№ 340
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601140 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане от адв. К.М., нарочно упълномощен от осъдения Е.
К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3087/2025г. на
Софийски районен съд (СРС) и по ВНОХД № 4429/2025г. на Софийски градски съд
(СГС) поради допуснато в първоинстанционното и въззивното производство
неправилно прилагане на материалния закон и явна несправедлИ.ст на наложеното
наказание. В подкрепа на тезата си адв. М. на първо място сочи, че съдебните актове и
на двете съдебни инстанции са постановени в нарушение на чл.59, ал.4 oт HK, чл.343г
от HK, чл.37,ал.1, т.7 от HK и чл. 29a от 3AHH. За така заявеното нарушение
защитникът твърди, че неправилно е било отказано от решаващите съдилища да бъде
приспаднато времето, през което подзащитният му е бил лишен от същото право по
административен ред за същото деяние, считано от 28.08.2024г. до влизане в сила на
съдебния акт, за които обстоятелства излага съображения, като намира за неправилни
становищата на СРС и СГС за неприложимост на чл. 59, ал.4, пр.1 от НК в случая. На
второ място се излагат доводи за прекомерност на наложеното наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца, като при
определянето му не са били взети предвид необремененото съдебно минало и
преклонната възраст на дееца.
1
Прави се искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№ 3087/2025г. на СРС и по ВНОХД № 4429/2025г. на СГС с изменение на
приложението на чл. 59, ал.4 от НК, считано от 28.08.2024г., алтернативно – да се
намали наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на 6 (шест)
месеца, алтернативно – да се приспадне 1 месец от наложеното му наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, считано от 28.08.2024г.
В хода на съдебните прения пред апелативния съд прокурорът от САП
намира направеното искане за неоснователно, като не счита в случая да са налице
процесуалните предпоставки за възобновяване.
Упълномощеният защитник на осъдения адвокат М. и самият осъден К.,
редовно призовани пред САС, не се явяват.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд
(САС) намери за установено следното:
С присъда № 350/11.06.2025г. по НОХД № 3087/2025г., СРС, НО, 121 състав
е признал подсъдимия Е. А. К. за виновен в осъществяване на деяние, квалифицирано
като престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и му е наложил наказания „лишаване от
свобода“ за срок от 8 (осем) месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал.1 НК е отложил за срок от 3 (три) години и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца, считано от влизане на
присъдата в сила. На осн. чл.343б ал.5 от НК е присъдена равностойността на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат“, с peг. №******** в размер на 2 330 лв.
в полза на Държавата и платима по сметка на СРС. Присъдата е била подложена на
инстанционен контрол по въззивна жалба на подсъдимия и с решение № 595 /
02.09.2025г. на СГС, НО, V въззивен състав по ВНОХД № 4429/2025г. е потвърдена.
Решението на СГС е било окончателно и присъдата е влязла в сила на 02.09.2025г.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от
влизане в сила на въззивното решение (подадено е на 11.09.2025 г.) и срещу акт,
непроверен по касационен ред и подлежащ на проверка по реда на възобновяването.
На следващо място съдържанието на искането и поддържаните доводи
определят като уместно изясняването на предметния обхват и пределите на дължимата
проверка в тази процедура. Юриспруденцията е последователна, че в това извънредно
по своя характер производство, съдът е стриктно обвързан от наведените основания за
2
възобновяване, които, съобразно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са визираните в чл. 348, ал. 1,
т. 1 – 3 НПК касационни основания. Възложената на съда в процедурата по
възобновяване проверка не включва установяването на фактически положения и
събиране на доказателства. Съдът действа като инстанция само по правото, не и по
фактите.
По оплакването за нарушение на материалния закон
Искането е основателно относно претенцията за възобновяване на
наказателното производство поради твърдяно неправилно приложение на материалния
закон - чл.59, ал.4 oт HK.
Следва да се подчертае, че предмет на проверката за възобновяване е
въззивният съдебен акт, а обсъждането на първоинстанционния е през призмата на
решението, с което е осъществен въззивният контрол.
Възведеното оплакване е за това, че първостепенният, а впоследствие и
въззивният съд, в нарушение на чл.59, ал.4 oт HK е потвърдил присъдата на СРС, вкл.
и в частта, с която е отказано (мълчалИ. - чрез невключването му в диспозитива на
съответния краен съдебен акт) при определяне на кумулативно наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 5 /пет/ месеца
приложението на посочената разпоредба от НК.
От съществено значение за правилния изход на производството се явяват
следните факти, установени от СРС и СГС, с оглед приложението на разпоредбата на
чл. 59, ал.4 от НК:
На инкриминираната по делото дата ( 04.08.2024 г.) осъденият К. не
притежавал СУМПС, тъй като същото му било отнето на основание влязло в сила
наказателно постановление №24-4332-010560/17.05.2024 г., с което освен наложената
глоба същият бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, считано от
28.06.2024 г. до 28.08.2024г.; въпреки това и във връзка с наличните данни за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК била издадена заповед за прилагане
на ПАМ с рег.№24-4332-004186/06.08.2024 г. /, като с нея било наложена такава по
чл.171, т.1 от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, която не е надлежно връчена на К.; според
писмо на МВР, СДВР , О „ПП“ рег. № 433200-58647/23.05.2025г. СУМПС на осъдения
К. се намира на съхранение в О“ПП“ СДВР, поради съставен срещу него АУАН
№1335301/ 04.08.2024 г. по повод именно на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК,
за което се е водело производството пред СРС и СГС.
За да прецени, че не са налице условията за приложение на чл.59, ал.4 от
НК по отношение наложеното кумулативно наказание по чл. 37, ал.1,т.7 от НК „
лишаване от право да управлява МПС“, СРС е приел, че К. не е бил лишен от това
3
право за същото деяние, а за нарушение по влязло в сила НП №24-4332-
010560/17.05.2024 г., а заповедта за прилагане на ПАМ от 06.08.2024 г.( въпреки
допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП нейно предварително изпълнение) не
му е връчена.
По въззивна жалба на осъдения К. срещу първоинстанционната присъда с
оплаквания, вкл. и относно приложението на чл. 59, ал.4 от НК при кумулативно
наложеното наказание по чл. 37, ал.1,т.7 от НК е било образувано ВНОХД №
4429/2025г. на СГС, по което с решение № 595 / 02.09.2025г. на СГС, НО, V въззивен
състав присъдата на СРС е потвърдена; въззивният съдебен състав е споделил
доводите на първата инстанция относно неприложимостта на чл. 59, ал.4 от НК в
процесния случай.
При така посоченото процедиране от състава на СГС се налага извод, че
решение № 595 / 02.09.2025г. на СГС, НО, V в. с-в относно неприлагането на чл. 59,
ал.4 от НК при изпълнението на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,
наложено спрямо К., е в протИ.речие с материалния закон – чл. 59, ал.4 от НК – който
постановява, че при изпълнение на наказанието лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7
от НК се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
Несподеляеми са доводите на СРС, лаконично повторени от СГС, с които е
прието в конкретния случай неприложимост на предвиденото в закона приспадане на
периода от време при изпълнение на наказанието лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7
от НК, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право.
Още през 1983г. ВКС е разяснил по задължителен за съдилищата начин –
чрез ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. – че разпоредбата на чл. 59, ал. 3
от НК ( сега ал.4 от с.т.) се прилага във всички случаи, когато водачът фактически е
лишен от възможност да управлява моторно превозно средство от надлежен
административен орган чрез отнемане на свидетелството за управление, независимо от
това, дали е издадена заповед или наказателно постановление. Т.е. достатъчно за
приложението на приспадането по чл. 59, ал.4 от НК е фактическото положение на
лишаване от възможността за упражняване на правото, а не съответното документното
оформяне на тази рестрикция.
Именно такъв е и настоящия случай, тъй като К. след 28.08.2024г. ( когато е
изтекъл срокът на наложеното му административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ по НП №24-4332-010560/17.05.2024 г.) фактически е бил лишен от
свидетелството за управление именно за извършеното на 04.08.2024 г. и
инкриминирано по делото деяние, за което при полицейската проверка е бил издаден
АУАН №1335301/04.08.2024 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а впоследствие
4
е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК ( срв.
писмо рег. № 433200-58647/23.05.2025г. на МВР, СДВР , О „ПП“). Липсва спор, че
фактическото задържане на неговото СУМПС след 28.08.2024г. в О“ПП“ - СДВР се
приравнява по последици на „отнемане“, тъй като свидетелството за управление
обективно не било върнато във фактическата власт на водача; не е спорно и
обстоятелството, че отнемането е извършено от административен орган ( О„ПП“-
СДВР), натоварен с контролни и санкционни функции във връзка със спазване
правилата за движение по пътищата и въз основа на индивидуален административен
акт ( АУАН), т.е. е лишаването му от право на управление на МПС е извършено по
административен ред.
В този ред на мисли се явява без правно значение за приложението на чл.
59, ал.4 от НК издадената на 06.08.2024 г. заповед за прилагане на ПАМ с рег. № 24-
4332-004186 спрямо тогава нарушителя К. и дали тя е била връчена или не на водача,
респ. породила ли е правно действие спрямо него, каквито съображения са развили
редовните съдебни инстанции.
Единствено с дидактична цел съставът на САС отбелязва, че
предварителното изпълнение на този вид заповеди за прилагане на ПАМ е допуснато
по силата на закона - чл. 172, ал.6 от ЗДвП - съгласно която подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. Изпълнението на невлязъл в
сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е
допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случай, не зависи от уведомяването
на нарушителя, а връчването (довеждането до знанието) на заповедта за прилагане на
ПАМ на засегнатото лице има значение единствено при преценка на началния момент
за възникване на правото му я да обжалва по реда и сроковете на АПК, респ. да поиска
спиране на допуснатото по закон нейно предварително изпълнение по реда на чл. 166,
ал.1-4 от АПК.
Ето защо, пренесено до конкретния съдебен акт, правилото на чл. 59, ал.4 от
НК означава, че при потвърденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 (една) година и 5 ( пет) месеца, СГС е нарушил материалния закон, като не
е изменил присъдата на СРС и не е приспаднал периода от 28.08.2024г. до влизане на
присъдата в сила, през което време осъденият К. фактически за същото деяние е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
С оглед на изложеното, САС намери, че искането е основателно и следва да
бъде уважено. За отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон не се
налага отмяна на присъдата на СРС, респ. решението на СГС и връщане на делото за
ново разглеждане от въззивния съд, тъй като, в случая, се явява приложима
хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, която дава възможност на настоящата
инстанция да възобнови ВНОХД № 4429/2025г. на СГС и да пререши въпроса за
5
приложението на чл. 59, ал.4 от НК по отношение на наложеното на осъдения К.
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което произнасяне несъмнено е в
полза на осъдения. Решението на СГС, НО, V въззивен състав следва да бъде
изменено, като бъде приложен чл. 59, ал.4 от НК за времето от 28.08.2024г. до влизане
на присъдата в сила, през което време осъденият К. за същото деяние е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
По оплакването за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание
Въззивният съд е анализирал значимите обстоятелства за
индивидуализацията на наказанието и като краен резултат е споделил извода на
първата инстанция за вида и размерите на всяка от наложените санкции. Съобразени
са данните за степента на обществена опасност на конкретното деяние и тези за
личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 от НК.
Правилно са приети за смекчаващи обстоятелства добрите характеристични данни на
дееца, чистото съдебно минало, пенсионната и преклонна негова възраст и социалното
му положение. Впрочем тези са и всички изброени в искането на защитника и е видно,
че нито едно не е било пропуснато. Те правилно са отчетени с характер на
многобройни и в крайна сметка са обосновали приложението на чл. 55 от НК след
констатацията, че определят като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в
закона наказание. В случая „лишаването от свобода“ е определено под
законоустановения минимум, изпълнението му е отложено с най-ниския изпитателен
срок, наказанието „глоба“ не е наложено на осн. чл. 55, ал.3 от НК, а срокът на
лишаването от правоуправление е съобразен с факта, че осъденият К. е управлявал
МПС със сравнително висока степен на концентрация на алкохол в кръвта и в срока на
лишаването му по административен ред от упражняването на това право, като въпреки
това определянето му е далеч от възможните предели, визирани в чл. 49, ал.2 от НК.
Не е налице очевидно несъответствие на наложеното наказание с данните за степента
на обществената опасност на стореното, тъй като санкциите са определени при
зачитане на обстоятелството за наличието преимуществено на смекчаващи
обстоятелства и не се явяват явно несправедливи. Ето защо и не може да се приеме
основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
В обобщение на всички тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4
от НПК Софийски апелативен съд намира, че е налице основание за възобновяване,
поради което
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 4429/2025г. по
6
описа на Софийски градски съд.
ИЗМЕНЯ решение № 595 / 02.09.2025г. на Софийски градски съд, НО, V
въззивен състав, постановено по ВНОХД № 4429/2025г. по описа на съда, КАТО:
На основание чл. 59, ал.4 от НК ЗАЧИТА И ПРИСПАДА при изпълнението
на наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 (една) година и 5 (пет) месеца времето, през което деецът е бил
лишен от това право по административен ред, считано от 28.08.2024г. до влизане на
присъдата в сила.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения Е. К. (чрез съдебния му адресат и защитник
адв. К. М.) и на защитника му адвокат К. М..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7