РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Белоградчик, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря М. Ал. Н.
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100249 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 108 ЗС – ревандикационен иск.
Исковата молба е подадена от В. Т. Н. от с. Б., общ. Б., обл. В. /починала в
хода на делото/, с която е предявен ревандикационен иск срещу ответника
„Био Ангус Груп“ ООД. След смъртта на ищцата настъпила на 29.08.2022 г.,
като ищец е конституирана нейната единствена наследница – дъщеря Т. А. Н.
от гр. София.
В Исковата молба се сочи, че В. Т. Н. е собственик на УПИ IX – 295 с
площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин – празен, незастроен. Имотът твърди, че придобила
по наследство от баща си Тодор Антов Нечев /Начов/, починал на 24.05.1979
г. и майка си Л. В. Н., починала на 01.03.1979 г. Твърди, че процесният УПИ е
образуван от ПИ 47 по предходен план на с. Боровица, обл. Видин. Сочи се,
че през 1944 г. родителите на В. Н. са построили жилищна сграда в имота.
Процесния имот обработвали като помощно стопанство – плодова и
зеленчукова градина, а друга част от имота са засели с люцерна. Излага се, че
през всичките години, родителите на В. Н., а след тяхната смърт – дъщеря им,
са владяли имота, упражнявали са фактическа власт върху него – орали са
1
имота, почиствали са го и са го подготвяли за садене, владеели имота като
свой и всички са знаели, че е техен. Придобили го по давност, тъй като
владението е продължило повече от 10 години, необезспокоявано от никой.
След смъртта на родителите на В. Н., е образуван новия имот УПИ IX – 295, с
площ 721 кв.м. – част от ПИ 47 по предходен план на с. Боровица, обл. Видин.
В условията на евентуалност, се претендира, че В. Т. Н. е владяла имота от
1997 г., до преди 2 години, когато имота е бил отдаден под наем на ответника
"Био Ангус Груп“ ООД. В. Н. е обработвала имота като градина – засаждала е
в него картофи, зеленчуци, а част от него е използвала като ливада.
Упражнявала е фактическа власт върху имота и го е придобила по давност на
основание собствено владение, продължило повече от 10 години. Сочи се, че
ответникът „Био Ангус Груп“ ООД държи и владее недвижимия имот без
правно основание.
С Определение № 291 от 03.09.2021 г., влязло в законна сила,
производството по делото е прекратено по предявения от В. Т. Н. /починала/,
респективно от новоконституираната ищца Т. А. Н. срещу ответниците В. К.
Т. и Р. Г. Т., иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството е продължило по предявения от В. Т. Н., а след нейната
смърт – от ищцата Т. А. Н., ревандикационен иск по чл. 108 ЗС против „Био
Ангус Груп“ ООД.
Предвид изложеното в исковата молба, ищцата претендира ответника
„Био Ангус Груп“ ООД, да бъде осъден да й отстъпи собствеността и предаде
владението върху УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния
план на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин – празен, незастроен.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищцата е представлявана по делото от процесуален представител – адв.
Ир. Д. от ВАК.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото са
допуснати и разпитани свидетелите : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П.
от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.
В хода на устните състезания, пълномощникът на ищцата пледира, съда
да уважи предявените искове като основателни и доказани. От страна на съда
е даден срок за представяне на писмени бележки, но такива не са представени.
Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД, е депозирал отговор на Исковата
2
молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск. Твърди, че владее и
държи имота на валидно правно основание – договор за наем.
Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД – с. Боровица, обл. Видин, се
представлява от адв. Ир. В. от ВАК. В хода по същество, пълномощникът на
ищците моли съда да отхвърли предявения срещу довереното й дружество
ревандикационен иск, като недоказан. Подробни съображения са изложени в
представени по делото Писмени бележки. Изложени са аргументи, че ищцата
не е доказала в условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху процесния имот, както и идентичност на същия с ПИ 47 по
плана на с. Боровица.
Съдът, като прецени изложеното в Исковата молба и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна : Предвид правната квалификация на предявения
ревандикационен иск и с оглед изложените в исковата молба обстоятелства,
които очертават предмета на спора, както и с предвид оспорванията с
отговора, съдът в изготвения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК,
разпредели доказателствената тежест между страните както следва :
Ищцата следваше да докаже в процеса : че В. Т. Н. починала в хода на
делото, е собственик на недвижимия имот на основание давностно владение –
присъединено владение към владението на наследодателите й – нейните
родители Т. А. Н. /Н./, починал на 24.05.1979 г. и Л. В. Н., починала на
01.03.1979 г., продължило повече от 10 години, и в условията на евентуалност
– че В. Т. Н. е собственик на имота на основание давностно владение, като е
владяла имота в продължение на 10 години, без някой да й оспорва това
владение.; че ответника държи имота.; че УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м. в кв.
13, е образуван от ПИ 47 по плана на с. Боровица, обл. Видин.
За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищцата
по делото, чрез пълномощника си, e поискала допускане до разпит на трима
свидетели. Гласните доказателства са допуснати от съда. В хода на делото са
изслушани свидетелите на ищците : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П.
от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.
Съдът, при анализа на свидетелските показания изнесени пред съда,
намира, че ищцата доказа вмененото й с доклада по делото обстоятелство, че
е собственик на спорния имот. Показанията и на тримата разпитани по делото
3
свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви в смисъла, в който са
представени пред съда. И тримата свидетели са постоянно живеещи в селото,
в което се намира спорния имот – с. Боровица, обл. Видин. Свидетелите, в
пълна корелация между дадените от тях показания установиха, че спорното
място, находящо се в с. Боровица винаги е било обработвано от В. Н. до
настъпване на нейната смърт. Така, св. А. И. показа, че процесния имот се
намира непосредствено зад къщата на В. в село Боровица и винаги тя го е
обработвала и го е засаждала като градина. Същият този свидетел заяви, че
преди това този имот е бил на родителите й: „От както се знам, имота го е
ползвала В. и като дете съм ходил в имота и знам, че е неин. В. има имота от
баща си – дядо Т.“. Свидетелят заяви, че В. Н. е обработвала имота до преди
две, три години, когато имота е бил заграден с електропастир от ответника.
Лично свидетелят е ходил да оре имота, за което го е наемала В. Н..
В същият смисъл са и показанията на другите двама свидетели – П. П. и
З. С. Свидетелят П. П. притежава къща в близост до спорното мястото и
постоянно живее в село Боровица от 2000 г. Поради това и наблюденията му
кой е стопанисвал имота, са лични и непосредствени. Същият заяви в разпита
си, той също е бил наеман от В. Н. да коси мястото от 2000 г. до 2019 г., до
преди две, три години, когато имота е бил заграден от ответника. Заявява в
показанията си : „Имота е на В., като от нея съм чул, че е наследствен“…
„Никой не е имал претенции към имота на В.“.
Другата свидетелка З. С. притежава парцел в съседство на спорния
имот, в който също засажда градина и обработва ежегодно. С показанията си
установи, че от дълги години този имота е бил ползван, обработван и
стопанисван от В. Н., а преди това от нейните родители – „Цял живот майка й
и баща й са обработвали това място, като садяха там домати, чушки и др.
След като те починаха В. го обработваше“.
И тримата свидетели безпротиворечиво и еднопосочно заявиха, че това
фактическо и правно положение е продължило през един дълъг период, много
повече от 10 години, до преди две, три години, когато имота е бил заграден от
ответника по делото „Био Ангус Груп“ ООД. Показанията на свидетелите са
лични и непосредствени и с показанията си същите пресъздадоха пред съда
свои лични възприятия.
При обсъждане на събрания по делото писмен и гласен доказателствен
4
материал, се установява, че владението на В. Н. върху процесния имот е
продължило много повече от 10 години, който период е годен да я направи
собственик на имота на основание давностно владение.
Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни
компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и
„анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на
държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа
власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на
владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10
години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано
явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия
на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би
извършил собственика й.
Следва да бъде установен и субективния елемент на владението -
„анимус доминий”, а именно намеР.ето, съзнанието, че владелеца държи
имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че
недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее
имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до
съзнанието на всички заинтересовани лица.
Съдът приема, че от показанията на изслушаните по делото свидетели
се доказа наличието и на двата елемента на института „владение“,
реализирано от В. Т. Н. – наследодателка на ищцата, като последната е
придобила имота на основание наследяване по закон след смъртта на своята
майка настъпила в хода на делото. Доказа се, че имота е владян от В. Т. Н. за
времеви период, който съгласно закона е достатъчен, за да я направи
собственик. Владението е продължило много повече от 10 години.
И тримата изслушани по делото свидетели заявиха пред съда, че никой
друг освен В. Н., в това число и лицата Р. Т. и В. Т. не са обработвали и
стопанисвали имота. Показанията на изслушаните свидетели са еднопосочни,
че до преди две, три години, докато имота е бил заграден от ответника, никой
друг не е оспорвал владението на В. Н. и само тя е обработвала мястото.
Всеки един от свидетелите има ежедневни наблюдения върху мястото и с
категоричност заявиха описаните по – горе обстоятелства. Установиха, че
5
държането на имота от страна на наследодателката на ищцата е било
осъществявано по начин, че да манифестира намеР.ето си, че го владее за
себе си. Демонстрирано е така, че всеки заинтересован да може да научи за
него. Действията са извършвани по начин, който е достигнал до знанието на
всички лица, в това число и до свидетелите изслушани в процеса.
Свидетелите на ищцата индивидуализираха имота по площ,
местонахождение и граници. В тази връзка, съдът не се солидаризира с
доводите на ответника, изложени в Писмените бележки – че не се доказа в
достатъчно конкретна степен индивидуализацията на имота. Аргументът, че
свидетелите са установили, че в имота има къща и плевня, а съгласно
представената скица в имота няма сгради, остава несподелен от съда. В
исковата молба се сочи, че имота е празен, незастроен. Такъв е неговия статут
и съгласно представената Скица на имота. Свидетелите установиха, че имота
е ползван като градина, като селскостопанска площ и че мястото се намира
непосредствено зад къщата на В. Н.. Така св. Здравка Стоенелова заявява в
разпита си : „Жилището, къщата на В. е в непосредствена близост до мястото,
което тя обработваше“.. “Мястото е зад къщата й, към реката“. В тази връзка
св. А. И. сочи: „Спорния имот е зад плевнята на къщата, в която живееше В..“
В същия смисъл са и показанията на св. П. П. – „Имота, за който говоря е
между къщата на В. и реката“. Поради това, съдът намира, че не съществува
никакво съмнение, че имота, предмет на спора е незастроен и така е заявена и
претенцията с Исковата молба. И тримата свидетели заявиха, че процесното
място е от около 700 кв.м. и описаха границите на имота. При тези мотиви
съдът приема, че свидетелите установиха в достатъчно конкретна степен
характеристиките на имота и неговата индивидуализация.
По отношение на възраженията в Писмените бележки на ответника за
недоказана в процеса идентичност между процесния имот и ПИ 47, от който е
образуван същия, съдът намира следното :
В представеното по делото Удостоверение № 7999 – 1/ 16.12.2022 г. на
Община – Белоградчик, е посочено, че ПИ – 47 в кв. 55 и 56 по плана на с.
Боровица е идентичен с УПИ IX – 295 в кв. 12 и кв. 13 по плана на същото
село и е записан на наследниците на Т. А. Н. Съдът приема, че представеното
УдостовеР.е установява в хронологичен ред преобразуването на имота
съгласно действалите в годините назад регулационни планове на селото –
6
съответно от 1938 г. и 1997 г. Видно от представената скица на имота, същия
е записан по разписен лист на наследниците на Т. А. Н. – баща на В. Т. Н..
Съдът не може да възприеме защитната теза на ответника с позоваване
на съдебната практика, че ищцата е изгубила собствеността върху имота,
поради прекъсване владението върху имота в продължение на 6 месеца. Всеки
един казус следва да бъде преценяван в неговата конкретика. В случая, дори и
да има прекъсване на владението, то това прекъсване е обусловено от
ползването на имота от ответника на основание сключен договор за наем. Т.е.,
владението не е изгубено по естествен и доброволен начин, поради което не
следва да има прекъсващо за придобвната давност действие. Именно
ползването на имота от ответника е мотивирало ищцата да предяви
настоящия иск.
При тези мотиви, съдът приема, че ищцата в условията на пълно и
главно доказване, установи, че наследодателката й В. Т. Н. – първоначалната
ищца по делото, е изключителен собственик на процесния имот. След нейната
смърт, собствеността е преминала в патримониума на ищцата, като неин
единствен наследник. По този начин е доказана първата законова
предпоставка на ревандикационния иск – че ищеца е собственик на процесния
недвижим имот.
Съдът приема за доказана и втората такава – че ответника държи имота
без правно основание. От свидетелските показания се установи, че в момента
спорния имот се ползва от ответника „Био Ангус Груп“ ООД. И тримата
свидетели заявиха, че имота е заграден от ответната страна с електропастир и
той е установил фактическа власт върху него. Не се доказа наследодателката
на ищцата В. Н. да е предоставяла ползването на имота от ответника. Поради
това, имота се ползва от ответната страна без правно основание.
При тези мотиви, съдът приема, че се доказа основателността на
предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, поради което съдът го
уважава.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважава изцяло предявения иск,
поради което ответника следва да понесе в своя тежест направените по делото
разноски. По делото е представен Списък на разноските съгласно чл. 80 ГПК.
Внесена е държавна такса в размер на 100 лв. и е заплатена такава за съдебно
7
удостоверение в размер на 5.00 лв.
От ищцовата страна се претендират и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. Процесуалният представител на
ответника „Био Ангус Груп“ ООД, е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата. Съдът намира, че
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцата не следва да бъде уважено. Съгласно действащата Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7,
ал. 5, по искове с правно основание чл. 108 ЗС – за собственост върху
недвижими имоти, възнаграждението е не по – малко от 1 500 лв. Видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие – л. 7 от
делото, договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лв.
Поради това, не са налице основания за редуциране на същото. В договора за
правна защита и съдействие е посочено, че същото е изплатено в брой. По
този начин са покрити критериите на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК – „съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ Налице са доказателства,
че разноските за адвокат са реално направени от ищцата, платени са в брой,
поради което съдът ги присъжда в полза на ищцовата страна, предвид изхода
на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „Био Ангус Груп“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от Т. Д. С. –
Управител, по предявения от Т. А. Н. от гр. С., ж.к. „.......................“ бл. .. – ..,
вх. .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че
Т. А. Н. от гр. С., ж.к. „.....................“ бл. ... – .., вх. .., ет. .., ап. .., с ЕГН
**********, е собственик на : УПИ IX – 295 (девет римско двеста
8
деветдесет и пет), с площ 721 (седемстотин двадесет и един) кв. м. в кв. 13
(тринадесет) по регулационния план на с. Боровица, общ. Белоградчик,
обл. Видин – празен, незастроен, с административен адрес : с. Б., общ. Б.,
обл. В., ул. „............................“ № ....
ОСЪЖДА „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански
двор, представлявано от Т. Д. С. – Управител, ДА ПРЕДАДЕ на Т. А. Н. от
гр. С., ж.к. „.......................“ бл. .. – .., вх. .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********,
владението върху : УПИ IX – 295 (девет римско двеста деветдесет и пет) с
площ 721 (седемстотин двадесет и един) кв. м. в кв. 13 (тринадесет) по
регулационния план на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин –
празен, незастроен, с административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул.
„..................“ № ... – на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански
двор, представлявано от Т. Д. С. – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. Н. от
гр. С., ж.к. „..................“ бл. .. – .., вх. .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********,
направените по делото разноски: 100.00 лв. (сто лева) – за държавна такса,
5.00 лв. (пет лева) – за съдебно удостоверение и 800.00 лв. (осемстотин лева)
– разноски за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, ДАВА на Т. А. Н. от гр. С., ж.к. „......................“
бл. .. – .., вх. .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********, шестмесечен срок за
отбелязване /вписване/ на настоящото решение в Службата по вписвания
при РС – Белоградчик.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9