№ 800
гр. Перник , 02.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500706 по описа за 2020 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от особения
представител на ответницата А. Г. М. – адвокат М. Г., срещу решение № 260143
от 24. 09. 2020г. постановено по гр. д. № 03818 / 2020г. описа на П. районен съд,
с което са уважени предявените установителни искове на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
срещу А. Г. М. и с което същият е осъден да заплати на дружеството сумата
561лв. разноски в заповедното и в исковото производство.
Доводите, които се развиват във въззивната жалба са, че по делото не е
доказано ответникът да е получил вещите предмет на договор за продажба на
изплащане от 06. 11. 2015г. и на договор за продажба на изплащане от 07. 06.
2016г., поради което липсва валидно облигационно правоотношение; че не е била
налице реална доставка на услугите, предмет на Договора от 19. 07. 2005г. и
приложения от 06. 11. 2015г. и от 08. 08. 2015г., поради което договорът и двете
приложения са нищожни като противоречащи на императивни норми на ЗЗП-
глава шеста и ответникът не дължи плащания по тях, по което възражение съдът
не се е произнесъл; договор за продажба на изплащане от 06. 11. 2015г. и на
договор за продажба на изплащане от 07. 06. 2016г. също са нищожни като
противоречащи на императивни норми на ЗЗП- глава шеста и ответникът не
дължи плащания по тях за сумите отразени във фактурите, описани в Таблица №
1 от исковата молба – т.4.2 от исковата молба, по което възражение също няма
1
произнасяне от съда; че същите фактури са били оспорени относно истинността
и съдържанието им и като съставени за нуждите на процеса, по което възражение
няма произнасяне от съда; фактурите, описани в Таблици № 1 от исковата молба
– т.4.1 и т.4.1 от исковата молба, са били оспорени като относно истинността и
съдържанието /относно отразените суми и периоди, оспорени са датите на
същите, като е посочено, че не е налице реално „доставени стоки и услуги“ и те
са съставени за нуждите на процеса и по което възражение също няма
произнасяне от съда; че фактурите, описани в две таблици № 1 т.4.1 и т.4.2. от
исковата молба, не посочват детайлна справка за начислени и твърдени
„доставени услуги и продукти“, поради не могат да служат за доказателства за
реална доставка на твърдените „стоки и продукти, но също липсва произнасяне
на съда по това възражение, че в предвидения в т.26.6 от Общите условия на
ищеца, 6 месечен срок е използван изразът „---или по общия ред, предвиден в
законодателството“, поради което мотивите на съда, че записаното в общите
условия изключва възможността за оспорване на един частен документ /фактура/
в исковото производство – е неправилно; че по отношение на сумата „313,24лв.
неустойка“, съдът неправилно не е възприел възражението на ответника за
нищожност на твърдяната неустойка и го е отхвърлил, като неправилно е
приложил ТР № 1 от 15. 06. 2010г. по тълк. д. № 1 / 2009г.; съдът неправилно е
приложил същото ТР и императивните норми на ЗЗП – глава шеста, като не е
възприел възражението на ответника за нищожност на нормите на чл.5.3.1. от
Приложение № 1 от 06. 11. 2015г., чл.5.3.1. от 07. 06. 2016г. и чл.6.3.1. от
Приложение № 1 от 08. 08. 2015г.; че изрично са били оспорени приложените
към исковата молба частни документи, наречени „Сметки за претендирани
неустойки“ относно тяхната истинност, както и съдържанието им – относно
отразените в тях суми, както и че същите са съставени за нуждите на процеса, по
което оспорване няма произнасяне; че направеното възражение за недължимост
на сумата 160,69лв. и нищожност на договорните клаузи за тази сума, също не е
обсъдено от съда, че направеното възражение за недължимост на претенцията за
законна лихва за забава от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21. 12. 2018г. до датата на окончателното изплащане, като
неоснователна – съобразно аргументите за недължимост на главницата, а
отделно от това и спрямо претендираната и недължима неустойка в размер
313,24лв. – също не се обсъдени от съда; както и че както и че по делото липсват
доказателства за редовността на воденото в ищцовото дружество счетоводство и
2
относно оспорената оспорената оспорената истинност и съдържание на
счетоводните документи, поради което по отношение на тях не е налице
редовност и достоверност по смисъла на чл. 55 от ТЗ, а заключението на вещото
лице не е доказателство за редовността на воденото счетоводство. По
изложените съображения моли да бъдеобжалваното решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и предявените искови претенции изцяло
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Особеният представител
моли да му бъде опредено възнаграждение в размер на в размер на 400лв. пред
въззивната инстанция, вносимо от ищцовото дружество.
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез адвокат Д. Ц., е подало в срок писмен отговор.
С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждение в размер на 400лв. за особения
представител на ищеца, поради невисока фактическа и правна сложност на
предмета на делото.
Във въззивната жалба и писмения отговор не са направени доказателствени
искания.
Съдът намира, че следва да се насрочи съдебно заседание.
Следва да бъде указано на дружеството въззиваем ответник, в седмичен
срок от получаване на настоящето определение, да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен съд сумата 341,23лв. за адвокатско възнаграждение на
особения представител на жалбоподателя адвокат /на основание чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9. 07. 2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските
възнаграждения/ и да представи вносната бележка по делото.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба е
редовна и процесуално допустима.
На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е
отразено в мотивите на настоящето определение.
3
Насрочва съдебно заседание за 05. 01. 2021г. от 10.00ч.
Указва на въззиваемото ответно дружество, в седмичен срок от получаване
на настоящето определение, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд
сумата 341,23лв. за адвокатско възнаграждение на особения представител на
жалбоподателя А. Г. М. - адвокат М. Г. /на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 9. 07. 2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските
възнаграждения/ и да представи вносната бележка по делото.
Да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4