РЕШЕНИЕ
№ 3424
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110205142 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. В. В. срещу наказателно
постановление/НП/ № ................г., издадено от кмета на СО, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 16а, ал. 5 от Закон за защита от шума в околната
среда.
В жалбата се твърди, че АУАН не е съставен надлежно, както и че в
него нарушителят е посочен като „Ръководител на обект”Физическо”, което
не е правилно, тъй като е трябвало да се ангажира отговорността на ЮЛ.
Твърди се, че не е извършена предварителна проверка и не е съставен
констативен протокол. Според жалбоподателят АУАН не е съставен в
присъствието на нарушителя и на двама свидетели. Излагат се доводи, че
липсва описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му,
както в акта, така и в НП. Посочва се, че не е индивидуализиран строителния
обект като местонахождение. Излагат се доводи за незаконосъобразност на
НП. Твърди се, че липсва нарушение, тъй като обектът е голям и шумът не
1
може да излезне от него и не е посочено дали жалбоподателят лично е
причинил шума или е отговорен за него.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се и представлява.
Адв. А., повереник на жалбоподателя е депозирала молба, че не
възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, като желае присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна – СО, район „Оборище”, редовно призована, се
представлява от юрк.Д., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на
юрк. възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2022 г. свидетелят Н. Н. - инспектор в СО получил сигнал
относно шум от строителен обект. Около 14:40 часа свидетелят заедно със
своя колега посетили строителния обект, за който се отнасял подадения
сигнал, който се намирал в гр. София, ПИ с идентификатор 68134.1608.7075,
УПИ IV -1289, кв. 26. На място в строежа свидетелят заварил жалбоподателя,
облечен с работно облекло, който в това време работел с електрическа
машина и по този начин излъчвал шум. Свидетелят установил самоличността
на жалбоподателя. На място срещу В. и в негово присъствие бил съставен акт
за установяване на административно нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения.
Като счел изложените в АУАН възражения за неоснователни и въз
основа на така съставения АУАН на 21.12.2022 г. кметът на Столична община
издал обжалваното НП, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС за
извършеното нарушение наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500
лева. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 16.03.2022 г., а на
30.03.2023г. била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно показанията на свидетеля Н. и писмените доказатледства по
2
преписката.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н., като намери
същите за последователни, подробни и информативни, безпротиворечиви и
изясняващи в пълнота релевантната фактическа обстановка. Той е служителят
на СО, който лично е извършил проверка на процесния строителен обект и
лично е възприел намиращите се на място лица и извършваната от
жалбоподателя дейност, причиняваща шум, поради което неговите показания
представляват източник на пряка доказателствена информация относно
осъществилите се събития. При разпита си пред съда свидетелят е
категоричен, че лично е възприел боравенето с електрическа машина от
жалбоподателя, при което се излъчвал силен шум, като проверката е била
извършена в 14.40ч..
Съдът кредитира приобщените по надлежния ред на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице),
депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице. Нарушението е описано ясно, точно и конкретно,
като му е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация.
И двата процесуални документа съдържат данни относно времето, вкл. с
посочен час, доколкото това е от съществено значение, мястото и начина на
извършване на деянието, посочено е чрез какви точно действия е бил
3
излъчван шум, поради което липсват основания да се приеме, че
жалбоподателят е бил изправен пред неяснота в извършването на какво точно
нарушение е обвинен. При съставянето на АУАН и издаването на НП са
спазени и сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН.
В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че
АУАН не е съставен надлежно, както и че в него нарушителят е посочен като
„Ръководител на обект”Физическо”, което не е правилно, тъй като е трябвало
да се ангажира отговорността на ЮЛ. Административнонаказателната
отговорност е била ангажирана на физическото лице, което е причинявало
шума и чията самоличност е била установена от св. Н., който го е заварил да
зивършва тази дейност, което е правилно и законосъобразно.
В случая не е било необходимо да се извърши предварителна проверка
и да се състави констативен протокол. Актосъставителят непосредствено е
установил извършването на нарушението и непосредствено е пристъпил към
устабновяване самоличността на нарушителя и съставянето на АУАН.
АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя, който е
удостоверил това с подписа си и е депозирал, че няма възражения. Актът е
бил съставен в присъствието на един свидетел, което съставлява процесуано
нарушение, но не от такъв характер, че да бъде определено като съществено
процесуално нарушение.
Ккакто в акта, така и в НП е дадено детайлно и подробно описание на
нарушението и обстоятелствата около извършването му, както и къде се
случва това. В тази връзка се явява неоснователно и възражението на
жалбоподателя, че не е индивидуализиран строителния обект като
местонахождение. И в двата акта е посочен конкретния адрес на строежа,
както и че жалбоподателят лично е причинил шума работейки с машина.
.
Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 от Закона за защита от шума в
околната среда се забранява излъчването на шум по време на строителство за
времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч. Тук следва изрично да се
отбележи, че в посочения времеви интервал е забранено излъчването на
какъвто и да било шум от строителство; конкретните стойности на
показателите за шум са ирелевнтни, поради което и не е налице изискване за
тяхното измерване. По делото по несъмнен и категоричен начин се установи,
4
че на инкриминираната дата, в часовия диапазон от 14:00 до 16:00 часа /и
поконкретно в 14:40 часа/ на строителен обект, находящ се в гр. София, ПИ с
идентификатор 68134.1608.7075, УПИ IV -1289, кв. 26 жалбоподателят е
излъчвал шум работейки с електрическа машина, с което от обективна страна
е осъществил състава на вмененото му нарушение. Установи се, че
жалбоподателят при извършване на СМР лично е осъществил посочените
действия, които са произвеждали шум, поради което доводите, изложени в
жалбата и касаещи недопустимост за ангажиране на отговорността му като
допустител са неоснователни. Нито в АУАН, нито в НП се твърди, че
жалбоподателят е допуснал излъчване на шум, а напротив, че лично той, със
собствени действия е излъчвал шум по време на строителство. Вменетото му
нарушение е осъществено от обективна страна. Ето защо се явява
неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва нарушение, тъй
като обектът е голям и шумът не може да излезне от него.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено - същият е
съзнавал, че извършва дейност - работа с електрическа машина, която
генерира шум във времеви интервал, в което това е забранено и въпреки това
е извършил процесното деяние.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН "за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание".
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" е дадена в параграф
1, ал. 1 т. 4 от ДР на ЗАНН, съгласно която такъв е "този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид". Съдът намира, че в
процесния случай деянието на жалбоподателя не покрива посочените
изисквания - извършеното от него разкрива типичната степен на обществена
опасност, взета предвид от законодателя при определяне състава на
5
нарушението, с оглед на което чл. 28 от ЗАНН се явява неприложим.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 16, ал. 5 от
ЗЗШОС разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от същия закон предвижда налагане на
глоба от 500 до 1000 лева. Наложената от АНО глоба е в минимален размер
от 500 лева, поради което въпрос за нейното изменение не може да се
поставя. Съдът намира, че същата е справедлива, обоснована от данните за
липса на извършени други административни нарушения от жалбоподателя,
като същата ще допринесе за постигане целите на административното
наказание по чл. 12 от ЗАНН
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при
съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, нарушението е безспорно доказано, а административното наказание
- в минимален размер, поради което наказателното постановление следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като определи същото в размер на 80
/осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № .........................г.,
издадено от кмета на СО, с което на В. В. В. е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 16а, ал. 5 от Закон за
защита от шума в околната среда.
ОСЪЖДА В. В. В. да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
6
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7