РЕШЕНИЕ
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На дванадесети март Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар
Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 212
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Х.” ЕООД, представлявано от Деян Божков Божков против Наказателно
постановление № 03-011225 / 26.06.2019г. на изпълняващия длъжността Директор на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „А.Х.” ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 900 лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а именно че актът е бил съставен в
отсъствие на нарушителя и че не е бил връчен по реда на ЗАНН и др. Поради това се иска отмяна на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност-намаляване на размера на
наложеното наказание.
В съдебно
заседание въззивната страна, нередовно призована, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от упълномощен представител, който оспорва жалбата.По същество се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 13.03.2019г.служители на Дирекция ИТ –
Варна , една от които св.Д., по повод постъпил сигнал за нарушения на трудовото
законодателство, извършили проверка
на „А.Х.” ЕООД. Дружеството към него момент било представлявано от Асият
Гимбатова, Деян Божков и Илиян Илиев. То стопанисвало хотел „Орхидея“, намиращ
се в кк „Чайка“. На вратата на хотела имало табела, на която пишело, че обекта
е затворен и ще отвори през м.май 2019г., а направените опити да се осъществи
контакт по телефона с управителите на дружеството, били неуспешни. В хода на
проверката до работодателя била изготвена призовка № 472 / 13.03.2019г., с
която за 27.03.2019г. била насрочена документална проверка. Тази покана била
изпратена и получена на адресите на Деян Божков и Илиян Илиев съответно на
19.03.2019г. и на 03.04.2019г. На 27.03.2019г. били представени изисканите от Д
„ИТ“ документи. От тях се установило,
че на Пламен Радев, назначена на длъжност „ спасител” в хотела, не е било изплатено в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение. Съгласно трудовия договор
възнаграждение следвало да се изплаща ежемесечно. Това за м.12.2018г. било
начислено, но не било изплатено.
Поради това
и въз основа на събраните в хода на проверката доказателства било прието, че срещу „ А.Х.” ЕООД следва да
бъде съставен акт за установяване на нарушение. На 09.04.2019г. до дружеството била изпратена покана за явяване
на представител в Д”ИТ”-Варна на 24.04.2019г. за съставяне и връчване на
акт.Поканата не била получена на адресите на Д.Божков и Ил.Илиев, като пратката
била върната като непотърсена.На 03.05.2019г. до управителите на дружеството
отново била изпратена покана за явяване за съставяне на актове на
15.05.2019г.Тази покана била поставена на таблото със съобщения на Д „ИТ“-Варна
на 03.05.2019г. и свалена на 13.05.2019г.
На
посочената дата представител на дружеството не се явил, за което била изготвена
докладна записка. Поради това на
16.05.2019г. , в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН против „ А.Х.” ЕООД бил съставен
акт за извършено на 31.01.2019г. нарушение, квалифицирано като такова по чл.128 ал.2 и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ. Той не бил предявен на управителите на дружеството, като била
предприета процедура по чл.416 ал.3 от КТ.На 10.06.2019г. съставеният
акт бил публикуван на интернет
страницата на ГД“ИТ“ и бил счетен за връчен след изтичане на 7-дневен срок от
поставянето на съобщението.
Въз основа
на констатациите в акта административно
– наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, в което посочил, че „ А.Х.” ЕООД в качеството на работодател, не е изплатил в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение на П. Радев на длъжност „спасител“ в хотел „Орхидея“. Било прието, че нарушението е извършено на 31.01.2019г. Била
възприета и правната квалификация на нарушението-по чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2
и ал.3 от КТ. За него на основание
чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ,
на „А.Х.” ЕООД била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1 900лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел
бе разпитана св.Мариана Д.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като
обективни, компетенти и пълни.От тях се установи, че нарушението е било
установено по представени документи, че до управителите на дружеството са били
изпратени покани, но те не са се явили за съставяне на акта. В последствие
изпратените покани са били връщани като непотърсени, поради което и акта е бил
обявен на таблото и интернет-страницата на Д „ИТ“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и тези по административно-наказателната
преписка, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна.Съдът приема, че
същата е и в срок, доколкото липсват доказателства за това, че постановлението
е било връчено по реда, предвиден в ЗАНН.Поради това и жалбата е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-011225/
26.06.2019г. е издадено от компетентен орган- от изпълняващия длъжността
Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна ,
съгласно Заповед № ЧР-1356/17.06.2019г. на ГС на Д „ИТ“ и заповед № 0280/03.08.2010г. на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София Същото е издадено в
шестмесечния преклузивен срок съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа
пълно описание на нарушението, датата ,
мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защита.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че работодателят не е изплатил на работника начисленото му за м. 12.2018г. възнаграждение
срещу подпис във ведомост за заплати или с друг разплащателен документ. Нормите
на чл.128 т.2 от КТ и на чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ сочат, че работодателя е
длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, което
възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. В случая от страна на
работодателя тези задължения не са били изпълнени, което се установява от
приложените по преписката писмени доказателства - заверени копия от ведомост за
начислени трудови възнаграждения за м.12.2018г. Поради това и с оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че
„А.Х.” ЕООД в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, където именно са
предвидени задълженията на работодателя свързани с гарантиране, начисляване и
изплащане на дължими трудови възнаграждения.
Правилно е била ангажирана отговорността
на „А.Х.” ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Правилно
наказващият орган е преценил, че не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.Извършеното от „А.Х.” ЕООД
нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение,
още повече, че в случая очевидно за
работниците, с оглед на неизплатените им трудови възнаграждения, са възникнали
вредни последици.
Съдът
намира обаче, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като съставеният против работодателя акт не е бил
връчен по надлежния ред, а и липсват доказателства изобщо да е бил връчен на
представляващия дружеството или надлежно упълномощено от него лице.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че актът е бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, макар да не са били налице основания за това. Няма каквито и да било
данни, че поканата за явяване в Д „ИТ“-Варна до управителите на дружеството им
е била връчена.В този смисъл следва да
се приеме, че не са били налице предпоставките за приложението на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя. Това само по себе си не би
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, ако съставения
против „А.Х.“ ЕООД акт бе връчен на неговите управители.В случая обаче акта е
бил връчен по реда на чл.416 ал.3 от КТ.
Тази разпоредба е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба
на ЗАНН, поради което приложима е
първата. Нормата на ЗАНН
предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се връчва
на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща
по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено
на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на акта по чл. 416 ал. 3
от КТ предполага връчване по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за
лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия
нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва
чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно
наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител
на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по преписката
не са приложени каквито и да било доказателства, че представляващите
дружеството са били търсени, призовавани и
т.н. за връчване на акта. Покани за съставяне на акта са били изпратени до двама от
управителите на дружеството – Божков и Илиев, като същите са върнати като
непотърсени. До третият управител на дружеството не са изпращани покани за
съставяне , още по-малко за връчване на акта. Не са представени доказателства и
че акта е изпращан по пощата за връчването му, че лицето не е намерено на
посочения адрес. Към момента на съставяне на
акта – 16.05.2019г., в търговския
регистър общодостъпен за всички е бил посочен адрес на управление – този
отбелязан и в постановлението - к.к.“Чайка-3“, х-л „Орхидея“. Въпреки това
липсват доказателства акта да е изпращан
за връчване на този адрес. В този смисъл не е следвало да се предприема
връчване на акта чрез поставяне на съобщение за съставянето му на таблото за обявления или на интернет
страницата, преди да бъде изчерпа
възможността за лично връчване на представляващите дружеството - Божков, Илиев и Гимбатова, и
изпращане по пощата срещу обратна разписка. От анализа на чл. 416, ал.
3 от КТ се налага извод, че за да премине
към връчване на акта чрез публичното му
оповестяване в интернет или на таблото
за съобщения в Д“ИТ“, наказващият орган следва да е установил императивно
изискуемата от разпоредбата предпоставка - невъзможност за връчване на нарушителя
срещу подпис. Това означава, че е следвало
да бъдат положени усилия за установяване на управителите и връчване на акта
срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна на
актосъставителя доказателства в преписката липсват. Липсват доказателства и за това, че са били
изпълнени изискванията на чл.43 ал.4 от ЗАНН.Тази норма сочи, че когато актът е
съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща за предявяване и подписване
на съответната служба, а ако няма такава-на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя.В ал.6 изрично е предвидено, че когато нарушителя
след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и
производството се спира.Така предвиденото задължение за контролните органи по
отношение на предявяването и връчването на акта представлява гаранция за
лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде
осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита.В случая,
след като са били предприети действия по прилагането на чл.416 ал.3 от КТ преди
да е изпълнена процедурата по ЗАНН, е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Остава неясно и защо след като при извършената в обекта проверка е била констатирана табела,
указваща, че хотела е затворен до м.май 2019г, то не са били предприети действия
акта да бъде връчен на този адрес , а е била приложена процедурата по чл.416
ал.3 от КТ.Наказващият орган на свой ред не е приложил разпоредбата на чл.52
ал.2 от ЗАНН и вместо да върне
преписката на актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен
акт. При това положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните
превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере
фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира
адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект
участва в производството е в неговата съдебна фаза. По този начин наказващият
орган е нарушил правото му на защита в
процеса, което съставлява съществено процесуално нарушение. В този
смисъл са и решения на Административен
съд-Варна по КНАХД № 2586/2019 г, КНАХД
№ 2073 / 2019 г. КНАХД
№ 1879/ 2019 г. ,КНАХД
№ 1712 от 2019 г. и др.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-011225 / 26.06.2019г. на изпълняващия длъжността
Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с
което на „ А.Х. ” ЕООД е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1 900 лева, на основание чл. 414 ал.1 от КТ .
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: