Определение по дело №413/2020 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ ……………………………., гр.Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито заседание на  10.02.2020г. в състав:

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

                  

        

като разгледа докладваното от съдията   частно административно дело №413 по описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

 

Делото е образувано по жалба на „ЧОЧО-КРИС“ ЕООД, представлявано от управителя Д.И.И. против заповед за налагане на принудителна административна мярка №29-ФК/15.01.2020г., издадена от началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП с включено в нея разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

Производството е по реда на чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.60 ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.  Принудителната административна мярка е наложена по реда на  чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – пекарна, находяща се на бул.“Владислав Варненчик“ №115в гр.Варна, стопанисван от „ЧОЧО-КРИС“ ЕООД  с ЕИК ********* за срок от 20 дни, на 04.02.2020г. при връчване на заповедта на 04.02.2020г.  

Според разпоредбата на чл.188 от Закона за данък върху добавена стойност,  принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от същия закон подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс. Това от своя страна означава, че предварителното изпълнение не е допуснато от самия закон, а е налице хипотезата по чл.60 ал.1 от АПК. Ето защо, самия административен орган е включил изрично разпореждане по чл.60 от АПК в цитираната по-горе заповед.

Следователно, тежестта на доказване лежи върху административния орган, който трябва да ангажира доказателства относно обстоятелствата, посочени в чл.60 ал.1 от АПК, а именно, че предварителното изпълнение е за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта,  или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда от обществена значимост. В разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на принудителната административна мярка съдържа общи фрази и цитиране само на хипотезата на чл.60 ал.1 от АПК без конкретна обосновка  за съществуването на предпоставките,  изброените в цитираната разпоредба, което прави разпореждането за предварително изпълнение немотивирано.

В случая, разпореждането по чл.60 ал.1 от ЗДДС за предварително изпълнение е връчено на 04.02.2020г. видно от приложената разписка, в която е посочено, че запечатването на обекта да се извърши на същата дата -  04.02.2020г., преди да са изтекли трите  дни по  чл.60 ал.5 от АПК от съобщаването, в които същото може  да бъде обжалвано, като по този начин засегнатото дружество е лишено от конституционното си право на обжалване на акт, с който го засяга пряко и непосредствено. Това представлява грубо нарушение на разпоредбата на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, поради което е самостоятелно основание за отмяната му. Нещо повече, противоречието с конституционна норма води до нищожност на съответния административен акт в т.ч. на разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, предвид чл.5 ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България.

Разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДДС изисква заповедта, с която се налага принудителната административна мярка да бъде мотивирана. Разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение трябва да съдържа фактически основания относно осигуряване  живота или здравето на гражданите,  защита на особено важни държавни или обществени интереси,  опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Изброяване само на основанията от правната норма не е достатъчно, необходимо е да се посочат факти и обстоятелства от действителността, които са се случили, за да се направи обосновано заключение за наличието на приложената хипотеза. Използването на общи изрази не замества липсата на конкретни факти, касаещи защитата на важен държавен или обществен интерес, или опасността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или  вероятността от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда. Това затрудняват съда да направи проверка за наличие на материалните предпоставки за допускане на предварително изпълнение, регламентирани в чл.60 ал.1 от АПК. По правилата на правото, всяко едно твърдение подлежи на доказване, което поради равенството на страните в съдебното производство /чл.8 от АПК/  важи със същата сила и за органа по приходите. Видно от разпоредбите на  чл.186 и на чл.185 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения не се ползват с предварителна доказателствена сила до доказване на противното, каквато например е предвидена в чл.416 ал.1 от Кодекса на труда или чл. 189 ал.2 от Закона за движение по пътищата. Следователно, органът по приходите трябва  не е обосновал приложението на чл.60 ал.1 от АПК със съответните факти и доказателства, които ги подкрепят, които е нарушение на изискването за мотивираност по ал.2 на чл.60 от АПК.

Освен това, определяне размера на принудителната административна мярка е преценка, която се прави при упражняване на оперативна самостоятелност. В тази връзка, органът по приходите трябва мотивирано, последователно и предвидимо да излага всеки път критериите, по които определя срока на запечатване. Длъжен е по силата на чл.13 от АПК своевременно да огласи публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на законовите му правомощия за налагане на принудителни административни мерки по ЗДДС и постигане на законовите  цели. Принципът за последователност и предвидимост по чл.13 от АПК е свързан с принципите за оправдани правни очаквания и правна сигурност на правото на Европейския съюз, което е част от националното ни законодателство. Няма данни задължението по чл.13 от АПК да е изпълнено по отношение на разглеждания казус.

Не на последно място, обжалваното разпореждане нарушава материалния закон до степен, че  запечатването на търговския обект е мярка, която нарушава принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и принципът на Европейския съюз за пропорционалност,  като по този начин ще бъдат засегнати права и законни интереси на  „ЧОЧ-КРИС“ ЕООД в по-голяма степен от необходимото за целта. Този принцип, залегнал както в българското, така и в европейското законодателство е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл.6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да положи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Воден от изложеното и на основание чл.186 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.60 ал.7 във връзка с ал.2 от АПК  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед №29-ФК/15.01.2020г., издадена от началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена по реда на  чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – пекарна, находяща се на бул.“Владислав Варненчик“ №115 в гр.Варна, стопанисван от „ЧОЧО-КРИС“ ЕООД  с ЕИК ********* за срок от 20 дни, на 04.02.2020г. при връчване на заповедта на 04.02.2020г.  

ЗАДЪЛЖАВА началника на отдел „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП незабавно да възстанови положението, съществувало преди запечатването на търговския обект.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

Определението да бъде съобщено на жалбоподателя по телефона, посочен в жалбата и това да се отбележи по делото.

 

Настоящото определение да бъде изпратено на  ел. поща на ТД на НАП - Варна, като бъде приложено копие от записа на изпращане.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: