Р Е Ш
Е Н И Е
№ 179
гр. Враца, 22
.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 21.05.2020 г. /двадесет и първи май две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдията исково адм.дело №493 по описа на АдмС - Враца
за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по
реда на чл.203
и сл. АПК
и чл.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от В.К. *** против
Б.Н.Б. със седалище и адрес на управление *** с искане за заплащане на
обезщетение за причинени вреди за
сумата 8 466.55 лева,
представляваща лихва за забавено плащане на сумата от левовата равностойност на
100 000 евро или 196 000 лева, представляващи гарантиран размер на
вложенията му в ТБ “К.б.“ АД за периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г. и за сумата от 246 707.52 лева, представляваща
разлика между размера на вложенията на ищеца в ТБ “К.б.“ АД и изплатения му
гарантиран депозит (съобразно последното уточнение по иска и изменението на
иска, направено в съдебно заседание на 21.05.2020 г.). С исковата молба се
твърди, че претърпените вреди са вследствие на неправомерни действия на БНБ,
изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект правни норми от
Общностното право или алтернативно от
неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменени й със
закон функции по осъществяване на ефективен надзор. Излагат се подробни
съображения за допустимост на исковата претенция, както и по съществото на
спора за основателност и доказаност на същата. Според ищеца, от страна
на БНБ е извършено нарушение на чл.10,т.1
Директива 94/19 ЕО на ЕП и на Съвета от 30 май 1994г. и по конкретно на чл.1,
т.3, б. i от Директива 94/19/ЕО действия по извършване на
констатация на наличие на „неналични депозити“, като БНБ е бездействала при
упражняване на това свое задължение. Твърди се, че е нарушен чл. 17 от Хартата
за основните права на Европейския съюз като това нарушение е пряк резултат от
извършена злоупотреба с права , т.е. нарушение на чл. 54 от Хартата на
основните прана на ЕС. Твърди се още, че ответникът с действията си е нарушил
чл.120 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 24 от
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Наведени са и
доводи за нарушаване на чл. 63-65 от ДФЕС. Посочва се, че БНБ е бездействала
при упражняване на вменените й по силата на чл.2, ал. 6 от Закона за
Българската народна банка (ЗБНБ) надзорни правомощия. Тези действия, респективно
бездействия според ищеца са причина за кризата в КТБ и изпадането й в
неплатежоспособност, което рефлектира неблагоприятно върху имуществената му
сфера, причинявайки претендираните от него вреди. Излагат се подробни
съображения в тази насока. Иска се от
съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, претендирани с исковата
молба. Претендират се разноски по делото.
В с.з. ищецът К. поддържа исковата молба.
Моли за решение, с което да се признаят предявените
искове, като основателни и доказани. Представена е и писмена защита с подробни
съображения по допустимостта и основателността на исковата молба. Направено е и
възражение по разноските на ответинка.
Ответната страна - БНБ в с.з., чрез процесуалния си представител
* А.Г. и в представен писмен отговор и писмени бележки оспорва предявените искове като недопустими, а алтернативно и като
неоснователни така както първоначално са предявени и след това изменени. Излагат
се съображения за това. Претендират се разноски по делото, съгласно представен
списък, ведно с доказателства за това.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, прокурор Галя Александрова в с.з. дава
заключение за основателност на предявеният иск
в размер на 8 466,55 лева и за
неоснователност на иска за сумата от
246 707,52 лева. Подробни съображения за това са изложени в представено по
делото заключение.
При преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2012 г. ищецът сключил с КТБ рамков
договор за платежни услуги за потребители (физически лица). Договорът имал
действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за
прекратяването му от потребителя, с едномесечно писмено предизвестие.
Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с
текущ годишен лихвен процент в размерите,
съгласно скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката
към привлечени средства. На същата дата между ищеца и КТБ е сключен анекс № 90851
към рамковия договор, за откриване на банкова сметка „*** “.
Според условията на анекса, по депозита
е разрешено свободно довнасяне и теглене на суми, а олихвяването е веднъж
годишно в края на всяка година или при
закриване на депозита. Съгласно чл. 8, ал. 1 от анекса, сумите по банковата
сметка до размер на 196 000 лева са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете
в банките (ФГВБ).Налице са и сключени и
приложени по делото анекс № 92421 с дата 03.01.2013г. и анекс №100110 от
08.08.2013г., сключени между ищеца и КТБ/стр.66-73/.
На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ
внесли в БНБ искане/писмо изх.№ 4098/20.06.2014г./стр.186/ банката да бъде
поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба
на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което
предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към
вложителите. С последващо писмо от
същата дата изх.№ 4099/20.06.2014г./стр.187/, КТБ уведомила БНБ, че е
преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с
депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния
съвет (УС) на БНБ, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от
неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени
квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е
дейността й/стр.188/.
Доклад за текущото състояние на банката е
представен пред БНБ от квесторите на „КТБ“ АД на 25.07.2014 г. и е публикуван
на страницата на БНБ. От доклада се установява, че към 30.06.2014 г.
финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65 283 хил. лева, при
реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева.
Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца
провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към
30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и
сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко.
По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните
активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и
вземанията от банки.
С Решение №114/16.09.2014г. УС на БНБ
констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до
поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва
остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за
изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което
действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ
– за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение №
82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване лихвените проценти по депозити,
било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал.
3 ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в
БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ
отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на
активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето
окончателно решение относно "КТБ" АД.
С Решение
№ 138/06.11.2014 г. (стр.110-120) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103,
ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т.
15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ №
24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата
несъстоятелност/ЗБН/, следвало да бъдат предприети действия за подаване на
искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност,
както и да бъде уведомен ФГВБ. В решението са описани подробно фактическите
обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ. С
решение № 82/30 юни 2014г. на УС на БНБ са намалени лихвените проценти по
депозитите на КТБ/стр.193/.
След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на
„КТБ“ АД, Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил
девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и
изплащането да започне на 04.12.2014 г./стр.195/. От приложено по делото писмо
изх.№ 10-0035/26.04.2016г. на ФГВБ е видно, че по влоговете на вложителите е
включена и начислената лихва по тях към датата на отнемане на лиценза на
банката/стр.121/.
Видно от приложените по делото извлечения за
движението по банковата сметка на ищеца в КТБ с дата 10.06.2015г. /стр.74-77/ и
отговор от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ с изх. № 1-148/11.11.2014г. на 11.11.2014 г. на ищеца е изпратена информация за наличността
по депозитните му сметки в КТБ към 06.11.2014г., и от което се установява, че на същия освен
главница е начислявана и лихва/стр.82/. На
ищеца на 8.12.2014г. е изплатена гарантираната от ФГВБ сума в размер на 196 000
лева, видно от приложено по делото платежно нареждане/стр.83-84/.
От представен по делото списък на приетите от
синдика вземания на кредиторите на КТБ е видно, че под номер 1214 фигурира
ищецът В.К. с вземане в размер на 249 661,69 лева, което вземане не е
покрито от ФГВБ/стр.17/.
Във вр. с твърденията на ищеца в исковата
молба по делото са приложени прессъобщения на БНБ от различни дати, както и
извадка от одитен доклад от м.октомври 2015г.
Не се спори между страните, че на ищеца е
изплатена гарантираната сума от 196 000 лв. от ФГВБ, както и че по депозита
на ищеца в банката е начислявана лихва за целия период на депозита, вкл. и към
датата на изплащане на гарантирания размер, както и след това.
Изложените фактически обстоятелства се
установяват от приложените по делото писмени доказателства, като по същите спор
между страните по делото не е формиран.
Съдът служебно установи, че с Решение
№664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т.д. №7549/2014г., е
обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014г. С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. №
2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г.
на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е
определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на
неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на
отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към
30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна, следното:
По допустимостта на
исковата претенция.
Съдът
намира предявената искова претенция за допустима. С изменението на чл.
203, ал. 1 и ал. 2 АПК /ДВ, бр. 77 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е
предвидено исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от "очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз"
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
да се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК "Производства
за обезщетения", както и че за неуредените въпроси за имуществената
отговорност ще се прилагат стандартите на извън договорната отговорност на
държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. В исковата молба освен твърдения за действия на ответника,
които са в противоречие с европейски норми, ищецът се позовава и на
незаконосъобразно бездействие на ответната страна, изразяваща се в неизпълнение
на надзорни задължения, предвидени за органа, по националното ни
законодателство. Във връзка с това съдът намира, че искове от вида на процесния няма пречка да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. В тази насока са
определение № 8100/30.05.2019 г. по адм.дело №5089/2019г., определение
№2096/10.02.2020г., по адм.дело № 12884/2019г. на ВАС и др.
На следващо място стои въпросът дали БНБ може
да бъде надлежен ответник в производство по обезщетяване на вреди по реда на
ЗОДОВ, в който смисъл е направено и възражение от ответника. Тук следва да се
посочи, че независимо че БНБ не е административен орган по смисъла на § 1, т.
1 ДР на АПК, тя е държавен орган (макар
ответникът да твърди обратното). Съгласно т.2 от Тълкувателно постановление
№2/2014 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и
Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен
ред (ЗОДОВ или чл.45-49 ЗЗД) при претенции за вреди от дейност на органи, които
не са част от изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа,
от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите
са причинени при или повод изпълнение на административна дейност, компетентни
са административните съдилища. Без съмнение БНБ е натоварена с изключителна
компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки
в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата
интересите на вложителите – чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за
упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, пар.1, т.40 от
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013г.
При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, т.к. разполага с
решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а отношенията по
повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки, не са
равнопоставени – в този смисъл Определение
№ 18/07.04.2017 г. по дело № 15/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и
ВАС.
Исковата претенция не е погасена и по давност
към датата на депозиране на същата/направено възражение от ответника/. В този смисъл и в
контекста на деликтната отговорност на държавата за претендираните вреди, по
препращане от §1 ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл.110 ЗЗД, а не
кратката давност за лихви по чл.111, б.в ЗЗД.
Що се отнася до процесуалното изискване
по чл.204 АПК, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ за предварителна
отмяна на акта, от който се претендират вреди, то в настоящия случай
претенцията на ищеца е за претърпени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействие на ответника, което се свързва с хипотезата на чл.204, ал.4 АПК,
според която незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението.
Исковата претенция не е погасена и по давност
към датата на депозиране на същата/направено възражение от ответника/. В този смисъл и в
контекста на деликтната отговорност на държавата за претендираните вреди, по
препращане от §1 ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл.110 ЗЗД, а не
кратката давност за лихви по чл.111, б.в ЗЗД.
С оглед гореизложеното исковата претенция е
допустима и следва да се разгледа
по същество. Разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство ищецът е
предявил искови претенции за причинени
имуществени вреди в размер на 8 466,55 лева/след допуснато изменение на иска в с.з./,
представляващи лихва за забавено плащане
на сумата от 100 000 евро или 196 000 лева на гарантирано
вземане и претенция в размер на 246 707,52 лева за неизплатената част на вложената
сума в КТБ. По делото няма спор, че
ищецът е вложител в КТБ, който към датата на установяване на
неплатежоспособност на банката от БНБ и отнемане на лиценза й е разполагал с влог
в КТБ, като след отнемане на лиценза
на КТБ на ищеца е изплатена
сумата от 196 000 лв., представляваща максималния праг на гарантиране на
вложенията от държавата и същия е останал с изискуемо вземане по депозита след обявяване
неплатежоспособността на КТБ в откритото производство по несъстоятелност, видно
от представения по делото списък.
Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл.4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като
обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага
установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. Във фактическия
състав на отговорността на държавата или общината за дейността на
администрацията (в широк смисъл на органите упражняващи административна дейност
и техните длъжностни лица), визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ.
По
отношение на иска за сумата от 8 466,55 лева, представляваща лихва
за забавено плащане на сумата от 196 000 лева, представляващи гарантиран
размер на вложенията на ищеца в КТБ за посочения период, съдът приема, че искът
е неоснователен.
Не е спорно по делото, че на 20.06.2014г. с
влязло в сила решение № 73 на УС на БНБ е поставена под особен надзор КТБ,
както и че на 06.11.2014г. БНБ отнема
лиценза на КТБ с Решение №138, като до тази дата от страна на БНБ са извършени
редица действия, видно от данните по делото. Не е спорно и че на 04.12.2014г.
ФГВ започва изплащане на същите, като гарантирания депозит е от 196 000 лева и същия е изплатен на
ищеца на дата 8.12.2014г.
За да е налице отговорност на държавата по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ следва да се касае за фактическо действие или бездействие, чиято
незаконосъобразност да се установи в исковото производство по реализиране на
отговорността. В конкретния случай от данните по делото и доказателствата не се
установява този елемент от фактическия състав да е налице. С исковата молба
ищецът твърди фактическо бездействие на ответника да установи наличието на
неналични депозити в КТБ, довело до забавено изплащане на сумата от
196 000 лева от ФГВБ, в нарушение на чл.10,т.1 Директива 94/19 ЕО на ЕП и
на Съвета от 30 май 1994г. и по конкретно на чл.1, т.3, б. i
от Директива 94/19/ЕО действия по извършване на констатация на наличие на
„неналични депозити“, като БНБ е бездействала при упражняване на това свое
задължение.
Съгласно чл.20, ал.1, т.2 ЗГВБ/в сила от
14.08.2015г./, фондът изплаща задължения на съответната банка към нейните
вложители до гарантираните размери, в случай че е налице решение на БНБ за
установяване, че влоговете са неналични. Доколкото установяването на
неналични депозити става с решение на БНБ, то липсата на такова решение
представлява правно, а не фактическо бездействие. В решението по делото
С-571/16 неналичността на депозита
по см. на чл.1, т.3, б. i и
чл.10,§1 от Директива 94/19/ЕО
следва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може
да бъде извеждана от други актове, като решението на БНБ, с което КТБ е
поставена под специален надзор или като последица от други актове. Срокът за издаване на изричен акт за
установяване на „неналичен депозит“ е възможно по-скоро и във всеки случай не
по-късно от 5 работни дни, като срокът предвиден в чл.1, т.3, б. i,
ал.2 е императивен. Националния
компетентен орган за издаване на акта за установяване на неналичен депозит не е
изрично определен, но предвид извършените действия от страна на ответника
следва да се приеме, че този орган е БНБ. При прякото приложение на
горепосочения член от Директивата
и нормите на вътрешното законодателство следва да се приеме, че установяването на
неналичен депозит е от правомощията на
БНБ. Няма издадено такова решение в срок от 5 работни дни от невъзможността на
КТБ да изплати депозити, които са дължими и изискуеми. Най късно 5 работни дни
от датата на издаване на Решение №73/20.06.2014г. на УС на БНБ, с което КТБ е
поставена под специален надзор е следвало да се издаде изричен правен акт на БНБ
за установяване на депозитите в банката
за неналични. В случая е следвало на
30.06.2014г. БНБ да издаде изричен акт за обявяване на неналичен депозит за
вложенията в КТБ, от която дата започва да тече срока по чл.10, §1 от Директива
94/19/20 работни дни - 29.07.2014г./ за изплащане на гарантираните вземания от
фонда. Съдът приема, че в случая се касае за правен акт или за мълчалив отказ,
какъвто не е отменен по надлежния ред, а не за фактическо бездействие, както се
твърди в исковата молба. Няма установено следващо безусловно от посочената норма
на директивата задължение за фактическо действие.
С оглед на така изложеното не е налице първия
елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ -
незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, което да бъде установено
в исковото производство. Незаконосъобразни действия или бездействия по см. на
чл.203, ал.1 АПК са единствено фактическите такива т.е неизвършване на
определено фактическо действие,а не неизвършване на правни действия, както е в
случая. Посочените от ищеца правни
актове изискват правни действия. Незаконосъобразни действия/бездействия по см.
на чл.204, ал.4 АПК са налице при неизвършване на фактически, но не и на правни
действия, вкл. защото неиздаване на конкретен акт винаги може да се оспори по
реда на мълчаливия отказ тоест друг е редът и пътят на защита при противоправно
неиздаване на конкретен акт.
Не е налице и неупражняване на банков надзор
от страна на ответника, тъй като до дата 06.11.2014г. когато е отнет лиценза на
банката от БНБ са извършени редица
действия през целия период, видно от данните по делото. Касае се за сложен
фактически състав вкл. извършване на правни действия по установяване на определени
юридически факти, а не за извършване на фактичеси действия, чието неизпълнение
да бъде установявано в производство по реда на ЗОДОВ. Преди отнемането на
лиценза са извършени редица правни действия, които реално са установили
фактическото състояние на БНБ. Преди отнемането на лиценза не е било възможно
да се изплатят съответните гарантирани влогове, вкл. и след това е трябвало да
се извършат поредица от действия, за да може фондът да плати.
Макар и да се приеме, че са налице някакви
пропуски от страна на ответника по осъществяване на надзора в този период, то
същите не са закононарушения по см. на чл.1, ал.1 ЗОДОВ –актове, действия или
бездействия в нарушение на нормативен акт. Дори и да се приеме, че БНБ не е
изпълнила установеното в Директивата задължение да установи неналичен депозит в
5 дневен срок от 20.06.2014г. или към 30.06.2014г., не са налице и останалите
предпоставки на закона за ангажиране отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ- вреда и пряк и непосредствена причинно-следствена връзка. От
данните по делото е видно, че договорената лихва по влога на ищеца е била
начислявана за целия период от поставяне на банката под специален надзор до
отнемане на лиценза й и е била изплатена при изплащане на гарантираните влогове
до гарантирания от закона размер-чл.4, ал.2 ЗГВБ/отм./ Следователно за сочения
период ищеца е продължавал да получава доходност от вложените в банката
средства и в този см. не е претърпял вреда. Не се твърди, че през този период
не му е начислявана лихва. Доколкото исковата претенция на ищеца е за лихва, за
същия не е налице вреда, тъй като депозита продължава да се олихвява.
Действително на същия е изплатена сумата от 196 000 лв., колкото е
гарантирания от държавата депозит, но останалата сума, вкл. и лихвите
продължават да се водят като задължение на КТБ към вложителя, като същото е
предявено в производство по несъстоятелност на банката. Ищецът не е претърпял
вреди, тъй като съгласно чл.119, ал.5 ЗКИ лихва се начислява върху влоговете и
по време на специален надзор. Такава лихва по влога на ищеца е била начислявана
за целия период от поставяне на банката под специален надзор до отнемане на
лиценза й и е била изплатена от фонда
при изплащане на влога до гарантирания му размер. Това е видно от
представено по делото писмо от КТБ с изх. № 1-148/11.11.2014г., както и от
писмо изх.№ 10-0035/26.04.2016г. на ФГВБ. Лихва по депозита на ищеца е
начислявана и след това, видно от представени по делото извлечения на
банката/стр.74/.Следователно за сочения период ищецът е продължавал да получава
и ползва доходност от вложените в КТБ средства. От представения по делото
списък на кредиторите е видно, че ищецът продължава да бъде кредитор на
банката, както за главницата така и за начислените лихви, като производството
по несъстоятелност не е приключило. Ако бъде уважено искането му за присъждане
на лихва за същия период ищецът ще получи право на двойно начислена лихва за
един и същ период върху една и съща сума, което е недопустимо. Претендираната сума представлява вземане на ищеца, редът за
чието удовлетворяване е уреден в чл. 94 ЗБН, но не и в производство по ЗОДОВ. Предвид на изложеното и съдът приема, че няма причинена вреда и
причинно-следствена връзка, която е елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В тази насока не се споделя и възражението на ищеца, че в случая
претендирата сума не е лихва, тъй като в исковата молба и последващите такива
по делото изрично е посочено, че се касае за лихва за забавено плащане.
Неоснователен
е и искът по отношение на сумата от 246 707,52 лева, представляваща
разликата между изплатения му гарантиран депозит и вложените средства по
сметката на ищеца. По отношение на този иск не е налице незаконосъобразно
бездействие/действие на БНБ, което е задължителен елемент от отговорността по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Не е налице връзка между настъпилата неплатежоспособност на
КТБ и незаконосъобразно
действие/бездействие на ответника. Дори и да се приеме, че БНБ не е извършвала
ефективен банков надзор, то не той или липсата му са причина за
неплатежоспособността на КТБ, което е довело до невъзможност на ищеца да се
ползва от вложенията си в пълен размер. Липсва пряка причинно следствена връзка
между посочените от ищеца действия респ. бездействия. Ищецът не доказва да е налице засягане на
имуществените му права, тъй като правата му върху паричната сума по депозита му
над гарантирания размер не са му отнети по никакъв начин и не е лишен от тях.
Също така не е спорно, че към момента на предявяване на иска и към настоящия
момент ищецът участва с вземането си в законоустановена процедура по банкова
несъстоятелност и продължава да бъде кредитор към банката за вземането си по
банковата сметка в КТБ, като фигурира в списъка на кретидорите на КТБ с приети вземания. Фактът, че поради
изплащането на това вземане по специалния ред на ЗБН в производство по
несъстоятелност на банката, ищецът не разполага със средствата си към настоящия
момент, не означава, че с размера на неговото вземане за него е настъпила вреда
и същата следва да се установи и присъди в производство по ЗОДОВ. Начинът на
удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност въобще и в
частност при несъстоятелност на банката е законово регламентиран и в него не
участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от
вземането на кредиторите ще бъде изплатено.
Не е налице и неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор от
страна н БНБ в нарушение на чл.2, ал.6 ЗБНБ, в каквато насока се прави
възражение от страна на ищеца. Цитираната разпоредба установява задачите на БНБ
като централна банка на РБ, но не и конкретни задължения във вр. с
осъществяването на банков надзор, а съответните разпоредби в тази връзка са
разписани в ЗБНБ и ЗКИ. От данните по
делото е видно, че БНБ е предприела и извършила редица действия в периода до отнемане на лиценза на КТБ, същата е
упражнявала активно правомощията си. В
случая, за периода, в който са били спрени всички плащания, КТБ е била
поставена под действието на оздравителна мярка (специалния надзор), която се
прилага в обществен интерес и която по дефиниция дава защита на вложителите най
малко равностойна на тази, предоставяна от Директива 94/19/ЕО. По делото
липсват данни тази оздравителна мярка да е приложена недобросъвестно – само с
цел да не се задейства гаранционната схема и да се отложи във времето
изплащането на гарантираните депозити. В момента, в който е констатирала, че
оздравителната мярка е неуспешна, БНБ е отнела лиценза на КТБ и по този начин е
дала ход на процедурата по изплащане на депозитите. Освен това, за целия
период, в който плащанията са били спрени, депозитите са олихвявани като
гаранционната схема обхваща и доходите от лихви. Действията на БНБ нямат за
последица изпадане в неплатежоспособност на КТБ, а са реакция на факта, че
банката фактически се оказва неплатежоспособна. Предвид на изложеното не е
налице какъвто и да е акт, действие или бездействие на БНБ, което представлява
нарушение на чл.17 от Хартата на основните права на ЕС, в каквато насока се
прави възражение от ищеца.
Не се споделя и възражението, че приложените от БНБ мерки по
време на наложения на КТБ специален надзор са в нарушение на чл. 63-65 от ДФЕС,
както и на чл.120 ДФЕС, с оглед на изложеното. Мерките са наложени на КТБ от
20.06.2014 г., когато банката е поставена под специален надзор. Към тази дата
обаче КТБ вече е била неплатежоспособна, както е прието с Решение №
1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд,
определил като начална дата на
неплатежоспособността именно 20.06.2014г.
Не са налице както незаконосъобразни действия, така и бездействие от страна на
БНБ, а сочените за нарушени европейски и международни норми уреждат задължения
за държавите, а не пораждат конкретни задължения за БНБ.
Предвид на изложеното съдът приема, че от
страна на ищеца не е доказано наличието
на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС и вътрешното законодателство от страна на
БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на БНБ и претърпените вреди. Липсва безспорно установено настъпване на
вреда в претендирания от ищеца размер и
на пряка връзка между евентуална такава вреда и твърдяните от ищеца
неправомерни действия, респективно бездействия на ответника, поради което
предявените искове са изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за разноски, такива следва да се присъдят на ответника за
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото списък на
разноски, ведно с доказателства за неговото договаряне и изплащане, а именно в
размер на 10 560 лева с вкл. ДДС. Договореното и изплатено от ответника
адвокатско възнаграждение, видно от приложените по делото докозателства не е
прекомерно и същото е съобразено с материалния интерес по делото, поради което
същото е дължимо в неговата цялост вкл. с ДДС. То съответства и на обема на
действително извършената по делото
правна работа.
В тази
насока възражението на ищеца за прекомерност на същото е неоснователно. Не може
да се приеме възражението на ищеца за определяне на възнаграждението по чл.7, ал.1,т.4
от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че
същото надвишава 100%, поради факта, че в случая се касае за дело с материален
интерес и възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2,т.5 от Наредбата и
същото не е прекомерно, предвид предявената искова претенция от ищеца. Наредбата
указва минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са задължителни,
но няма пречка да бъде договорено и
възнаграждение над предвидения в наредбата минимален размер, като се вземе
предвид предмета на делото. В случая с оглед цената на предявения иск,
съдът намира, че договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно и съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Обстоятелството, че ищецът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не води до неговото
намаляване в предвидения от разпоредбата на наредбата минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.172 АПК ,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В.К. *** против Б.Н.Б. със седалище и адрес на
управление *** с искане за заплащане на обезщетение за причинени вреди за сумата 8 466.55 лева, представляваща лихва за
забавено плащане на сумата от левовата равностойност на 100 000 евро или
196 000 лева, представляващи гарантиран размер на вложенията му в ТБ “К.б.“ АД
за периода от 30.06.2014г.
до 04.12.2014г. и
за сумата от 246 707.52 лева, представляваща
разлика между размера на вложенията на ищеца в ТБ “К.б.“ АД и изплатения му
гарантиран депозит.
ОСЪЖДА
В.К. *** да заплати на Б.н.б., *** разноски по делото в общ размер
на 10 560/ десет хиляди петстотин и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване,
чрез Административен съд Враца пред
Върховния административен съд София в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: