№ 2648
гр. Варна, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501259 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадени от Т. К. Т. , ЕГН
********** въззивни жалби, както следва:
I) Въззивна жалба с вх.№ 261709/04.04.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена
от процесуалния представител на Т. Т. – адв. С. Д., допълнена с въззивна жалба, вх.№
261741/05.04.2023г. подадена лично от въззивника Т. Т. срещу решение №
260031/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ 2060/2021г. по описа на ВРС, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Т. К. Т. против В. Н. Ф. искове, както следва:
1) Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на обективирания в нот.акт № 41, том III, дело № 791/1983г. Договор за
покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в
гр.Варна, ул.“*******" /бивша ул. „*********"/ № 19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по
плана на 8 м.р. на гр.Варна, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща
се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А К Д, ЕГН **********
/починал, наследодател на Т. Т./, в качеството на продавач и З Й Д, ЕГН **********
/починала, наследодател на В. Ф./, в качеството й на купувач поради накърняване на
добрите нрави от страна на купувача З Й Д, придобила половината от жилището на цена 25
пъти по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от известното й страдание на
Д „напреднала форма на шизофрения" и
2) Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на обективирания в нот.акт № 41, том III, дело № 791/1983г. Договор за
покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в
гр.Варна, ул.“*******" /бивша ул. „*********"/ № 19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по
плана на 8 м.р. на гр.Варна, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща
се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А К Д, ЕГН **********
/починал, наследодател на Т. Т./, в качеството на продавач и З Й Д, ЕГН **********
/починала, наследодател на В. Ф./, в качеството й на купувач поради липса на предмет -
невъзможност имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища.
II) Въззивна жалба с вх.№ 262328/10.05.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена
1
от Т. Т. срещу решение № 260043/26.04.2023г. постановено по гр.д.№ 2060/2021г. по описа
на ВРС, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника за допълване по
реда на чл.250 от ГПК на постановеното решение № 260031/15.03.2023г., чрез произнасяне
по иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 30000 лева.
III) Въззивна частна жалба с вх.№ 262461/18.05.2023г. по регистратурата на ВРС,
подадена от Т. Т., чрез процесуалния му представител срещу Oпределение №
260132/26.04.2023г., с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на жалбоподателя за
изменение на решение № 260031/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ 2060/2021г. по описа
на ВРС в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ответника В. Ф.
адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.
IV) Въззивна частна жалба с вх.№ 261152/06.03.2023г. по регистратурата на ВРС
идентична на въззивна частна жалба вх.№ 5727/06.03.2023г. по регистратурата на ВОС,
подадени от Т. Т. срещу Oпределение № 260059/27.02.2023г., с което е ОСТАВЕНА БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на жалбоподателя от 24.02.2023г. за допускане поправка на
протокол от проведеното на 15.02.2023г. открито съдебно заседание.
По жалбите срещу основното решение от 15.03.2023г.:
Въззивникът – Т. К. Т. лично и чрез процесуалния си представител оспорва
съдебното решение постановено на 15.03.2023г. с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на същото.
Поддържа твърденията си, че сделката, обективирана в нот.акт № 41, том III, дело №
791/1983г. е нищожна поради липса на предмет, тъй като разпоредената част от имота на
ул.“*******“ № 19 в гр.Варна не може да бъде разделена на две самостоятелни жилища.
Възразява, че целият имот собственост на А Д съгласно нот.акт № 10/1980г. за замяна
принципно е неподеляем, поради което счита, че чрез сделката от 1983г. не би могла да
възникне съсобственост между прехвърлителя Д и приобретателката Здравка Да. На това
основание счита, че сделката е с невъзможен предмет и следва да бъде прогласена за
нищожна.
По отношение на иска за нищожност на сделката от 1983г. поради противоречие с
добрите нрави, счита че съдът е следвало да съобрази като доказан фактът на душевното
заболяване на прехвърлителя Ал.Д и породената от това лесна внушаемост и
манупулируемост, които са довели до сключване на сделката при занижена продажна цена.
Като аргумент за накърняване на добрите нрави излага и фактът, че сделката е сключена
само една седмица след сключване на брака между страните. Възразява срещу
кредитирането на показанията на св.Роза Кожухарова, като счита същите за недостоверни и
противоречащи на действителната фактическа обстановка.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
искове, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
Прави доказателствено искане за приемане на представеното, но неприето към
доказателкствения материал медицинско удостоверение № ЛАК116/18.03.1971г. издадено
от д-р Василев – началник на Отделението за диспансерно наблюдение на психично болни
към ДКЦ „Св.Марина“, гр.Варна.
Допълващата въззивна жалба подадена лично от Т. Т. /вх.№ 261741/05.04.2023г./
2
съдържа идентични оплаквания. Счита, че продадената с оспорената сделка част от имота не
отговаря на критериите за самостоятелно ползване, поради това че към нея липсва
самостоятелен вход и санитарно помещение, с което се нарушават императивни правни
норми.
Счита, че първоинстанционнният съд е допуснал процесуално нарушение при
изготвяне на доклад на делото като не е дал указания до страните и в частност до ищеца
относно фактите и не е приел като доказателство по делото Медицинско свидетелство от
02.03.2004г. от психиатричния диспансер при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна
удостоверяващо душевното заболяване на Ал.Д – „параноидна шизофрения“. Твърди, че
Здравка Да се е възползвала от съС.ието на прехвърлителя Д и поради алчност му е
въздействала, за да сключи оспорената сделка, която счита че противоречи на морала.
Оспорват се моралните качества както на приобретателката Здравка Да, така и на синът й В.
Ф., които счита, че са се сговорили във вреда на прехвърлителя.
Поддържа възраженията, че цената, на която е придобита половината от имота, която
съвпада с данъчната оценка на имота към 1983г. е над 20 пъти по-малка от пазарната цена.
Оспорва показанията на св.Кожухарова като счита, че същата е лъжествидетелствала пред
съда като не е потвърдила да знае за побои на Д срещу съпругата му.
Счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не се е произнесъл по
заявеното от ищеца в хода на процеса искане за обезщетяване в размер на 30 000 лева на
причинените му от В. Ф. неимуществени вреди чрез негови изявления в съдебно заседание
на 15.02.2023г.
Моли решението на ВРС да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове за
нищожност на сделката по нот.акт № 41/1983г., включително искът за неимушествени
вреди.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби срещу
основното решение oт въззиваемата страна – В. Н. Ф., чрез процесуалния му представител.
Счита жалбите за неоснователни, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
Посочва, че съдът е изложил мотиви по всеки от разгледаните искове като е
достигнал до правилният извод, че атакуваната сделка не е нищожна поради липса на
предмет, доколкото с нея е прехвърлена собственост върху идеална, а не върху реална част
от имота. Посочва, че продаваното жилище е самостоятелен обект и следователно сделката с
ид.част от него не е с невъзможен предмет.
По отношение на иска за нищожност на сделката поради противоречие с добрите
нрави в следствие на нееквивалентност на престациите посочва, че между страните не е
налице спор, че купувачът е заплатил цена равна на данъчната оценка на имота, а отделно от
това с решение по гр.д.№ 4795/2005г. на ВРС със сила на пресъдено нещо е прието, че
сделката има цена, която е платена от купувача, както и че към момента на сключването й
продавачът А Д е бил в съС.ие да разбира свойството и значението на постъпките си.
Посочва, че въпреки дадените на ищеца Т. указания с доклада на делото, че следва да
3
установи твърденията си за нееквивалентност на престациите и указанията, че не е
ангажирал доказателства за този факт, същият не е поискал събиране на доказателства в
този смисъл. Възразява, че данъчните оценки на имота към 1980г. и към 1992г. са по-
големи, но те касаят целия имот, а не ½ ид.част от него и към момента на сделката – 1983г.
Здравка Да е придобила половината от имота, но е заплатила целият размер на данъчната
оценка. Счита, че показателни за цената на имота са и показанията на св.Кожухарова, която
е посочила, че съС.ието на имота е „трагично“. Позовава се на съдебна практика, според
която при определяне цената на насрещната престация за страните е валиден принципът за
свободно договаряне, а съгласно чл.15, ал.3 от ЗСГ, при сделките между съпрузи се
заплащат местни данъци за имота по данъчна му оценка, която счита, че следва да се
възприеме като реалната стойност на имота при договаряне. Счита за недоказани
възраженията на ищеца, че Здравка Да се е възползвала от страданието на Ал.Д свързано с
„напредналата форма на шизофрения“, като посочва, че няма данни към датата на сделката
последният да е бил в съС.ие препятстващо възможността му да разбира действията си и да
ги ръководи. В този смисъл се позовава на възприетото в решението по гр.д.№ 4795/2005г.
по описа на ВРС, както и на изявленията на нотариуса изповядал атакуваната сделка, че при
сключването й се е уверил в дееспособността на страните по нея, а също и на показанията на
разпитания свидетел. Счита за недоказани твърденията на ищеца за това, че Здравка Да е
упражнила натиск върху съпруга си за сключване на сделката, предвид на изложеното в
свидетелските показания, че инициативата за нея е дошла от прехвърлителя.
Прави доказателствени искания за приемане на удостоверението за наследници на А
К Д /л.114/, удостоверението за наследници на З Й З /л.124/ и нот.акт № 147, том 9, дело №
232/12.08.1987г. /л.120/, които са представени своевременно пред първоинстанционния съд,
но няма данни да са били приобщени към доказателствения материал с определение на съда.
По жалбата срещу решението по чл.250 от ГПК:
Въззивникът Т. Т. оспорва решението по чл.250 от ГПК от 26.04.2023г., с което е
отказано допълване на решението от 15.03.2023г. като счита, че същото е необосновано.
Излага, че в съдебно заседание от 15.02.2023г. ответникът Ф. е направил изявления по
отношение на ищеца, които последният е възприел като обидни и подигравателни и това е
дало основание да обоснове искова претенция за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, за което е внесъл дължимата държавна такса.
Счита, че изводите на съда, че не е налице основание за постановяване на допълващо
решение по този иска, поради това че искането е заявено в хода на устните състезания е
неправилен. Моли обжалваното решение от 26.04.2023г. да бъде отменено и делото да се
върне за произнасяне по същество на друг състав на ВРС.
В срока за отговор по чл.263 от ГПК е депозиран такъв от В. Ф., чрез процесуалния
му представител. Счита жалбата за неоснователна, поради това, че първоинстанционния съд
се е произнесъл по всички допустимо предявени искове на ищеца Т. Т.. Излага, че съдът не е
бил сезиран надлежно с искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй
като същата е заявена пред съда в хода на производството, в третото по ред съдебно
4
заседание. Отделно от това с оглед размера на претенцията, същата не е от компетентността
на районния съд. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
По въззивната частна жалба по чл.248 от ГПК:
Въззивната частна жалба с вх.№ 262461/18.05.2023г. срещу определението на ВРС от
26.04.2023г., с което е оставена без уважение молбата на Т. Т. за изменение по реда на
чл.248 от ГПК на решение № 260031 от 15.03.2023г. в частта за разноските, чрез намаляване
на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение е подадена от ищеца, чрез
процесуалния му представител. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага,
че представеният договор за правна защита и съдействие сключен между В. Ф. и
процесуалния му представител –адв.Ф.Д. не съдържа доказателство за заплащане на
договорения размер на адвокатското възнаграждение от 5000 лева. Посочва, че полето
„начин и срок за плащане“ от договора не е попълнено. Отделно от това, счита че
договореният размер на възнаграждението е прекомерен, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и с оглед на това, че минималният такъв определен по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно цената на всеки от двата предявени иска за нищожност е в размер на общо
2078,36 лева.
Моли обжалваното определение, с което в полза на ответника са присъдени разноски
да бъде отменено, а в условията на евентуалност – присъденото възнаграждение да бъде
намалено от 5000 лева до минимално дължимия размер от 2078,36 лева.
В предоставения срок за отговор е изразено становище от насрещната страна В. Ф.,
чрез процесуалния му представител за неоснователност на частната жалба срещу
определението по чл.248 от ГПК. Твърди, че договорът за правна защита и съдействие
удостоверява както договорения, така и заплатения размер на адвокатското възнаграждение
видно от попълненото поле за „начин и срок на плащане“. Счита, че договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на
спора, а така също и на броя на предявените искове, по които е провеждана защита – в това
число три иска за недействителност на правна сделка, а също и облигационен иск, частичен,
с цена 5100 лева от 150000 лева. Излага, че възнаграждение е поискано и се дължи както за
отхвърлените по същество искове, така и за тези по отношение на които производството е
било прекратено поради недопустимост на претенциите, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Посочва, че сложността на спора се предопределя и от факта, че касателно проверката на
допустимостта на заявените искове е проведен три инстанционен контрол. Моли да бъде
оставена без уважение жалбата /а и молбата/ на Т. Т. за намаляване размера на присъденото
на ответника Ф. адвокатско възнаграждение.
По Въззивна частна жалба с вх.№ 261152/06.03.2023г. идентична на въззивна
частна жалба вх.№ 5727/06.03.2023г. срещу Oпределение № 260059/27.02.2023г., с което е
5
оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя от 24.02.2023г. за допускане поправка
на протокол от проведеното на 15.02.2023г.
Жалбоподателят Т. Т. обосновава жалбата си с твърдения за допуснати непълноти в
протокола на проведеното по делото съдебно заседание от 15.02.2023г., които съдът е
отказал да поправи оставяйки без разглеждане молбата му за поправка на протокола. Моли
жалбата да бъде уважена.
В предоставения срок за отговор насрещната страна В. Ф., чрез пълномощника си е
заявил становище за недопустимост на жалбата поради необжалваемостта на определението
по чл.151, ал.4 от ГПК. Отделно от това са направени възражения за липса на правен
интерес от обжалването, доколкото първоинстанционния съд вече е постановил решение по
същество на спора, което прави безпредметно поправката на протокол от проведено съдебно
заседание. В евентуалност се възразява срещу основателността на жалбата.
По молбата с вх.№ 16634/03.07.2023г.
С молба вх.№ 16634/03.07.2023г. въззивникът Т. К. Т. е поискал „да не бъдат
назначени по делото участвалите в производството по отмененото с Определение №
311/14.07.2022г. на ВКС Определение № 844/01.06.2022г. по в.гр.д.№ 3105/2021г….“.
Цитираното в молбата определение № 844/24.02.2022г. по в.гр.д.№ 3105/2021г. по
описа на ВОС е постановено от съдебен състав с участието на съдиите Деспина Георгиева,
Златина Кавърджикова и Иванка Дрингова.
Съдът намира, че искането „да не бъдат назначени по делото участвалите“ в
посочените съдебни дела по същество е такова за отвод на членовете постановили
цитираното определение, които понастоящем са членове и на настоящия състав, а именно
съдия Деспина Георгиева и съдия Иванка Дрингова. Не са налице основания за отвеждането
на посочените членове на състава, доколкото произнасянето по други съдебни дела между
същите страни не е сред основанията по чл.22, ал.1 от ГПК, а от друга страна в цитираното
определение съставът не е формирал изводи по същество на заявените искови претенции,
което да е основание за съмнение в безпристрастността им. На това основание молбата
следва да бъде оставена без уважение.
По допустимостта на обжалването:
Въззивна жалба с вх.№ 261709/04.04.2023г., допълнена с въззивна жалба, вх.№
261741/05.04.2023г. срещу основното решение; Въззивна жалба с вх.№ 262328/10.05.2023г.
срещу решението за допълване и Въззивна частна жалба с вх.№ 262461/18.05.2023г. срещу
определението на първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК са депозирани в
рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчването им на жалбоподателя.
Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от
ГПК, с оглед на което са редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждането им
е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
6
подлежащите на обжалване съдебни актове. Съдът приема, че въззивното производството по
тях е допустимо и същите следва да бъдат приети за разглеждане. Не са налице основания за
допълване или коригиране на изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото.
По отношение на идентичните по съдържание частни въззивни жалби с вх.№
261152/06.03.2023г. по регистратурата на ВРСи с вх.№ 5757/06.03.2023г. по регистратурата
на ВОС, подадени от Т. Т. срещу Oпределение № 260059/27.02.2023г., с което е оставена без
разглеждане молбата на жалбоподателя от 24.02.2023г. за допускане поправка на протокол
от проведеното на 15.02.2023г. открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав
намира същите за недопустими поради необжалваемостта на определението, с което съдът
се произнася по въпросите за поправка на протокола от проведено съдебно заседание.
Определението по чл.151, ал.4 от ГПК не е от категорията на обжалваемите съдебни
определения по чл.274, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК, тъй като няма характер на преграждащо,
нито обжалването му е изрично предвидено в закона.
Производството за поправка или допълване на протокол от открито съдебно
заседание е уредено като акцесорно, съпътстващо конкретно съдебно заседание
производство, без да разрешава правен спор или да е относимо към разглеждания по
същество правен спор, поради което е извън категорията на актовете, визирани в чл. 274, ал.
3 от ГПК. В този смисъл изрично Решение № 36 от 21.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
234/2014 г., II г. о.
Предвид изложените съображения идентичните частни жалби с вх.№
261152/06.03.2023г. и с вх.№ 5727/06.03.2023г. се явяват процесуално недопустими и следва
да бъде оставена без разглеждане.
По доказателствените искания:
С въззивната жалба е направено искане за приемане на представено от ищеца в
първото по делото съдебно заседание писмено доказателство медицинско удостоверение №
ЛАК116/18.03.1971г. издадено от д-р Василев – началник на Отделението за диспансерно
наблюдение на психично болни към ДКЦ „Св.Марина“, гр.Варна, тъй като приемането му е
отказано от първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира искането за основателно, по аргумент от чл.266, ал.3 от
ГПК, доколкото посоченото доказателство е относимо към спора, съдържа данни за
поставена на А Д диагноза – „шизофрения-параноидна форма“ и искането за приемането му
е направено своевременно в първото по делото съдебно заседание. Неговата доказателствена
стойност съдът ще оцени с произнасянето си по същество на спора при отчитане на силата
на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД касаещ възможностите на
Ал.Д да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на процесната сделка
обективирана в нот.акт № 41, том III, дело № 791/1983г.
В отговора на въззивната жалба срещу основното решение въззиваемият В. Ф. е
направил искане за приобщаване към доказателствения материал на писмени доказателства:
удостоверението за наследници на А К Д /л.114/, удостоверението за наследници на З Й З
7
/л.124/ и нот.акт № 147, том 9, дело № 232/12.08.1987г. /л.120/, които са представени
своевременно пред първоинстанционния съд, но няма данни да са били приобщени към
доказателствения материал с определение на съда. Искането се явява основателно,
доколкото видно от протокола от проведеното първо по делото съдебно заседание на
07.12.2022г. са формирани мотиви за основателност на искането, но не е постановен
диспозитив на определението за приемането им.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 16634/03.07.2023г. на Т. К. Т.
представляваща по същество искане за отвод на членове на настоящия съдебен състав –
съдия Деспина Георгиева и съдия Иванка Дрингова.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
I) Въззивна жалба с вх.№ 261709/04.04.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена
от процесуалния представител на Т. Т. – адв. С. Д., допълнена с въззивна жалба, вх.№
261741/05.04.2023г. подадена лично от въззивника Т. Т. срещу решение №
260031/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ 2060/2021г. по описа на ВРС, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Т. К. Т. против В. Н. Ф.
1) Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на обективирания в нот.акт № 41, том III, дело № 791/1983г. Договор за
покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в
гр.Варна, ул.“*******" /бивша ул. „*********"/ № 19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по
плана на 8 м.р. на гр.Варна, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща
се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А К Д, ЕГН **********
/починал, наследодател на Т. Т./, в качеството на продавач и З Й Д, ЕГН **********
/починала, наследодател на В. Ф./, в качеството й на купувач поради накърняване на
добрите нрави от страна на купувача З Й Д, придобила половината от жилището на цена 25
пъти по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от известното й страдание на
Д „напреднала форма на шизофрения" и
2) Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на обективирания в нот.акт № 41, том III, дело № 791/1983г. Договор за
покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в
гр.Варна, ул.“*******" /бивша ул. „*********"/ № 19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по
плана на 8 м.р. на гр.Варна, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща
се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от
подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А К Д, ЕГН **********
/починал, наследодател на Т. Т./, в качеството на продавач и З Й Д, ЕГН **********
/починала, наследодател на В. Ф./, в качеството й на купувач поради липса на предмет -
невъзможност имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища.
II) Въззивна жалба с вх.№ 262328/10.05.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена
от Т. Т. срещу решение № 260043/26.04.2023г. постановено по гр.д.№ 2060/2021г. по описа
на ВРС, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника за допълване по
реда на чл.250 от ГПК на постановеното решение № 260031/15.03.2023г., чрез произнасяне
по иск за присъждане на неимуществени вреди в размер на 30000 лева.
III) Въззивна частна жалба с вх.№ 262461/18.05.2023г. по регистратурата на ВРС,
подадена от Т. Т., чрез процесуалния му представител срещу Oпределение №
260132/26.04.2023г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
8
изменение на решение № 260031/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ 2060/2021г. по описа
на ВРС в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ответника В. Ф.
адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба с вх.№
261152/06.03.2023г. по регистратурата на ВРС идентична на въззивна частна жалба вх.№
5727/06.03.2023г. по регистратурата на ВОС, подадени от Т. Т. срещу Oпределение №
260059/27.02.2023г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя от
24.02.2023г. за допускане поправка на протокол от проведеното на 15.02.2023г. открито
съдебно заседание като процесуално недопустима.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1259/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.09.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните
– въззивник и въззиваем, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчат и преписи от постъпилите писмени отговори на
всички въззивни жалби.
ДА СЕ ИЗПРАТИ нарочно съобщение и лично до въззивника Т. Т. с копие от
настоящото определение на посочения в молбите му адрес:к.к.“Св.Св.Константин и Елена“
9006, п.к.21-21.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал представеното от Т. Т.
в съдебно заседание на 07.12.2022г. писмено доказателство медицинско удостоверение №
ЛАК116/18.03.1971г. издадено от д-р Василев – началник на Отделението за диспансерно
наблюдение на психично болни към ДКЦ „Св.Марина“, гр.Варна /приложено към корицата
на гр.д.№ 2060/2021г. на ВРС/.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал представените от В. Ф.
в съдебно заседание на 07.12.2022г. писмени доказателства, както следва: удостоверение за
наследници на А К Д /л.114 от папката на ВРС/, удостоверение за наследници на З Й З /л.124
от папката на ВРС/ и нот.акт № 147, том 9, дело № 232/12.08.1987г. /л.120 от папката на ВРС
/;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9