Р Е Ш
Е Н И Е №1758
№
гр. Пловдив, 14.12.2010 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският
окръжен съд, четиринадесети съдебен състав,
в открито съдебно заседание на първи декември
през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Б.А., като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д.№
2551/2010 г. по описа на ПОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 317 във вр. с чл.310 сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на А.В.Б. чрез
адвокат К. с адрес ***, офис *** против решение № 2135 от 28.06.2010 г. на РС -
Пловдив, IIІ - ти граждански състав,
постановено по гр. д. № 7571/2009 г. Обжалва
се изцяло посоченото по- горе Решение, с което жалбоподателят е осъден да
върне, (като предаде държането) на Фондация “********”, със седалище и адрес на
управление град Пловдив, ул. “****, представлявано от В. Р. А. и Д.А.Д. –
заедно и поотделно, на следния обект:
сутеренна стая, находяща се в триетажна жилищна сграда с административен адрес:
ул. “*****, описана в нотариален акт № 42 том 5, рег. № 10165, дело № 802/2008г.
на Нотариус К., с район на действие ПРС, като стая с южно изложение от избата,
обозначена с № 11 и 12 по архитектурния план с площ от 6 кв., на основание чл.
233, ал. 1 ЗЗД.
Жалбоподателят
– ответник по първоначалния иск излага подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение. Моли решението да бъде отменено и
да са постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции на ищеца.
Въззиваемата страна-Фондация “******”, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.
“*****, представлявано от В. Р. А. и Д.А.Д. – заедно и поотделно ищец по
първоначалния иск е подала писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и
законосъобразно.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.233 ЗЗД.
От
представените по делото писмени доказателства: нотариален акт № 42, том 5, рег.
№10165, Дело № 802/2008 г. на нотариус при ПРС и договор за наем на недвижим
имот от 17.11.2008 г., се установява, че на 17.11.2008 г. между страните по
делото е сключен договор за наем, по силата, на който ищеца
е предоставил на ответника ползването на: сутеренна стая,
находяща се в триетажна жилищна сграда, построена в имот с административен
адрес: ул. “*****, описана в нотариален акт № 42
том 5, рег. №10165, дело №802/2008г. на Нотариус К., с район на
действие ПРС, като стая с южно изложение от избата, обозначена с №11 и 12 по
архитектурния план с площ от 6 кв., срещу месечна наемна цена от 50 лв. платима
от ответника до пето число на месеца, като договорът е сключен за срок от 3 години. В
т. 5 от договора за наем, наемателя се е задължил да заплаща редовно
наема, като го предава на наемодателя, чрез неговия председател. В
т. 11 от наемния договор страните са постигнали съгласие, че при
неплащане на две месечни вноски от страна на наемателя, същия следва да
освободи наетия имот, като дължи и законните лихви за неплатените вноски. В т.12 от
договора страните са уговорили, че същия може да бъде прекратен по взаимно
съгласие на страните, както и чрез едномесечно
предизвестие от една от страните,
както и при не неизплащане на две наемни месечни вноски.
Видно от
покана отправена от наемодателя/ищцовото дружество/ и получена
от наемателя А.Б. на 18.03.2009г., на последния е отправено
едномесечно предизвестие за едностранно прекратяване на договора от страна на
Фондацията.
От разпитания пред
пръвоинстанционния съд свидетел Г. И.Х. се установява, че ответникът
не заплаща наемните вноски и дължимите консумативи, както и че въпреки
няколкократните покани от наемодателя да напусне квартирата, към настоящия момент ответникът продължава да
ползва същата. Освен това ответникът постоянно нарушава вътрешния ред
в кооперацията, където живее. Настоящата
съдебна инстанция напълно кредитира свидетелските показания,
като счита,
че същите са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка правилно първоинстанционния съд е приел, че
исковата претенция на ищцовото дружество е основателна. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя изводите на ПРС, че от събраните по делото
доказателства по един несъмнен начин се установява наличието на облигационна
връзка между страните, създадена по силата на договора за наем от 17.11.2008 г.
Посоченият договор е прекратен на 18.04.2009 г., с едностранно волеизявление с
писмено предизвестие от един месец, получено от ответника на 18.03.2009 г.
Въпреки това последният продължава да ползва имота без да има за това правно
основание, поради което ответникът дължи връщане на наетия обект, на основание
чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 25 лв., представляващи държавна такса за пред настоящата
инстанция.
Предвид съвпадането на
изводите на въззивния съд с тези на районния в обжалваното решение, последното
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2135, постановено на 28.06.2010 г. по гр. дело № 7571/2009 г. по описа на Пловдивския районен съд, III гр. състав.
ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН: ********** ***
и настоящ адрес: гр. Пловдив, ул. “*****, да заплати по сметка на ВСС сума, в
размер на 25 лв., представляваща държавна такса за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.