РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110200451 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД против
НП № 03-2400499/27.12.2024г. на директора на Дирекция "Инспекция по
труда" (ДИТ) гр. Варна, издадено на основание чл.416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2
от КТ.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. С. Г. – П. от АК – Варна, която отправя молба за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Намира, че на 10.10.2024 г.
работници на въззивното дружество не са осъществявали дейност на
процесната 8-ма етажна плоча, кота +23,15. Сочи, че дори и плочата да не е
била обезопасена, то отговорността за административното нарушение следва
да бъде понесена от „Динесо“ ЕООД, което дружество е имало работници на
1
обекта на процесната дата, а именно технически ръководител и пазач. На
следващо място се твърди, че в ДИТ е представено писмено доказателство за
това, че на обекта строителна дейност са извършвали две дружества. Моли за
отмяна на обжалваното наказателно постановление поради издаването му в
нарушение на материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Н. Т., която изразява становище за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Сочи, че по делото са налице
доказателства, че на процесните дата и място труд са полагали именно
работници на въззивното дружество. Поради наличието на множество
нарушения намира определената санкция над минималния размер за
справедливо определена. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, претендирано от процесуалния представител на
въззивното дружество. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 10.10.2024 г. около 12:10 ч. след получена информация от директора
на ДИТ за паднал работник от височина на строителен обект „Дом Младост“,
представляващ „жилищна сграда с четири входа – специализиран
рехабилитационен център, спортно-развлекателен център с басейни, СПА,
център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи и ограда“, крило вход
4, находящ се в УПИ ІV за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р., ПИ
10135.3513.2047, св. Е. Д. Н. и св. Р. В. В. извършили проверка на цитирания
обект. На място установили трупа на починалия работник, който бил пред
тяло „вход 4“, служители на 03 РУ - Варна, а впоследствие и технически
ръководител и пазач на обекта. В обекта към този момент други работници
нямало.
Техническият ръководител и пазачът попълнили декларации, в които
декларирали, че са работници на фирма „Динесо“ ЕООД. Техническият
ръководител дал обяснения, в които декларирал, че на тялото, на което се е
извършвала дейността и от където е паднал работника, е имало само
2
работници на „Г-Билд Конструкшън“ ЕООД.
Бил представен и договор за изработка от 19.02.2024 г. и 2 бр.
допълнителни споразумения между „Динесо“ ЕООД и „Г-Билд Конструкшън“
ЕООД, с които се възлага „СМР част архитектура до груб строеж“ на строеж
„Специализиран рехабилитационен център (за хора с увреждания), спортно-
развлекателен комплекс с басейни, СПА, център за търговия и услуги, гаражи,
подземни гаражи и ограда“ в УПИ ІV за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р.,
ПИ 10135.3513.2047. Със допълнителните споразумения е възложено на
изпълнителя „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при съвместно използване на
строителната площадка, включително да бъдат обезопасени с парапети
работните площадки.
Техническият ръководител декларирал, че се е извършвала трудова
дейност на този обект от работници, които след падането на лицето
своевременно са напуснали строителния обект. Св. Н. и св. В. извършили
оглед по етажните плочи съвместно със служители на Районната прокуратура
- Варна, при което се установило, че на тяло № 4 от седма етажна плоча до
последната плоча към този момент, която била девета, се е извършвало СМР,
като на осма плоча имало строителни инструменти за декофриране, дрехи на
работниците, храна.
На база на това, което установили от събраните сведения, били
съставени три акта за спиране на трите етажни плочи, на които се е работило
до възникване на инцидента – седма, осма и девета плоча.
По-късно на същата дата бил установен Г. В. Х., служител на „Г-БИЛД
КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, който заявил, че е работил на процесната дата като
бригадир на тяло № 4, където станал и инцидента.
На следващия ден на св. Н. била представена и заверена от него
инструктажна книга на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“
ЕООД.
Впоследствие били снети допълнителни сведения и попълнени
декларации от служители на «Г- БИЛД КОНСТРУКШЪН» ЕООД, а именно
М. А., Н. Х., В. В., Ив. М., Е. Ив., А. Анг., които посочват, че на процесната
дата са работили на обекта за „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“
3
ЕООД.
При извършена втора проверка на 23.10.2024 г. на обекта, били
установени още четири дружества на строителния обект – „СМА Груп“
ЕООД, което изпълнява груб строеж на тяло 3-2, „Имов 74“, което
изпълнявало зидария на друго тяло, „Динесо“ ЕООД и отново „Г-Билд
Конструкшън“ ЕООД.
На 13.11.2024 г. св. Н. съставил акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството като описал в обстоятелствената му част
установеното при проверката. Прието било, че нарушението е извършено на
10.10.2024 г. в строителен обект - „жилищна сграда с четири входа,
специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с
басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни
и ограда" - крило вход 4, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв.
5, 26 м.р., ПИ 10135.3513.2047, към който момент е следвало работните места
на излята 8-ма етажна плоча на кота +23,15, да са обезопасени срещу риск
падане от височина, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най- малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. Била посочена и правна квалификация на деянието по
чл.7 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) вр.
чл.61 и чл.16 т.1 б.“б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в
съдържанието му възражения. Впоследствие дружеството подало писмени
възражения, които били преценени като неоснователни.
На 27.12.2024 г. административнонаказващият орган, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното НП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
4
доказателствени средства: показанията на св. Е. Д. Н. и св. Р. В. В. и писмени
доказателства – протокол № ПР2439823/11.11.2024 г. - копие; призовки с №
24090471 от 10.10.2024 г., 11.10.2024 г., 14.10.2024 г. и 23.10.2024 г. - копие ;
идентификационна карта - копие; писмени сведения и декларация от Г. В. Х.
от 10.10.2024 г. – заверено копие; писмени обяснения и декларация от М. С. А.
от 23.10.2024 г. – заверено копие; писмени обяснения от Х. Х. Х. от 21.10.2024
г. – заверено копие; трудов договор № 045/05.08.2024 г. на Х. Х. Х. – заверено
копие; трудов договор № 001/27.02.2024 г. на Г. В. Х. - заверено копие; трудов
договор № 021/09.04.2024 г. на М. С. А.- заверено копие; писмени обяснения
от В. Х. В. от 21.10.2024 г. - заверено копие; писмени обяснения и декларация
от Ж. Ил. П. от 10.10.2024 г. – заверено копие; писмени обяснения от М. Р. Ян.
от 10.10.2024 г. - заверено копие; писмени обяснения от Мл. М. П. от
14.10.2024 г. - заверено копие; писмени обяснения и декларация от Ив. Д. М.
от 23.10.2024 г. - заверено копие; писмени обяснения и декларация от Е. Ил.
Ив. от 23.10.2024 г. - заверено копие; писмени обяснения и декларация от А.
Ас. Анг. от 23.10.2024 г. - заверено копие; инструктажна книга - заверено
копие; писмени обяснения „ДИНЕСО" ЕООД - заверено копие; договор за
строителство от 19.02.2024 г. - заверено копие; споразумение от 19.02.2024 г. –
заверено копие; споразумение към договора за изработка от 19.02.2024 г. -
заверено копие; пълномощно с рег.№ 1994/20.02.2024 г.; възражение с №
24134724/20.11.2024 г., ведно с приложения; уведомително писмо с вх.№
24122448/14.10.2024 г., ведно с снимков материал – заверено копие и
веществени доказателства - снимков материал от 10.10.2024 г. - копие; заповед
№ З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – заверено копие.
Извършването на деянието се установява от свидетелските показания на
св. Е. Д. Н. и Р. В. В., които съдът кредитира изцяло като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и
логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията
5
на свидетелите подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени
доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са
еднопосочни.
Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени и
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради
своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган съгласно приложеното към административнонаказателната
преписка заверено копие на заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че нарушението е извършено
на 10.10.2024 г. в строителен обект - „жилищна сграда с четири входа,
специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с
басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни
и ограда" - крило вход 4, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв.
5, 26 м.р., ПИ 10135.3513.2047, към който момент е следвало работните места
на излята 8-ма етажна плоча на кота +23,15, да са обезопасени срещу риск
6
падане от височина, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са
достатъчно високи и са изградени най- малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. Била посочена и правна квалификация на деянието по
чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.61 и чл.16 т.1 б.“б“ от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБУТ вр. чл. 61 и чл. 16, т. 1, б. „б“ от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗБУТ работните места трябва да отговарят на
минимални изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд.
Чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(наричана по-долу в изложението Наредбата) въвежда задължение за
работодателите паданията от височина да се предотвратяват чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце
и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че на кота + 23,15 м., в крило вход 4 на строителния обект, посочен по-горе,
излятата 8-ма етажна плоча не е била обезопасена с поставени горно и
междинно перило за ръка и бордова лента за крака или с помощта на друго
еквивалентно алтернативно решение.
Съгласно чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредбата (ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 102
от 2006 г.) строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл.
на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова
дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в
съответствие с минималните изисквания на тази наредба.
§1, т. 2 от Наредбата дава легална дефиниция на понятието "Строител" -
лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение. Съгласно §1, т. 1 от КТ "Работодател" е всяко физическо
7
лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и
носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и др.).
Предвид изложеното съдът намира, че въззивното дружество към
процесната дата е имало едновременно качеството и на работодател, и на
строител, поради което и същото носи административнонаказателна
отговорност по чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Доколкото е налице бездействие от страна на дружеството да обезопаси
процесната кота срещу опасността от падане от височина и възможността
същото да бъде субект на административнонаказателна отговорност, съдът
намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.61 и чл.16
т.1 б.“б“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
По възраженията на въззивното дружество:
По отношение на възражението за липса на доказателства за извършено
административно нарушение при издаване на наказателното постановление
съдът намира, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание
за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо,
защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в
подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по
същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща
делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава
сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на
„Сиела софт енд паблищшинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Разаров и доц. д-
р Иван Тодоров, стр. 386).
Неоснователно е и възражението на въззивното дружество, че за
безопасните условия на труд следва да отговаря друго юридическо лице и по-
8
конкретно „Динесо“ ЕООД, доколкото от всички събрани по
административнонаказателната преписка и в съдебното делото доказателства
по несъмнен начин се установи, че на процесната дата и на процесната 8-ма
етажна плоча на кота +23,15 труд са полагали единствено служители на „Г-
БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД. Посоченото дружество като работодател и
строител носи отговорността за спазване на правилата за безопасност и здраве
при работа по Наредбата. Следва да се има предвид, че съгласно договора и
двете допълнителни споразумения с „Динесо“ ЕООД отговорността конкретно
за обезопасяване на площадките с парапети е на въззивното дружество.
В този смисъл е ирелевантно дали техническият ръководител на обекта е
изпълнил своите задължения, доколкото въззивното дружество носи
самостоятелна отговорност за обезопасяване на работните места на своите
служители.
По отношение на имуществената санкция:
В случая е приложима разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че в административно-
наказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено и
съдействието на въззивното дружество в хода на
административнонаказателната проверка.
От друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
се отчете липсата на обезопасяване и на други етажни плочи.
При превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелство правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в
9
размер малко над минималния, а именно 2000 лв.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна,
която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и липсата на правна и фактическа
сложност на делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Доколкото Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е териториално
поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, съдът намира, че
въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултското
възнаграждение в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 – 2400499 от
27.12.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБУТ вр. чл. 61 и чл. 16, т. 1, б. „б“ от Наредба №
2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* ДА
10
ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА", седалище гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3 сумата
от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11