год. по гр. дело № 2676/2020 год. на ВКС на РБ,
Трето г. о. е отменено въззивното решение № 603/27.05.2020 год., постановено по
въззивно гр. дело № 220/2020 год. по описа на ОС-**** и делото е върнато на
въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания.
С Решение № 5313/29.11.2019 год., постановено по гр. дело № 10617/2019 год.
по описа на РС-****, е уважен предявен от М. Г. Т. от гр. **** срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. ****
„**** Тауърс – Г“, отрицателен установителен иск и е прието за установено в
отношенията между страните, че ищцата М. Г. Т. от гр. **** не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД – **** сумата от 5640, 44 лева (пет хиляди шестстотин и четиридесет
лева и 44 ст.), представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за
периода 28.06.2017 год. – 27.06.2018 год., за обект на потребление с аб. № **********,
находящ се в гр. ****, за която сума ответното дружество е издало фактура с №
**********/27.06.2019 год.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника по иска –
„Енерго–Про Продажби“ АД-****. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на
първоинстанционния съд, че не са налице условията за начисляване на допълнително
количество ел. енергия по партидата на ищцата. Твърди се, че процесната сума
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
електромера. При извършена на 27.06.2018 год. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД-**** проверка на електромера, отчитащ
1
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за
търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 30367 кВтч ел. енергия, които са
потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Горното количество ел.
енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет, е
установено и от извършената от БИМ метрологична експертиза на електромера. Сочи,
че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.)
методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през
електромера и съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 30367 кВтч,
чиято стойност последната дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр. чл.
183 ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да
бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор на
жалбата.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба, настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските за двете
инстанции, както и за производството пред касационната инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата М. Г. Т., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, претендира присъждане на разноски, вкл. и за производството пред
касационната инстанция.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-**** е образувано по предявен М. Г. Т. от гр. ****
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД – ****, отрицателен установителен иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 5640, 44 лева, представляваща стойността на начислено
количество ел. енергия за периода 28.06.2017 год. – 27.06.2018 год. за обект на
потребление с аб. № **********, находящ се в гр. ****, ул. ****, за която сума
ответното дружество е издало фактура с № **********/27.06.2019 год.
Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. ****,
ул. ****, с аб. № **********, по силата на договорно отношение за доставка на ел.
енергия с ответното дружество „Енерго-Про Продажби” АД, гр. **** за горния обект
на потребление. През месец юли 2019 год. получила писмо от „Енерго-Про“ АД, към
което била приложена фактура № **********/27.06.2019 год. за сумата от 5640, 44
лева, съставляваща стойност на служебно начислена (след корекция) количество ел.
енергия за периода 28.06.2017 год. – 27.06.2018 год. Ищцата счита, че не дължи
процесната сума, тъй като не е потребявала начисленото и количество ел. енергия,
́
както и поради това, че липсва законно основание да и бъдат начислявани
́
допълнителни количества ел. енергия извън периодичните месечни отчети. Твърди
също, че към датата на техническата проверка – 27.06.2018 год. – ПИКЕЕ (2013 год.) са
били отменени, с изключение на разпоредбите на чл. 48 – 51, поради което и не била
налице законоустановена възможност за доставчикът служебно да начислява
допълнителни количества ел. енергия по партидата и.
́
2
Въз основа на изложеното счита, че не дължи процесната сума.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про
продажби“ АД-**** оспорва иска. Не оспорва, че с ищцата са в договорни отношения
по повод доставката и продажбата на ел. енергия, по който договор ответното
дружество изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки
непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект с аб. № с аб. №
**********, находящ се в гр. ****, ул. ****. Твърди, че на 27.06.2018 год. е извършена
техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищцата ел.
енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество ел.
енергия от 30367 кВтч в невизуализиран регистър 1.8.3., който не е активиран за
търговски отчет. Количеството ел. енергия от 30367 кВтч е било потребено от обекта
на ищцата, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за
метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на
електромера е установила осъществена външна намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала ел. енергия от 30367 кВтч по тарифа 1.8.3, която
не е визуализирана на дисплея. Посоченото количество ел. енергия от 30367 кВтч е
остойностено с фактура № **********/27.06.2019 год. Твърди, че начислената по
партидата на ищцата сума от 5640, 44 лева съставлява стойността на реално доставена
и потребена от обекта и на потребление ел. енергия, заплащането на която ел. енергия
́
тя дължи на ответното дружество, на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД по
продажбеното правоотношение между страните.
Въз основа на изложеното счита иска за неоснователен и настоява за
отхвърлянето му, претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска и настоява да бъде уважен;
ответното дружество оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото, че ищцата и ответното дружество са в договорни
отношения по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Не е спорно също,
че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. ****, ул.
****, с аб. № **********.
От констативен протокол № 1202196/27.06.2018 год. е видно, че на посочената
дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-**** са извършили техническа
проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115 0313 0057 6965, монтиран на обекта на
ищцата с аб. № **********, при която са снети показанията на СТИ по следните
тарифи: 1.8.0 – 2465 кВтч; 1.8.2 – 10835 кВтч; 1.8.3 – 30367 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и
1.8.0 – 13301 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508280 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама
свидетели – съседи – с посочени три имена и точни адреси, които са подписали
констативния протокол без забележки.
Извършената от БИМ, РО **** метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 1155/19.06.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на
електромера е установила външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие
3
на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 30367 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергията, но не съответства на технически характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия,
издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ и
извършена техническа проверка, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 30367 кВтч за периода 28.06.2017 год. – 27.06.2018 год. за
обекта на ищцата с аб. № **********. За стойността на горното количество ел.
енергия е издадена фактура с № **********/27.06.2019 год. за сумата от 5640, 44
лева.
От документ, именуван „списък № 21“ на л. 43 от делото на РС-****, е видно, че
на обекта на ищцата е монтиран електромера с фабричен номер 1115 0313 0057 6965,
при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по нощна и дневна тарифи.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция е установено, че
електромерът с фабр. № 1115 0313 0057 6965, монтиран на обекта на ищцата, е от
одобрен тип; произведен е през 2013 год. и през същата година е преминал
метрологична проверка преди да бъде монтиран. Метрологичната му годност е шест
години, изтича през 2019 год. и към датата на проверката на 27.06.2018 год. е в срок на
метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта ел. енергия е по две
тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Електрическата енергия, натрупана в регистър
1.8.3 в размер на 30367 кВтч е отчетена (измерена) от СТИ. Според заключението
цялата потребена от обекта ел. енергия е измерена от електромера с фабр. № 1115 0313
0057 6965. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по-точно –
в тарифната му схема. Извършените изчисления по остойностяването на количеството
ел. енергия от 30367 кВтч са математически точни, съгласно утвърдените от КЕВР
цени на ел. енергията (по технологични разходи) за процесния период. В съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че не може да определи кога точно е започнало
натрупването на потребената от обекта ел. енергия в неактивирания за търговски отчет
регистър 1.8.3, по тази причина не може да определи и часовия диапазон, в който ел.
енергията се натрупва в регистър 1.8.3.
От заключението на комплексната СТЕ от 18.06.2021 год., изслушано в
настоящата инстанция, съобразно задължителните указания към въззивния съд, дадени
с Решението № 36/22.03.2021 год. по гр. дело № 2676/2020 год. на ВКС на РБ, Трето г.
о., Г. К. и от изявленията на вещите лица в съдебно заседание, се установява следното:
Първоначалната параметризация на електромера с фабр. № 1115 0313 0057 6965, тип
„Carat digitron“ М02 се извършва в завода производител на „Карат електроник“ АД в
гр. ****. Няма данни процесният електромер с фабр. № 1115 0313 0057 6965 да е бил
отварян преди извършената от БИМ, РО **** метрологична експертиза. Технически не
е възможно „нанасяне“ на показания в паметта на електромера през оптичния
(инфрачервения) порт чрез софтуера, предоставен от завода производител, без
отваряне на електромера. Количеството ел. енергия от 30367 кВтч, натрупано в
регистър 1.8.3 е преминало през измервателната система на СТИ, доставено е и е
потребено от обекта на ищцата. Количеството ел. енергия от 30367 кВтч е технически
възможно да бъде доставено и потребено от обекта на ищцата за периода 28.06.2017
год. – 27.06.2018 год. С предоставения от производителя на електромера софтуер е
възможно параметризиране и снемане на данни. Констатираното в сумарния регистър
4
1.8.0 количество ел. енергия на процесния електромер не представлява общия сбор от
преминалата ел. енергия по отделните тарифи, а само сбора от тарифи 1.8.1 и 1.8.2, т.
е., сбора от количествата ел. енергия, измерени в активираните за търговски отчет
тарифи, тъй като версията на софтуера на процесния електромер позволява записа в
сумарния регистър да е само сумата от двете тарифи – дневна и нощна. От техническа
гледна точка не е възможно активирането на регистър 1.8.3 преди монтажа на
електромера, първата възможна дата (първият възможен момент) за активиране на
тарифа 1.8.3 е след монтажа му. Няма възможност да се установи от кого е извършено
вмешателството в програмата за параметризация на електромера. Натрупаното
количество ел. енергия от 30367 кВтч в тарифа 1.8.3 е в резултат на неправомерна
софтуерна намеса, чиято цел е да се потребява ел. енергия, която да се натрупва в
невизуализиран за инкасаторите тарифен регистър - 1.8.3 и която да остане
неинкасирана (неотчетена). Софтуерната намеса е осъществена с помощта на
комуникация през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки
действия с цел да се потребява ел. енергия, която да се натрупва в невизуализиран за
инкасаторите тарифен регистър - 1.8.3 и която да остане неинкасирана, а не е в
резултат на техническа грешка. Причината за наличие на показания в регистър 1.8.3 е
неправомерно активиране на трета тарифа през инфрачервения порт на електромера.
При извършения оглед и тестване на работата на софтуера „Digitron Read – ENP“,
версия 1.21.18 вещите лица не са установили той да предоставя възможност за промяна
или задаване на тарифен план. Данните от паметта на електромера със съдържанието
на регистрите могат само да бъдат прочитани. Производителят на СТИ „Carat digitron“
М02 в отговор на поставени от експертите въпроси е потвърди единствено четенето на
показания без възможност за промяната им. В съдебно заседание вещото лице инж. Кр.
К. (софтуерен специалист) е пояснило, че с наличния към момента софтуер, който му е
бил предоставен, няма възможност ел. енергията, натрупана в регистър 1.8.3 да е
отразено там без да е потребено. С други думи количеството ел. енергия от 30367 кВтч
в регистър 1.8.3 е доставено от доставчика и потребено от обекта на ищцата.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Начисляването на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата
е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила
за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ,
бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с
предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ,
вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56
от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на
извършване на проверката на електромера на обекта на „ИВ ДЕ ИВ“ ЕООД – **** на
дата 27.06.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV
о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ
(2013 г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на
5
цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник на
Решението на Върховния административен съд на Р****, с което те са отменени.
Трайно установената съдебна практика (решения на ВКС на РБ по гр. д. №
4160/2018г. на ІІІ г. о.; гр. д. № 50417/2016г. на І г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на ІV г.
о.; гр. д. № 169/2020 г.на ІV г. о.; гр. д. № 1096/2020г. на ІІІ г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на
ІV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г.на ІІІ г. о.; гр. д. № 2299/2020 г. на ІІІ г. о.; гр. д. №
2676/2020 год. на ІІІ г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на ІІІ г. о. и др.) приема, че и преди
измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да
преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато
действително доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък
размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.
Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на
нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на разликата. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е също така, че при
липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната процедура по
́
ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 5640, 44 лева представлява
стойността на реално потребено от обекта на ищцата М. Г. Т. количество ел. енергия,
което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в
софтуера на електромера, поради което и сумата е дължима.
Анализът на доказателствата обосновава извода, че количеството ел. енергия от
30367 кВтч, констатирано при извършената на дата 27.06.2018 год. проверка на
електромера, материализирана в констативния протокол № 1202196/27.06.2018 год. и
от метрологичната експертиза на БИМ РО ****, материализирана в протокола №
1155/19.06.2019 год., е действително доставено и потребено от обекта на ищцата.
Установено е по делото, че при монтажа на електромера с фабр. № 1114 1706
6606 1821 на обекта на ищцата електромерът е бил с нулеви показания по регистри
1.8.1 и 1.8.2 – съответно за нощна, за дневна тарифи. Установено е също от протокола
на БИМ, РО ****, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера
– наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3 – 30367 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Съгласно чл.10, ал. 1, т. 1 б. “д“ от Закона за измерванията –
Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на
функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за
измерване. Изготвеният в рамките на компетентността му протокол е официален
свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК е доказателство за съдържащите се в
него изявления.
От заключението на СТЕ, изслушано във въззивната инстанция е установено, че
6
количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, който не е активиран за
търговски отчет, е вследствие на софтуерно въздействие, осъществено с помощта на
комуникация през инфрачервения порт на електромера и е резултат от волеви човешки
действия с определена цел, а не в резултат на техническа грешка или неизправност;
извършено е с цел да се потребява ел. енергия, която да се натрупва в невизуализиран
за инкасаторите тарифен регистър – 1.8.3 и която да остане неинкасирана. Установено
е също, че измереното в регистър 1.8.3 количество ел. енергия от 30367 кВтч е
доставено от доставчика и потребено от обекта на ищцата, като не е възможно
количеството ел. енергия, натрупана в регистър 1.8.3 да е отразено там без да е
потребено. Установено е също, че количеството ел. енергия от 30367 кВтч е
технически възможно да бъде доставено и потребено от обекта на ищцата за периода
28.06.2017 год. – 27.06.2018 год.
От анализа на фактите, обсъдени в тяхната взаимна връзка, следва извода че
количеството електрическа енергия от 30367 кВтч, начислено по партидата на ищцата
за обект с аб. № № **********, е действително доставено от доставчика и потребено
от обекта на ищцата.
При това положение сумата от 5640, 44 лева представлява дължимата престация
за доставена и електрическа енергия по сключения при общи условия договор за
́
продажба на ел. енергия.
Обжалваното решение е неправилно, същото следва да се отмени и да се
постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените в двете инстанции разноски, вкл. и при повторното разглеждане на делото
във въззивната инстанция, както и разноските по водене на делото във Върховния
касационен съд на РБ, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Възраженията на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 1464 лева, направени в
производството пред първата, въвзизвната и касационна инстанции, както и в
настоящото въззивно производство, са основателни. Делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, във всяка от инстанциите е проведено по едно
съдебно заседание, след което делото е решено, по спорните въпроси е налице
формирана трайна практика на ВКС на РБ, поради което и заплатеното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение в размер на по 1464 лева за всяка една
инстанция, вкл. и в производството при повторното разглеждане на делото от
въззивния съд, е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК; същото
следва да бъде намалено до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на
ВАдвС минимален размер от 734, 40 лева, с вкл. ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5313/29.11.2019 год., постановено по гр. дело №
10617/2019 год. по описа на РС-****, вкл. и в частта му за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Т. ЕГН ********** от гр. ****, ул. **** срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
бул. **** „**** Тауърс – Г“, отрицателен установителен иск за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищцата М. Г. Т. от гр. **** не дължи на „Енерго-
Про Продажби“ АД – **** сумата от 5640, 44 лева (пет хиляди шестстотин и
четиридесет лева и 44 ст.), представляваща стойността на начислено количество ел.
енергия за периода 28.06.2017 год. – 27.06.2018 год., за обект на потребление с аб. №
**********, находящ се в гр. ****, за която сума ответното дружество е издало
фактура с № **********/27.06.2019 год.;
ОСЪЖДА М. Г. Т. ЕГН ********** от гр. ****, ул. **** да заплати на „Енерго-
Про Продажби“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул.
**** „**** Тауърс – Г“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 ГПК сумата
от 3693, 41 лева (три хиляди шестстотин деветдесет и три лева и 41 ст.) – разноски за
всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК пред ВКС на Р**** в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8