№ 1318
гр. Русе, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101191 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от Д. А. Т. и Ю. И. А.
срещу Г. А. Б..
Ищците твърдят, че първият от тях е заместник директор на ОУ „****“
в гр. Русе, а втората е преподавател на 2-ри клас в същото училище. На
17.02.2022г. децата от 2-ри клас от 13:35 ч. до 14:10 ч. били в час по
самоподготовка. Минути преди да започне часа, ученичката З.М. бягала по
коридора и минавайки покрай една от вратите на класните стаи тази врата се
отворила от вътрешната й страна от дете, което не подозирало, че от
външната страна на вратата ще бяга друг ученик и по този начин вратата
ударила бягащата ученичка З. по лицето. Детето веднага било отведено от
учителката И. при медицинската сестра на училището, където веднага е
отишла и класната ръководителка. На детето била сложена лепенка над
веждата, където била ударена от вратата. Същият ден между 13:30 и 14:00
часа първият ищец бил уведомен, че е възникнал проблем между служители
на училището и самоопределилият се като биологичен баща на детето З. –
ответникът Г. Б.. Последният дошъл в училището заедно с майката на детето
Д. М., преминали през главния вход, без да представят документи за
самоличност на портиера, неспазвайки по този начин пропускателния режим
1
и противоепидемичните мерки действащи към него момент срещу
разпространението на „Ковид 19“. След това двамата нахлули в класната стая
и започнали да се държат грубо и арогантно пред всички ученици и пред
двете учителки – г-жа Ю. и г-жа А.. Първата успяла да ги изведе в коридора,
където ответникът извадил мобилния си телефон и на видеозапис започнал да
снима ставащото там. Вторият ищец му казала, че не желае да бъде снимана,
но ответникът демонстративно приближил телефона си до лицето й, поради
което за да се предпази тя блъснала телефона от лицето си и същият паднал
на земята. В този момент първият ищец пристигнал на мястото на разправията
и ответникът започнал да снима и него във видеофилма, който правил,
въпреки че и той му заявил изрично нежеланието си да бъде сниман, и че това
действие е незаконосъобразно, когато е извършено без съгласие на снимания.
Това обаче не попречило на ответника да продължи записа на телефона си.
На 18.02.2022г. двамата ищци установили, че снимания видеофилм от
ответника е публикуван в социалната платформа „Фейсбук“, с апел от негова
страна да бъде споделян масово в социалната мрежа. Като участници в този
клип от началото до края г-жа Ю. и втората ищца споделили мнение, че
клипът е манипулиран и части от него са премахнати. Към видеоклипа имало
105 коментара, които съдържали множество обиди и заплахи към сниманите,
включително двамата ищци. Последните считат, че в случая нямат абсолютно
никаква вина за станалото с детето З., поради което и в следствие на
публикувания клип и изразените очевидно агресивни, крайно негативни и
расистки коментари от гледалите клипа, било засегнато тяхното лично
достойнство, чест и професионална репутация, както и изживели негативни
емоционални преживявания и стрес от разправията с ответника. Клипът бил
филмиран в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Поради това считат,
че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника за причинените им неимуществени вреди, които в
случая са негативни промени в психичното състояние на двамата, а именно
засегнатото им лично достойнство, чест и професионална репутация, както и
отрицателното емоционално изживяване и душевно страдание в следствие на
душевно-емоционалното изживяване при инцидента и последствие при
публикуване на видеоклипа в публичното пространство.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което ответникът Г. А. Б. да бъде осъден да заплати на Д. А. Т. и Ю. И. А. по 2
2
500лв., която сума представлява обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от публикуване на видеоклип в публичното пространство с
отразените под него абсолютно отрицателни и негативни отзвуци, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на деликта 17.02.2022г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост,
но за неоснователност на предявеният иск. Твърди, че е биологичен баща на
детето З.М. и като такъв бил загрижен за състоянието му. На 17.02.2022г.
около 13.00 часа получил обаждане от лекарката на училището и
възпитателката на дъщеря им на личния му телефон с указание да се яви
веднага в училището, защото детето било със спукана вежда. Отивайки на
място бил посрещнат от охраната, която им заявила да отидат в класната стая
на етаж 1 при учителката на З.. Учителката им обяснила, че детето било
ударено от врата на класната стая, водили го на лекар и установили цепната
вежда, и са поставили превръзка. Раната била дълбока и още имало следи от
нея. Двамата родители поискали обяснения от учителката какво е станало, а
тя им казала, че докато е била извън стаята З. е бягала в коридора и се
ударила. Последствие дошла г-жа Ю. – възпитател и класен ръководител,
която пък споделила, че госпожата, която твърди, че е казала на З. да не бяга
всъщност не е била тя. Усъмнили се в казаното от двете учителки. След това
дошъл заместник директора с охраната и започнал да им се кара и да им вика
пред детето, а възпитателката А. да ги блъска с ръце, а последствие ги
изгонили от училището. Всичко това станало пред очите на детето, което се
разстроило и уплашило. Всичко това ги обидило, унижило, разстроило и
нанесло рани в душите и в сърцата им. Никой до този момент не им обяснил
кои от тези лица били длъжни да следят за безопасността на децата им.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че Д. А. Т. и Ю. И. А. работят в ОУ „****“ гр.
Русе, първият като заместник директор, а втората като учител на 2-ри клас. На
17.02.2022г., в междучасието преди часа започващ от 13:35ч., настъпил
инцидент с ученичката от 2-ри клас – З.М., която докато бягала в коридора
била ударена от отваряща се врата на класна стая. Следствие на удрянето
получила рана над веждата, която била обработена от медицинския
специалист в училището. Ответникът, който се самоопределял като
3
биологичен баща на детето бил уведомен по телефона от персонала в
училището за станалия инцидент с детето З., поради което той заедно с
майката Д. Б. веднага посетили училището.
Свидетелят Г. К.В. установява, че работи като портиер в ОУ „****“
спомня си за процесния инцидент, който станал през един от дните на месец
февруари, около обяд. Той бил на работното си място, когато в училището
влезли мъж и жена, който той предупредил, че не могат да продължат към
класните стаи поради забраната родители да влизат, а имало и наложени
противоепидемични мерки, които също налагало да не бъдат допускани.
Докато той им обяснявал това те му казали, че детето им е със счупена глава и
са дошли да си го приберат и продължили въпреки неговите предупреждения
да не го правят. Двамата се отправили към кабинет №20, а свидетелят след
като уведомил заместник директора Т. ги последвал, като през цялото време
не ги загубвал от поглед. Родителите започнали разговор с г-жа Ю. А., а при
мъжът се отключило „нещо от рода на агресията“, извадил телефона си и
започнал да прави клип на г-жа А. и да вика, че никой не обръщал внимание
на децата. Мъжът постоянно снимал, включително и дошлия на място
заместник директор, като навирал телефона си в лицата на сниманите,
въпреки, че те му казали, че не желаят да бъдат заснемани. Продължил
снимането и пред училището. Свидетелят разбрал в следващите дни, че
заснетия от мъжа клип бил качен във „Фейсбук“ и бил придружен от
множество обидни коментари, включително на етническа основа. Заместник
директора и останалите учители изпитали и изразили огромно възмущение от
коментарите към клипа, дори от личните си разговори с тях свидетелят
усетил, че те са обидени от случилото се, чувствали се с наранено
достойнство. За инцидента и заснетия видеоклип разбрали всички учители от
училището и го коментирали.
Свидетелят М.Х. Ю. установява, че е класен ръководител на ученичката
З.. В деня на процесния инцидент, по обяд, свидетелката приключила
работата си с децата и ги предала на колежката, отговаряща за
самоподготовката им. Въпреки предупрежденията на учителите да не бяга в
коридорите, детето З. докато бягало по коридора в междучасието, било
ударено по челото от отваряща се врата. Медицинското лице преценило, че
трябва да бъдат уведомени родителите на детето и от телефона на
свидетелката била уведомена майката. Последната заедно с мъжът
4
представящ се за биологичен баща на детето веднага дошли в училището и
нахълтали в стаята на децата. Свидетелката и колежката й успели да ги
изведат в коридора и се опитали да им обяснят какво се е случило, както и да
ги помолят да излязат извън училището поради забраната родители да влизат
вътре, като ги уверявали, че ще изведат детето им при тях. Представящия се
за баща започнал да отправя вербални заплахи към учителките, които се
притеснили, че могат да ескалират и във физическо насилие от негова страна.
През цялото време той ги записвал на телефона си, въпреки, че те изразили
нежеланието си за това. Същата вечер свидетелката и нейни колежки
установили, че видеозаснемането, което мъжът е направил е качено във
„Фейсбук“ и има множество негативни коментари от различни хора, че
учителите за нищо не стават, включително и обидни коментари на етническа
основа като „тези българи долни“. Свидетелката дори получила обаждане от
родители на други деца, които също били гледали клипа и били възмутени от
неговото качване в социалната мрежа. Клипът бил гледан от множество хора,
включително и учители от същото училище, които също били дълбоко
възмутени и обидени от коментарите на снимащия и последвалите коментари
в социалната мрежа и се чувствали с уронен авторитет. По този начин се
чувствали и двамата ищци, унизени и омърсени, с наранена чест, достойнство
и професионална репутация.
Свидетелката Д. Д. Б. установява, че е майка на детето З. и заедно с
нейния баща, ответника по делото били уведомени за станалия инцидент в
училището, при който била с наранена глава. Поради това посетили
училището и разговаряли с учителките А. и Ю., като поискали обяснение как
се стигнало до инцидента, както и защо „децата им са под тормоз“ и защо не
им се обръща достатъчно внимание. Докато разговаряли с учителките, Г.
снимал с телефона си и „се пуснахме на лайф“. И двете госпожи според
свидетелката се чудели как да ги излъжат. Това което било записано било
качено във „Фейсбук“ и било видяно от много хора.
По делото е приложен видеозапис на изготвения клип по време на
разговора между двамата ищци, свидетелката Ю., ответника и свидетелката
Д. Б.. Приложени са и разпечатки на коментари по клипа в социалната мрежа
„Фейсбук“, в които се съдържат множество заплахи и и обиди към учителите
и „директора“, като „удари директора“, „злобни учители и директори“, „нагла
тази маймуна“, „агресивна госпожа“, „помияр долен“, „боклук долен“,
5
„злобен директор“, мърши“, „идиоти“ и пр.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищците са претендирал обезщетение за причинени им неимуществени
вреди в резултат от непозволено увреждане. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. В случая
събраните по делото доказателства безспорно установяват всички елементи
на деликтната отговорност.
Ответникът не е оспорил в срока за отговор на исковата молба
автентичността на представените към нея видеоклип и разпечатки на
коментари към него от социалната платформа „Фейсбук“. Дори не са
оспорени и твърденията на двамата ищци за заснемането на такъв клип и
последвалите го множество негативни коментари в социалната мрежа.
Съобразявайки това, както и установеното от свидетелите по делото, следва
да се приеме за доказано, че ответникът е автор на приложения по делото
видеоклип, както и че той чрез своя профил във „Фейсбук“ го е направил
публично достояние на неограничен кръг хора. Заснемането е извършено
въпреки изричното противопоставяне на двамата ищци, което се установява
както от съдържанието на приложения видеофайл, така и от свидетелските
показания на М. Ю. и Г. В.. Т.е. с изготвянето на процесния видеоклип,
ответникът е нарушил конституционно закрепеното право (чл. 32 КРБ) на
двамата ищци да не бъдат фотографирани, филмирани и записвани въпреки
изричното им несъгласие, поради което следва да се приеме, че това негово
действие е противоправно.
В резултат от разпространението на заснетото видео във социалната
платформа „Фейсбук“ са последвали множество негативни, обидни и
заплашващи коментари, адресат на които са и двамата ищци. Тези коментари
са станали достояние на множество хора, в това число и познати на ищците,
включително родители на деца на които преподават, както и на техни колеги.
Естеството на множество от коментарите безспорно е такова, че би породило
изживяването на негативни емоции у всеки един човек, още повече у двамата
ищци, които с оглед упражняваната от тях професия би следвало да се
ползват с добра репутация в обществото както в личен, така и в
професионален план. Отправянето на заплахи за физическа саморазправа,
6
използването на обидни епитети и расистки коментари независимо от
етническата или социалната среда от която произлизат хората които ги
отправят, безспорно уронват престижа и доброто име на заснетите на клипа
двама ищци. Личните коментари на ответника направени по време на
заснимането и цялостното негово държание в допълнителна степен
допринасят за изживяването на негативни емоции от двамата ищци.
Поведението му е явна демонстрация на незачитане на авторитета на
служителите в учебното заведение и в нарушение на установените норми и
правила в същото. С държанието си ответникът подтиква и настройва
гледащите видеоклипа да изградят негативно отношение към учителския
персонал и конкретно към двамата ищци.
Наличието на негативна промяна в емоционалното и психическото
състояние на двамата ищци, настъпила като последица от инцидента с
ответника и публикуването от негова страна на процесния видеоклип се
установява и от показанията на М. Ю. и Г. В.. Поради това следва да се
приеме, че по делото е доказано настъпването на вреди за двамата ищци във
връзка с противоправното поведение на ответника, изразяващи се в негативна
промяна на психическото им състояние, засягане на личното достойнство,
чест и професионална репутация.
Предвид изложеното, предявените искове са доказани по основание.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В този смисъл,
понятието справедливост няма абстрактен характер, то е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. Съобразявайки особеностите на
конкретния случай, съдът намира, че справедливото обезщетение за всеки
един от ищците е в размер на 2000лв. Присъждането на по-висок размер на
обезщетение би бил оправдан ако в резултат от деликта за ищците настъпят
по-трайни последици, извън техните субективни оценки за случилото се,
т.е.липсват твърдения и доказателства в резултат от случилото се да е
настъпила промяна в отношението към тях на техни близки, познати и колеги,
или да са настъпили вредни последици за професионалното им развитие .
С оглед на изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени
за сумата от 2000лв. и отхвърлени до пълния предявен размер от 2500лв. като
неоснователни.
7
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че изложените от
процесуалния представител на ответника възражения срещу основателността
на исковите претенции са изцяло неотносими към тях. Каква е точната
причина и механизма на увреждане на детето З. са обстоятелства неотносими
към спорния предмет и които не биха могли да оправдаят поведението на
ответника или да се отразят на становището за неговата противоправност и
причинна връзка с вредите.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените от тях разноски за настоящото производство
пропорционално на уважената част от исковите им претенции, или по 400лв.
на всеки от тях.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. Б. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на Д. А. Т. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** сумата от 2000лв.
обезщетение за неимуществени вреди – засягане на личното достойнство, чест
и професионална репутация, както и отрицателно емоционално изживяване,
причинени при и в резултат от заснемането на видеоклип с негово участие и
публикуването му в социалната мрежа „Фейсбук“, ведно със законната лихва
от деня на деликта - 17.02.2022г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата от 400лв. разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА Г. А. Б. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на Ю. И. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ****** сумата от
2000лв. обезщетение за неимуществени вреди – засягане на личното
достойнство, чест и професионална репутация, както и отрицателно
емоционално изживяване, причинени при и в резултат от заснемането на
видеоклип с нейно участие и публикуването му в социалната мрежа
„Фейсбук“, ведно със законната лихва от деня на деликта - 17.02.2022г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 400лв.
разноски за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. Т. ЕГН********** и Ю. И. А.
ЕГН********** срещу Г. А. Б. ЕГН********** искове за обезщетяване на
8
неимуществени вреди за сумите над 2000лв. до пълния предявен размер от
2500лв. като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9