РЕШЕНИЕ
№ 1654
гр. Пловдив, 05.08.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХVІІІ състав в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1270 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Община Пловдив против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 1/30.12.2020г. на Директора на РИОСВ – гр. Пловдив,
потвърден с решение № 82 от 05.05.2021г. на министъра на околната среда и
водите, с който са установени публични задължения като оператор/собственик/ на
регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Цалапица,
общ. Родопи с комплексно разрешително № 355-Н0/2008г. за 2015г. в общ размер на
744 337,25лв., ведно с прилежащите лихви към 29.02.2020г. в общ размер на 196 286,67лв.
Жалбоподателят
моли да се отмени оспорваният акт, тъй като установените задължения са погасени
по давност. На следващо място се прави възражение, че е налице законодателна
промяна на чл. 60, ал. 6 и чл. 64, ал. 8 от Закона за управление на отпадъците
(ДВ, бр. 19 от 2021г.) и субект на задължението е ползвателят на депото, не
неговият собственик. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Ответникът
Директор на РИОСВ – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. С., оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По
срочността на жалбата настоящият съдебен състав намира следното: жалбата е подадена
чрез административния орган до Върховния административен съд на 01.03.2021г.,
като в нея е посочено, че се оспорва „мълчалив отказ на министъра на околната
среда и водите по жалба на община Пловдив срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане № 1/30.12.2020г. на директора на РИОСВ – Пловдив инж. Д.Г.“.
Според жалбоподателя се касае именно за мълчалив отказ, тъй като горестоящият
административен орган не се е произнесъл в законоустановения 14-дневен срок от
постъпване на жалбата при него, чийто начален срок е 21.01.2021г., за която
дата е налице нарочно уведомление. Срокът за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 04.02.2021г. и срокът за обжалване започва да тече от
05.02.2021г. и съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, считано от тази
дата започва да тече едномесечният срок за обжалване.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, подадена в срока по чл.
149, ал. 2 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори, че община Пловдив е оператор /собственик/ на регионално депо за
неопасни отпадъци с комплексно разрешително № 355-Н0/2008г. Не се спори относно
количествата декларирани и депонирани отпадъци за 2015г.
На 08.12.2020г.
Директорът на РИОСВ – Пловдив е отправил до община Пловдив покана за доброволно
изпълнение изх. № О-3727/08.12.2020г. за дължими отчисления по чл. 60 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ за 2015г. за ползвателите на депото община
Стамболийски и община Родопи в общ размер на 90 288,08лв., съответно в
размер на 30713,93лв. за първия ползвател и в размер на 59 574,15лв. за
втория ползвател. Изчислени са и прилежащи лихви към 29.02.2020г. в общ размер
на 18 057,62лв. – в размер на 6 142,79лв. за първия ползвател и в
размер на 11 914,83лв. за втория ползвател.
В
същата покана община Пловдив е поканена да заплати доброволно и дължимите
отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2015г. за ползвателите община Стамболийски и
община Родопи в общ размер на 529 992,96лв. – съответно в размер на
180 291,44лв. за първия ползвател и в размер на 349 701,52лв. за
втория ползвател. Изчислени са и прилежащи лихви към 29.02.2020г. в общ размер
на 105 998,59лв. – съответно в размер на 36 058,29лв. за първия ползвател
и в размер на 69 940,30лв. за втория ползвател.
С
уведомление изх. № О-3727-1/18.12.2020г., издадено на основание чл. 26 от АПК
жалбоподателят е уведомен за започване на производство по издаване на акт за
установяване на публичното държавно вземане.
Въз
основа на горното и въз основа на документите относно количествата депонирани
отпадъци и констативен протокол от проверка на място е издаден оспореният
АУПДВ, с който е установено по основание и размер задължение на общината по чл.
60, ал. 1 от ЗУО за предоставяне на обезпечение, покриващо бъдещи разходи по
закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото и по чл. 64, ал. 1
от ЗУО за отчисления на база количество депонирани отпадъци. Видно от таблиците
в мотивите на АУПДВ е, че задълженията са за календарната 2015г., изчислени на
база количество депонирани отпадъци и с посочен размер на отчисленията на тон.
За
фактите относно количествата депонирани отпадъци и размера на задълженията
страните и не спорят.
Първото
възражение на жалбоподателя е, че установените задължения са погасени по
давност. Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно.
Отчисленията
по чл. 60, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, съответно по чл. 4 и чл. 20 от Наредба
№ 7 от 19.12.2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, се
превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка *** последно
число на месеца за предходния месец, а при забавяне на преводите, задълженото
лице дължи законна лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от
дължимата сума. При забавяне на преводите общината дължи законна лихва за всеки
просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата сума. Това означава, че
най-старото задължение е за месец януари 2015г., а длъжникът община Пловдив е
изпаднала в забава с изтичането на месеца или на 01.03.2015г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Т.е. за отчисленията за периода януари – месец
октомври 2015г. задължението е възникнало до 31.12.2015г. Срокът за погасяване
на публичното вземане е започнал да тече от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2020г.,
към която дата процесният АУПДВ вече е бил издаден и на основание чл. 172, ал. 2
от ДОПК давността е била прекъсната. За отчислението за периода месец ноември и
месец декември срокът за публичното вземане е започнал да тече на 01.01.2017г.
и следва да изтече на 31.12.2021г., т.е. давността не е изтекла към момента на
издаване на процесния АУПДВ.
Оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен орган - директор на РИОСВ - Пловдив. Съгласно
нормата на чл.60,ал.6 и съответно на чл. 64, ал.8 от Закона за управление на
отпадъците, дължимите суми за невнесени отчисления се определят с акт за
установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК от
директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В случая депото за
неопасни отпадъци се намира на територията на община Родопи, която е включена в
териториалния обхват на РИОСВ – Пловдив, съгласно Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите.
При
издаване на АУПДВ са спазени изискванията за съдържание на акта, включително за
излагане на фактически и правни основания, като не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващ документи относно количествата депонирани
отпадъци; съответния документ по чл. 35 ЗУО; констативни протоколи от проверка
на място на собственика на депото и/или лицето, което го стопанисва, при
необходимост от подобна проверка и покана към собственика на депото за
доброволно изпълнение.
В
случая изискванията на Наредба № 7 от 19.12.2013г. са спазени, АУПДВ е издаден
въз основа на изискуемите документи, а размерът на отчисленията е определен въз
основа на извършена проверка на място, обективирана в приложения по преписката
констативен протокол. Спазено е и
изискването за отправяне на покана за доброволно изпълнение.
Възраженията
в жалбата, че не община Пловдив, като собственик на депото, е субект на АУПДВ,
а съответните ползватели община Стамболийски и община Родопи също е
неоснователно. Законодателната промяна на чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, съгласно
която титуляр на задължението, установено с АУПДВ, е ползвателят на депото, е в
сила от 05.03.2021г. и не е приложима спрямо установените публични задължения
за процесния период 2015г.
Неоснователно
е и възражението, че задълженията за отчисления по отношение на община
Стамболийски са заплатени и не е следвало да бъде издаван процесният АУПДВ. По
делото са представени справка за дължимите отчисления и обезпечения по чл. 60
от ЗУО (включително и лихви) за депонирани отпадъци на депо Цалапица от община
Стамболийски за периода от 2013 – 2020г. (л. 30 – 31 гръб) и справка за
дължимите отчисления и обезпечения по чл. 64 от ЗУО (включително и лихви) за
депонирани отпадъци на депо Цалапица от община Стамболийски за периода от 2013
– 2020г. (л. 33 – 36), съгласно данните в които се касае за същите стойности на
публичните задължения, които са посочени и в процесния АУПДВ. Заплащането е
извършено на 13.04.2021г., съгласно приложени искания за одобряване на бюджетен
разход по пера именно за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО, т.е. след
издаване на оспорения в настоящото съдебно производство АУПДВ. Последващото
доброволно заплащане на задължения, установени с АУПДВ, не води до неговата
незаконосъобразност, а до непровеждане на производство по принудително
изпълнение на същите.
По
делото са представени множество платежни нареждания за постъпили плащания по
банковата сметка на РИОСВ – Пловдив, с основание отчисления по чл. 60 и чл. 64
от ЗУО, без опис (л. 37 – 160). При преглед на данните в тях, настоящият
съдебен състав констатира, че единствено в това на л. 159 се съдържат данни за
направени отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за депото в с. Цалапица от името
на община Стамболийски, с изписан ръкописен текст, че се отнасят за периода м.
07 – 11.2013г. Това означава, че се касае за извършени плащания за период,
извън процесния в АУПДВ и може да се направи извод, че отчисленията по чл. 60 и
чл. 64 от ЗУО за 2015г. от ползвателя на депото община Цалапица са извършени на
13.04.2021г., т.е. след издаване на оспорения ИАА.
С оглед на това и, доколкото не са
налице никакви други възражения относно начина на определяне на размера на
задълженията,а и като констатира,че при определяне на последния органът е
спазвал изискванията на приложимата наредба, съдът намира,че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от спора, в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което при приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за правната помощ, е в размер на 100лева.
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Пловдив против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 1/30.12.2020г. на Директора на РИОСВ – гр. Пловдив, потвърден с
решение № 82 от 05.05.2021г. на министъра на околната среда и водите, с който
са установени публични задължения като оператор/собственик/ на регионално депо
за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. Цалапица, общ. Родопи с
комплексно разрешително № 355-Н0/2008г. за 2015г. в общ размер на
744 337,25лв., ведно с прилежащите лихви към 29.02.2020г. в общ размер на 196 286,67лв..
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на РИОСВ - Пловдив
сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред ВАС на Р. България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: