№ 166
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500257 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 257/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всеки от ищците,
съответно от Д. Г. К., чрез адв. Р. Д. и от И. Г. Д., чрез адв. Н. К., срещу
решение № 225/04.03.2025г., постановено по гр. д. № 131/2024г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им срещу
ответницата С. К. К. за прогласяване нищожността на: брачен договор,
сключен на 18.06.2014 г. в град Варна, рег. № 8222 и 8223, двете от 18.06.2014
г. на нотариус peг. № 572 НК чрез който Г.Д.К., поч. на 13.09.2023 г. е
прехвърлил на ответницата безвъзмездно 1/2 (една втора) идеална част от
собствения си недвижим имот, придобит преди брака, представляващ
апартамент № 12, находящ се на третия етаж в жилищна сграда в град Варна,
ул. "Капитан Райчо" № 80, 15-ти подрайон на града, състоящ се от: две стаи,
кухня -трапезария, баня, тоалетна, дрешник и входно антре, със застроена
площ 68.75 (шестдесет и осем цяло и седемдесет и пет стотни) кв. м, ведно с
принадлежащото избено помещение № 12, с площ 2.78 (две цяло и седемдесет
и осем стотни) кв. м, както и 1.2471 % (едно цяло и две хиляди и четиристотин
1
и седемдесет и една десетохилядни процента) ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена
комплекса, при съседи на жилището: изток - стълбище; ап. № 11; запад -
жилища от ул. "Капитан Райчо" № 82; север - зелени площи; юг - зелени
площи и на избеното помещение: изток - избен коридор; юг - изба на ап. 13,
идентификатор 10135.3517.97.6.12 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три
хиляди и петстотин и седемнадесет, деветдесет и седем, шест, дванадесет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
от 28.04.2014 г., в жилищна сграда с идентификатор 10135.3517.97.6,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.3517.97, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой на нива
на обекта: 1; при съседи на същия етаж: 10135.3517.97.6.11; под обекта:
10135.3517.97.6.8 и над обекта: 10135.3517.97.6.16, основан на твърдение, че
ответницата е упражнила насилие, на основание чл. 26, ал. 2 пр. второ ЗЗД и
на анекс към горния брачен договор, сключен на 24.11.2022 г. в град Варна,
рег. № 1337 и 1338, двете от 24.11.2022 г. на нотариус peг. № 434, чрез който е
отстъпена безвъзмездно останалата 1/2 (една втора) идеална част от
гореописания имот, основан на твърдение, че ответницата се е възползвала от
зависимото, поради заболяване, положение на съпруга, на основание чл. 26,
ал. 2 пр. четвърто ЗЗД, евентуално че съпругът е останал без всякакво
имущество, което е довело до неравнопоставеност между съпрузите т.е.
поради противоречие с принципа за автономията, на основание чл. 26, ал. 1
пр. първо ЗЗД, евентуално за намаляване на безвъзмездните разпореждания и
възстановяване запазените части на ищците от наследството в размер по 1/3,
на основание чл. 30 ЗН.
По въззивна жалба Д. Г. К., чрез адв. Р. Д., против решение №
225/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 131/2024 г. по описа на Варненския
окръжен съд:
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения във връзка с
оценката на събраните доказателства, поради необоснованост на фактическите
и правни изводи на съда, както и че е несправедливо, като е молила за
отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските.
Изложила е също и оплаквания за непълнота на обжалваното решение, поради
2
липсата на произнасяне от съда по два от предявените искове – тези за
нищожност на брачния договор и анекса, поради накърняване на добрите
нрави и поради невъзможен предмет.
По въззивна жалба на И. Г. Д., чрез адв. Н. К. против решение №
225/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 131/2024 г. по описа на Варненския
окръжен съд:
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната
му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Изложил е
оплаквания, че съдът не обсъдил всички твърдения, доводи и възражения,
въведени в предмета на спора и не се произнесъл по всички искове. Сочил е,
че съдът обследвал избирателно свидетелските показания, включително
обсъждайки само части от тях, като тези на свидетелката Л.Н. извел от
контекста на казаното от нея, а част от тези на св. Д.П. изобщо не отчел, както
и че изобщо не обсъдил събрани по делото писмени доказателства и така
достигнал до необосновани и некореспондиращи на установеното от
доказателствения материал изводи за неоснователност на предявените искове.
Изложил е съображения за наличие на твърдяните факти и такива за
основателност на претенциите.
Ответницата С. К. К., чрез адв. С., е подала писмен отговор на
въззивните жалби, с който е оспорила същите и по съображения за
неоснователност на оплакванията и такива за правилността на обжалваното
решение, е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на
разноските.
По наведените във въззивната жалба Д. Г. К., чрез адв. Р. Д. оплаквания
за непълнота на обжалваното решение, поради липсата на произнасяне от
съда по два от предявените искове – тези за нищожност на брачния договор и
анекса, поради накърняване на добрите нрави и поради невъзможен предмет,
уточнени с молба от 31.03.2025 г., окръжният съд се е произнесъл с влязло в
сила определение № 1670/01.04.2025 г., в производство по чл.250 ГПК за
допълване на решението, с което е приел липсата на непълнота в решението и
е върнал молбата (оставил я без разглеждане).
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата Д. Г. К.,
3
чрез адв. Р. Д., е поддържала въззивната си жалба, молила е за уважаването й и
за присъждане на разноските, като е възразила по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу
размера на претендираните от насрещната страна такива, а въззиваемата С. К.
К., чрез адв. С., е поддържала отговора на въззивните жалби, молила е за
отхвърлянето им и за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане
на разноските. С депозирана преди съдебното заседание писмена молба,
въззивникът И. Г. Д., чрез адв. Н. К., е поддържал въззивната си жалба, молил
е за уважаването й и за присъждане на разноски. Д. К., чрез адв.Р. Д., е
депозирала писмени бележки по съществото на спора в предоставения от съда
срок.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира следното:
В исковата си молба, уточнена с молба от 18.12.2023 г., ищците са
поддържали, че са съответно син и дъщеря от предходен брак на починалия на
13.09.2023 г. Г.Д.К., както и че последният към датата на смъртта си е бил в
брак с ответницата С. К.. След смъртта на наследодателя си узнали, че баща
им е сключил с ответницата брачен договор от 18.06.2014 г., с който се
разпоредил безвъзмездно в полза на съпругата си с ½ ид.част от придобития
от него преди брака му апартамент, както и сключили анекс към него от
24.11.2022 г., с който баща им прехвърлил безвъзмезно на ответницата и
останалата ½ ид.част от същия апартамент. Изложили са: че се срещали с
баща си тайно от ответница, защото тя не одобрявала това; че при срещите им,
баща им винаги казвал, че няма да прехвърли имота на жена си, а ще им го
остави; че двамата с жена си били в постоянни скандали, защото тя искала да
й прехвърли целия апартамент. През октомври 2021 г. баща им се разболял от
рак, правили му операция и му предписали химиотерапия, за която жена му не
дала съгласие, въпреки необходимостта от такава. При срещите им тогава,
баща им не споменал за прехвърлената вече част от имота на ответницата, а
казвал че апартаментът ще остане за тях и плачел, че не му остава много
време. След операцията редовно се виждали при леля им, негова сестра, и той
вече бил с бастун. През месец март 2023 г. се видели в дома на леля им и баща
им споделил, че не живее добре с жена си, че тя го заплашвала, че няма да го
гледа ако не й прехвърли апартамента. Тогава той бил зле, пожълтял,
отслабнал, отчаян. Отново им казал, че ще им остави апартамента. Знаели, че
жена му е „голяма скандалджийка“ и от споделеното от баща им и, че тя го
4
притискала психологически, емоционално и физически, като го удряла,
заплашвала го с развод. От съседите узнали, че три дни преди смъртта му
също имало големи скандали у тях. От неравномерния му почерк в анекса
личало, че баща им бил притеснен или в недобро здравословно състояние.
С уточняващата молба от 18.12.2023 г., ищците са конкретизирали
претенциите си за прогласяване нищожност на договора и на анекса към него,
като са изложили твърдения по всеки от сочените пороци и са молили за
прогласяване на нищожността на поддържано основание.
Изложили са, че съпругът постоянно се оплаквал от ответницата пред
децата си и роднини, че е подлаган, освен на емоционално, но и
психологическо и физическо насилие, чрез многобройни скандали с
физически посегателства. Тези отношения представлявали благоприятна
среда за осъществяване на такива посегателства върху личността, които
направили невъзможно формирането на вътрешно волево решение,
евентуално на неговата изява. Твърдяли са, че е възможно насилствените
действия непосредствено да са предхождали сключването на брачния договор
и опасността от тяхното възобновяване при отказ да се извърши
волеизявление да е била също така непосредствена, като в последния случай
насилието не следвало да се счита за преустановено. Изявлението на
наследодателя им било изтръгнато с насилие. Затова са претендирали
прогласяване нищожността на брачния договор, поради липса на съгласие.
Нищожността на анекса са претендирали, поради противоречието му със
закона, с чл.46 КРБ и чл. 13 от СК, защото била накърнена
равнопоставеността на съпрузите в брака, тъй като след прехвърлянето и на
останалата му идеална част от имота, баща им бил оставен на практика без
имущество, както и предвид многобройните скандали със заплахи от страна на
съпругата му, че ще последва развод и че няма повече да се грижи за него,
особено след като му била поставена диагноза рак на дебело черво и
подписването на декларация от страна на ответницата, че не разрешава да се
проведе лечение чрез химеотерапия.
Твърденията, че към сключването на анекса баща им бил вече с
установена диагноза - рак на дебело черво, претърпял операция с множество
разсейки като това довело до уговорки, противоречащи на добрите нрави за
отношенията между съпрузите, тъй като били постигнати в резултат на
5
експлоатацията на неравностойното положение на единия от другия съпруг и
поставящи икономически силния съпруг в положението на финансово
експлоатиран, ищците са свързали с наличие на порока противоречие с
добрите нрави и нищожност на това основание.
Твърдяли са още, че са законни наследници на починалия, а
безвъзмездното прехвърляне на имота с брачния договор (допълнен с анекса)
ги лишава от запазената им част от наследството им, като са молили за
намаляване на безвъзмездните разпореждания и възстановяване на запазените
им части от наследството в размер по 1/3.
Ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е
оспорила исковете като неоснователни и е молила за отхвърлянето им с
присъждане на разноски.
Предвид изложените и уточнени твърдения с относимостта им към
съответен порок, предявените от Д. Г. К. и И. Г. Д. срещу С. К. К. пред
окръжния съд искове, които понастоящем са предмет и на въззивното
производство, са: - за прогласяване нищожността на брачен договор, сключен
на 18.06.2014 г. в град Варна, рег. № 8222 и 8223, двете от 18.06.2014 г. на
нотариус peг. № 572 НК чрез който Г.Д.К., починал на 13.09.2023 г. е
прехвърлил на ответницата безвъзмездно 1/2 ид. ч. от собствения си
недвижим имот с ид. 10135.3517.97.6.12 по КККР, придобит преди брака,
представляващ апартамент № 12, находящ се на третия етаж в жилищна
сграда в град Варна, ул. "Капитан Райчо" № 80, с площ 68.75 кв. м, ведно с
принадлежащото избено помещение № 12, с площ 2.78 кв. м, както и 1.2471 %
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж на основание чл. 26,
ал. 2 пр. второ ЗЗД, поради липса на съгласие, основан на твърдение, че
ответницата е упражнила насилие върху съпруга си; иск за прогласяване
нищожността на анекса към брачния договор, сключен на 24.11.2022 г., на
основание чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД, поради противоречие със закона, с чл.46
от Конституцията на Република България и чл. 13 от СК, по твърдения, че
съпругът е останал без всякакво имущество, което е довело до
неравнопоставеност между съпрузите и в противоречие с принципа за
автономията; и в евентуалност иск за прогласяване нищожността на анекс към
горния брачен договор, сключен на 24.11.2022 г. в град Варна, рег. № 1337 и
1338, двете от 24.11.2022 г. на нотариус peг. № 434, чрез който е отстъпена
6
безвъзмездно останалата 1/2 ид. ч. от гореописания имот, на основание чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, по твърдение, че
ответницата се е възползвала от зависимото, поради заболяването, положение
на съпруга; - както и в евентуалност иск за намаляване на безвъзмездните
разпореждания и възстановяване запазените части на ищците от наследството
в размер по 1/3, на основание чл. 30 ЗН.
Обжалваното решение е валидно, а предвид, че окръжният съд е
разгледал фактическите твърдения на ищците по тези искове и се е произнесъл
по тях, решението е допустимо. Квалификацията на иска за нищожност, по
твърденията на ищците за възползване на ответницата от зависимото
положение на съпруга си след заболяването му, не обосновава такава по чл.
26, ал. 2 пр. четвърто ЗЗД за липса на основание, а квалификация по чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Погрешната правна
квалификация е порок, относим към правилността на решението.
Установено е по делото, че ищците са единствени деца - син и дъщеря от
предходен брак на починалия на 13.09.2023 г. Г.Д.К., както и че последният
към датата на смъртта си е бил в брак с ответницата С. К.. Бракът на Г.К. и С.
К. е сключен на 01.03.2004 г. по време на действието на отменения вече СК от
1985 г., когато двамата съпрузи са били съответно – на 56 години мъжът и на
52 години – жената. Към този момент съпругът е притежавал, придобит преди
брака (с договор за продажба, сключен с нот.акт № 83 т.IV вх.рег. 1199 от
16.02.1999г.) апартамент №12 (с ид. 10135. 3517. 97.6.12.) в гр.Варна, ул.
„Капитан Райчо Николов“ №80 с площ от 68,75 кв.м., ведно с избено
помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж. Десет години по-късно, на 18.06.2014 г., при действието на новия СК
от 2009 г., съпрузите съответно вече на 66 г. и на 62 г. са сключили брачен
договор, с който са уредили правата си върху имуществото, придобито по
време на брака, правата върху притежаваното имущество преди брака,
начините на разпореждане и управление с имуществото, вкл. със семейното
жилище, участието в разходите и задълженията и имуществените последици
от развода (чл.1 от брачния договор). Договорили са: с чл.2 - режим на
разделност на придобитото от тях по време на брака имущество; с чл. 4 -
начина на управление на лично имущество и разпореждане със семейното
жилище; с чл.5 – начина на разпореждане с лично имущество; чл.6 и чл.7 –
участието на страните в разходите и задълженията и с чл.8 – имуществени
7
последици при развод. Съгласно разпоредбата на чл.3, с брачния договор, Г.К.
е прехвърлил безвъзмездно на съпругата си и ½ ид.част от придобития от него
преди брака му апартамент №12 в гр.Варна. Установено е също така със
събраната медицинска документация, че през есента на 2021 г. съпругът Г.К.
се разболял от онкологично заболяване, постъпил е за лечение в на МБАЛ
„Света Анна -Варна“ АД на 11.10.2021 г. и на 21.10.2021 г. му е направена
операция. На 27.10.2021 г. болният е бил изписан с окончателна диагноза
„злокачествено новообразувание на ректосигмоидеум“ с установени лимфни
възли с метастази от същия карцином. На 30.05.2022 г. той е бил
освидетелстван пожизнено с 95% ВСУ без чужда помощ с водеща диагноза
„колон сигмоидеум“ и придружаващо заболяване „хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност“. На 15.11.2022 г. Г.К. е участвал в договор за
доброволна делба на съсобствени имоти и е получил в дял две ниви с площи
съответно от 8 998 кв.м. и от 9 000 кв.м., находящи се в землището на с.
Кривня. На 24.11.2022 г. двамата съпрузи К. са сключили анекс към брачния
договор, с който Г.К. е прехвърлил на съпругата си С. К. безвъзмездно и
останалата 1/2 идеална част от апартамента (№12) на ул. „Капитан Райчо
Николов“ №80 в гр.Варна. Съпрузите са уредили още и правата си върху
придобито по време на брака имущество, като всяка движима вещ над 5 000
лв. става индивидуална собственост на съпруга и са уредили и имуществени
последици при развод, като: личните задължения остават в тежест на съпруга,
който ги е поел; дължи се месечна издръжка на този, който има нужда;
семейното жилище ще се ползва от ответницата. На 13.09.2023 г. К. (на 75 г.) е
починал.
Към датата на смъртта, съпругът е притежавал недвижими имоти – двете
ниви в с. Кривня и сума по банков влог от 2457,64лв. Установено е също, че на
24.07.1992 г., Г.К. и тогавашната му съпруга С. К. са дарили на двете си деца –
сега ищци, придобит по време на брака им апартамент в гр.Варна ап.№ 93 в
кв. "Вл.Варненчик" бл. 216, вх.З, при запазено пожизнено право на ползване
на жената върху 2/3 ид.части. Със събраната по делото оценителна експертиза
на вещото лице А. са установени пазарните стойности на имотите към датата
на открИ.е на наследството - 13.09.2023г., както следва: апартамент № 12 на ул
"Кап Райчо" №80 - 165 700 лв.; ап.№ 93 в кв. "Вл.Варненчик" бл. 216 вх.З –
159900 лв., при съобразяване на правото на ползване в полза на С. И. К. -
145 000 лв.; ПИ 39829.56.16 в землището на с.Кривня, община Провадия –
8
10258 лв.; ПИ 39829.56.16 в землището на с.Кривня, община Провадия -10 260
лв.
По характера на брачния договор и приложимостта на общите
разпоредби за нищожност на договорите в чл. 26 и сл. ЗЗД:
В тази връзка следва да се посочи, че Семейният кодекс не съдържа
легално определение за брачен договор. Относимите специални норми
уреждат съдържанието на брачния договор (чл. 38), неговата форма и
сключване (чл. 39), действие (чл. 40), изменение (чл. 41), прекратяване и
разваляне (чл. 42) и недействителност (чл. 43). Тъй в основата си брачният
договор представлява двустранна правна сделка, с която лицата, на които
предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени права и
задължения, за него са приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото в
СК не е посочено друго и доколкото субсидиарното прилагане на ЗЗД не влиза
в противоречие с принципите за уреждане на семейните отношения. Брачният
договор, с оглед специфичния му предмет и цел, може да включва различни по
вид и характер договорни клаузи, предвид възможността с него да бъдат
уредени различни групи имуществени отношения. В чл. 38, ал. 1 СК
неизчерпателно са посочени основните елементи от съдържанието на
договора, сред които са - уговорки между страните, касаещи правата им върху
имуществото, което се придобива по време на брака; правата върху
притежаваното от страните имущество преди брака; имуществените
последици при развод и пр. Важна характеристика на брачния договор е, че с
него може да се извършва разпореждане с права от единия съпруг в полза на
другия, включително и с вещни права върху недвижими имоти, като формата
за валидност е облекчена и е винаги писмена с нотариална заверка на
подписите и съдържанието. Прехвърлянето на права между съпрузите би
могло да е възмездно или безвъзмездно, като в тези случаи брачният договор
ще съдържа елементи на договор за продажба, или на дарение, възможно е
също да има и белезите на договор за замяна, или на цесия, когато се
прехвърлят вземания. Законът обаче забранява страните да уговорят, че
предбрачното имущество ще стане съпружеска общност (чл. 38, ал. 2 СК).
По иска за нищожност на брачния договор, поради липса на съгласие на
осн. чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД:
Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД като тежък
9
порок на правната сделка, когато волеизявленията (предложение и приемане)
са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при
"съзнавано несъгласие" – без намерение за обвързване, когато съгласието е
изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на игра, на шега или като учебен
пример, в който смисъл са мотивите по т. 2 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.
дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал.
2 изр. 1 пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е
обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно
волево решение. Липсата на съгласие за сключване на договор трябва да бъде
съзнателна, тъй като ако е несъзнателна следва да се приложат съответните
правила за унищожаемост в зависимост от конкретния порок на волята.
Безпротиворечиво се приема, че при упражнено физическо насилие
въздействието върху страната е до такава степен непреодолимо, че същата по
никакъв начин не би могла да формира валидно собствена воля и да действа
според собствените си намерения, поради което волеизявлението се превръща
в средство, чрез което се осъществяват чужди действия.
В случая, ищците се позовават на липса на съгласие поради това, че
изявлението на наследодателя им било изтръгнато с насилие. В тази връзка
следва да се посочи, че от значение е само упражненото пряко физическо
насилие, при което е налице съзнавано несъгласие за сключване на договора. В
този случай липсва воля, а действията и волеизявленията на лицето са
резултат от непосредствено физическо въздействие върху него. Твърдяното от
ищците „емоционално и психологическо“ такова са без значение. Конкретно
упражнено физическо посегателство от съпругата върху съпруга й при
сключване на брачния договор не е установено по делото. Всички разпитани
по делото свидетели са сочили, че към датата на сключване на брачния
договор през 2014 г., Г.К. е бил физически здрав мъж, работел е активно и
според свидетеля Д. е тежал около 110 кг., което прави твърденията за
упражнявано над него насилие от страна на съпругата му С. К. житейски
неправдопобни, а освен това никой от свидетелите не е изнесъл данни за
осъществен такъв факт. Свидетелката на ищците Д.П. И. (съседка на
семейството от около петнадесет години) е сочила, че през 2014 г. Г. бил здрав
и си били в нормални отношения със съпругата си. Свидетелката Л.Д.Н. (леля
на ищците и сестра на починалия) е потвърдила, че през 2014 г. Г. ходел на
работа, бил здрав и често се виждали. Изнесеното от нея като споделено от
10
брат й настояване на съпругата му да й „припише“ апартамента, а по-късно и
това, че вече е „приписал“ на жена си само 1/2 ид. ч. от апартамента, защото
„тя постоянно викала, че трябвало да я осигури“, изобщо не сочат на
възприето от свидетелката насилствено действие, релевантно към сочената
хипотеза. Случката, при която ответницата била силно разстроена и обърнала
масата, а по-късно се извинила на свидетелката, няма отношение към
сключването на брачния договор, а е след изписването на Г. от болницата през
2021 г. с отношение към неблагоприятния момент в живота на семейството,
заради болестта на Г. и изобщо не обосновова изводи и за принципно
агресивно и насилствено поведение на съпругата спрямо съпруга й. Няма
данни за упражнено насилие от съпругата при сключване на договора и в
изнесеното от свидетелката Е.А.П. (едноутробна сестра на ищците), която е
сочила, че през 2014 г., преди операцията, Г. бил във видимо добро
здравословно състояние, но не знае в какви отношения са били със С.. От
приказките на Г., обаче разбирала, че отношенията им не били много добри, че
той бил принуждаван „за някои работи, ставало е въпрос за имущества, за
пари“ и че „ще се разведат или нещо такова“, но не казвал в прав текст, че С.
искала нещо от него. Соченото от тази свидетелка, че Г. споделил, че иска да
остави това, което притежава на децата си, също не е относимо към порока
липса на съгласие. Свидетелят К.В. Д. (зет на ответницата и очевидец на
отношенията на съпрузите от 2006 г., ходили два-три пъти месечно да ги
видят как са) е посочил, че съпрузите били в нормални отношения и не е
забелязвал да има между тях някакво напрежение. Съпругата му (дъщеря на
С.) също не е споделяла да е имало напрежение между С. и Г., а за
прехвърляне на апартамента не е знаел. Свидетелят С.Д.С. (познат на Г. от 45
години, колега от работата му в „Геологопроучвателно предприятие“, съсед и
приятел) е изнесъл, че те често се виждали, гостували си и с Г. си споделяли.
През 2014 г. двамата често се виждали, Г. бил здравословно добре, жизнен и
силен физически. Той винаги казвал, че добре живее със С. и „защо тази жена
не съм я намерил на млади години да живея с нея“. Не познавал децата и
внуците на Г., той не бил доволен от сина си и били скарани в последно време.
Говорели си и за жилища и Г. споделил, че затова е бил на гурбет, за да даде на
всички по един апартамент, като дал апартамент на първата си жена, на сина
си и на дъщеря си, а на С. казал, че ще остави този апартамент. Свидетелят не
е виждал конфликти или напрежение между съпрузите. При липса на
11
доказателства за това, че в момента на изразяване на съгласието за сключване
на брачния договор същото е изтръгнато чрез насилие, изключващо
намерението на съпруга да се обвърже от брачния договор въпреки
надлежното му поведение, не може да се приеме, че е налице съзнателна
липса на съгласие, поради което искът по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е
неоснователен. До този извод е достигнал и окръжния съд и решението му в
тази част следва да бъде потвърдено.
По исковете за нищожност на анекса към брачния договор и
поредността за разглеждането им:
Исковете са за прогласяване нищожността на анекса на основание чл.
26, ал. 1 пр. първо ЗЗД, поради противоречие със закона и на основание чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и същите са съединени в
условия на евентуалност. В съответствие с трайната съдебна практика
(решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. ВКС;
решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. I г. о. ВКС и решение №
198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС), поредността на
разглеждане на тези искове е според тежестта на порока и не зависи от волята
на ищците. Първо се разглеждат основанията за нищожност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките –
липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и
противоречие на морала, до най-лекия – липсата на форма. При това
положение, в случая първо следва да бъде разгледан искът за нищожност
поради противоречието със закона, а след това – този за нищожност поради
накърняване на добрите нрави.
По иска по чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД, поради противоречие със закона.
Нищожността на анекса, ищците са претендирали, поради противоречието му
със закона, с чл.46 КРБ и чл. 13 от СК, защото била накърнена
равнопоставеността на съпрузите в брака, тъй като след прехвърлянето и на
останалата му идеална част от имота, баща им бил оставен на практика без
имущество.
Разпоредбата на чл. 46, ал.2 КРБ гласи, че съпрузите имат равни права и
задължения в брака и семейството. Този принцип е закрепен и в разпоредбата
на чл. 13 СК, който също гласи, че съпрузите имат равни права и задължения в
брака. Той е проявление на конституционното начало за равенство на
12
гражданите независимо от пола и е по-конкретно по насоченост и съдържание
правило, определящо брака като равнопоставен съюз на мъжа и жената, съюз,
в който мъжът и жената имат равни права и задължения в личните и
имуществените си отношения, еднакви отговорности за благополучието на
семейството, равни родителски права и задължения за отглеждане и
възпитания на децата. Брачният договор се сключва винаги с оглед на
личността и в контекста на съпружеските взаимоотношения, чийто основни
характеристики са очертани в чл.13-17 от СК, а както бе посочено по-горе в
решението, разпоредбата на чл.38 СК позволява на съпрузите да преуредят
правата върху притежаваното от тях имущество преди брака. Те могат да се
разпоредят безвъзмездно или възмездно и с имущество, представляващо тяхна
лична собственост, включително като с брачния договор прехвърлят на другия
съпруг вещни права. Такова разпореждане между съпрузи обичайно е
мотивирано от съображения от строго личен и емоционален характер.
Равенството в правата и задълженията на съпрузите, отнесено към
брачния договор, който има за цел да уреди имуществените им отношения в
никакъв случай не означава и не може да бъде разглеждано като изискване за
притежание на еднакво по размер тяхно лично имущество. Затова и няма
нарушаване на принципа на равнопоставеност в случай, че съпругът е
прехвърлил безвъзмездно на съпругата си и останалата му ½ ид.част от
личното си жилище, придобито преди брака. Извън това, съпругът към този
момент е притежавал и други лични имоти – двете ниви и не е останал без
лично недвижимо имущество. Освен това, с анекса към брачния договор
съпрузите са уредили и други имуществени отношения, включително са се
съгласили, придобитите по време на брака движими вещи на стойност над
5000 лв. да стават собственост на Г.Д.К.. Затова и не е налице твърдяния
порок на анекса към брачния договор и искът по чл. 26, ал. 1 пр. първо ЗЗД е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД за нищожност на анекса към брачния
договор, поради накърняване на добрите нрави:
Твърденията на ищците са, че към сключването на анекса баща им бил
вече с установена диагнози - рак на дебело черво, претърпял операция с
множество разсейки, като това довело до уговорки, противоречащи на
добрите нрави за отношенията между съпрузите, тъй като били постигнати в
13
резултат на експлоатацията на неравностойното положение на единия от
другия съпруг и поставящи икономически силния съпруг в положението на
финансово експлоатиран. В тази връзка следва да бъдат разгледани и
твърденията на ищците за многобройни скандали със заплахи от страна на
съпругата, че ще последва развод и че няма повече да се грижи за съпруга си
Г., особено след като му била поставена диагноза рак на дебело черво, както и
че тя подписала декларация, че не разрешава да се проведе лечението му чрез
химеотерапия.
Добрите нрави са установени в обществен интерес, социално възприети
етични правила и норми. Те са израз на вътрешната потребност на човека от
справедливост и почтеност в частните и публични взаимоотношения,
преобладават в обществения възглед и се ценят и утвърждават в обществото
като цивилизационен белег на определен етап от развитието му. Според ТР №
1 от 15.6.2010 г по т. дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала.
Приема се в съдебната практика още, че добрите нрави се накърняват с
нарушаване на обичайния обществено утвърден начин на мислене и
поведение под психическо въздействие върху страната за сключване на
сделката (убеждаване, склоняване), което не е измама или заплашване по
смисъла на ЗЗД. Приема се също, че може да противоречи на добрите нрави и
сделка, която нарушава изискванията за еквивалентност на престациите и
условията на сключването й сочат на необичайност – лекомислие, неопитност,
икономическа и физическа зависимост на едната страна от другата или от
трети лица, по чието настояване е сключена. Накърняването на добрите нрави
по тези начини се преценява за конкретния случай въз основа на данните по
делото.
Както бе посочено по-горе, съпругът Г.К. се е разболял от онкологично
заболяване през есента на 2021 г. (когато е бил на 73 години), направена му е
операция на 21.10.2021 г., но и след нея той е бил с метастази от същия
карцином в лимфните възли. Процесният анекс към брачния договор е
сключен година по-късно - на 24.11.2022 г., а болният е починал почти година
след това.
14
Няма никакви доказателства по делото в подкрепа на твърдението на
ищците за подписан от съпругата документ, че не дава съгласие за по-
нататъшно лечение на съпруга чрез химеотерапия, а и такова твърдение е
нелогично предвид, че решението за лечението е на болния съпруг, който в
случая е бил в състояние сам да го вземе и го е решил. Че Г. бил готов да
направи химиотерапия, но се отказал от нея след като влязъл там и видял
хората и обстановката са показанията на свидетеля Д.. Свидетелката Л.Н.
също е потвърдила, че са ходили в онкологията в кв. Аспарухово и че влезли и
излезли от там, но не знае защо брат й не правил химиотерапия. Установено с
показанията на свидетелите Д., С. и Н. е, че след операцията Г.К. се
възстановил сравнително бързо, като два-три месеца след това вече излизал с
бастун и пазарувал (св. Д.), сядал на разговори със свидетеля С. на пейката
пред блока, а през май 2022 г. обсъждал със свидетелката Н. подялбата на
наследствените имоти и към лятото на 2022 г. вече имал настроение и бил по-
добре (св. Н.), продължил и да шофира (св. С. и св. Н.), а част от лятото
прекарал със съпругата си в с.Чайка и от там дори носели на свидетеля С.
домати и краставици. След този период и до смъртта му (на 13.09.2023 г.), Г.
продължил да излиза, да общува, да сключва сделки (участвал в продажба на
наследствен имот на 09.05.2023 г.), както и да шофира, като през 2023г. ходил
два пъти с колата си в с.Кривня при сестра си (свидетелката Н.), като
последния път - само дни преди да почине. Установено с показанията на
свидетелите на ищцовата страна е също, че Г.К. е поддържал отношенията си с
ищците – негови деца, със сестра си - свидетелката Л.Н. и с дъщерята на
съпругата от първия си брак – свидетелката Е.П., като се чували по телефона и
се срещали, но по-често в дома на сестра му Л. в гр.Варна и при отсъствието
на съпругата му С.. От показанията на свидетелката Л.Н., се установява също,
че със семейството на Г. са си гостували, като тя ходила в дома им при тях и те
двамата – при нея, както и че Г. я посещавал и в с. Кривня. Независимо от
причините, поради които Г. се е срещал с децата си в дома на сестра си, той е
можел да общува с близките си свободно. На срещите те си говорели и са
имали възможност да обсъждат лични неща, но Г. и тогава не е пожелал да им
каже за сключения със съпругата му анекс към брачния договор, а мотивите за
това (че иска да осигури С. и тя да остане в жилището и след смъртта му) е
споделил само с приятеля си - свидетеля С.. Твърденията на ищците за
„постоянни скандали" между Г. и С. изобщо не се потвърждават от никой от
15
свидетелите и няма данни по делото за такива. Както бе посочено по -горе,
избухването на ответницата при посещението на свидетелката Н. в дома й с
цел да говори с Г. за делба на наследствените им земи, е в периода
непосредствено след операцията на мъжа, инцидентна е и очевидно
емоционална реакция на ответницата (предвид тежкия период за семейството),
за която по-късно тя е посетила свидетелката и специално й се е извинила.
Никой от свидетелите не е изнесъл данни след операцията и към датата на
сключване на анекса към брачния договор (24.11.2022 г.), Г.К. да е бил
обездвижен, немощен и зависим от грижите на друг човек, вкл. и на съпругата
си, нито да е бил в недобро психическо състояние и податлив на внушения,
нито да е бил икономически зависим (предвид казаното по-горе, че е
притежавал имущество и пари). Както бе посочено, в нито един момент в
релевантния период К. той не е бил изолиран от близките си, имал е
възможност да се съветва с тях и не е бил зависим от съпругата си. Затова и
при така установеното, недоказани са твърденията на ищците за възползване
на ответницата от зависимото, поради заболяването, състояние на съпруга й и
сключване на анекса в нарушение на добрите нрави. Искът е неоснователен и
следва да се отхвърли. Предвид, че окръжният съд е произнесъл решението по
иска при погрешна правна квалификация, в тази част същото е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо това искът следва да бъде отхвърлен с
дадената правилна такава.
По иска по чл.30 ЗН:
Ищците се легитимират като наследници на починалия съпруг – страна
по брачния договор и поради това са обосновали правен интерес от завеждане
на иска по чл. 30 ЗН.
Наследодателят няма право да се разпорежда безвъзмездно, чрез
дарение или завещание с частта от имуществото си, представляваща запазена
част на неговите наследници с право на запазена част (низходящи, родители
или съпруг), а ако направи това, наследниците му с право на запазена част
имат право да искат намаляване на завещанията или даренията до размера,
необходим за допълване на запазената им част (чл. 28 и чл. 30 ЗН).
В правната теория (така „Коментар на новия семеен кодекс“, ИК „Труд и
право“) е прието, че брачният договор е двустранна правна сделка, с която
съпрузите уреждат имуществените отношения помежду си, свързани с брака,
16
както и с неговото прекратяване. Брачният договор по правило следва да бъде
отнесен към категорията на двустранните възмездни договори, доколкото и
двете страни поемат задължения и всяка от тях се ангажира за определена
престация, очаквайки насрещна престация. Брачният договор може да има
твърде разнообразно съдържание, като не винаги той ще е типичния
двустранен договор, при който страните поемат насрещни задължения. Той
може да има характеристиките на т.н. организационни договори, при които
задълженията на страните не са насрещни, а еднопосочни с оглед постигане на
обща цел. Брачният договор е формален и строго личен договор. Макар и с
имуществено съдържание, брачният договор е силно повлиян от личните
отношения между съпрузите. Той е акцесорен, защото има смисъл и
съществува само при наличие на брачно правоотношение.
Имайки предвид това и точно, защото брачния договор е двустранен
договор, чиято цел е уреждане на комплекс от имуществени отношения на
съпрузи и е повлиян и от личните отношения между тях, дори и да съдържа
клауза за безвъзмездно прехвърляне на вещно право от единия – на другия
съпруг, той не се превръща в договор за дарение и не може да бъде разглеждан
като такъв. Това е така, тъй като основанието на брачния договор е
уреждането на имуществените отношения между съпрузите и то е напълно
различно от основанието на договора за дарение. Освен това, с брачния
договор се уреждат много и различни аспекти на тези имуществени
отношения, като основните елементи от съдържанието на този договор са
уговорки между страните, касаещи правата им върху имуществото, което се
придобива по време на брака; правата върху притежаваното от страните
имущество преди брака; имуществените последици при развод и пр. и те са
взаимносвързани. Т.е. съпрузите по брачния договор постигат съгласието по
всички тези въпроси, като едно цяло. Безвъзмездното разпореждане с лично
имущество от единия към другия съпруг е само клауза и част от целия
двустранен и възмезден брачен договор, поради което дори и да разкрива
елементи на дарение, клаузата не може да се разглежда самостоятелно и
необвързано от останалите клаузи в договора и не превръща нито брачния
договор, нито тази част от брачния договор в дарение по смисъла на чл.225 и
сл. ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че законодателят в разпоредбата на
чл. 30 и сл. от ЗН изрично и изчерпателно е посочил сделките, чиито
разпореждания могат да бъдат предмет на конститутивния иск за
17
възстановяване на запазена част от наследството и това са само завещанията и
даренията. Никакви други сделки, извън завещанията и даренията, не могат да
бъдат включени в предмета на конститутивния иск по чл. 30 ЗН, дори
разпорежданията в тях да водят до безвъзмездно облагодетелстване на други
лица от страна на наследодателя (напр. опрощаване на задължения по чл.108
ЗЗД, безвъзмездно прехвърляне на вземане, договор за делба без уравнение и
др.). Аргумент в тази насока е и различния подход на законодателя при иск по
чл. 135 ЗЗД например, при който кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него не конкретно посочени сделки, а действията, с
които длъжникът го уврежда, без те да са изрично и изчерпателно посочени от
законодателя. Затова, при извода, че в случая безвъзмездното разпореждане с
брачен договор не е предвидено от законодателя в хипотезата на чл. 30 ЗН, то
и искът на наследниците за възстановяване на запазена част от наследството
на наследодателя, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. До този
извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното решение, поради което в
тази част то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, разноските за първата инстанция не се
променят. За въззивното производство въззивниците дължат разноските на
въззиваемата. Претендираните такива съставляват платен на адв. П. С.
адвокатски хонорар от 8 000 лв. срещу размера на който насрещната страна е
направила възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност над размер от
3000 лв. Съдът като съобрази вида спора (три иска за нищожност по чл. 26
ЗЗД и един за възстановяване на запазена част от наследство по чл.30 ЗН),
материалния интерес по всеки от исковете (данъчната оценка на имота е
50 570,10 лв. и съответно ½ част от него - 25 285,05 лв.), наличието на
фактическа и правна сложност на делото от една страна и от друга страна –
извършената работа от адвоката в неголям обем, която се състои в подаване на
отговор на въззивните жалби и участие в едно съдебно заседание без събиране
на нови доказателства и без нови защитни аргументи и предвид ползвания
като ориентир размер, посочен в Наредба 1/2004 за възнагражденията за
адвокатска работа намира, че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни и справедливо е да бъдат присъдени такива за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5 000 лв., което
въззивниците следва да платят на въззиваемата.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
18
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 225/04.03.2025г., постановено по гр. д. №
131/2024г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени, предявените от Д. Г. К. и И. Г. Д. срещу С. К. К. искове за
прогласяване нищожността на анекс към брачен договор, сключен на
24.11.2022 г. в град Варна, рег. № 1337 и 1338, двете от 24.11.2022 г. на
нотариус peг. № 434, чрез който Г.Д.К., поч. на 13.09.2023 г. е прехвърлил на
ответницата безвъзмездно останалата 1/2 (една втора) идеална част от
собствения си недвижим имот, придобит преди брака, представляващ
апартамент № 12, находящ се на третия етаж в жилищна сграда в град Варна,
ул. "Капитан Райчо" № 80, със застроена площ 68.75 кв. м, ведно с
принадлежащото избено помещение № 12, с площ 2.78 кв. м, както и 1.2471 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена комплекса, идентификатор 10135.3517.97.6.12
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, основан на
твърдение, че ответницата се е възползвала от зависимото, поради заболяване,
положение на съпруга, на основание чл. 26, ал. 2 пр. четвърто ЗЗД (липса на
основание), като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. К. и И. Г. Д. срещу С. К. К. искове за
прогласяване нищожността на анекс към брачен договор, сключен на
24.11.2022 г. в град Варна, с нотариална заверка на подписите рег. № 1337 и
1338, двете от 24.11.2022 г. на нотариус peг. № 434, чрез който Г.Д.К., поч. на
13.09.2023 г. е прехвърлил на ответницата безвъзмездно останалата 1/2
идеална част от собствения си недвижим имот, придобит преди брака,
представляващ апартамент № 12, находящ се на третия етаж в жилищна
сграда в град Варна, ул. "Капитан Райчо" № 80, със застроена площ 68.75 кв.
м, ведно с принадлежащото избено помещение № 12, с площ 2.78 кв. м, както
и 1.2471 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху припадащата се част от терена комплекса, идентификатор
10135.3517.97.6.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, основан на твърдение, че ответницата се е възползвала от зависимото,
19
поради заболяване, положение на съпруга на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 225/04.03.2025 г., постановено по гр.д. №
131/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Д. Г. К. ЕГН ********** и И. Г. Д. ЕГН ********** да
заплатят на С. К. К. ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 5 000
лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20