Решение по КНАХД №1160/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от М. Р. Л. с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], общ. Камено, [улица], представляван от пълномощника адв. Е. А. П. от АК- Бургас, против решение № 315 от 08.05.2025 г., постановено по АНД № 1194/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В нея се сочи, че в хода на административнонаказателното производство не е осигурена възможност на касатора Линам да изложи своята позиция разбираемо и в пълен обем, и да научи за какво нарушение е обвинен, с което правото му на защита е нарушено. На следващо място се сочи, че изводите на наказващия орган са формирани въз основа на твърденията на другия участник в произшествието, а обясненията на касатора са игнорирани. Твърди се, че последният не е разполагал с възможността да спре автомобила, без да създаде опасност за движението. Наред с това е отбелязано, че последиците от деянието са незначителни- „изразяващи се в прах по превозните средства“. Отбелязано е също, че по време на инцидента са извършвани шумни ремонтни дейности в района, които „вероятно са попречили да се възприеме евентуален удар“, поради което Линам не е могъл да установи, че е имало контакт между двата автомобила, и с оглед на това деянието е субективно несъставомерно. Наведени са доводи за маловажност на случая. По същество се иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението и на наказателното постановление, като наред с доводите за несъставомерност на деянието сочи, че касаторът е диабетик и свидетелството за управление на МПС му е необходимо за осигуряване своевременно на лекарства и храна.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е изменено наказателно постановление № 24-0769-005782 от 14.02.2025 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, в частта, с която е наложено на касатора М. Р. Л. административно наказание- глоба в размер на 200 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като е намален размерът на глобата на 50 лева и лишаването от право да управлява МПС на един месец. В останалата част, с която е наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, наказателното постановление е потвърдено. На страните са присъдени разноски. В мотивите на съдебното решение е прието, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство. Прието е, че е изпълнено изискването за осигуряване правото на безплатен превод на разбираем за нарушителя език, а липсата на писмен превод на акта, с който последният е санкциониран, не съставлява нарушение на ЕКПЧ, доколкото не води до нарушаване правото на справедлив процес в конкретния случай. По отношение на нарушението по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е посочено от съда, че настъпилото съприконовение между двете превозни средства е категоричино доказано, като в резултат на произшествието автомобилът на другия участник- С. Г. е увреден в областта на задната броня вляво. Прието е, че деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост. Установено е от съда, че увреденият автомобил се е движел в дясна за жалбоподателя пътна лента и е представлявал видимо препятствие за последния, поради което той е следвало да съобрази поведението си с разстоянието и разположението на този автомобил така, че да извърши безопасно маневрата навлизане частично в дясната пътна лента, а като не е изпълнил това изискване, жалбоподателят виновно е причинил имуществени вреди другиму. По отношение на нарушението по 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е прието от съда, че като участник в ПТП жалбоподателят не е спрял, за да установи какви са последиците от произшествието, като деянието е [жк], но не е наложителна и не е оправдана по-завишената форма на принуда при определяне на наказанията за това нарушение в размер над минималния, поради което с решението е изменено НП и наказанието е определено в законоустановения минимум.

От фактическа страна по делото е установено, че на 09.10.2024 г. в 11.39 часа, в [населено място], по [улица], касаторът Линам е управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел „Сценик“ с рег. № [рег. номер], в посока магазин „Кауфланд“, като се движел в лявата пътна лента. В близост до автомивка „Фреш“ същият забелязал, че в лявата пътна лента се извършват ремонтни дейности и тя е затворена за движение, а движението е насочено към дясната пътна лента с указателна табела. Трафикът бил интензивен. При пристрояване в дясната за него пътна лента, касаторът не пропуснал правомерно движещия се по нея водач на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] и настъпило съприконовение между двете превозни средства, но не спрял да установи последиците от произшествието. По сигнал от другия участник- С. Г. била извършена справка от дежурния на ОДМВР-Бургас, при която бил установен собственикът на л.а. Рено с рег. № [рег. номер]- касаторът М. Л.. На място били изпратени свидетелите Медведев и Д., автоконтрольори в сектор Пътна полиция, като в телефонен разговор последният наредил на Линам да се върне на мястото на ПТП, за да се състави двустранен протокол и това разпореждане било изпълнено от него. В дадените пред двамата свидетели обяснения в присъствието на преводач от и на английски език Линам твърдял, че не е виновен. Изготвен бил протокол за ПТП и срещу касатора бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното пред БРС наказателно постановление.

Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като при управление на пътно превозно средство е предприел извършване на маневра, свързана с навлизане в дясната пътна лента, без да пропусне движещо се по нея ППС. За съставомерността на деянието по чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП обаче е необходимо в резултат на това нарушение да е настъпило пътнотранспортно произшествие. Неговото настъпване е съставомерен признак и на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал. 1 от ЗДвП- неизпълнение от страна на участник в ПТП на задължението да спре, за да установи какви са последиците, без да създава опасност за движението по пътя.

Според дефиницията, дадена с нормата на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, “пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Доколкото настъпването на ПТП е съставомерен елемент от обективната страна на нарушенията, за които касаторът е наказан, съобразно изискването на чл. 57, т. 5 от ЗАНН наказващият орган следва да направи констатации за наличие на някоя от посочените в нормата последици. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено. В наказателното постановление е отбелязано, че касаторът е допуснал ПТП с материални щети, но липсват каквито и да било констатации относно вида и естеството на тези щети, а без такова описание не е възможна преценка относно съставомерността на деянието. Такива данни не се съдържат и в АУАН, както и в съставения протокол за ПТП. В графата „видими щети на МПС“ на протокола за ПТП са посочени елементи от конструкцията на автомобила: „предна броня вдясно“ за л.а. с рег. № [рег. номер] и „задна броня вляво“ за л.а. с рег. № [рег. номер], но не и вида на причинените щети по тях, ако такива са констатирани. С оглед на това съдът приема, че е ограничено правото на жалбоподателя да научи какво нарушение му се вменява и да упражни ефективно правото си на защита. Пропускът на наказващия орган да конкретизира настъпилите вреди не позволява и на съда, който е обвързан от фактическите и правните рамки на обвинението, очертани с наказателното постановление, да постанови обоснован съдебен акт. Нарушението не може да бъде отстранено в съдебното производство, поради което наказателното постановление подлежи на отмяна. Като е стигнал до друг извод, БРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 315 от 08.05.2025 г., постановено по АНД № 1194/2025 г. по описа на Районен съд- Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № 24-0769-005782 от 14.02.2025 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас.

Решението е окончателно.