РЕШЕНИЕ
№ 777
гр. Бургас, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. И.
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100500739 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. К. П., чрез процесуалния й
представител адв. С. Н. Николов от Адвокатска колегия – Бургас, срещу
Решение № 5108 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 7336/2024 г. на Районен съд –
Бургас, в частта, с която въззивницата е осъдена на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
да заплати на въззиваемия „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД сумата от
483,43 лв., с която се е обогатила неоснователно заради направени от
дружеството разходи за поддръжката и управлението на общите части на
жилищния комплекс „Съни хил“ в периода 01.06.2022 г. до 30.06.2024 г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 29.10.2024 г. (датата
на депозирането на исковата молба), до окончателното изплащане на
главницата. С решението си съдът е осъдил М. К. П. да заплати на „СЪНИ
ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД сумата от 546,55 лв., и дружеството да заплати
на М. К. П. сумата от 223,25 лв., представляваща деловодни разноски.
В частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен – за разликата от
483,43 лв. до пълния претендиран размер от 813,75 лв., решението е влязло в
сила като необжалвано.
Въззивницата сочи, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй
1
като е необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че
въззивницата е длъжна да заплати на въззиваемото дружество сторените от
него разходи за възнаграждения, осигуровки, работни дрехи, канцеларски
материали и офис техника, за счетоводни услуги, одит, правни услуги,
транспортни такива,трудова медицина, обяви за персонал, застраховки,
нотариални, банкови, куриерски и др. услуги, които е ползвало в процесния
период от време. Въззивницата поддържа, че така изброените разходи не са
необходими и тя не би трябвало да ги понесе от своето имущество. Сочи, че
такова задължение няма и в договора, с които на въззиваемото дружество са
възложени от инвеститора дейностите по управление и поддръжка на общите
части на жилищния комплекс. Изтъква се, че въззивницата не дължи и разходи
за услуга по „координация и управление на текущата дейност“, заплащането
за която не се дължи освен по причина, че касае отношенията между
сключилите договора за поддръжка две дружества, но и защото изобщо не
била извършвана. Видно било от разпитания по делото свидетел, че на
територията на комплекса не е присъствал и представител на инвеститора.
Оспорват се твърдените от ищеца разходи за осъществена охрана, като се
сочи, че са сторени и за охраняването на строителните материали, техника и
механизация на откритите в същия комплекс строителни площадки за нови
обекти на възложителя. Според жалбоподателката тези разходи не са
необходими и не се дължат от нея, а от трето за делото лице – възложителя на
обектите. Отделно се изтъква, че разходите за „присъдени разноски дела и
разноски прекратени дела“ са неправилно изчислени, тъй като от тях не е
приспаднато постъпление от 651,28 лв. Според страната в съдебното решение
липсва аргументация защо съдът е приел за дължими и разходите, сторени от
дружеството изпълнител за счетоводен одит, касателно процесните периоди,
още повече, че според критериите в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството ищцовото дружество нямало нормативно установено
задължение да извършва такъв, а това било въпрос на управленско решение,
разходите за което не можели да се възложат на собствениците на недвижими
имоти в поддържания жилищен комплекс. Излагат се подробни съображения
за недължимост и на сторените от изпълнителя на поддръжката
административни, застрахователни, нотариални, банкови и др. услуги, както и
тези за „отписани несъбираеми и по съдебни дела вземания“. Обобщавайки
изложеното, въззивницата намира за недоказани предпоставките за уважаване
на иска. С оглед горното моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и за отхвърляне на иска. Претендира деловодни разноски.
Не ангажира нови доказателства.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество. То
намира изнесените от жалбоподателя оплаквания за неоснователни, а
съдебното решение за правилно в обжалваните части, поради което моли за
неговото потвърждаване. Сочи се, че твърденията на въззивницата не са
подкрепени от доказателствата по делото. Излага се, че всички присъдени с
решението разходи са необходими, поради което и дължими от въззивницата.
Страната се позовава на събраните по делото доказателства и експертно
2
заключение, след анализа на които в обобщение извежда довод за
обоснованост на заявените претенции и правилност на уважаващото ги
съдебно решение. Претендират се деловодните разноски за въззивното
производство. Не се ангажират нови доказателства.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба,
подадена от „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД срещу Определение №
3099 от 30.05.2025 г., постановено по същото дело, с което
първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските, като е
осъдил М. К. П. да заплати на „СЪНИ ХИЛ МЕНДЖМЪНТ“ ЕООД сумата от
665,36 лв. – разноски по делото, като е оставена без уважение молбата на
дружеството за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в
полза на М. К. П., а именно 546,55 лв.
В частната жалба се сочи, че съдът не е взел предвид, че след
предявяване на исковата молба ответницата М. К. П. е направила плащане на
75 лв. за част от процесния период, с което е погасила част от претендираната
сума. Поради това според жалбоподателя тя е дала повод за завеждане на
делото и няма право на разноски. Освен това се излагат съображения, че съдът
не е изчислил правилно съотношението между уважената и отхвърлената част
на иска. Иска се определението на районния съд да бъде отменено и
настоящият съд да осъди М. К. П. да заплати пълния размер на
претендираните от дружеството разноски, а именно 1120 лв., евентуално М. К.
П. да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 768,54 лв., респективно да
бъдат намалени присъдените в нейна полза разноски. Претендират се
деловодните разноски.
В предоставения й срок М. К. П. не е подала писмен отговор на частната
жалба.
Съдът намира подадените жалби за редовни и допустими, поради което
няма пречка да бъдат разгледани по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорно е между страните, а и се установява от представения
нотариален акт, че ответницата е собственик на жилище с адрес: гр. Бургас,
ж.к. „Меден Рудник“, комплекс „Съни Хил“, бл. 6, ет. 2, ап. 11, с площ от 49,26
кв. м. и прилежащи части: 8,47 кв. м. идеални части от общите части на
сградата.
Безспорно е, че ответницата не е сключила с ищцовото дружество
3
индивидуален договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс
„Съни Хил“.
Не се спори, че в поземлен имот с идентификатор 07079,671.339, в който
е изграден комплекса, са налице съоръжения и елементи от техническата
инфраструктура, предназначени за общо ползване от всички собственици,
като поддържането им е възложено на ищцовото дружество по силата на
договор за управление и поддръжка от 01.08.2019 г., сключен между
инвеститора „СЪНИ ХИЛ 2“ ЕАД, с ЕИК *********, и изпълнителя „Съни
Хил Мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК *********.
Безспорно е, че собственик на поземлен имот с идентификатор
07079,671.339, е дружеството „СЪНИ ХИЛ 2” ЕАД.
Безспорно е, че в периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2024 г. ищцовото
дружество е извършвало управление и поддръжка на общите части на
комплекса.
Представена е скица на поземлен имот с идентификатор 07079,671.339,
от която е видно, че той е с площ от 18 507 кв.м., като върху него са построени
общо единадесет сгради – десет жилищни сгради и една сграда за
енергопроизводство.
Представен е договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс
„Съни Хил“ от 01.08.2019 г., сключен от „СЪНИ ХИЛ 2” ЕАД и ищцовото
дружество, по силата на който „СЪНИ ХИЛ 2” ЕАД като собственик на
комплекса, включващ жилищни блокове 1, 2, 3, 4, 5 и 6, въведени в
експлоатация, е възложило на „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД
цялостната поддръжка и управление на общите му части и на всеки един блок
поотделно, изразяващи се в подробно изброени в чл. 1 услуги.
Представен е договор за физическа охрана от 30.07.2019 г. между
ищцовото дружество и „БОДУ“ ООД за жилищен комплекс „Съни Хил“.
Представени са фактури за консумирана електроенергия, вода и
абонаментни такси за поддръжка и сервизно обслужване на асансьорните
уредби 09.04.2020 г., 09.10.2020 г. и 05.07.2021 г., за абонаментни такси за
обслужване на асансьор за отчетни периоди м. януари 2023 г., април 2023 г.,
май 2023 г. и декември 2023 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Т. Д.,
от което се установява, че за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2023 г. са
осчетоводени разходи по поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил“, в
общ размер на 189 253,43 лв., а за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г.
разходите по поддръжка и управление на комплекс „Съни Хил“ са в общ
размер на 220 304,81 лв. и се отнасят за заплати и осигуровки, охрана, ел.
енергия, вода, поддръжка на асансьори, поддръжка на басейн, счетоводни
услуги, координация и управление и за текуща поддръжка. Дейността на
ищцовото дружество е свързана само с поддръжката и управлението на
жилищен комплекс „Съни Хил“ и всички приходи и разходи на дружеството
са свързани с тази дейност. Вещото лице потвърждава, че плащанията са
извършени и са отразени счетоводно. Осчетоводените суми касаят целия
комплекс, в който има 9 сгради. Не се води аналитична отчетност по
4
отделните сгради. Установени са извършени от ответницата плащания в общ
размер на 600 лв., от които 450 лв. са отнесени за погасяване на по-стари
задължения и 150 лв. са отнесени за погасяване на задължения в процесния
период – за м. юни и юли 2022 г. 75 лв. от посочените 600 лв. са платени в хода
на процеса.
По делото е разпитан свидетелят Пейчо Щилиянов Василев. Той
разказва, че е собственик на апартамент в „Съни Хил“, бл. 9 и от около 5
години живее в комплекса. Заявява, че многократно е имал забележки във
връзка с поддръжката на общите части на комплекса, например външните
общи части не се пръскали за обезпаразитяване, като собствениците на обекти
в сградата сигнализирали домакинката за някои нужни ремонтни дейности, но
такива не били извършвани. Отделно заявява, че числеността на персонала,
ангажиран с озеленяване и всякакъв вид поддръжка в комплекса, била крайно
недостатъчна. Обяснява, че целият комплекс се охранява от физическа охрана
– трима души, чието задължение е да обикалят из комплекса и да
осъществяват охраната му, но те само стоят в будката си на столче и
наблюдават камерите, от които нищо не се вижда на техния монитор. Василев
излага, че има и бариера, но всеки може необезпокоявано да влезе в
комплекса. Сочи, че за осъществяване на достъпа до комплекса собствениците
нямат чипове, а само дистанционно, което е при охраната, тя отваря бариерата
с него и пускат външни хора на територията на комплекса, защото така са им
наредили от „Съни Хил“.
Първоинстанционният съд е уважил предявения от „СЪНИ ХИЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД иск, като е приел, че ответницата М. К. П. се е
обогатила за негова сметка, като се е ползвала от извършваните от него услуги
по поддръжка и управление на жилищен комплекс „Съни Хил“, без да заплати
нищо за това. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според
което разходите в размер на 409 558,24 лв. са необходими за осъществяване на
дейността по управление и поддръжка на комплекса. Приел е, че съобразно
притежаваните от П. идеални части от общите части на сградата тя дължи
1083,43 лв. Приспаднати са извършени от нея плащания в размер на 600 лв. в
периода от 22.02.2023 г. до 25.11.2024 г. Поради това искът е уважен за сумата
от 483,43 лв.
Настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд да
уважи иска. Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД сочи, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, следва да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Законът прави разлика между двете
съпоставими величини – обогатяване и обедняване и повелява обезщетението
да е винаги в размера на по-малката от тях.
Според съдебната практика, обективирана в Решение № 252/23.01.2015
г. по гр.д. № 2858/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение № 88/28.08.2017 г. по т.д. №
834/2016 г. на ВКС, II т.о. и др., спестяването на разходи води до обогатяване,
но само ако тези разходи са били необходими и ответникът по иска, основан на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е следвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане. Тоест, обсъжданата форма на
неоснователно обогатяване изисква възстановяване на икономическото
5
равновесие между насрещните престации на страните по делото не въобще, т.
е. в пълната стойност на даденото или направеното от ищеца, а само в онази
част, с която се е обогатил ответникът и която представлява необходим разход.
Въззивницата е права, че дори и по договора за поддръжка и управление
от 01.08.2019 г. тя не би дължала част от разходите, защото там е уговорено
(чл. 17, ал. 1), че всички разноски за заплати на персонал и специалисти, по
консумативи и материали за поддръжка, включително за смяна на уреди, се
поемат от изпълнителя.
Настоящият състав намира, че голяма част от претендираните от ищеца
разходи не са необходими. Разходи, които се извършват само с оглед
функциониране на ответното дружество, не са пряко свързани с дейността по
поддръжка и управление на комплекса. Освен това за голяма част от разходите
не е доказано да са свързани с управлението и поддръжката на комплекс.
Поради изложеното не се дължат следните разходи (съобразно посочените в
таблицата към съдебно-техническата експертиза, съдържаща се в
първоинстанционното дело): за възнаграждения – 119 426,09 лв., за
осигуровки – 23 487,12 лв., за материали за поддръжка – 11 882,03 лв., за
работни дрехи – 237,33 лв., за канцеларски материали и офис техника и
поддръжка офис техника – 1415,64 лв., за координация и управление на
текущата дейност – 26 478,32 лв., за счетоводни услуги – 12 100 лв., за одит –
3911,66 лв., за правни услуги – 2700 лв., за транспортни услуги – 1440 лв., за
трудова медицина и обяви за персонал – 300 лв., за присъдени разноски по
дела и разноски по прекратени дела – 5179,57 лв., за отписани несъбираеми и
по съдебни дела вземания – 3342,74 лв., за административни, застрахователни,
нотариални, банкови, куриерски и други услуги – 2772,51 лв. Общо тези суми
възлизат на 219 674,01 лв. По отношение на останалите разходи липсват
оплаквания във въззивната жалба, с изключение на разходите за охрана,
поради което съдът няма да ги коментира. Според настоящия състав разходите
за охрана са сторени за охрана на целия комплекс, т.е. и на въззивницата,
независимо че по този начин се постига като резултат и охраняването на
строителни площадки и складирани в комплекса строителни материали.
Като се вземе предвид заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно
изготвено, от общата сума на разходите – 409 558,24 лв., следва да се извадят
посочените по-горе 219 674,01 лв. Остават 189 884,23 лв. При прилагане на
изчисления от вещото лице коефициент от 0,003009, представляващ
съотношението на квадратурата на обекта на ответницата спрямо общата
разгърната застроена площ на комплекса, се получава сумата от 571,36 лв.
Предвид данните, че ответницата е извършила плащания в размер на 600 лв.,
вземането е погасено изцяло. Настоящият състав се солидаризира с
изложеното от първоинстанционния съд, че ищцовото дружество е
неправилно е отнесло плащанията за стари задължения, при положение че
ответницата е заявила кои свои задължения иска да погаси в съответствие с
чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в обжалваната част и искът да се отхвърли за сумата от 483,43
6
лв.
По разноските:
Предвид променения изход на делото, съдът дължи служебно да
разпредели разноските за двете инстанции. При изчисляване на разноските за
първа инстанция следва да се съобрази, че съгласно експертизата ответницата
е заплатила 75 лв. в хода на процеса. От тях само 45,36 лв. са били дължими,
поради което следва да се зачете, че повод за завеждане на делото е дала
именно ответницата. За първа инстанция ищецът е претендирал и доказал
разноски в размер на 920 лв. (150 лв. за възнаграждение на вещото лице, 720
лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна такса), а ответницата –
550 лв. (400 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за възнаграждение за
вещото лице). Така в полза на ищеца е следвало да бъдат присъдени 52,41 лв.,
а в полза на ответницата – 519,34 лв.
За въззивната инстанция въззивницата има право на разноски в пълен
размер, тъй като въззивната й жалба е уважена изцяло. Въззивницата е
претендирала и доказала разноски в размер на 425 лв. (400 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса).
С цел прегледност, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта за разноските, както и следва да бъде отменено и
определението за изменение на решението в частта за разноските, за да може
настоящият съд да разпредели наново разноските.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ 1) Решение № 5108 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 7336/2024 г.
на Районен съд – Бургас, в частта, с която М. К. П., с ЕГН **********, е
осъдена на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на „СЪНИ ХИЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 483,43 лв., с която се е
обогатила неоснователно заради направени от дружеството разходи за
поддръжката и управлението на общите части на жилищния комплекс „Съни
хил“ в периода 01.06.2022 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва за
забава върху тази сума, считано от 29.10.2024 г. (датата на депозирането на
исковата молба), до окончателното изплащане на главницата; и в частта за
разноските, както и 2) Определение № 3099 от 30.05.2025 г. по гр. д. №
7336/2024 г. на Районен съд – Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД, с ЕИК *********, срещу М. К. П., с ЕГН **********, за заплащане на
сумата от 483,43 лв., с която се е обогатила неоснователно заради направени
от дружеството разходи за поддръжката и управлението на общите части на
жилищния комплекс „Съни хил“ в периода 01.06.2022 г. до 30.06.2024 г., ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 29.10.2024 г. (датата
7
на депозирането на исковата молба), до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА М. К. П., с ЕГН **********, да заплати на „СЪНИ ХИЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 52,41 лв. – деловодни
разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на М. К. П., с ЕГН **********, сумата от 519,34 лв. – деловодни
разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на М. К. П., с ЕГН **********, сумата от 425 лв. лв. – деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8