№ 222
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „А. Биоенерджи“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к. Дружба-
1 и от АТ. Г. АТ. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ № 10
,ет.4, ап.9 против решение № 260110/08.11.2021г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 202/2020г., с което е прието за установено, че
въззивниците дължат солидарно на „Адмирал груп 3“ ЕООД, ЕИК
********* от с.Смолница, ул.Първа № 34, община Добрич, област Добрич
сумата от 61 366.92 лв., представляваща менителнично вземане по запис на
заповед от 21.08.2019 г., с падеж 10.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.07.2020 г. ( датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ) до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №
689/23.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1648/2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че
въззивниците, в качеството им на ответници по иска са направили общо
1
оспорване на менителничния иск, тъй като не са посочили конкретни факти
за причината за издаване на записа на заповед, като липсва каквото и да е
каузално отношение с ищеца, във връзка с което е издаден записа на заповед.
Поддържат твърдението си за наличието на такова каузално отношение,
релевирано от тях в отговора на допълнителната искова молба и
инкорпорирано в Споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ от 21.08.2019г. Като
не е изследвал посоченото каузално отношение, даващо им право да откажат
плащане по менителницата поради неизпълнение на задълженията на
насрещната страна, съдът е нарушил задължителните разпоредби на ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС и трайната съдебна практика, поради което е
направено искане постановеното решение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно и върнато за решаване от друг състав на окръжния съд.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Адмирал груп 3“ ЕООД, ЕИК ********* от с.Смолница,
ул.Първа № 34, община Добрич, област Добрич претендира за приемане за
установено по отношение на ответниците „А. Биоенерджи“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ж.к. Дружба-1 и
АТ. Г. АТ. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ № 10 ,ет.4,
ап.9, че същите му дължат по Заповед № 689/23.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК сумата от 61
366.92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020
г. до окончателното й изплащане, както и 6 227.34лв., представляващи
разноски по заповедното производство.
Безспорно установено по делото е, че на 21.08.2019 г. „А. Биоенерджи“
ЕООД издал процесния запис на заповед, с който поел менителнично
задължение в полза на „Адмирал груп 3“ ЕООД да му заплати сумата от 61
366.92 лв., с падеж 10.12.2019 г. Вторият ответник по иска АТ. Г. АТ.
авалирал задължението при условията, при които е издаден.
На 21.07.2020 г. поемателят инициирал пред Добричкия районен съд
2
заповедно производство по реда на чл.417 ГПК, в рамките на което е
издадена Заповед № 689/23.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по силата на
които издателят и авалистът са осъдени солидарно да заплатят на поемателя
процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 21.07.2019 г. до окончателното й плащане, както и направените
разноски от 6 277.34 лв., представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
Въз основа на така издадената заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20207370400757 по описа на ЧСИ
Л Т с рег.№ 737 на КЧСИ и РД – ОС Дообрич.
Безспорно е още, че изискуемостта на менителничното задължение е
настъпила, плащане по него от страна на издателя и авалиста не е
осъществено.
Записът на заповед е редовен от външна страна. В тази хипотеза
съгласно т.17 на Решение № 4 от 18.06.14г. по тълк.дело 4/13г. на ОСГТК на
ВКС предмет на делото се явява съществуване на вземането, основано на
записа на заповед.
В отговора на исковата молба ответниците релевират възражение за
недължимост на исковото вземане поради липса на задължение, произтичащо
от конкретно каузално отношение. Едва в отговора на допълнителната искова
молба въвеждат твърдението за наличието на каузално отношение между
страните по спора във връзка с подписаното между тях Споразумение по
чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ от 21.08.19г. Възражението се явява преклудирано, като
направено след срока по чл.370 ГПК, поради което не е част от предмета на
произнасяне по делото.
Предвид на горната фактическа и правна установеност настоящият
състав споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът се явява
титуляр на валидно и изискуемо менителнично вземане срещу ответниците в
качеството им на издател и авалист по процесния запис на заповед, поради
което предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции, обжалваното решение се явява правилно и
3
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
дружество се присъждат направените от него разноски в размер на 2 500лв
адв.възнаграждение, съобразно направеното искане и представеното към него
адв.пълномощно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260110/08.11.2021г. на Добричкия
окръжен съд, постановено по т.д. № 202/2020г.
ОСЪЖДА „А. Биоенерджи“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, ж.к. Дружба-1 и АТ. Г. АТ. с ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ № 10 ,ет.4, ап.9 да заплатят на
„Адмирал груп 3“ ЕООД, ЕИК ********* от с.Смолница, ул.Първа № 34,
община Добрич, област Добрич сумата от 2 500лв – разноски за водене на
делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4