РЕШЕНИЕ
№ 1810
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110112895 по описа за 2023 година
С. Й. срещу „*“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 928.56 лева, представляваща недължимо платена
неустойка по Договор за потребителски кредит № 412187, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда 06.10.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата П. С. Й. е страна по договор за потребителски
кредит № 412187, сключен с ответното дружество, по който същата заплатила неустойка в
размер на 928,56 лв., както и други уговорени суми. Излага се, че с Решение №
1830/23.05.2023 г. по гр.д. № 12100/2022 г. по описа на ВРС неустоечната клауза в
процесния договор за кредит била прогласена за нищожна, поради и което заплатената сума
се явявала недължима.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „*“ АД е депозирала отговор на исковата
молба, в който е направено признание на иска. Твърди се, че процесната сума е заплатена на
ищцата чрез Изипей, ведно със законната лихва. Сочи се, че ответната страна не е ставала
повод за завеждане на делото, както и че не е била канена от ищеца да плати задължението.
Отправя се искане разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
С молба преди съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора и направеното признание на иска.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск за връщане на платена без основание сума във връзка с
неустоечна клауза уговорена в сключен между страните договор за потребителски кредит.
Не се спори, че между страните и се установява от представените доказателства, че
между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 412187, в който е уговорена
1
неустоечна клауза, от която се поражда задължение на ищцата за заплащане на сумата от
1 620,60 лв. при непредставяне на обезпечение по кредита. С влязло в сила Решение № 1830
от 23.05.2023 г. по гр.д. № 12100/2022 г. на ВРС неустоечната клауза е прогласена за
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. От представена от ответника справка се
установява, че ищцата е заплатила по кредита сумата от 2 778 лв., които са отнесени за
погасяване на главница, лихва и неустойка в размер на 928,56 лв. С платежно нареждане от
21.11.2023 г. ответникът е върнал на ищцата тази сума, ведно със законната лихва. Ищцата
не оспорва плащането.
С отговора на исковата молба ответникът е признал иска, но ищцата не е поискала
постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът не е приложил
последиците на чл. 237 ГПК.
Доколкото се установи по делото, че клаузата от сключения между страните договор
за кредит е била прогласена за нищожна и че ищцата е заплатила суми отнесени за
погасяването на това задължение, то за нея се е породило правото да иска обратно
платеното, с което ответникът неоснователно се е обогатил, на основание чл. 55, ал. 1, ап. 1,
пр. 1 ЗЗД. В хода на процеса ответникът е погасил задължението, който факт е от значение
за спорното право и съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предявеният осъдителен иск е изцяло основателен, като следва да се отхвърли
предвид погасяване на претенцията в хода на процеса.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищцата разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Въпреки, че
ответникът е признал иска, съдът намира, че същият е дал повод за образуване на делото,
доколкото след получаване на препис от решението, с което процесната клауза е прогласена
за нищожна, ответникът е узнал, че следва да възстанови недължимо платената от
длъжницата сума, поради което след като решението е влязло в сила на 31.08.2023 г. същият
е следвало да стори това. Настоящото производство е образувано на 06.10.2023 г., поради
което ответникът е имал достатъчен срок за изпълнение, но същият е бездействал.
Изпълнение е предприето едва в хода на настоящия процес. Ищцата е представила
доказателства за сторени разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса.
Претендира се адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по
реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в минималния размер от 480 лв. с ДДС. Тази сума
следва да бъде изплатена на процесуалния представител на ищцата адв. М. М..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу „*“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 928,56 лв.
/деветстотин двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща недължимо
платена неустойка по Договор за потребителски кредит № 412187, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.10.2023 г. до окончателното
изплащане, поради погасяване на задължението в хода на процеса.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на П. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
сторени от ищцата разноски в производството за заплатена държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М. В. М.-ПАК, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС,
представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ, на основание чл. 38 ЗА.
2
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3