Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Никопол, 17.05.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното НАХД 50 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

С наказателно постановление № НЯСС-46/12.02.2019г. на за.председателя на ДАМТН на МЗХГ,  ЕИК931909905 (актуален ЕИК831909905) със седалище и адрес на управление в *** за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т.5 от ЗВ, на основание чл.201, ал.12 във връзка с чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

Недоволени от така наложените наказания са останали МЗХГ  гр.Софи.я

Жалбоподателят се е явил в съдебно заседание лично и е взел становище по жалбата.

Ответникът по жалбата  не изпраща представител и не изразява становище по същата.

Съдът след като разгледа жалбата и изразените становища и искания в съдебно заседание, и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимираното лице,  поради което се явява, процесуално   допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

    С Акт за публична собственост №881/07.08.2002г. и №882/07.08.2002г. на областен управител - Плевен на основание чл.13, т.3 от ЗВ е обявен за държавна собственост с предоставени права на Министерство на земеделието и горите, а понастоящем МЗХГ ретензионен язовир „Драгаш войвода“, намиращ се в ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ №000067 и №000066 в землището на с.ВЪБЕЛ, общ.НИКОПОЛ с обща площ от 106698м2.

    На 23.05.2018г. междуведомствена комисия назначена със заповед №РД-12-06/18.04.2018г. на основание чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ извършила проверка на язовир „Драгаш войвода“, ПИ №000066 в землището на с.ВЪБЕЛ, общ.Никопол, собственост на МЗХГ съгласно АПДС №882/07.08.2002г., като във връзка с проверката бил съставен протокол №26/23.05.2018г. от огледа на язовирната стена и съоръженията към нея. По време на проверката било установено, че в дясната част на язовирната стена има висока и гъста храстовидна и дървесна разстителност, има и свличания и хлътвания от преминаването на едрокопитни животни. На база констатираното в протокол №26/23.05.2018г. от междуведомствената комисия било дадено предписание да се възстанови дренажната призма, да се възстанови въздушния откос и да се премахне храстовидната и дъвесната разстителност със срок за изпълнение 31.08.2018г. За проверката, резултатите от нея, дадените предписания и сроковете за изпълнението им МЗХГ било надлежно уведомено на 11.06.2018г.

    На 12.09.2018г., след изтичане срока за изпълнение на дадените предписания и на основание чл.190, ал.4, т.1 от ЗВ била извършена последваща проверка на същия язовир в присъствието на представител на собственика за изпълнение на задължителните предписания, при която било установено, че не са изпълнени предписанията. Констатациите били обективирани в КП№03-04-52/17.09.2018г., който също надлежно е бил връчен на собственика на язовира.

    В последствие Министърът на земеделието, храните и горите бил поканен да се яви лично или да изпрати упълномощен представител в ДАМТН-София в 11:00 часа на 06.12.2018г. за съставяне на АУАН, като в поканата било указано, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя.

    На 06.12.2018г. в присъствието на упълномощен представител на МЗХГ бил съставен АУАН №03-075/06.12.2018г. за нарушение на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, подписан без възражения.

    В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от МЗХГ постъпило писмено възражение №85-02-408/10.12.2018г.

    В последствие е издадено и обжалваното наказателно постановление.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

    При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

    При съставянето на акта за установяване на административно нарушение правилно е изписан ЕИК на МЗХГ. Единствено в НП е посочен неактуален ЕИК, което съдът приема за техническа грешка и нарушение, което съществено не е повлияло върху установяване на нарушението и неговият извършител, както и върху възможността последният да упражни в срок правото си на защита.

    При издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган.

    Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на нарушението. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, а от там и за разминаване между описание на нарушението и неговата правна квалификация е неоснователно. Съдът счита, че не са и налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.28, б.А от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа за конкретния случай в чл.93, т.9 от НК, чийто разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН се прилагат в случая субсидиарно, тъй като в ЗВ, който е приложим към извършеното от жалбоподателя нарушение липсва дефиниция на това понятие. Според чл.93, т.9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Извършеното от жалбоподателя нарушение не е маловажно, тъй като то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с другите нарушения от същия вид.

    Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за юридическите лица е "имуществена санкция" в размер от 1000лв. до 20000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида на санкцията, но при определяне на конкретния й размер обаче, не е изложил мотиви за налагането й над минималния предвиден размер в закона. Случая не се отличава с нещо по-различно от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което съдът намира, че наказателното постановление в тази му част следва да бъде изменено, като имуществената санкция се определи в минимален размер от 1000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    ИЗМЕНЯ наказателно постановление №НЯСС - 46/12.02.2019 г. издадено от Зам. Председател на ДАМТН с адрес в ***, с което на Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Р.А.П. – министър за нарушение на чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция от 5000лв. на 1000лв.

    Решението може да се обжалва пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: